Хавиер Сиера
Синята дама (48)

Лос Анджелис

В 17,25 часа, часово време на западния бряг, един жълт ван на Бърза поща спря пред бялата къщичка на Дженифър Нарейди. Бе обиколил три пъти квартала, преди да стигне до нейната малка уличка, успоредна на най-прочутия крайбрежен тихоокеански булевард — Оушън Франт Уок, във Венис.

Ядосан, че закъснява с маршрута, пощенският служител й подаде дебело писмо от Рим.

„Рим! — помисли си Дженифър. — Точно днес“.

И побърза да го отвори.

Беше странно. Никъде не се виждаше подател. Тя прочете само пощенското клеймо на града, откъдето е пратено, собствения си адрес и марката за бърза поща от един централен клон във Вечния град, сякаш това писмо бе занесено на ръка до гишето на Виа Венето, пратено препоръчано — и нищо повече. Но съдържанието му се оказа още по-странно: от плика се подаде свитък стари, съшити от едната страна страници, но без никаква бележка.

Дженифър не можеше да разбере кой е подателят. На всичко отгоре текстът беше написан на испански, с ужасен почерк, от който не можеше да разчете нито една проклета дума. „Може би утре доктор Мейърс ще ми помогне да разбера това“, каза си, сещайки се за обажданията й в Испания.

След малко тя забрави за писмото. Сложи го в едно чекмедже, изхвърли плика в боклука и прекара останалата част от следобеда, гледайки телевизия. Навън, над плажа и над крайбрежието, от небето отново се сипеше дъжд. Гръмотевиците се чуваха и в хола.

— Проклето време — измърмори тя.

В това лошо време Дженифър заспа в 19,54 часа. И сънищата й, разбира се, продължиха.