Джонатан Баркър
Шестото покварено дете (55)

55.

Дневникът

Не си спомням кога съм се върнал в стаята си, но се събудих върху собствения си дюшек. Слънцето огряваше лицето ми. Чух как Невестулката и Хлапето си играят на нещо в стаята си, но от всички останали нямаше и следа, включително и от Пол. Вратите на стаите на момичетата бяха отворени. И те не се виждаха никъде.

Открих Винсънт в хамбара. Капакът на камиона беше вдигнат. Навсякъде се въргаляха части. Когато му подадох парите, той ги тикна в джоба си, без да ги погледне.

— Как се предполага да отидем до магазина, за да купим каквото и да било? — Той посочи разпръснатите по земята чаркове с кръстатата отвертка, която стискаше. — Свещи, бутални пръстени, въздушен филтър, ремъци, кабели… колкото повече ровя, толкова повече неща изкачат и толкова по-зле става положението. Поне гумите не са напълно прецакани. Като че ли просто ще трябва да ги напомпаме, но и за това ще ни трябва помпа или компресор.

Главата му отново се завря под капака и не чух последните му думи.

— Трябва да скрием всичко това. Ами ако госпожица Финики го види? Ще разбере какво сме намислили.

Без да ме поглежда, Винс махна с ръка.

— Финиш никога не идва тук. Предпочита да кисне в къщата. Нито пък онези двамата детективи. Не че съм ги виждал, де. Те само… ах, момицата ти!

Той скочи на земята и погледна пръста си. Кървеше. Пъхна го в устата си. Ръката му бе изцапана с грес и машинно масло, но това, изглежда, не го притесняваше ни най-малко.

— Шибан боклук!

Видях парцал, метнат върху една от старите пейки, и му го подадох. Винс го омота върху показалеца си. Не изглеждаше като да има нужда от шевове, но въпреки това сигурно болеше адски. Той приседна на предната броня. Старият метал простена под тежестта му.

— Та как ще осигурим частите?

Нямах никаква идея.

— Можеш ли да съставиш списък? Може би момичетата, когато излизат, ще успеят…

— Не ни оставят и за минутка сами — прекъсна ме Винсънт. — Финики води със себе си момичетата на пазар, когато трябва да купува зеленчуци и дрехи, но ги държи под око. Дори да успеем да измислили начин как някоя от тях да се измъкне незабелязано и да стигне до магазина за авточасти, никога няма да съумеят да домъкнат всичко тук, без тя да ги види. Трябват ни прекалено много неща. И то не от вида, който може да скриеш в дамската си чантичка.

Ако баща ми беше тук, щеше да ми каже да реша задачата. Винаги повтаряше, че всеки проблем има поне три различни възможни решения, и дори да си мислиш, че си открил идейното, са длъжен да отделиш време, за да обмислиш и другите две, та да прецениш плюсовете и минусите им. Понякога най-лесното или най-очевидното не са най-добрите, а понякога най-доброто не е нито лесно, нито очевидно.

— Ще реша задачата.

— Какво!?

Не бях осъзнал, че съм изрекъл последното на глас.

— Казах, че ще намеря начин.

— Ти си шибана откачалка — промърмори Винсънт сетне се изправи и се зае отново с двигателя.

— Открил си инструменти — казах аз, за да сменя темата. На земята до краката му лежаха няколко отвертки и два гаечни ключа.

— Под мивката в кухнята — отвърна той, без да вдига поглед. — Ще са ми нужни и други, но не е зле за начало.

Въпреки че след това не говорихме много, останах с Винсънт в хамбара почти целия ден, подавах му инструменти и му помагах, с каквото мога. Беше ми добре дошло, за да се поразсея малко.

Госпожица Финики се върна с момичетата около шест вечерта. Всички изскочиха почти едновременно от нейната тойота „Камри“, носеха торби за пазаруване. Либи беше облечена в жълта рокля, а на краката й имаше бели гуменки. Косата и бе вързана на конска опашка. Не видя, че я наблюдавам отдалеч.

Когато се върнах в стаята си, открих на леглото си чифт нови черни мокасини, черни панталони и светлосиня риза с копчета на яката. Върху купчината дрехи имаше бележка, написана с почерка на госпожица Финики. Гласеше: „След вечеря вземи душ и се преоблечи. Постарай се да изглеждаш представително. Бъди готов за тръгване към осем часа“.

Пол бе на леглото си, но не продума. Вместо това дълго разглежда дрехите, преди да ми обърне гръб и да се взре в стената.