Джени Хан
С обич, завинаги, Лара Джийн (14)

14

Решено е, че татко ще предложи на госпожица Ротсчайлд в събота, след като са се разхождали в планината по една от любимите им пътеки. Ще го направи до водопада. Планът е аз, Кити и Питър да се скрием сред дърветата и да направим запис, после да се появим с романтична кошница за пикник. Татко беше нервен заради записа, в случай че госпожица Ротсчайлд не каже „да“, но Кити го помоли.

— За Марго е — все повтаряше тя, но просто е любопитна и иска да види всичко. Разбира се, аз също. Питър се чувства като нас. Той ще ни закара дотам.

Въпросната сутрин, преди да отиде да вземе госпожица Ротсчайлд, татко казва:

— Момичета, ако ви се стори, че тя няма да каже „да“, спрете да записвате, окей?

Аз внимателно завивам в хартия сандвичи с печено говеждо.

— Ще каже „да“.

— Просто ми обещайте, че тихо ще се отдалечите — казва той. И поглежда многозначително Кити.

— Дадено, доктор Кови — казва Питър и вдига ръка за „дай пет“.

Удрят дланите си една в друга, а аз казвам:

— Взе ли пръстена, татко?

— Да! — После смръщва вежди. — Чакайте, взех ли го? — Потупва се по джобовете и дърпа ципа на вътрешния джоб на якето си. — По дяволите, забравил съм го! — И изтичва горе.

Двамата с Питър разменяме погледи.

— Никога не съм виждал баща ти така нервен — казва той и поставя зърно грозде в устата си. — Обикновено е спокоен.

Пляскам Питър по ръката, за да не яде от гроздето.

Кити също си открадва зърно грозде й казва:

— Цяла седмица е така.

Татко изтичва обратно долу с пръстена. Двете с Кити му помогнахме да го избере. Той е от бяло злато с квадратен камък, ограден с дребни диаманти. Аз бях сигурна за квадратния камък, а Кити бе сигурна за диамантите.

Татко отива да вземе госпожица Ротсчайлд, а аз довършвам приготвянето на кошницата за пикник. Радвам се, че имам извинение да я използвам. Купих я преди години на дворна разпродажба и нито веднъж не съм я използвала. Опаковам бутилка шампанско, съвършената чепка грозде, сандвичите, сирене бри, крекери.

— Вземи и бутилка вода — казва Питър. — Ще са обезводнени от изкачването.

— И вероятно от сълзите, които ще пролеят, след като тя каже „да“ — казва Кити.

— Да пуснем ли музика, когато той падне на едно коляно? — предлага Питър.

— Не сме обсъждали тази част от плана, а татко и бездруго е достатъчно нервен — казвам. — Не може да мисли за нас в храстите, как чакаме да пуснем музика. Ще се разконцентрира.

— Освен това, може да добавим музиката по-късно — казва Кити. — Трябва да чуваме диалога.

Поглеждам я.

— Катрин, това не е филм, а истинският живот.

Оставям ги, за да отида в тоалетната на долния етаж, и след като си измивам ръцете, завъртам кранчето и чувам Кити да казва:

— Ще идваш ли понякога при мен, след като Лара Джийн няма да е вече тук, Питър?

— Разбира се.

— Дори да се разделите?

Пауза.

— Няма да се разделим.

— Но ако се разделите? — настоява тя.

— Няма.

Тя не обръща внимание.

— Джош също каза, че ще идва, но не го видяхме повече.

Питър казва с насмешка:

— Шегуваш ли се с мен? Мислиш, че съм същият като Сандерсън? Аз? Аз съм съвсем различна класа от него. Дори сравнението с него ме обижда.

Кити се засмива от облекчение — онзи смях, който звучи по-скоро като въздишка.

— Да, прав си.

— Имай ми доверие, дете. Двамата с теб си имаме собствени отношения.

Обичам го толкова много заради това че мога да заплача. Знам, че ще се грижи за Кити вместо мен.

