Дж. Е. Конрат
Ръждив пирон (50)

Глава 48

Фин беше леко замаян. Пресметна, че е загубил, около литър кръв, а може и повече. Дори и най-леките движения в китката се превръщаха в тръпки по ръката му нагоре.

Но жицата поддаваше. Той го усети.

— Как си, Хари Хари?

— Във възторг съм. Все пак, това е сватбеният ми ден.

— Не се чувствай гадно. Всички бракове започват малко разтърсващо.

Хари изсумтя.

— Когато й поисках ръката, за да се оженим, не мислех, че ще отреже моята.

Фин направи физиономия, докато жилата прорязваше оголените му сухожилия. Все пак успя да разхлаби почти на два и половина сантиметра. Още малко и ще може да си извади цялата ръка.

— Какво си въобразявах, Фин? Че жена като Холи ще се омъжи за мен. Тя е красива, умна, секси…

— Луда.

— Всички имаме своите малки недостатъци. Знаеш ли коя е тъжната част? Че дори не прозрях всичко това. Бях толкова обсебен от себе си, че така и не спрях да се запитам какво всъщност става.

— Случва се, Макглейд.

— Нямах никаква представа. Никаква. Смяхме се. Дори сексът беше хубав. Искам да кажа, че не съм порнозвезда, но каквото не ми достига като размер компенсирам със скорост.

Фин леко се разсмя. Дръпна силно, като се опитваше да плъзне дланта си през кабела. Китката му бе цялата в кръв, а примката беше вече до палеца му.

— Изглеждаше толкова истинско. За тези трийсет секунди тя сякаш наистина се забавляваше.

— Ти го правиш трийсет секунди? Ама ти какво, да не си Супермен?

Хари се засмя, но някак насила.

— Добре де, може би малко надух числата, но не е в това същината. Важното в, че бях толкова вгледан в себе си, че не разбрах, че се женя за луда жена, която иска да ме убие.

Фин изръмжа от болка. Почти успя.

— Самозаблудата е мощно нещо, Хари.

— Само дето самозаблудата ми ще убие и двама ни.

— Опитай се да останеш позитивен.

— Аз съм позитивен. Позитивен съм, че и двамата ще умрем.

— Още не сме мъртви. И мисля, че имам нещо, което да те ободри.

— Нищо не може да ме ободри. Освен убийството на онзи проклет плъх, който изяде всичките ми проклети пръсти.

— Ето това ще ти хареса.

Фин изкрещя, дърпайки възможно най-силно и наранената му китка се освободи от жицата.

Свободен е. Събра ръцете си и погледна китките си.

Гадно. Повечето самоубийци изглеждат далеч по-добре.

— Фин? Добре ли си?

Фин свали вратовръзката си, обви я около дясната си китка и я върза на възел със зъби.

— Освободих си ръцете. Работя по въпроса за краката.

Свали си ризата и я уви около лявата си китка, опитвайки се да спре кръвта. След това бръкна в каубойските си ботуши и извади един сгъваем нож, който бе вързал към прасеца си. Доста здраво оръжие, със седемсантиметрово назъбено острие, което може да пробие и врата на автомобил. После вкара острието между жицата и крака си и напъна. Здравата жица се скъса с кратък звук.

— Фин? Как се справяш, човече? Нека ти кажа, че ако ни измъкнеш оттук, тя ще си най-добрият ми приятел на света.

Фин се зае с другия крак и махна жицата.

— Няма проблем, Хари. И без друго ще ти помогна.

Втората жица също се освободи и Фин стана на крака. Замаян е, но и въодушевен. Обърна се наоколо и погледна Хари.

Ръката на бедния човек изглеждаше като добре направено филе миньон.

— Освободи ли се?

— Да.

— Фин, невероятно копеле такова! Обичам те. Ще направя герой за теб във „Фатална независимост“. Май Рики Шрьодер си търси работа.

— Какво означава, по дяволите, „Фатална независимост“?

— Не зная. От телевизията решиха, че звучи готино. Как изглежда ръката ми?

— Ами сякаш до нея трябва да се сложи печен картоф.

— Побързай и ме освободи. И махни тази мръсна ръждива четка от крака ми. Мога да усетя как тетанусът се загнездва.

Фин направи крачка към Макглейд, но после чу как до рампата се паркира кола.

Холи се връщаше.

Отиде до масата и се огледа за оръжие. Имаше множество презаредими устройства: везни, празни гилзи, оловни кюлчета, калъп за патрони, дори няколко гумени патрона. Но нямаше оръжия.

Вратата на гаража се отвори.

Фин обмисляше дали да не я срещне очи в очи. Но беше слаб и замаян, а единственото му оръжие е ножът. Холи е шампион по бойни изкуства и вероятно е въоръжена до зъби, но трябваше да опита.

— Ще се опитам да я спра, Хари.

— Може ли първо да ме освободиш?

— Няма време.

— Поне махни тези гвоздеи, Фин!

Фин хвана ножа в отслабналата си ръка и бързо намери добро място за атака.

— Мирувай, Хари Хари. Ще се получи.

Но и той не вярваше на думите си.