Дж. Е. Конрат
Ръждив пирон (51)

Глава 49

Алекс накара Джак да отвори вратата на гаража. Никога досега не е била така развълнувана. Беше убила доста хора и винаги се бе наслаждавала на действията си, но бе напрано зашеметена от това, което й предстоеше.

Четири жертви. И една котка. Добре е за седмица, пълна със забавления. А може и две, ако се въздържи малко.

— Вземи котката — заповяда на Джак. Пистолетът й бе насочен в лицето. Тя трепна. Ченгето не обича да насочват пистолет в лицето му. Това ще направи предстоящите неща доста интересни.

— Ами видеокасетите? — попита Джак.

Защо Джак е така заинтригувана от касетите? Алекс държеше пистолета към главата й и завря ръце в найлоновата торба.

Имаше много голяма изненада на дъното й. Под касетите лежеше найлонова торба за улика, а вътре — нож. Алекс го вдигна, а зениците й се разшириха.

— Това ножът на брат ми ли е?

Джак не отговори, но не бе и необходимо.

Бързо разкъса найлона и хвана оръжието с лявата си ръка. Все още има засъхнала кръв, полепнала по острието. От последния път, когато Чарлз го е използвал. Реши, че ножът може да се използва и занапред. Тази вечер.

Пъхна го в задния си джоб и издърпа Лейтъм от колата, като заповяда на него и на Джак да отидат в склада. Всичко мина по-добре от очакваното. Каза на Джак да затвори вратата зад тях и ги съпроводи с Лейтъм до Хари и…

Фин го нямаше.

Под стола му имаше локвичка кръв и няколко жици.

Гняв се надигна у нея. Засили се към Макглейд, удари го през лицето с „Волверин“-а. Главата му отскочи назад.

— Къде е той?!

— Отиде да гледа филм. Каза, че по-късно ще се върне. — Хари се ухили, а зъбите му бяха обагрени с кръв. — Здравей, Джаки. Дойде да ми подадеш ръка ли?

Алекс вдигна пистолета си, за да удари Макглейд отново и забеляза как Джак се спусна към нея.

Тренировките побеждават. Алекс пренесе тежестта си върху единия крак, вдигна другия и удари Джак право в гърдите.

Джак издиша и падна на цимента.

Алекс се обърна към Хари, след което се огледа из склада. Познаваше Фин отскоро, но знаеше, че не е от предателите. Иначе щеше да вземе Хари със себе си.

Освен ако е нямал време за това.

Което означаваше, че се е освободил няколко минути, преди да пристигнат.

Алекс се постави на негово място. Докато се е опитвал да избяга, той се е наранил. Вероятно е отпаднал. Вероятно има нож или друго ръкопашно оръжие. Има много места, където може да се скрие, но той не мисли да се крие. Той иска да застане в позиция, удобна за нападение. Прекара няколко години във флота. Знаеше какво представляват засадите. Хората обикновено не мислят триизмерно. Те се оглеждат на нивото на очите си, но рядко гледат нагоре или надолу.

Алекс погледна нагоре и видя Фин, приведен най-отгоре на алуминиевите рафтове до масата, взел цялото й оборудване. Ако беше отишла до масата, той щеше да скочи от почти четири метра и щеше да я нарани, а можеше и да я убие.

Умно място за атака, но сега, след като го беше забелязала, беше лесна цел.

— Здравей, красавецо, — прицели се с „Волверин“-а. — Нека направим нещата по лесния начин.

Двамата, Хари и Джак, изкрещяха: „Не!“.

Алекс стреля два пъти и куршумите уцелиха. Фин се преметна във въздуха и се завъртя. Падна на масата, удари се силно, след това отскочи и се просна на пода като парцалена кукла.

Джак се разплака.

— Виждаш ли, Джак. Ето защо не убих теб или Хари по-рано. Въпреки че имах доста възможности.

Приближи се до сломения лейтенант, попивайки нейната мъка.

— Ти така и не познаваше брат ми. Е, размени няколко думи с него, но не го опозна. Той беше нещо, което ти преследваше. Искаше да хванеш. Твоята жертва.

Тя се обърна към Хари и нежно докосна насинената му буза.

— Аз можех да те хвана по същия начин, но къде е удоволствието? Аз те познавах толкова, колкото ти познаваше Чарлз. Затова избрах да те опозная. Да прекарам време с теб. Напълно да разбера онова, което възнамерявах да съсипя. Ти също ме опозна. Не се ли чувстваш предаден, Хари? Не е ли по-гадно да те убие някой, когото обичаш?

— Да обичам? — Хари поклати глава. — Ти си още една дупка в колана ми, скъпа. Онези джуджета вчера бяха два пъти по-женствени от теб и то без гадни белези.

Алекс потупа Макглейд по крака, в който беше забита четката с ръждясалите пирони. Той нададе вой.

— Длъжна бях заради Чарлз да го направя по този начин. Да изям ястието добре направено и изстинало. Можех да те убия по всяко време. Теб също, Джак.

Отиде при Лейтъм и го избута към рафтовете.

— За твое нещастие, сладурче, ти просто попадна не на място.

Тя използва ключовете на Джак, за да разкопчае лявата му ръка, пъхна я през рамката и отново го заключи с белезниците.

Джак все още беше на пода, разстроена и плачеща. Жалка е.

Алекс отиде при масата, сложи „Глок“-а и „Волверин“-а до оборудването й за приготвяне на куршуми.

— И така, ето какво ще се случи след малко. Ще ти дам възможност да отървеш този ден, Джак. Не е ли щедро от моя страна? Но ще трябва да се докажеш.

Докато говореше, Алекс зареди оръжията.

— Трябва да докажеш, че си по-добра от мен, лейтенант Даниелс. Мислиш ли, че си достатъчно смела?

Алекс пъхна „Волверин“-а в колана на дънките си и се приближи до Хари. С една ръка тя разкопча колана му.

— Не можеш да се наситиш на любовната пръчица ли, г-жо Макглейд?

— През повечето време дори не можех да я открия.

— Може би щеше да ти хареса повече, ако бяхме кръвни роднини.

Алекс взе колана и го хвърли пред Джак.

— Стани и си го сложи.

Джак, лицето й покрито със сълзи, стана бавно и зави колана около кръста си.

Алекс натисна оръжието във врата й и я издърпа за колана към откритата част на склада. С лявата си ръка извади „Глок“-а от дънките си и го пъхна в колана й.

Приближи устните си до ухото на Джак и й прошепна:

— Ще докажа веднъж завинаги, че аз съм по-добра от теб!

Изтегли се назад, бавно, прицелена в гърдите на Джак.

Когато стигна на 12 метра, тя спря и затъкна „Волверин“-а в панталоните си.

— Мислиш, че си по-бърза от мен, Джак? — Алекс се усмихна. Никога не се бе чувствала толкова жизнена. — Стреляй, когато си готова.