Джонатан Баркър
Шестото покварено дете (85)

85.
Наш

Ден шести, 02:18 ч.

Когато Наш отвори очи първия път, ярката светлина задращи по сухите му зеници. Той стисна клепачи, примигна няколко пъти и опита отново. Стори му се, че изминаха само няколко секунди. Ако някой го наблюдаваше, щеше да му каже, че между двата опита минаха четири часа. Само че никой не го наблюдаваше. Не и през цялото време, във всеки случай. Когато извърна глава, видя Клозовски, който спеше на стола, вдигнал крака върху леглото.

— Клоз?

Клозовски измърмори нещо, пръскайки слюнки, след което отново заспа.

Наш изрита краката му на земята.

Клоз едва не падна от стола. Сграбчи облегалките за ръце в опит да запази равновесие и се огледа, преди да осъзнае къде се намира. Когато видя, че Наш е буден, се изправи и извика:

— Сестра! Сестра!

— Господи, Клоз, успокой топката малко. — Гърлото на Наш беше ужасно пресъхнало и дращеше. Трудно му бе да говори. — Ще ми налееш ли малко вода?

Клоз кресна още веднъж „Сестра!“ след което напълни една розова пластмасова чашка с вода от розовата кана, която стоеше на масичката до леглото на Наш, и я поднесе към устните му. Половината се разля по ризата му, но другата половина все пак успя да стигне до гърлото му. На Наш изобщо не му пукаше за ризата. Беше адски жаден. Пое чашата от ръката на Клоз, изпи я до дъно и помоли за още.

Три чаши по-късно вече седеше в леглото, когато сестрата най-сетне дойде. Червен маникюр, руса коса… май бегло си я спомняше отпреди.

— Добре дошли отново, детектив.

— Нямам спомени да съм ходил някъде.

— Дойдохте с температура 40 градуса. На вашите години това си е опасно.

— Ще гледам да не забравя да си лепна стикер с напомняне върху проходилката.

Гърлото все още го болеше, но не толкова силно, както преди да пие вода.

Сестрата пренебрегна остроумната му забележка.

— Държим ви постоянно на течности, антибиотици и антивирусни. Сега, когато вече сме овладели положението, имаме протокол за ситуации като тази.

— Не е ТОРС — обади се Клоз. — Агенцията отхвърли този вариант преди час. В момента ни лекуват. — Той махна към системата, която висеше над стола му. — Не съм сигурен какво точно има вътре, но се чувствам хиляди пъти по-добре.

Сестрата прокара електронен термометър пред челото на Наш и провери показанията:

— Спаднала е до 37,7°C. Много, много по-добре.

— Ако не е ТОРС, какво е тогава? — полюбопитства Наш.

— Много заразен щам грип. Не толкова смъртоносен като ТОРС, но също с лоши последици, ако не се лекува.

Наш се опита да осмисли думите й. Мислите му все още бяха леко мъгляви.

— Значи Бишъп не е инжектирал никого с вируса ТОРС?

Клозовски погледна притеснено сестрата:

— Може ли да ни оставите за малко насаме?

Тя кимна и излезе.

Когато затвори вратата зад гърба си, Клоз понижи глас:

— Откакто си в безсъзнание, се случиха доста неща. Сам го е загазил яката.

— Тялото на Уейднър.

Наш се насили да стане, като се бореше със замайването, което караше стаята да танцува.

— Де да беше само това — отвърна Клоз. — „Разглобих“ клипа от „Монтехю Лабс“. Прегледах го кадър по кадър, понеже е прецакан като всички останали, свързани с този случай. Вирусът го е обърнал с хастара навън. Открих кадър на Сам в нощта на проникването. Всичко става бързо, а и трябваше малко да го изсветля, но няма съмнение — това е Сам. — Той наведе глава. — Трябва да го споделя с федералните. Мислят, че работи с нещо като партньор. Между тялото в Симпсънвил и труповете тук просто няма начин да е успял да избие всички. Мислят, че се опитва да покрие нещо по-голямо, нещо, случило се преди години, а цялата тази работа с вируса е само прах в очите. Мислят, че партньорът му е отвлякъл кмета и го е затворил някъде.

— Знаеш за кмета?

По лицето на Клоз плъзна сянка на заговорническа вина:

— Следя комуникациите на федералните. Успях да събера две и две. След това Пул изчезна от хоризонта, а ти се появи тук болен. Вече нямаше как се да покрива историята и шефовете дадоха брифинг. Пул липсва повече от ден и половина. Нещата не изглеждат никак добре.

— Мамка му.

— Става и по-зле — продължи Клоз. — Откриха труп в стар ван в къщата на партньора на Сам в Чарлстън. Очевидно е стоял там с години. Не са го идентифицирали все още, но е хлапе. Момче.

Наш разтри лицето си. Трябваше да се обръсне.

— И как това е свързано със Сам?

Клоз му разказа за чантата, скрита във вана.

— Сам се появил, когато Пул опитвал да отцепи местопрестъплението, и с оръжие го принудил да тръгне с него. Има очевидец — вдовицата на Хилбърн. Федералните се опитват да ги проследят по джипиеса на телефона му.

— Къде са сега?

Клоз погледна телевизора на стената в отсрещния крайна стаята. Беше включен на един от двайсет и четири часовите новинарски канали, но звукът беше спрян. На екрана се виждаше реактивен самолет, чийто колесник се спускаше. Отгоре имаше надпис „НА ЖИВО“, а в лентата долу вървеше съобщението: „У4М ВЕРОЯТНО Е НА БОРДА НА ТОЗИ САМОЛЕТ, СОБСТВЕНОСТ НА «ТАЛБЪТ ЕНТЪРПРАЙСИС»“.

— Някак си Сам е съумял да се качи на този самолет в Чарлстън заедно с Пул и са излетели. Кацат на „О’Хеър“. Долу ги чака цяла армия. Няма къде да бяга. Ще го арестуват на мига.

На екрана самолетът докосна пистата първо със задния, после с предния колесник и започна да забавя ход. Камерата показа общ план и Наш видя десетки коли в другия край, обкръжени от прожектори, федерални, местна полиция, две пожарни и една линейка. В кадър се мерна и шефът на Франк, специален агент Хърлес. След това камерата се върна на самолета.

И тогава Наш си спомни. Сърцето му подскочи.

— Открихте ли Клеър?

Клоз поклати глава:

— Не още. Търсихме всичко, за което се сетихме, с помощта на охраната на болницата, но всички са болни, не достигат хора. Все още липсват и двамата униформени. Ни вест, ни кост от тях. Капитан Далтън ми каза, че сега, когато вече е ясно, че си нямаме работа с ТОРС и всеки момент ще отворят вратите, ще прати подкрепления, за да извършим пълно претърсване. Каза ми да чакам помощ.

— Как така ще отворят вратите? Нали този, който я е отвлякъл, ще се измъкне!

Наш започна да разлепва лейкопласта около китката си, освобождавайки иглата на системата и монитора за кръвно налягане.

Клозовски не му обърна внимание. Очите му бяха залепени за телевизора. Самолетът бе спрял, вратата му бе отворена и стълбата бавно се спускаше. Полицаи от спецчастите в пълно бойно снаряжение бяха наобиколили някои от колите и посочваха оръжията си към тъмния отвор в борда на самолета. Клоз наблюдаваше как щурмуват стълбата, приведени, с насочени пушки.