Джонатан Баркър
Шестото покварено дете (6)

6.
Пул

Ден пети, 05:48 ч.

От мига, в който Пул влезе при Портър, броят на хората, които наблюдаваха случващото се в стаята за разпити, се бе увеличил с двама. Освен Наш там се бе появил и капитан Хенри Далтън, както и още някой, когото Пул не познаваше.

Въпреки че Далтън беше с петнайсетина сантиметра по-нисък от Пул, от него се излъчваше някаква властност, която го караше да изглежда значително по-висок, отколкото бе. Независимо от факта, че беше пет сутринта, капитанът вече бе гладко избръснат, свеж и току-що изкъпан. Точно сега Пул би убил за горещ душ.

— Не можете да го задържите — започна Далтън, пропускайки любезностите.

— На бас, че мога.

— Ако медиите надушат, че сте го тикнали в ареста, ще го разпънат на кръст.

— Предполагам, че вече са ви осведомили, капитане. Този човек сам се е разпънал на кръст. Не само че е заподозрян за убийството в хотел „Гийон“, ами е издирван и за измъкването на жена, която понастоящем е мъртва, от затвора в Ню Орлиънс и прекарването й през дузина щатски граници. Не се е подчинил на заповедите ви и е напуснал Чикаго заради намерение за някакъв вид саморазправа с Бишъп. Шансът да напусне страната, ако го освободим сега, е огромен. Затова няма да ходи никъде. И изобщо не ми пука какво ще кажат медиите. — Пул се взря в другия мъж в стаята: — Вие пък кой сте?

Мъжът му подаде ръка. Беше облечен в тъмносин костюм. Косата му беше бяла и грижливо подстригана. Изглеждаше на петдесетина години.

— Казвам се Антъни Уорник. От кабинета на кмета съм.

Пул не стисна подадената му ръка. Вместо това се обърна отново към Далтън:

— Трябва да прегледам всичко, което имате за Портър — проверки на обкръжението, психологически прегледи, оценки. Искам да разбера всичко за миналото му.

— Мисля, че трябва да си дадеш малко почивка и да помислиш хубаво за всичко това — отвърна Далтън. — Всъщност всички ние трябва да постъпим така.

Уорник се обади:

— Агент Пул, ще бъде крайно безотговорно, ако обвините член на правораздавателните органи в престъпления, толкова гнусни като тези, извършени от Ансън Бишъп, без пълна яснота около всички факти. Журналистите са като гладни улични псета. Ще захапят каквото и да им подхвърлите, пък майната им на последствията. Ако някой ви снима как вървите с детектив Портър, а той е окован с белезници, не само той ще се пече на бавен огън, а и цялата правораздавателна система, включително и вашата агенция. Няма да се задоволят само с него. Всички ви ще нарекат корумпирани. Не можем да си позволим това да се случи. След последните събития в „Строджър“ нещата висят на косъм.

Той понижи глас и сложи ръка на рамото на Пул. Пул я махна. Уорник обаче продължи, все едно нищо не се е случило:

— Ако се окаже, че той наистина е замесен в цялата работа, винаги ще се намери време за правосъдие. Няма причина да работите по тази линия на разследването конфиденциално, да се уверите, че сте си подредили всички факти правилно, и чак тогава да оповестите нещата. Именно това би било отговорният начин на действие.

— Това не е Сам.

Думите бе произнесъл Наш. Беше застанал до стъклото и гледаше към стаята за разпити.

— Мислите му се лутат, неорганизиран е… изглежда така, сякаш не е спал с дни. Дори когато жена му бе убита, пак не изглеждаше така. Ако му отнемете случая, това ще го довърши.

— Този човек вече е свършен — отвърна Пул.

— Той има нужда да разгадае загадката. Нужно му е усещането, че е приключил с това.

— Какво предлагате?

Наш сви рамене.

— Дайте му книгите. Така де, дневниците.

— Те са доказателство. Нещо повече — доказателство, което може да инкриминира самия него. В никакъв случай не мога да му ги дам. Ще ги дам на профайлърите в Куантико — ако изобщо има нещо в тях, те ще го изровят.

Далтън и мъжът от кабинета на кмета си размениха погледи, после Далтън каза:

— Можем да ги дигитализираме и хората ви да имат копия от тях след няколко часа. Сам също може да ги погледне. Ще му кажем, че ако иска да прегледа дневниците, ще се наложи да ги чете тук, в управлението — без да е под арест, ще остане тук по собствена воля. Ако изрови нещо — чудесно. Да стои тук, където ще можем да го наблюдаваме. Това ще даде време на хората ви да осмислят онова, което сте открили в Южна Каролина.

В стаята за разпити ръцете на Портър отново бяха върху масата, с преплетени пръсти. Устните му все още се мърдаха в беззвучен разговор с невидим събеседник.

Телефонът на Наш иззвъня. Той излезе в коридора, за да приеме обаждането.

— Това устройва ли ви, агент?

Пак беше Уорник.

Телефонът на Пул също зазвъня. Той го измъкна от джоба си и погледна дисплея.

Специален агент Хърлес.

Пул вдигна пръст:

— Извинете, трябва да отговоря.

Хърлес дори не го изчака да каже „ало“.

— Имаме още едно тяло, което отговаря на modus operandi на Бишъп. Жена в гробище тук, в Чикаго. Гробището е „Роуз Хил“. Един от екипите ми вече е на път. Портър на сигурно място ли е?

Пул хвърли поглед към човека в стаята за разпити.

— Да.

— При мен пристигат доклади от Грейнджър в Южна Каролина, от затвора в Ню Орлиънс и от Агенцията за контрол на заболяванията в Чикаго. Координираме всичко тук, в полевия офис. Когато приключите с местопрестъплението, ще ми е нужен докладът ви.

— Да, сър.

Хърлес затвори.

Наш се върна в стаята. Лицето му беше пребледняло. Погледна към Далтън, след това към Пул:

— Имаме още един труп.

— Току-що разбрах. Тръгвам натам незабавно — отвърна Пул.

Наш издиша рязко и се обърна към шефа си:

— Сър, докато преместим жертвата, Червената линия трябва да бъде затворена. Трябва да се уведомят пътниците.

Пул се намръщи:

— Червената линия на метрото? Трупът е открит в гробище!

Наш пребледня още повече.

— Обаждането, което получих, беше за тяло, открито на релсите на Червената линия близо до „Кларк“. Оставена е в характерна поза. На земята до нея има три бели кутийки, овързани с черна лентичка.