Джени Хан
С обич, завинаги, Лара Джийн (18)

18

Трина обяви къщата си за продажба две седмици след като с татко се сгодиха. Кристен е агент по недвижими имоти и й каза, че сега е моментът да продава, защото всички обожават да си купуват къщи през пролетта. Оказа се, че е права. Една двойка направи предложение още същата седмица, по-скоро, отколкото който и да е от нас си бе мислил. Татко и Трина мислеха, че къщата ще стои на пазара поне месец, но сега работниците от фирмата по преместване стоварват кашони у дома със светкавична скорост.

Никога не е имало спор кой при кого ще се премести, просто се подразбираше, че Трина ще дойде тук. Нашата къща е по-голяма, но също така е по-лесно да се премести един човек, отколкото четирима. Човек би се замислил. За сама, Трина има прекалено много неща. Десетки кашони с дрехи и кутии за обувки, спортното й оборудване, някоя и друга мебел и огромна тапицирана табла за легло, от която, знам, татко се ужасява.

— Ако ставаше въпрос за мен, не бих искала да се преместя в къщата на друга жена — казва Крис. Тя стои до прозореца ми и гледа как Трина упътва работниците. Отби се на път за работа, за да вземе назаем чифт обувки от мен.

— Каква друга жена? — питам.

— Майка ти! Ще се чувствам така, сякаш къщата е все още нейна. Например тя е избрала мебелите и тапетите.

— Всъщност много от нещата избрахме аз и Марго — казвам. — Аз избрах тапетите за трапезарията, тя избра цвета за банята на горния етаж.

Помня как аз, Марго и мама седяхме на пода в дневната с всичките мостри за тапети и килими около нас. Разгледахме внимателно всички мостри, двете с Марго спорихме ожесточено за това точно кой нюанс на синия цвят е подходящ за банята на горния етаж, която щяхме да споделяме. Аз се бях спряла на цвета на яйцето на червеношийката, а Марго — на небесносиньо. Накрая мама ни накара да играем на камък, ножица, хартия и Марго спечели. Мусех се, докато не спечели моят избор за тапети.

— Казвам само, че ако бях на мястото на Трина, щях да искам ново начало — казва Крис.

— Е, това е невъзможно, след като бъдещият й съпруг има три деца.

— Знаеш какво искам да кажа. Толкова ново, колкото е възможно.

— Ще купят поне ново легло. Ще пристигне утре.

Крис се оживява малко. Отпуска се на леглото ми и казва:

— О, не е ли странно да мислиш за това, че баща ти ще прави секс с нея?

Шляпвам я по крака.

— Не мисля за това! Така че, моля те, не повдигай въпроса.

Тя подръпва връвта на късите си панталонки и казва:

— Трина има страхотно тяло.

— Не се шегувам, Крис!

— Само казвам, че когато съм на нейната възраст, ще съм готова да убия за такова тяло.

— Не е толкова стара.

— Все пак — казва Крис сприхаво. — Може ли да пуша тук, ако отворя прозореца?

— Мисля, че знаеш отговора на този въпрос, Кристина.

Тя се нацупва, но това е само за показ, защото знаеше, че няма да се съглася.

— Уф. Законите за пушенето в Америка са толкова досадни. Елементарно.

Сега, след като е решила да отиде в Коста Рика, Крис гледа отвисоко на всичко в Америка. Все още не мога да повярвам, че ще замине.

— Наистина ли няма да отидеш на бала за завършването?

— Наистина.

— Ще съжаляваш — предупреждавам я. — Докато работиш във фермата в Коста Рика, изведнъж ще се сещаш, че не си отишла на бала, и ще изпитваш силно съжаление. И няма да има кого да обвиняваш, освен себе си.

Тя казва със смях:

— Много се съмнявам!

След като Крис тръгва за работа, аз сядам пред компютъра си в кухнята, за да търся булчински и бални рокли, а татко и Трина влизат, след като са били навън с работниците. Опитвам се да изглеждам заета, преструвам се, че уча, в случай че помолят за помощ. Умната малка Кити не се вижда никаква през последните няколко дни и съжалявам, че не следвам нейното поведение.

Татко си налива чаша вода и избърсва потта от челото си.

— Наистина ли трябваше да донесеш пътечката си за бягане? — пита той Трина. — Не работи както трябва.

— Достатъчно добре работи.

Той изгълтва водата и казва:

— Никога не съм те виждал да я използваш.

Тя смръщва вежди.

— Това не означава, че не я използвам. Означава, че не я използвам пред теб.

— Добре. Кога я използва за последен път?

Тя присвива очи.

— Не е твоя работа.

— Трина!

— Дан!

Това е татко в нова светлина — заядлив и едва забележимо изгубил търпение. Трина предизвиква тази негова страна и знам, че звучи странно, но това ме радва. Никога не съм го познавала такъв. Живееш спокойно, без големи възходи и спадове в настроението, а после идват търканията и бурите на любовта. Необходима й е цяла вечност, за да се приготви, което го подлудява, тя се подиграва на хобитата му — наблюдаването на птици и документалните филми. Но двамата си подхождат.