Дж. Е. Конрат
Ръждив пирон (39)

Глава 37

Паркирах до един пожарен края на „Линкълн авеню“, северно от „Монтроуз“. „Рейвънсуд“ заемаше площ от около триста пресечки и като повечето квартала на Чикаго беше започнал да става снобски. Подмамени от поносими цени, посредниците купуваха като луди и постепенно повишаваха цените на имотите, като престрояваха, префасонираха и поправяха. Магазините за алкохол и месарниците с многогодишна история бяха заменени от „Старбъкс“ и вериги магазини „Панера бред“.

Ако Калев Елисън живееше в „Рейвънсуд“, то тук имаше хиляди къщи, стаи, тавани и апартаменти, където да се скрие.

Преди да разбера как този случай се изплъзва от контрола ми, мобилният ми телефон иззвъня.

— Здрасти, Джак, сама ли си?

— По дяволите, Холи, къде си?

— Ти къде си?

— На „Линкълн“ и „Монтроуз“.

— Близо си. Аз съм на „Бел авеню“ и „Арджайл“. Влизам в къщата.

— Холи, недей…

ТРАК.

Дадох на скорост и направих обратен завой, насочих се на изток по „Монтроуз“ и след това свих почти веднага по „Бел“. „Арджайл“ беше на осем или девет пресечки нагоре. Беше тъмно, застроено с апартаменти и къщи. По тротоарите имаше осемдесетгодишни дъбови и кленови дървета, по улиците — подредени коли.

Стигнах до ъгъла за деветдесет секунди, след като Холи ми се обади по телефона, и паркирах зад един „Сааб“. Изскочих от колата и бавно се огледах на 360 градуса.

Холи я нямаше.

Проверих телефона си дали не се изписва номера й, но тя беше активирала CLIR.

Щеше да провали ареста. А дори по-лошо, можеше да я убият. А вероятно беше на около 90 метра. Ако ми беше казала истината. Как можеше да си помисли…

На три коли пред мен беше паркиран седан с липсващи странични огледала.

Извадих моя 38-калибров пистолет и се приближих до колата. Въпреки че улицата не беше добре осветена, можех да кажа, че цветът е тъмносив — перлен титан. Един поглед отзад потвърди, че колата е „Еклипс“.

Още веднъж се огледах наоколо и търсех Холи. „Еклипс“-ът беше паркиран пред голяма викторианска сграда с апартаменти, с жълти тухли и двор. Не изглеждаше като място, където можеше да живее сериен убиец. Твърде много наематели, твърде трудно беше да се влиза и излиза незабелязано.

До викторианската сграда имаше друга двуетажна с кули на покрива. Определено по-усамотена, но цялата къща светеше и пердетата бяха дръпнати и на двата етажа.

От другата страна на улицата имаше една триетажна сграда. Последният етаж светеше. Средният беше напълно тъмен, а на прозореца висеше огромен надпис „Дава се под наем“. В мазето осветлението беше пуснато.

Това май си струваше да се провери. Приближих се внимателно и се ослушвах за всичко, което би било необичайно. Къщата имаше черна желязна ограда и вратата беше отворена навътре. Минах покрай сградата към задния двор и видях счупения прозорец на мазето.

Определено това беше къщата. И тъй като имаше извършено престъпление — счупване на прозорец и проникване — аз имах всички права да вляза в къщата. Незаконното проникване на Холи ми спести необходимостта от заповед.

Помислих дали да не се обадя за подкрепление, но първо реших да проверя ситуацията и коленичих, за да се спусна през разположения на нивото на земята прозорец на мазето.

През последните дни се намирисах достатъчно на умряло и се предполагаше, че съм свикнала, но вонята долу на практика ме зашемети. Беше по-зле и от мазето на Бъд Корк.

От лявата си страна, осветен от крушка, която висеше от тавана, видях източника на този аромат.

Три трупа, разположени седнали около маса за игра на карти. Бяха вързани за столовете с въже от простор. Лицето на д-р Франсис Мълруни все още се разпознаваше, застинало в силен, агонизиращ вик. От врата надолу гръдният му кош бе отворен, а ръцете му бяха пъхнати вътре до китките.

Отляво на него разпознах Даян Корк по раните, които бяха показани на видеозаписа. Сега беше с повдигащ сутиен, който показваше потъмняващите й зърна. Главата й беше килната назад, а разрезът на врата й беше отворен като гърло на буркан. Огромен букет от копринени цветя — маргаритки — бяха пъхнати в раната.

До Даян имаше още един труп, мъж с очила и брада. Той явно беше най-пресен, но имаше най-много рани. Коремът му беше разрязан от слабините до гръдната кост, а органите му бяха извадени и сложени в сребърно плато пред него на масата, като пуйка за деня на благодарността. В ръцете си имаше прибори — нож и вилица. На вилицата имаше забодено нещо кафяво и заоблено. Трябваше ми известно време, за да разбера какво е това — беше бъбрек. Други органи бяха напъхани в устата му и бузите му бяха издути.