* * *

Татко казва, че ще са при водопада около обяд, така че ние трябва да сме там в дванайсет без петнайсет, за да заемем позиция. Отиваме малко по-рано, просто за всеки случай, по настояване на Кити.

Намираме къде да се скрием достатъчно далеч, че госпожица Ротсчайлд да не ни види, но достатъчно близо, че ние да виждаме. Двете с Кити се скриваме зад дърво, а Питър кляка зад друго наблизо с телефон в ръка, готов да записва. Кити искаше да прави записа, но аз реших, че трябва да е Питър, защото за него моментът няма да е така емоционален и ръката му ще е твърда.

Виждаме ги да идват по пътеката малко след дванайсет. Госпожица Ротсчайлд се смее, а татко се усмихва като робот, лицето му издава нервност. Странно е да ги наблюдаваме, след като тя не знае за присъствието ни. Кити беше права, прилича малко на гледането на филм. Татко изглежда някак си по-млад до нея — може би защото е влюбен. Отиват до водопада и госпожица Ротсчайлд въздъхва от щастие.

— Господи, тук е прекрасно — казва тя.

— Почти нищо не чувам — прошепва ми Кити. — Шумът от падащата вода е прекалено силен.

— Шшшт. Вдигаш много шум.

— Да направим снимка — казва татко и бърка в джоба на якето си.

— Мислех, че моралът ти е против селфитата! — засмива се тя. — Почакай, ще се опитам да оправя косата си. — Освобождава косата си от конската опашка и се опитва да я бухне. После лапа нещо, което прилича на бонбон против кашлица.

Татко се бави и за миг се страхувам, че е изгубил или пръстена, или смелостта си, но ето че пада на едно коляно. Прочиства гърлото си. Случва се. Хващам ръката на Кити и я стискам. Очите й блестят. Моето сърце ще изхвръкне.

— Трина, не очаквах отново да се влюбя. Мислех, че никога повече няма да се случи и нямах нищо против, защото имам момичетата си. Не осъзнавах, че нещо ми липсва. После се появи ти.

Госпожица Ротсчайлд е покрила устата си с длани. В очите й има сълзи.

— Искам да прекарам остатъка от живота си с теб, Трина.

Госпожица Ротсчайлд се задавя с бонбона, татко се изправя и започва да я потупва по гърба. Тя кашля ужасно.

Питър прошепва:

— Да отида ли да й приложа Хеймлич? Знам как се прави.

— Питър, баща ми е лекар! — прошепвам в отговор. — Ще се справи.

Кашлицата й утихва, тя изправя гръб и изтрива очи.

— Чакай. Молеше ме да се омъжа за теб?

— Опитвах се — казва татко. — Добре ли си?

— Да! — Тя пляска с ръце по бузите си.

— Да, добре си, или да, ще се омъжиш за мен? — пита татко и това само наполовина е шега.

— Да, ще се омъжа за теб! — изпищява тя, татко протяга ръце към нея и се целуват.

— Този момент като че ли е личен — прошепвам на Кити.

— Всичко е част от шоуто — прошепва тя в отговор.

Татко подава на госпожица Ротсчайлд кутийката с пръстена. Не чувам ясно следващите й думи, но, каквито и да са, те я карат да се смее.

— Какво казва той? — пита ме Кити и Питър повтаря:

— Какво казва той?

— Не чувам! Млъкнете и двамата! Съсипвате видеото!

И тогава госпожица Ротсчайлд поглежда към нас.

Снимка.

Излизаме иззад дърветата и чувам гласа на татко:

— Можете да се покажете! Тя каза „да“!

Тичаме към тях, Кити се хвърля в прегръдките на госпожица Ротсчайлд. Падат на тревата, госпожица Ротсчайлд се смее, докато не й остава дъх, и смехът й отеква в гората. Прегръщам татко, а Питър продължава да записва като доброто момче, каквото е.

— Щастлив ли си? — питам и вдигам поглед към татко.

В очите му има сълзи, той кима и ме прегръща.

И ето така семейството ни става по-голямо.