Джонатан Баркър
Шестото покварено дете (2)

2.
Пул

Ден пети, 05:28 ч.

Здравей, Сам.

Предполагам, че си объркан.

Предполагам, че имаш въпроси.

Знам, че аз имах. И все още имам. Наистина.

Въпросите са основата на знанието, ученето, откритията. Любознателното съзнание няма външни стени. Любознателното съзнание представлява огромен склад с неограничена площ. Един дворец на спомени с безкрайно количество стаи и етажи, пълни с красиви лъскави нещица. Понякога обаче съзнанието понася определени щети, някоя стена се срутва, дворецът на спомените има нужда от ремонт, цели стаи се оказват потресаващо занемарени. Твоето съзнание, боя се, спада към въпросната последна категория. Фотографиите около теб, дневниците, с които разполагаш — ето това са ключовете, които ще ти помогнат докато ровиш из останките и изграждаш мястото наново.

Може да разчиташ на мен, Сам.

До теб съм — както винаги.

Простил съм ти, Сам. Вероятно и другите ще ти простят. Ти не си вече същият. Превърна се в нещо много повече.

Ансън

— Ще ми кажеш ли какво точно гледам в момента? — измърмори специален агент Франк Пул, като остави разпечатката. Затвори очи и притисна с длани слепоочията си. Страдаше от най-ужасяващото главоболие на света. Опита се да дремне по време на полета от Ню Орлиънс, но се оказа невъзможно. Сателитният телефон звънеше непрекъснато. Полевият офис на ФБР в Ню Орлиънс все още ровеше из кантората на Сара Уернър и апартамента й, който се намираше над него. Само преди девет часа Пул бе открил тялото на адвокатката върху дивана. Помътнелите и очи се взираха в него, разлагащите се останки от вечерята й лежаха в скута й, а в средата на челото й се мъдреше малка черна дупка от куршум. Съдебният лекар бе установил, че е мъртва от седмици — доста повече, отколкото Пул първоначално бе предполагал. Мъртвата бе идентифицирана като Сара Уернър, което значеше, че жената, с която бяха засичали детектив Сам Портър през изминалите дни и която твърдеше, че е Сара Уернър, в действителност е била измамничка. Портър и фалшивата адвокатка бяха организирали бягството на затворничка от местния затвор и я бяха транспортирали чак в Чикаго.

Освен федералните от Ню Орлиънс, и партньорът на Портър подпали сателитния телефон на Пул. Бяха открили Портър в „Гийон“ — изоставен хотел в Чикаго. Затворничката, на която бе помогнал да избяга, била в лобито — застреляна. Портър седял вцепенен в стая на четвъртия етаж, а около него имало разпръснати безброй снимки, които изобразявали самия него в компанията на прочутия сериен убиец Ансън Бишъп, или Убиеца „Четирите маймуни“, купчина тетрадки и лаптоп с писмото, което Пул прочете от разпечатката, отворено на екрана.

От това, което му бяха казали, излизаше, че чикагската полиция е успяла да свърже лаптопа с поредица странни убийства през последните дни — няколко момичета, удавяни и съживявани отново и отново, докато телата им най-накрая се предали, както и възрастни, убити по най-различни начини, всички обединявани от медицинските грижи за човек на име Пол Ъпчърч, който в момента се намираше в хирургията на болница „Строджър“.

В почивките между разговорите с офиса на ФБР в Ню Орлиънс и с детектив Наш Пул говореше с детектив Клеър Нортън, която беше в болницата и се опитваше да се справи с някаква епидемия, избухнала благодарение на Бишъп, Ъпчърч и вероятно още някой.

Единственият човек, който не му беше звъннал по сателитния телефон, беше прекият му началник, специален агент Хърлес. Пул знаеше, че обаждането рано или късно ще дойде и, мамка му, нямаше да е зле тогава да разполага с някакъв отговор.

— Нека да говоря с него — обади се детектив Наш зад гърба му.

— Няма начин! — Пул продължаваше да притиска главата си с длани.

От другата страна на еднопосочното стъкло Портър се бе отпуснал на металния стол, а тялото му лежеше изгърбено върху масата, също метална. Не му бяха сложили белезници. Пул вече започваше да се съмнява в правилността на това решение.

— С мен ще говори — настоя Наш.

Портър не бе промълвил и думица, откакто бе тук.

— Сам не е лош човек. Не е част от всичко това.