Освен миризмата на разложено се носеше и неприятното благоухание на урина и изпражнения и за първи път, от времето, когато бях новобранец, замърсих местопрестъпление, като се наведох и повърнах между краката си.

Бързо се съвзех, извадих телефона си, набрах 911 и извиках подкрепление. След това погледнах покрай разлагащото се вечерно парти и видях стълбите. Бързо се изкачих и като не се стараех да пазя тишина, вземах стълбите по две наведнъж, жадна да си поема малко свеж въздух.

Стълбите излязоха в кухнята. Влязох през вратата наведена, оръжието ми сочеше напред. Проверих вляво, после вдясно и се напрягах да чуя някакъв шум.

Къщата изглеждаше напълно тиха.

Кухнята не беше почиствана от седмици; опаковки от готови храни и кутии от пица бяха запълнили плотовете, мивката преливаше от бутилки от бира, подът беше лепкав от петна и разлято.

Минах през кухнята и отидох във всекидневната, която беше в същия безпорядък. Освен празните кутии и опаковки, почти всеки сантиметър от стаята беше покрит с порнография. Списания, касети, дивидита, които отрупваха масата, дивана, фотьойла и пода. Имаше и хард порно. Прочетох някои от заглавията: „Латексови мъчения на робите“, „Развратници на болката“, „Къщата на агонията“, „Човешките кърфичници на Сиймор“.

В ъгъла на стаята имаше телевизор, точно до една затворена вратичка на гардероб. Върху телевизора беше поставена камера. Дори и от това разстояние можах да прочета върху едната й страна буквите RCA.

Стаята преминаваше в коридор в аз бързо, но предпазливо се придвижих, като държах отпред оръжието си и стоях леко приведена. Пръстите ми бяха на спусъка, но усещах напрежението, чувствах, че Холи е някъде в апартамента.

По коридора имаше четири отворени врати.

— Калев Елисън! Полиция! Излез с поставени на тила ръце.

— Джак!

Беше Холи в някоя от стаите.

— Холи, къде си?

— Задната спалня!

Някой се появи в коридора. Коленичих и се прицелих в главата. Беше Холи. Насочих дулото към тавана и издишах.

— По дяволите, Холи, изкара ми ангелите.

Холи не отговори. С неочаквано бърз ход тя изстреля три куршума към мен.

Паднах на земята, с лице надолу, забито в килима, и насочих пистолета напред — Холи тичаше насам, все още стреляше, но не по мен, а над мен — четири, пет, шест изстрела. Аз се извърнах и видях червенокосия мъж, който се приближаваше зад мен. Ножът падна от ръката му, вратата на гардероба все още се движеше, след като той бе излязъл от него; куршумите на Холи го уцелваха в гърдите отново и отново, кръв пръскаше като фонтан, докато най-накрая той не падна до краката ми с език навън и широко отворени празни очи.

Холи застана до мен, от дулото на деветмилиметровия й пистолет излизаха струйки дим. Тя се ухили.

— Трийсет точки.

Първо не разбрах какво има предвид, но след това се сетих за стрелбата ни по-рано същия ден. Шест куршума в гърдите, всеки по пет точки.

— Дай ми пистолета, Холи.

Протегнах лявата си ръка. Дясната ми все още стискаше моя пистолет, който в момента беше насочен към корема й.

— Току-що ти спасих живота, Джак.

— Знам. Такъв е протоколът. Подкреплението ще е тук всеки момент.

Тя кимна и ми подаде оръжието с приклада към мен.

— Добре ли си? — попита ме тя.

— Да. А ти?

— Видя ли партито в мазето на откачалката? Още един и щяха да са точно за бридж.

Напъхах пистолета на Холи отзад в панталоните си и се изправих. Чух приближаващите сирени.

— Колко съм загазила, Джак?

— Не знам. Наруши закона, но ми спаси живота и вероятно спести на данъкоплатците милиони долари за скъпо дело.

Погледнах към Калев Елисън, когото разпознах по снимката от документите. Както и Стив Йенсен, имаше доста татуировки по ръцете, няколко от които с трите „Д“. Гърдите му изглеждаха така, все едно беше изсипал чиния със спагети отгоре. Нямаше нужда да проверявам дали има пулс.

— Но до утре сутринта ще ме пуснат, нали? Сватбата е на обед, а аз още не съм си избрала рокля. Което устройва Хари, защото той искаше да се оженим голи.

Не беше образ, който исках да си представям.

— Не знам, Холи. Зависи от това дали щатският прокурор ще повдигне обвинения. И в двата случай ще откараме до рано сутринта.

— Ами ако ти дам оръжието и кажеш, че ти си го убила?

Поклатих глава.

— А ако ти дам пет долара?

Въпреки че беше абсурдно изказване, започнах да се смея. Холи също се засмя и двете не спряхме, докато полицаите от чикагската полиция не разбиха вратата.