Дж. Е. Конрат
Ръждив пирон (55)

Епилог

Няколко месеца по-късно

Уличката беше тъмна и аз не трябваше да влизам там. Това си беше пълна глупост. Но го направих, защото следвах Макглейд, с наведено оръжие и вървейки като хлебарка.

— Виждам нещо — Хари също беше извадил оръжието си, доста по-голямо от моето. — Следвай ме.

— Не — дръпнах ръката му назад. — Мой ред е да вървя първа. Ти ме следвай.

— Джак, опасно е. Не си играй сега с мен.

Без да го слушам, го избутах и се втурнах. Спрях в позиция за стрелба, краката ми на шейсетина сантиметра разстояние, и двете ми ръце изпънати пред мен, здраво хванали оръжието…

… силуетът ми се очерта от уличната лампа зад мен.

Идеална, лесна цел.

— Не мърдай! Полиция!

Първият изстрел ме уцели в стомаха, кръвта струеше напред като фонтан.

Паднах бавно, още три изстрела ме уцелиха в гърдите и раменете, като ме завъртяха и оцапаха тухлите на стената с кръв, преди да падна на улицата.

Чух как Хари извика и го видях да се втурва към мен. Стреля в улицата, докато бяга, хвана ме за яката и ме изтегли на тротоара, като оставяте следа в червено.

— Хари…

— Шшт, Джак. Не говори.

Погледнах към наранената си гръд, а кръвта излизаше в нереални количества. Макглейд се опята да притисне някои от раните. Изплаках от болка.

— Трябва да повикам помощ, Джак.

Опита се да стане, но го спрях и хванах ръката му.

— Твърде… твърде късно е, Хари… твърде късно…

— Дръж се, Джак.

Една сълза се търколи по лицето ми. Усмихнах се смело.

— Ще хванеш престъпниците. Нали?

— Разбира се, скъпа. Разчитай на това.

Мигнах няколко пъти.

— Притъмнява, Хари.

Макглейд коленичи, сложи тялото ми от кръста нагоре в скута си и ме прегърна.

— Тук съм, Джак.

— Хари… аз… аз трябва да ти кажа нещо. — Шепнех. — Приближи се.

— Целият съм в слух. Джаки.

— Всички… всички тези години…

Сега и Макглейд се просълзява.

— Слушам те.

— Аз… те обичам… Хари… Макглейд…

Хари се наведе и устните му докоснаха моите. Когато отдръпна главата си, очите ни бяха широко отворени и вгледани в нищото.

Бях мъртва.

Хари се разплака, вдигна главата си назад и крещя ли, крещя, крещя.

Надпис Следва продължение се появи най-долу на екрана.

Майка ми изключи телевизора с дистанционното и се навъси.

— Това беше пълна скръб, ама пълна. Никога не би влязла в уличката по този начин.

Свих рамене.

— Поне няма да ме върнат следващия сезон. Искаш ли бира?

— Бирата звучи чудесно. Да се поохарчим хубаво и да си поръчаме пица с допълнителни продукти. Направи звук като от целувка и Господин Фрискърс скочи скута й.

— Сигурна ли си, че я искаш с всичко, майко?

Майка ми се усмихна блажено.

— Напълно. Имам доста яденета да наваксвам, Жаклин. Има доста време, което трябва да наваксвам.

Пресегна се към ръката ми и я стисна здраво. И аз я хванах здраво и исках никога да не я пускам.

— Знаеш ли, майко? Значи ставаме двама.