— Вътре е, и то до ушите.

— Не е вярно.

— Жената, на която е помогнал да избяга от затвора, е открита мъртва, с огнестрелна рана от пистолета, който са намерили до него. Навсякъде по ръцете си има барутен нагар. Не е направил опит да скрие оръжието или да избяга. Просто е седял там и е чакал да дойдат да го арестуват.

— Не знаем със сигурност дали я е убил.

— Не е и отрекъл — контрира Пул.

— Не би я убил, освен при самоотбрана.

Пул не му обърна внимание.

— Обадил се е на детектив Нортън в болница „Строджър“ и й е предоставил информация, с която няма как да разполага, освен ако не е замесен. Като например че Ъпчърч има глиобластома. И откъде е научил името на Ъпчърч? Знаел е и за двете момичета. Няма как да са му известни подобни подробности, ако е чист.

— Според Клеър, Бишъп му е казал, знаеш това.

— „Бишъп му е казал…“ — повтори раздразнено Пул. — Бишъп му е казал, че е инжектирал двете изчезнали момичета с вируса ТОРС. След което ги е оставил в онази болница с Ъпчърч като някакъв троянски кон.

Пул все още се мъчеше да си изясни тази част. Кейти Куигли и Лариса Бийл — и двете обявени за изчезнали, и двете открити в къщата на Ъпчърч. Портър твърдеше, че са инжектирани с някакъв модифициран щам на вируса ТОРС. Цялата болница в момента беше под карантина и правеха кръвни проби, за да установят дали това е истина, или не. В най-добрия случай беше някаква гадна шегичка. В най-лошия…

— Бишъп го разиграва — продължи Пул. — Това е напълно в стила му.

— Казал е на Клеър, че се е осрал. Казал й е, че съжалява. Невинен човек няма да изрече подобни неща.

— Да, ама виновният човек бяга. Не седи в стая и не чака ченгетата да дойдат и да го заловят. Виновният прикрива следите си и изчезва.

— Откраднал е веществени доказателства — възрази Пул. — Не се е подчинил на заповедите. Отишъл е до Ню Орлиънс, измъкнал е от затвора жена, открита мъртва малко след това. Още един мъртвец се появява тук. Именно затова не трябва да разговаряш с него: прекалено си близо, за да видиш как стоят нещата наистина. Забрави, че ти е партньор. Забрави, че ти е приятел. Виж доказателствата. Погледни на него като на заподозрян. Докато не си в състояние да постъпиш така, няма как да си обективен. А ако не си обективен, се превръщаш в част от проблема.

Пул взе разпечатката и прочете текста отново.

— Къде е лаптопът сега?

— Горе, в компютърния отдел.

— Обади им се и им кажи да го опаковат като веществено доказателство — нареди Пул. — Не искам твоите хора да се докосват до него. Целият ти екип е компрометиран. В лабораторията на ФБР ще го разглобят на парченца и ще анализират данните. А какво става със снимките и тетрадките, които са намерили в стаята заедно с него?

Наш не каза нищо.

— Не ме карай да повтарям.

— Снимките все още са си в хотел „Гийон“, стая 405 — отвърна Наш. — Накарах да фотографират цялата стая и да я запечатат. Имам един униформен, който наблюдава етажа, още двама са до сградата. Тетрадките са тук и лично съм ги предал в хранилището за веществени доказателства.

— Остави всичко така, както си е. Оттук нататък не искам твоите хора да пипат нищо.

Наш не отговори.

Пул се изправи. От това движение главата му запулсира, сякаш от едната страна на черепа му до другата бяха метнали топка за боулинг, която размазваше всичко по пътя си. Той отново разтри слепоочията си.

— Виж, в момента ти правя услуга. Каквото и да се случва със Сам, ако това стигне до съда, по-добре е ти и момчетата ти да стоите настрана. Който и да е адвокат, стига да не е безкрайно некадърен, ще разпердушини това дело, ако не се оттеглите. Ще започнат със Сам, после ще се заемат с теб, с Клеър, Клозовски, всичко, до което сте се докоснали. Оттук насетне ти си само наблюдател. Всички вие сте само наблюдатели. Другото е равносилно на професионално самоубийство.

— Не изоставям приятелите си!

— Но понякога те изоставят теб.

Пул се приближи до вратата на стаята за разпити, отвори я и влезе. Металното изщракване на затварящата се брава бе един от най-силните звуци, които бе чувал.