Дж. Е. Конрат
Ръждив пирон (28)

Глава 26

Хърб ме чакаше в кабинета ми. Беше в добро настроение и беше гушнал наполовина пълна голяма торба с гризини. По мустака му на морж имаше доста оранжевеещи нюанси. Те съвпадаха с оранжевата вратовръзка. Така със сигурност знаех, че Хърб не е убиецът; с оранжевите си пръсти и оранжевата блуза той би оставил доста лесно проследима улика.

— Добро утро, Джак! Изглеждаш притеснена. Видя ли се с капитана?

— Търси ли ме?

— Така се говори в управлението.

Супер. Оставих торбата за боклук с последната касета на бюрото си, казах на Хърб, че ще се върна след пет минути и се насочих към кабинета на капитан Бейнс.

Както предполагах, Бейнс не ме посрещна с цветя и прегръдка. Като ме видя, голямата вена на челото му изскочи и го чух как изскърца със зъби; не беше симфонията на радостта.

— По дяволите. Даниелс. Спомням си, че ти наредих да се оттеглиш от случая. Ти спомняш ли си същото?

— Да, капитане.

— И оттогава беше въвлечена в палеж, арест с висока степен на приоритет извън твоята юрисдикция и физиономията ти е по всички национални канали, където обяснявал на медиите как ще си завреш крака в колективния им задник.

— Излъчили ли са това в ефир?

Бейнс ми направи физиономия. И аз му отвърнах. Поне не спомена стрелбата в къщата на Даян Корк. Когато полицай предава оръжието си, винаги се прави вътрешно разследване и задължително посещава психиатър. Нямах време и за двете.

— Отстранена си, Джак. Със заплата. Рапорт при комисаря утре в девет сутринта.

— Какво? — това беше удар под кръста. — По какво обвинение?

— Има ли значение? Избери си едно. Какво ще кажеш за непристойно поведение? Неподчинение? Да се държиш като идиот по „CNN“? Началникът на полицията иска поста ти, а ти явно искаш да му го дадеш. Остави ми значката и оръжието си.

Бях толкова бясна, че можех да плюя. Заговорих през зъби.

— Не е подходящият момент. Той е след мен.

— Кой?

— Убиецът.

— Убиецът е в Индиана, в кома. Случаят е приключен. Вземи си една седмица почивка и нека целият шум премине.

— Бъд Корк не е мъжът, когото преследваме. Престъпникът мина през апартамента ми вчера и ми остави още една касета. На нея е заснето как д-р Мълруни е одран жив.

Гневът на лицето на капитана се смекчи. Той беше заменен с нещо като уморена тъга. Когато проговори нямаше и следа от гняв:

— Мъртъв ли е?

— Спомняте ли си го?

— Аз бях този, който го помоли да ни съдейства по случая с Чарлз Корк.

— Е, имам тридесет минути пълнозвучно крещене на неговата агонизираща, ужасна смърт. И това беше оставено в дома ми, капитане. Аз съм мишена. Не можете да ме отстраните точно сега.

Бейнс не ме слушаше.

— Франсис ми беше братовчед — каза с приглушен глас. — Гледал съм го, когато бяхме деца.

— Съжалявам — не бях сигурна какво още мога да кажа. — Някога не го е споменавал.

— Ти ли го въвлече в това?

— Имах уговорка с него, но трябваше да я отложа. Мисля, че той е знаел, че някой го дебне, но нищо не ми е споменавал. Имаше няколко заплахи на телефонния му секретар в кабинета му. Същият човек заплашва и мен с убийство.

Бейнс сложи ръце на бюрото с разперени пръсти, и се съсредоточи върху тях.

— Знам, че отстраняването е пълна глупост, Джак. Нямам власт върху това. Но все още не са оформени документите, не са повдигнати официално обвиненията.

— С колко време разполагам?

— Два, може би три дни. Можеш да обжалваш, разбира се. Свържи се с човека от синдикатите. Искай да има изслушване, но си отстранена със заплащане. Едва ли ще получиш много състрадание.

— Началникът може, ако иска да ме отстрани за година, но след като хвана този убиец.

Бейнс кимна. Изглеждаше по-малък от обикновено.

— Никога не сме провеждали този разговор. Тръгвай и хвани това животно. И се пази от телевизията или и двамата ще изгубим работата си.

Бръкнах в джоба си и поставих адресното тефтерче на Мълруни на бюрото му.

— Искате ли да информирате семейството му?

— Аз съм част от проклетото му семейство!

Изчаках.

— Аз ще се обадя. — Бейнс взе тефтерчето.

Обратно в кабинета си разказах подробно всичко на Бенедикт.

— Бейнс е кариерист. Иска да стане началник на полицията. Няма да си заложи главата заради теб, Джак.

— Той е добро ченге.

— Той е политик. Помията се стича бавно. Ако началникът те иска уволнена, ще те махнат.

— Ще оспорвам. Неоправдано отстраняване. Дискриминация.

— Не, няма. Не си такъв човек. — Гледаше торбата за боклук върху бюрото ми. — Не успя да намериш подходяща дамска чанта ли?

