Дж. Е. Конрат
Ръждив пирон (31)

Глава 29

За втори път в рамките на дванайсет часа телефонът ме събуждаше. Погледнах към часовника в мрака. Един сутринта. Бях спала почти час.

Телефонът иззвъня отново. Залепих го до бузата си.

— Даниелс.

— Джак? Бърнис Бенедикт е. Някой току-що влезе в къщата ни.

За нула време умората бе заменена от тревога.

— Добре ли си? Къде е Хърб?

— Наръгаха го в гърдите.

Звучеше уплашена, но не и паникьосана. Жените на полицаите бяха тренирани.

— Обади ли се на 911?

— Линейката е на път. Мъжът, който проникна у дома, остави бележка, написана на ръка. Написано е „Всеки ще получи заслуженото“.

— Ще съм при теб след десет минути. Ако тръгнеш към болницата, остави задната врата отключена.

Сложих си дънки, някакъв суичър и стигнах в къщата на Хърб за девет минути. Множество полицейски коли бяха запушили страничните улици; полицаите се грижеха за своите хора.

Паркирах в алеята му и го хванах точно, когато го вкарваха в линейката. Горнището на пижамата му беше разкопчано и парамедикът натискаше голямо парче марля върху гърдите му. Лицето на Хърб беше буквално сиво, но беше в съзнание.

— Как си, партньоре?

Изви очи, което ме изпълни с облекчение. Умиращите не понасят сарказма. Прошепна нещо, което звучеше повече като гаргара, отколкото като шепот. Наведох се и сложих ухото си над устните му.

— … намушках мъжа… крака…

— Описваш ли го?

— … тъмно… Бърнис…

— Тя видя ли го?

Очите му казаха „да“.

— Ще разгледам местопрестъплението. Ще те посетя по-късно.

Потупах го по бузата и той прошепна нещо.

— … овълновата.

— Какво?

— … микровълновата… не ми докосвай ребърцата.

Бърнис стоеше на вратата и разговаряше с трима полицаи. Тя беше към 55-годишна, ниска и само една идея по-пълничка за стандартите на нашия век. Сивата й коса беше на кок и тя загръщаше робата около себе си, вероятно от студ или от страх, или и от двете. Приближих се и когато Бърнис ме видя, ме хвана за ръцете.

— Добре ли си?

— Добре съм. — Не виждах как би могла да е добре.

— Видя ли лицето му?

— Да. Къса червеникава коса. Белези от акне. Бузест. Не съм сигурна за височината — куцаше и беше преведен. Някъде 28 — 29 или 30 — 31-годишен.

— С какво беше облечен?

— Черен суичър. Като тези на лекарите.

— Разкажи ми какво стана?

Бърнис ми разказа: събудила се е, когато чула шум, повикала съпруга си, чула един мъж да крещи, взела пистолета. Слязла долу и видяла заподозрения във всекидневната. Когато видял пистолета, избягал през прозореца.

— Видя ли накъде тръгна?

— Не. Бързах да намеря Хърб.

Нещо в тона й ме накара да се замисля дали няма още нещо.

— Нещо друго да добавиш, Бърнис?

— Да. Каза ми нещо, преди да избяга.

— Какво ти каза?

Бърнис не трепна.

— Каза: „Ще се върна, кучко!“.

Оставих Бърнис в опитните ръце на най-добрите в Чикаго и влязох в къщата й. Криминалният отряд още не беше пристигнал и първият дошъл на местопрестъплението полицай не искаше да ме пуска, въпреки че бях с по-висок ранг. Страхуваше се да не се замърсят уликите и опасенията му бяха напълно оправдани. Няколко високо приоритетни случая се провалиха в съда заради компрометиране на уликите, което беше направило началниците доста нещастни.

Уверих го, че ще бъда много внимателна, минах през всекидневната, като внимавах къде стъпвам и оглеждах всичко.

Мястото на проникване беше един от прозорците във всекидневната. В стъклото бе изрязана дупка, достатъчно голяма, за да се провре ръка. След това резето е било махнато и е отворен прозореца. Тихо и ефективно. Такъв начин на проникване бях виждала и преди — Джинджифиловият мъж го използваше.

Престъпникът беше излязъл през друг прозорец, чупейки директно стъклото. Имаше кръв по дограмата, а по дървения под имаше следи, които водеха към прозореца. Проследих кръвта до кухнята и намерих бележката и ловджийския нож. Бележката на пръв поглед беше идентична с първата, която ни остави, а ловджийският нож явно беше същият, който бе заснет на касетата с убийството на Даян Корк.

Там имаше още кръв, тази на Хърб и на престъпника, така замазана, че ясно показваше, че е имало борба. Двата ножа за белене бяха покрити с кръв.

Погледнах в микровълновата и намерих кутията с ребърцата. Прецених, че ако ги докосна, не бих провалила, по какъвто и да е начин, форма или способ обвинението, затова ги сложих в хладилника.

Внимателно, като избягвах кръвта, излязох от кухнята и проследих кървавите следи през всекидневната до прозореца. На едно назъбено стъкло висяха три червени косъма.

Калев Елисън, който беше живял с Чарлз Корк десет години, беше с червена коса.

Криминалистите пристигнаха. Направиха снимки. Заснеха и видео. Бяха взети проби. След един час си тръгнах и се отправих към „Св. Върнън“, за да посетя Хърб. Не беше излязъл още от операционната. Седнах при Бърнис и й държах ръката, докато се опитвах да обмисля всичко случващо се.

Не се връзваше.

Бележката и ловджийският нож си съвпадаха, но освен тези неща, нищо друго не беше свързано с убийствата на Даян Корк и на Франсис Мълруни. Имаше прекалено много несъответствия. Целият „модус операнди“ беше объркан.

Даян и Франсис бяха отвлечени. Нямаше оставени следи. Техните убийства бяха заснети на видео. Убиецът им носеше черни кожени ръкавици. Всичко сочете, че е с руса брада.

А в този случай убиецът беше червенокос, с латексови ръкавици, опитал се е да убие жертвите си в дома им, без да го запише, а и е оставил страшно много физически улики.

Защо има толкова много разлики? Убиецът, да не би да се ядосваше? Или ставаше немарлив? Или беше просто един необмислен опит, скалъпен в последния момент?

Към четири сутринта Хърб беше излязъл от операцията и лекарят дойде да ни види. Не ми хареса, като го видях така сериозен.

— Оправихме раната в дроба му и вмъкнахме тръбичка, за да се облекчи пневмотораксът — пострадалият дроб — но, докато беше на операционната маса, мъжът ви направи инфаркт на миокарда.

Единствената реакция на Бърнис бе да мигне.

— Получил е инфаркт? — попитах аз.

— Спасихме го и сега е в Реанимация. Предполагахме, че може да се случи това. Скенерът на гърдите преди операцията разкри големи натрупвания на калций по артериалните стени. Така че, след като го затворихме, наредих да се направи магнитнорезонансна ангиография и открихме коронарно артериално заболяване. Най-малко ще е необходима ангиопластика — трябва да направя още тестове. Има достатъчно натрупвания, за да се предприеме операция за байпас.

Бърнис започна да плаче, а аз не се чувствах много отзивчива.

— Искам да видя съпруга си.

Докторът кимна.

— Само по един посетител. Все още е в критично състояние.

Бърнис ме прегърна и докторът я изведе от чакалнята. Постоях още един час, не оставих медицинската сестра на мира и исках да ме пуснат при Хърб, отказаха ми и се прибрах вкъщи, притеснена до смърт.