Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Dama Azul, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2008)

Издание:

Издателска къща „Хермес“ — Пловдив, 2007 г.

Екатерина Христева Делева, преводач, 2007 г.

Георги Атанасов Станков, художествено оформление на корицата, 2007 г.

 

с/о Antonia Kerrigan Literary Agency — Barcelona

История

  1. — Добавяне

Мемориал на Бенавидес (1630 г.)

Откъс от Мемориала, написан от брат Алонсо де Бенавидес за Филип IV и издаден от Кралската печатница в Мадрид през 1630 година, в който се говори за появленията на Синята дама. Това е първият исторически документ, отразил невероятната роля на една „млада и красива жена“ в покръстването на Ню Мексико.

Чудото на покръстването на хуманското племе

И напускайки тази западна част, като се тръгне от град Санта Фе, център на ново Мексико, намиращ се на 37 градуса, и се мине през земята на племето апачи, на повече от сто и дванайсет левги на изток, се стига до племето на хуманите, което заслужава да бъде споменато заради чудото на покръстването му. Преди години един духовник на име брат Хуан де Салас тръгнал да покръства индианците томпирос и салинерос, където са най-големите солници на света, граничещи в тази част с тези на хуманите: те водели война и като отишъл отец брат Хуан де Салас при племето салинерос, хуманите казали, че човек, който отива при бедните, е добър, така отецът им се понравил и те го помолили да отиде да живее при тях и всяка година ходели при него, но той бил зает с християните, защото знаел езика и бил много добър посланик, а нямало достатъчно духовници и той говорил с хуманите, които поискали от него, докато Господ прати повече отци, както миналата 29-а година, когато Ваше Величество нареди на вицекраля на Нова Испания да ни прати трийсет духовници, водени от отец Естебан де Переа, който беше Пазител, така пратихме после споменатия отец и още други, сред които отец Диего Лопес, водени от самите индианци; и преди да тръгнат, попитахме индианците да ни кажат защо искат толкова да ги покръстим и духовниците да им проповядват? А те отговориха, че една жена — като онази, дето беше нарисувана там (това беше образът на майка Луиса де Карион), говорила на всеки от тях на неговия език да отидат да повикат отците да ги просветят и покръстят и да не се помайват; и че жената, която им проповядвала, била облечена точно като онази, която била нарисувана там, но лицето й не било същото, а нежно, защото била млада и красива: и винаги, когато идвали отново индианци от тези племена и виждали образа, говорели помежду си и казвали, че дрехата била същата, но лицето — не защото лицето на жената, която им проповядвала, било младо и красиво.