Хавиер Сиера
Синята дама (55)

ГЛАВА 55

След аудиенцията при краля на Испания отец Бернардино се почувства някак странно. Дребният и неспокоен главен настоятел остана с чувството, че интересите му са застрашени, и на излизане от двореца сподели това с брат Алонсо.

— Откъде може да му дойде наум на Негово величество, че Синята дама е Девата? — размишляваше той на глас.

— Логично е, отче. И вие го казахте: дамата била загърната в синя пелерина — като Девата от Гуадалупе; носела бели одежди като нея… и дори се спускала от небето като нея. И аз бях склонен да защитя тази идея. И все пак, следвайки вашите инструкции и тези на архиепископа на Мексико, защитих хипотезата за францисканката, която се раздвоява.

— И продължавайте да го правите! Ако кралят, йезуитите или доминиканците успеят да обърнат така нещата, че да накарат всички да повярват, че Девата е тази, която се явява, тогава сбогом на претенциите на францисканците! Разбирате ли?

— Предпочитам да ми обясните, отче.

— Много просто — рече брат Бернардино шепнешком. — Ако не успеем да убедим Негово величество, че причината за приемането на вярата ни в Ню Мексико е францисканска монахиня подпомогната от Божието провидение, утре може да възложат покръстването на земите ни отвъд океана на друг орден. Знаете колко повратна е волята на кралете. Но има и нещо друго добави той. — Ако идеята, че тези покръствания са дело на Девата от Гуадалупе, се разпространи, бъдете сигурен, че след по-малко от седмица и доминиканците ще поискат от краля да се намесят. А после и Орденът на йезуитите. И може да загубим завинаги първенството си в Америка! Сега ясно ли ви е?

— Разбира се, отче. Ако се е явила Девата, покръстването в Ню Мексико ще стане общо дело; а ако е монахиня францисканка, то ще остане само в наши ръце. Не се тревожете. Всичко ми е ясно.

Като прекосиха вътрешните дворове, отците бяха отведени до портата на двореца. Оттам те поеха по уличките на столицата към манастира „Свети Франциск“.

— Като получим първите екземпляри от вашия Мемориал, искам да отидете в Агреда и да разпитате сестра Мария Хесус.

Острият тон на настоятеля прозвуча по-строго от обикновено.

— Ще ви дам писмена заповед, за да говорите с монахинята, и ще ви кажа някои неща за нея, за да сте подготвен.

— Подготвен ли?

— Сестра Мария Хесус е жена със силен характер. Тя получи разрешение да стане игуменка, преди да е навършила необходимата възраст, и се радва на добра репутация в епархията. Няма да ви е лесно да я убедите да работи за нашите интереси…

— Всъщност — прекъсна го брат Алонсо, докато вървяха нагоре към Пласа Майор — може би няма да стане нужда. Може все пак тя наистина да е преживяла тези билокации…

— Да. Но не трябва да рискуваме. Когато се запознах с нея, бях много по-млад и разбрах, че е от онези истински мистички, които никога не биха излъгали съзнателно. Нали разбирате.

Брат Алонсо поклати отрицателно глава.

— Какво искате да кажете с това „истинска мистичка“?

— Вие, разбира се, не знаете историята на семейството й. Сестра Мария е дъщеря на семейство с добро положение, което се разорява, и преди няколко години родителите й решават да се разделят по странен начин. Баща й — Франсиско Коронел, постъпва в манастира „Сан Хулиан“ в Агреда, а майка й превръща фамилната къща в манастир, получавайки неочаквано бързо необходимите разрешения.

— Виж ти…

— Интересното е, че епископът на Тарасона, монсеньор Диего Йепес, дава дори по-рано първо причастие на малката Мария Хесус, когато тя е само на четири години.

— Монсеньор Йепес ли? — изненада се Бенавидес. — Биографът на света Тереза де Хесус, голямата мистичка?

— Представете си. Йепес вижда още тогава, че момиченцето има мистични способности, което също не е странно.

— Така ли?

В този час по пладне центърът на Мадрид беше пълен с хора. Разговаряйки, брат Алонсо и настоятелят прекосиха Пласа Майор, като си проправяха път сред продавачите на хляб и на платове.

— Майка й — Каталина де Арана, също е изпадала в състояния на транс и е чувала „гласа на нашия Господ“. И всъщност точно тя, следвайки заръките на този глас, насочва мъжа си към монашеския живот. По-късно идват виденията й в килията, странните светлини, ангелите… и какво ли още не!

— Ангели ли?

— Да. Но не онези ангели с криле, а хора от плът и кръв със странни възможности. Когато отидох в Агреда за първи път, самата сестра Каталина ми разказа как в началото на строежа на манастира, през 1618 година, там се появили двама младежи, които почти, без да ядат и да пият и без да искат надница, работели от тъмно до тъмно на строежа.

— И какво общо имат те с ангелите?

— Ами това например, че спасили много работници от падане и от наранявания вследствие на срутванията. Освен това станали много близки с Мария Хесус точно през периода от 1620 до 1623 година, когато тя имала най-силните си мистични преживявания…

— Това наистина е интересно.

— Интересно ли? Кое е интересното, брат Алонсо?

— Ами спомням си какво ми казаха братята в Ню Мексико, които проучваха появленията на Синята дама сред хуманите. В доклада си те твърдяха, че тази жена им говорела за някакви „хора от небето“, способни да живеят незабелязано сред нас и да вършат какви ли не странни неща.

— Какви неща?

— Всякакви, отче. Дори казала, че точно тези ангели я пренасяли по въздуха.

— За бога, брат Алонсо. Проучете непременно този въпрос. Това, че сред нас може да се крият ангели и да пренасят хора по въздуха, не ми дава мира. На Светата инквизиция също, повярвайте.