Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джак Даниелс (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rusty Nail, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Silverkata (2022)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2022)

Издание:

Автор: Дж. Е. Конрат

Заглавие: Ръждив пирон

Преводач: Станислава Лазарова

Година на превод: 2010 (не е указана)

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: Издателство „Монт“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010 (не е указана)

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Редактор: Соня Георгиева

Художник: Димитър Стоянов — Димо

ISBN: 978-954-8055-23-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16558

История

  1. — Добавяне

Глава 19

Събуди ме телефонът, което дойде като благословия. Точно сънувах как трябва да предупредя някакви деца, че идва опасност, но колкото и силно да виках, не издавах нито звук.

След като се отърсих от дезориентацията, хванах слушалката.

— Даниелс.

— Добро утро, Джак.

Седнах.

— Здрасти, Хърб. Как си?

— Добре. Не исках да се проявя като такъв глупак онзи ден.

— Имаш доста неща на главата. Има ли резултати вече?

— Днес ще стане ясно. Чух за пожара. Ще идваш ли на работа? Имам нещо за теб.

Погледнах часовника. Девет и половина. Бях спала почти четири часа. Не беше зле.

— Какво има?

— Дойдох рано и прегледах папките по случая с Джинджифиловия мъж. Нещо липсваше. Спомням си, че като претърсвахме къщата на Корк намерихме тефтерче с адреси. Нямаше го.

— Сложено на друго място?

— Изписано. Бил провери картона и последният човек, който е разглеждал папките на Корк, е старият ни приятел Бари Фулър, точно след приключване на случая. Затова накарах Бил да извади нещата на Бари и намерихме тефтерчето.

— Едва ли ми разказваш всичко това, ако не си попаднал на нещо.

— Тефтерчето беше почти празно, като се изключат някои драсканици. Приличат на буквата L, но някои са написани отзад напред и от горе надолу.

Това ме събуди напълно.

— Да не е някакъв шифър?

— Ще ти кажа, като дойдеш тук.

Взех си душ и си сложих сива пола на „Шин Чои“ бяла блуза на „Барбара Крафео“ и равни обувки на „Диор“ без чорапогащник. Купих си обувките в един магазин на разпродажба, където бяха със сгрешен етикет. Взех ги за седем долара. Спомням си как бях затаила дъх, докато касиерката ги маркираше, защото мислех, че ще се усети, но тя не забеляза. Това беше най-доброто ми попадение за годината до този момент.

Денят бе мрачен и хладен. Май щеше и да вали. Преди да отида в кабинета си, се спрях пред количката за понички и купих две за Хърб с допълнително канела.

— Понички? — Лицето на Бенедикт светна като стоватова крушка. — Джак, моят стомах ти благодари! И двете ли са за мен?

— И двете.

Отхапа доста голяма част от първата поничка.

— Ммм. Ще те заведа на вечеря за рождения ти ден.

Бенедикт повтаряше това от години. По мои сметки ми дължеше вече около 108 вечери.

— Какво откри, Хърб?

Подаде ми тефтерчето с адреси, отворено на страницата с драсканиците.

znaci.png

— Първо помислих, че е някаква драсканица. Но после видях, че има десет елемента.

— Телефонен номер с код отпред на населеното място.

Хърб кимна, а устата му беше пълна с пържената мексиканска поничка. Докато дъвчеше, аз се взирах в символите.

— Цифров ребус.

Партньорът ми се намуси.

— На мен ми отне един час, за да го проумея.

— Това го учихме като момичета скаути.

Набързо му нарисувах един морски шах и го напълних с цифри.

— Всеки символ представлява цифрата, която е в него. Първа е цифрата две.

1 2 3
4 5 6
7 8 9

Хърб ме гледаше, все едно ми бе пораснала опашка.

— Била си момиче скаут?

— Майка ми смяташе, че ще ми помогне да изградя характера си.

— Можеш ли да купуваш курабийки с намаление?

Бързо разшифровах първите девет цифри. Точката накрая трябваше да означава нула.

Цъкнах с език.

— Код, който започва с две-едно-девет. Индиана.

— Вече проверих номера. В Грей е. Не е регистриран. И няма да повярваш на кого принадлежи.

Хърб ме изчака да го попитам, затова така и направих.

— Кажи ми, ако името ти звучи познато, Джак. Собственикът на този телефонен номер е Бъд Корк.

— Бащата на Джинджифиловия мъж?

След убийствата се бяхме опитвали да го намерим, но така и не успяхме.

— Самият той.

Спомних си буркана с пръстите, всичките поне на трийсет години. Твърде стари, за да ги е отрязал Чарлз Корк, но не и за баща му.

— Невменяемостта се предава по родствена линия. — Хърб изтърси трохите от поничките в устата си.

Прехвърлих всичко в главата си. Възможно ли е нашият престъпник да е бащата, който поема нещата след смъртта на сина си?

Имаше само един начин да разберем.

— Искаш ли да се повозим?