Джонатан Баркър
Шестото покварено дете (129)

129.
Портър

Ден сто деветдесет и девети, 15:18 ч.

— Не искам да чувам и думичка повече за проклетите дневници!

Капитан Хенри Далтън удари с ръка по масата. Лицето му бе яркочервено. Хвърли гневен поглед към Портър:

— Ти с твоите книги… Не знам кое е по-лошото — фактът, че според хората си накарал някой да ги напише, или възможността да не си го направил и да си оставил брътвежите на някаква откачалка да провалят това разследване.

— Не съм…

Далтън насочи треперещия си пръст към него:

— Достатъчно!

— Трябва ли да ви напомням, че клиентът ми се съгласи на тази среща доброволно и по никакъв начин не е длъжен да е тук?

Беше назначеният му от профсъюза адвокат — Боб Хеслинг, към петдесетгодишен, със зле боядисана изтъняваща тъмна коса. Той се обърна към окръжния прокурор:

— Вашият екип прибърза с насрочването на процеса. Вие оставихте медиите да ви притискат. Вие решихте да съдите Бишъп за всички убийства едновременно, вместо едно по едно. Той е на свобода заради начина, по който вие решихте да си спестите малко работа, а не заради действията на моя клиент.

Окръжният прокурор присви очи:

— Не ние осигурихме доказателствата, а малкото, което ни дадоха, се оказа компрометирано. Трябваше да групираме делата заедно — нямаше да издържат и пет минути поотделно.

— А сега Бишъп е на свобода и не можете да го съдите повторно. Прекрасна работа!

— Ако клиентът ви предпочита да се върне в килията си, аз лично нямам нищо против. Мисля, че свърши достатъчно поразии тук.

— Мога да помогна — каза Портър меко.

— Млъквай — отсече Далтън.

От срещуположния ъгъл на масата специален агент Франк Пул въздъхна.

— Трябва да ни кажеш за жената, Сам. Онази, която открихме в къщата.

— Къща, която е ваша собственост, между другото — добави окръжният прокурор.

— Къщата не е моя. Също както и имотът в Симпсънвил.

— Но не отричате, че сте били там с въпросната жена?

Хеслинг сложи ръка върху рамото на Портър:

— Не отговаряйте.

Портър бутна ръката му.

— Бях там с майката на Бишъп — жена, която познавах като Сара Уернър. Двамата заедно си тръгнахме оттам. Минахме заедно през всичко това. Не знам кого сте открили.

Окръжният прокурор метна няколко снимки през масата:

— Ето кого са открили.

Портър вече бе виждал тези фотографии, но въпреки това стомахът му отново се преобърна. С бръснач или с нещо друго, също толкова остро, някой бе изрязал навсякъде по тялото й „Аз съм зло“. Окото, ухото и езикът й бяха поставени в малки бели кутийки с черна лентичка, също както при останалите жертви на У4М. Пръстовите й отпечатъци не бяха в системата, а лицето й бе толкова обезобразено, че нямаше никакъв шанс за идентификация. Никой не се надяваше на съвпадение в базата данни с ДНК.

Портър вдигна поглед от снимките:

— Тръгнах си от къщата със Сара Уернър. Нямам представа коя е тази жена.

— Възможно ли е това да е жената, която си познавал като Сара Уернър? — попита го Пул.

Портър сви рамене:

— Същата коса, същото телосложение, но не е тя. Беше жива, когато тръгвахме.

— Тогава коя е тази жена? — продължаваше да настоява окръжният прокурор.

— Не знам.

В стаята се възцари мълчание. След това Пул се обърна към окръжния прокурор:

— Възнамерявате ли да му кажете?

Онзи махна с ръка:

— Давайте.

— Какво да ми кажат?

— Истинската Сара Уернър — онази, която открих убита в апартамента си в Ню Орлиънс, — е била замесена до ушите с хората, който стоят зад backpage.com. Представлявала е някои, оказвала е правни услуги на други. Клозовски е описал много подробно престъпленията й в бележките, които е оставил.

— Значи е била корумпирана.

— Аха.

Портър се обърна към окръжния прокурор:

— Значи ако по някакъв начин успеете да идентифицирате онази жена от къщата, мисля, че ще откриете, че и тя е корумпирана. Жената, която познавам като Сара Уернър, все още е на свобода. — Той потупа по най-горната снимка. — Това не е тя.

— Не можете да бъдете сигурен.

— Изгубих я на летището.

— Изгубили сте я на летището — повтори окръжният прокурор. — Жената, която освен вас никой друг не е видял.

— Точно така.

От куфарчето си Пул извади дебела палка, която Портър веднага позна. Досието му от Камдън. Пул я плъзна през масата към него:

— Според това досие тя е плод на въображението ти.

— Това досие с пълна глупост.

Пул погледна окръжния прокурор, след това — Далтън и Хеслинг, преди да се обърне отново към Портър:

— Знам.

Портър се беше приготвил да спори и тъкмо бе отпорил уста, но като чу това, не каза нищо.

— Не мисля, че са те лекували в Камдън — продължи Пул. — Мислим, че Ъпчърч е изфабрикувал това досие, вероятно с помощта на Клозовски. Фалшиво е. Терапевтичният център в Камдън е затворен от близо три години.

Портър изглеждаше объркан.

— Но аз… срещнах се с доктора. Беше там преди няма и…

Очите на Пул не се отделяха от него.

— Срещнал си се с човек, който се е представил като д-р Виктор Уитънбърг. Човек, който е твърдял, че те е лекувал след огнестрелната рана. В списъка със служителите на Камдън няма д-р Уитънбърг. Когато си бил там през февруари, някой доста се е постарал да изглежда, че Камдън все още функционира, но в действителност не е така. Нахлули са с взлом вътре и са си тръгнали малко след теб. Знаели са, че идваш. Кръвта, която бе открита там, доказателството за престъпление, извършено след твоето посещение… всичко е било номер. Кръвта дори не се оказа човешка. Котешка беше.

— Котешка?

— Да.

Котката на Бишъп.

Пул също схвана.

— Бишъп те е натопил. Разбрах го, след като открих Огълсби.