Хавиер Сиера
Синята дама (26)

ГЛАВА 26

Тази нощ Дженифър заспа, държейки една стара снимка на баба си Анкти. Сама бе написала в единия ъгъл годината 1920-а. Беше странна снимка. Усмихната, младолика, с черни очи, които сякаш виждаха извън снимката, баба й бе протегнала голите си ръце към фотографа. Носеше красива рокля на цветя, а косата й беше прибрана в две дебели плитки.

Трудно можеше да се каже къде е снимана. Изглежда, беше в някаква индианска мисия. Може би в Ню Мексико. Бялата кирпичена постройка в дъното й се струваше смътно позната. Но това, което накара най-вече Дженифър да се замисли, беше петното, което баба й имаше върху лявата си предмишница. Приличаше на хематом. Или на изгорено. Но имаше формата на роза. Съвсем същият белег по рождение, който тя имаше на същото място.

— И ти го имаш. — Гласът на баба й оживя за секунди в съзнанието й. — Ти си една от нас, скъпа.

Беше същият белег, който бе видяла върху предмишницата на Сакмо в нощта, когато го сънува. „Един от нас?“

В полунощ, със смътното желание да потърси отговори на всичко това, Дженифър се отпусна и заспа отново. Зави се на големия диван на задната веранда и там, обвеяна от топлия бриз на близкия плаж Венис, се унесе. Искаше да отиде в земите на своите предци.

Вече беше сигурна, че това е съдба. И нищо друго.