— Получих още една касета тази сутрин. Графологът — как го одират.

Хърб потръпва. Не исках да гледам касетата още веднъж толкова скоро, но сложих ръкавица и я пъхнах във видеорекордера.

След като изгледа три минути, Хърб се извини и отиде до мъжката тоалетна.

Насилих се да бъда аналитична. Спрях кадъра на ръкавиците, като се опитвах да прочета етикета на маншета. Спрях кадъра и на клещите, като се опитвах да определя техния производител. Беше невъзможно да оставя настрана емоциите, но го дължах на д-р Мълруни и се опитвах да си свърша възможно най-професионално работата.

До края на записа все още нямах никакви следи и се тресях от отвращение.

Няколко минути се опитвах да се успокоя и да се дистанцирам от образите. Телефонът иззвъня и ми изкара ангелите.

— Здрасти, Джаки. С какво си облечена?

Хари Макглейд.

— С лошо настроение.

— Ще се видим ли по-късно?

— За съжаление.

— Какво ще кажеш в три следобед?

— На работа съм.

— Вземи си почивен ден. Заслужила си го. Ще се видим в „Мон ами Габи“ на „Линкълн парк уест“. Направил съм резервация на името Бътшиц. Нали ще си водиш кавалер?

— Надявам се. — Фин не се беше обадил досега.

— Наеми, ако се налага. Или доведи дебелия си партньор. Кажи му, че храната е безплатна; ще тича дотам.

— Чао, Хари.

— Не закъснявай. Ако закъснееш, ще се постарая да направят продължение с твоята телевизионна героиня.

Затвори. Потърсих аспирин и намерих шишето точно в момента, когато влязоха федералните. Е, само един федерален.

Кимна ми, облечен в същия сив костюм, в който беше и преди няколко дни. Или може би в напълно различен сив костюм, който обаче изглеждаше като другия.

— Лейтенант Даниелс. Как сте?

Бях уморена и в кофти настроение, и нямах нерви да страдам от чуждата глупост.

— Не сте дошли в подходящ момент, агент Кърси.

— Аз съм Дейли.

— Къде е партньорът ви? Не сте ли винаги един до друг, да си държите ръцете?

— Той поддържа връзката между ОБИ и Полицейското управление в Гари, което разследва убийствата на Бъд Корк. А и нашата връзка е напълно професионална.

— Значи не се размачквате нежно в края на дългия работен ден, докато охранявате личната ни свобода?

Устните му се изкривиха в нещо между гримаса и трепване.

— Ясно. Опитвате се да задържите нещата под контрол, като недооценявате моята мъжественост.

Широко отворих очи.

— Леле. От вас, момчета, нищо не може да се скрие.

— А сега сте саркастична, за да разклатите професионализма ми.

— Сякаш съм поставена под микроскоп. Всички предмети, които сте учили в Куантико, са ви дали невероятен поглед върху човешката същност. А сега какво правя?

— Показвате ми среден пръст.

Хърб се върна, леко прежълтял. Проучи ситуацията.

— Да не прекъсвам момент на интимност?

— Специален агент Дейли тъкмо си тръгваше. Трябва да преследва една самба група.

Дейли прочисти гърлото си.

— Според нас Джинджифиловият мъж не е работил сам.

Това прикова вниманието ми.

— Какво имате предвид?

— След като направихме внимателен анализ на дванайсетте касети с убийствата на Чарлз Корк установихме, че записите са направени с две различни камери. Всяка марка остава специфичен отпечатък, когато се завърти електромагнитна лента.

Вдигнах ръка:

— Спестете ни детайлите. Какво значение има, ако са били две камери? Използвал е едната известно време, счупил я е, след това е купил още една.

— На намерената в къщата на Чарлз Корк камера съответстват шест касети. Другите шест са направени на друга машина, на RCA DSP3. Последната касета, която ни изпратихте, е също направена на RCA DSP3. Това е стар модел, излязъл от употреба преди години.

Това беше предизвикателна информация, но не достатъчно, за да ме развълнува.

— Сигурна съм, че са продали хиляди от този модел. Има ли някакъв шанс да се докаже, че записите са направени от една и съща камера?

— Не и с абсолютна сигурност, но нека ви покажа нещо. Имате ли DVD — плейър?

— Не е заложено в бюджета ни тази година.

Специален агент Дейли сложи куфарчето на бюрото ми и го отвори. Със сигурност имаше мини DVD вътре. Отне му минута да го свърже с телевизора ми и след това сложи диск.

— Това е от една от касетите на RCA. Номер 7, която Чарлз Корк е кръстил „Свежа плът“. Изчистихме я и я пренесохме на дигитален носител. Обикновено видеокасетата е с аналогов сигнал, затова по време на прехвърлянето…

— Без технически термини, моля.

— Добре. Просто изгледайте това и ми кажете какво забелязвате.

Тази касета не бях гледала, а нямах и желание да го правя. Дейли взе дистанционно от куфарчето си, натисна няколко бутона и на телевизора се показа Чарлз Корк, който брутално налагаше вързана жена. Ударите продължаваха, а камерата даваше все по-близък план, докато можеше ясно да се видят белезите, които Корк оставя.

