Дж. Е. Конрат
Ръждив пирон (45)

Глава 43

Алекс Корк, която в момента използваше името Холи Фрейкс, паркира мустанга на Хари на паркинга до склада. Откри мястото преди няколко дни и това беше една от причините да настоява да се оженят в тъпия парк. Въпреки че Алекс е силно момиче, да влачи наоколо деветдесеткилограмов мъж е трудна работа и изисква много време. Дискретността е основна.

А тук я имаше в изобилие.

Цялата тази местност на разстояние няколко квадратни километра е индустриална зона. Фабрики, складове и спедиторски помещения. В момента сградата нямаше наематели. И понеже е неделя вечер, наоколо нямаше жива душа.

Идеалното място да убиеш някого бавно.

Алекс излезе и отвори вратата на гаража. Вкара колата в дока, паркира я и затвори вратата зад себе си.

Предстоеше доста забавна част.

— Холи? Холи! По дяволите, това си ти! Благодаря ти, Боже, ти си тук, скъпа! Трябва веднага да се изпикая, че монетите в джоба ми направо плуват.

Алекс приближи Хари и Фин, и двамата здраво вързани към столовете с метални рамки. Те са с гръб един към друг, а столовете са завинтени към куки в циментовия под.

Нямаше как да се измъкнат, независимо колко силно опитваха.

— Здрасти, Хари.

Алекс седна на едното му бедро и се ухили игрива. Зави къдрица около пръста си и я опъна.

— Престани да се ебаваш, Холи. Вземи онези клещи и разрежи кабелите.

— Клещи? Ама разбира се. — Алекс се засмя. — Само момент.

Стана от скута на Хари и заобиколи масата, като се усмихна на всички хубави играчки върху нея.

— Как ни намери, Холи? — Фин се опитваше да извърне глава, за да я види, но не можеше.

— Лесно. Просто последвах сърцето си. Нищо не може да ме отдели от мъжа, когото обичам. Скъпият ми съпруг. — Алекс взе един от инструментите. — Какво ще кажеш за този?

— Какво е това? Тенекиени ножици? Да, и те ще свършат работа. Донеси ги насам, скъпа.

— Или това? — Алекс взе нещо старо, вещо, което добре познаваше.

— Какво, по дяволите, е това? Четка за коса? Не можеш ли по-късно да се срешиш?

— Не е четка за коса, Хари. Вече не. Вместо четинка, на нея има ръждясали пирони, стърчащи до самия си край. Баща ми ги използваше, когато бях лоша.

Макглейд направи физиономия.

— Не звучиш логично, Холи.

Момент на откровеност. Алекс се приближи. Искаше да гледа в очите му, когато му го казва.

— Името на баща ми е Бъд Корк.

— Мислех, че фамилията ти е Фрейкс.

— Корк, Хари. Не ти ли звучи познато това име?

— Корк? Да, Чарлз Корк беше психопатът, когото аз… Макглейд спря да приказва. Устата му се отвори, но нищо не излезе от нея. Очите му се уголемиха като на анимационен герой.

— Този психопат беше по-големият ми брат, Хари. Единственият мъж, когото някога бях обичала.

Изражението на Хари премина от объркване в смях.

— Това е шега, нали така? Отмъщаваш си за онзи случай, когато обърках входовете. Казах ти, скъпа. Беше тъмно. Действах по усет.

— Защо мислиш, че когато правехме секс, винаги загасях светлината, Хари?

Макглейд не отговори.

— Белези, Хари. По целия ми гръб. Правих си доста пластични операции, но все още не изглеждат добре. Искаш ли да видиш?

— Не. Белезите ме побъркват.

Алекс застана права, обърна се назад и заби четката в бедрото на Макглейд. Пироните проникнаха поне на три сантиметра и се забиха в костта.

Макглейд изпищя като сирена на влак.

Алекс се наслаждаваше на болката и на страха му. Като слънчев лъч върху лицето й. Само този вик си заслужаваше цялото време, което беше инвестирала, и всички докосвания, които беше изтърпяла. И накрая да има този мъж само за себе си, да му се наслаждава, е просто невероятно.

Докато Макглейд подсмърчаше, Алекс отиде при Фин. Очите му бяха студени, без емоции.

Ще бъде забавно, докато го пречупва.

— Какво има, Фин? — Алекс се нацупи. Погали брадичката му и плъзна ръка по тила му. — Вече не ме ли харесваш?

— Чудех се защо се омъжваш за Макглейд. Сега всичко се изяснява.

Алекс приближи лицето си на сантиметри от неговото.

— Омъжих се за него, за да му отмъстя.

— Омъжи се за него, защото си луда.

Усмивката изчезна от лицето й. Алекс стъпи назад, центрира и удари с мушкащ удар Фин в корема. Това изкара въздуха му и той извика от болка.

— И ти си замесен. Помогна на Джак и на Хари да открият брат ми. Ще те накарам да си платиш за това, Фин.

— Искам развод — изкрещя Хари Макглейд.

Алекс целуна Фин по челото, след което насочи вниманието си към Хари.

— Трябва да ми припомниш още веднъж, съпруже. Десничар ли си или левичар?

Хари плю върху нея.

— Радвам се, че те накарах да подпишеш предбрачния договор, луда кучка такава!

— Мисля, че беше десничар. Тогава, да започнем с нея. Приготви резците и ги насочи към пръстите на дясната ръка на Макглейд. Сложи щипците около средния му пръст.

— Не се тревожи, Хари. Няма да умреш от това. За тази цел съм донесла горелката.

Щрак.

Крясъците на Хари са като мед за душата.