Дейли спря видеото.

— Забелязахте ли го?

— Видях как пребиват една жена. Това е отвратително.

— Разбира се, че е отвратителна. Но какво още видяхте?

Пусна сцената от същото място и отново станахме свидетели на зверството, като отначало Корк беше в цял ръст, а накрая беше в толкова близък план, че можехме да видим потта по него.

Хърб посочи екрана.

— Близкият план.

Сега разбрах. Корк беше пред камерата. Ако той беше отпред, кой тогава даваше близкия план?

Сега се развълнувах.

— Това автоматично настройване ли е? — попитах. — Или с дистанционно?

— Този модел камери нямат такъв, но не е само това. Анализирахме кадър по кадър. Камерата е монтирана на триножник, но в началото на приближаването на образа се разклаща леко. Все едно отзад стои някой и натиска бутона за фокуса.

— Джинджифиловият мъж си е имал партньор.

Дейли кимна натъжен.

Седнах на бюрото си. Бъд Корк, въпреки че е сериен убиец, не би могъл да бъде съучастник на Чарлз Корк. Когато получих касетата тази сутрин, Бъд беше в кома. А и човекът, който бе записал убийството на Даян Корк, държеше здраво камерата; Бъд се тресеше от паркинсон.

— Кой е? — попита Хърб.

— Открихме, че Бъд Корк е съжителствал на семейни начала с жена цели дванайсет години. Тя излежава доживотна присъда за предумишлено убийство — нарязала е на парчета момиче, защото е мислела, че спи с Бъд.

— Все още ли е в затвора?

— Да. И тя има син. Знаем, че е бил една година по-малък от Чарлз и са живели заедно за известно време.

— Помниш ли какво каза вчера Бъд Корк? — сръга ме Хърб. — „Нямам плът от плътта ми“. Това дете е живяло в къщата му, но не е било син на Корк.

Опитах се да си представя две малки момчета, които са израснали в адската къща на Бъд Корк. И двете трябва да са доста осакатени. Възможно е да са разчитали едно на друго. Да са свързани. Може би са развили еднакви отвратителни апетити.

— Къде е този човек сега?

— Не можем да го открием. Последният известен адрес е в Мичиган.

— Има ли досие?

Дейли спря за момент.

— Нападение и побой. Влизане с взлом. Въоръжен грабеж. Изнасилване. Имал е няколко престоя в затвора, но преди три години човекът просто изчезва.

— Питахте ли майка му къде може да е?

— Още не. За днес специалният агент, който отговаря за Чикагския офис ме изпраща в Гари, за да подпомагам дейността на агент Кърси.

Сега това щедро споделяне на информация ми стана ясно.

— Дошли сте при нас, защото сте знаели, че ще искаме да я разпитаме.

Специален агент Дейли се усмихна.

— Всички сме от един отбор, нали така?

— Добре. Как се казва и къде е в момента?

Дейли стана уклончив. Изразих очевидното:

— Искате нещо в замяна.

— Отрядът за проучване на поведението е малко съкратен. Национална сигурност получава цялото финансиране. Трябва да намалят състава ни. Един голям удар би предотвратил това.

— Искате да оберете лаврите.

Дейли кимна.

— Имаме желание да ги споделим, но искаме да участваме. Ако ви дам името на жената и намерите къде е синът й, искаме да участваме при ареста.

— Това не важи ли само в случаите, когато се излиза извън пределите на щата?

— И въпреки това можем да бъдем на мястото в да се усмихваме приветливо пред камерите.

Отрязах го.

— Сами ще си я намерим.

— Възможно е, но няма да е така лесно. Нямате достъп до цялата информация, до която ние имаме. Ще ви трябва разрешителна заповед, за да получите кладите. А всичко това ще отнеме време.

Погледнах Хърб. Той сви рамене.

— Съгласна съм. — Стиснахме си ръцете. — Как се казва?

— Името й е Лорна Хънт Елисън. В момента е в Женския затвор на Индиана в Индианаполис. Синът й се казва Калев.

Записах си информацията и извадих касетата от видеото.

— Тази сутрин получих още една касета. На нея е записана смъртта на експерта по почерци, който ми помагаше със случая на Джинджифиловия мъж.

Дейли повдигна вежда.

— Според вас на първата касета е убита Даян Корк, нали така?

— Нямаме тяло, но татуировката съвпада. А и някой подпали къщата й, когато се появих. Трудно ми е да повярвам, че е чиста случайност.

— И ние така смятаме. Както не е съвпадение, че е убит експертът по почерци. Явно съучастникът на Джинджифиловия мъж си набелязва хора, които са свързани със случая. Кой още е участвал?

— Хари Макглейд очевидно. Помогна и един мъж на име Финъс Троут. Няколко души от съдебна медицина — Фил Бласки и Макс Хюз. Доста полицаи от моя район, които дежуреха. Колеги от полицията в Ивънстън.

— И ние. — Агент Дейли се намуси. — И ние сме в списъка му.