Хавиер Сиера
Синята дама (24)

ГЛАВА 24

Станислав Шидив се приближи до огромните прозорци на кабинета си и застанал с гръб към отец Балди, започна вълнуващия си разказ за това, което се бе случило в Рим в последно време.

В следобеда, в който Луиджи Корсо бе умрял, той му каза, че повече от четирийсет години Ватиканът си сътрудничи със северноамериканските тайни служби чрез една организация на ЦРУ, известна като Комитета. Или по-точно, American Committee for a United Europe (AGUE)^[1]. Според него това била организация, основана през 1949 година в Съединените щати и управлявана от хора от бившето Office of Strategic Services (OSS)^[2], предшестващо ЦРУ, с намерението след войната в Европа да бъдат създадени Съединени щати.

В началото, подчерта Шидив, от Комитета се опитали да контролират всички духовници с комунистическа ориентация, които биха могли да развиват тайно някаква просъветска дейност на Стария континент. Но през последните години той спечелил доверието на папата, разкривайки една-две операции на високо ниво, подготвящи атентат срещу него.

Балди отвори широко очи.

— И какво общо има това със „свети Матей“?

— Много — прекъсна го Шидив. — През тези години Комитетът не се ограничи само с политическа дейност, а се заинтересува и от някои от нашите изследователски програми, по-специално от тази за Хроновизията. Осведомиха ни, че една от организациите му — INSCOM, създала преди години отдел за подготовка на хора с много развити екстрасензорни умения, чието съзнание било способно да преодолява бариерите на времето и на пространството. Искали да ги включат в поделение, което нарекли „психошпионаж“. По някакъв начин открили, че работим по нещо подобно с помощта на църковната музика и на твоите изследвания в преполифонията, и ни пратиха един сътрудник, делегат, с когото да обсъждаме взаимните си постижения…

— Някой от техните хора. Шпионин.

— Наричай го както искаш. Но го пратиха да оглави нашия екип в Рим, за да работи рамо до рамо със „свети Матей“, отец Корсо. И само преди месец двамата извадиха от праха досието на Синята дама. Решиха, че са попаднали на нещо важно.

— Синята дама ли?

Балди не бе чувал това име.

— А, вярно! Ти не знаеш тази история!

Монсеньор Шидив се обърна, погледна добродушно отец Балди и скръстил ръце под големия златен кръст, блестящ на гърдите му, се върна до писалището си.

— Ще ти обясня, Джузепе. Отец Луиджи Корсо и американецът открили в архивите на Светата инквизиция документи за една испанска монахиня, извършила няколко впечатляващи опита за билокация.

— Документи ли? Какви документи?

— Известни са като Мемориал на Бенавидес. Отнасят се за събития, станали през 1629 година в Ню Мексико, и са написани от един францисканец със същото име. В тях, освен всичко друго, се твърди и че тази жена се пренасяла физически от едно място в света на друго благодарение на неведомата Божия помощ. В доклада си отец Бенавидес приписва на нея покръстването на някои индиански племена в югоизточната част на Съединените щати, където с появленията си тя си спечелва това прозвище — Синята дама… И това заинтересувало американците.

— Това ли? Откога ЦРУ се интересува от историята на страната си?

— Не се заинтересували от историята. — Злорада усмивка се изписа върху острия профил на поляка. — Не мисля, че в Лангли правят разлика между 1629 и 1929 година. Всичко това е твърде далечно за тях.

— Тогава?

— Това, което разпалило интереса им, била възможността да изпращат мигновено хора до който и да е край на света, следвайки пътя, проправен от тази монахиня. Представяш ли си? По този начин една армия може да получи достъп до държавни тайни, да краде компрометиращи документи, да елиминира потенциални врагове или да прави промени на място, без да остазя никакви следи. С една дума, ако успеят да възпроизведат онова, което отец Бенавидес обяснява в доклада си, ще разполагат със съвършеното оръжие: тайно и неуловимо.

— Искат да милитаризират един Божи дар?

Балди беше изумен.

— Да. С помощта на музиката, която предизвиквала транса и билокациите на тази Синя дама. Нали проучваш от толкова време точно това, стари приятелю?

— Но не съществува акустична честота, която да позволи подобно нещо! — възрази Балди.

— Същото казаха и другите двама „евангелисти“. Така че документите, свързани с тази монахиня, не дават никакво убедително доказателство, че точно тя се е явявала на индианците.

— Тогава?

— Не знам.

— Не знаете ли, Ваше Преосвещенство?

— Може би това, което са видели индианците, е било нещо по-важно.

— По-важно ли? Какво искате да кажете?

— Че може би Синята дама не е била монахиня, притежаваща дарбата да се билокира. Може би това е нещо no-висше, по-възвишено: дело на Богородица например. Появление на Дева Мария. Папата се отнася сериозно към тази възможност; той смята, че само тя би могла да се появи в целия си блясък и величие на тези индианци, подготвяйки покръстването на Америка.

— Появление на… — Тази идея накара Балди да се замисли.

— Но „свети Матей“ и американският му помощник изобщо не се съгласиха с хипотезата за Дева Мария и упорито започнаха да събират всякаква информация, за да го докажат.

— Смятате ли, че тази фикс идея може да има нещо общо със смъртта на отец Корсо?

— Убеден съм в това. Особено след като архивите му изчезнаха. Сякаш някой е разбрал за напредъка му и е имал интерес да заличи всичко. Може би е открил нещо. Нещо, заради което е трябвало да умре.

— А помощникът на отец Корсо? Нима пратеникът на американците не е подсказал някаква следа на полицията?

Монсеньор Шидив започна да си играе със сребърния си нож за отваряне на писма.

— Не. Но и това не ме изненадва. Виж, Джузепе, на този човек не му е чиста работата. Мисля, че INSCOM го внедри в нашия проект само за да души докъде е стигнал „първият евангелист“ и да информира шефовете си във Вашингтон… Въпреки че, трябва да признаем, че и той има някакъв принос за Хроновизията.

— Например?

— Ами… Ти знаеш най-добре колко специален е този проект. От една страна, е свързан с науката, но от друга, и с вярата. Оттам идват и конфликтите ни. Всъщност Хроновизията може да се приеме само ако сме сигурни, че в миналото е имало пророци и велики хора, които Господ е дарил със способността да преодоляват времето. Затова създадохме машина, която да се справи с това измерение. Да предизвиква по желание състоянията, в които са изпадали древните патриарси, и да превръща нормални хора, мъже и жени от плът и кръв, в пророци. Поне за известно време…

— Можете да си спестите подробностите, Ваше Преосвещенство.

— Добре, Джузепе — усмихна се той. — Точно ти подсказа на „евангелистите“ сполучливата идея, че някои тонове от църковната музика са помагали на нашите мистици да преодолеят бариерите на времето. Помниш ли? И точно ти им внуши, че ключът към отварянето на това тъмно кътче в съзнанието е звукът. Сравни го със „Сезам, отвори се!“ на Али Баба.

— Всичко е в словото. Звукът е неговото акустично проявление.

— Да — потри ръце монсеньор, — но този американец знаеше още по-прецизна от твоята система в тази насока.

Отец Балди си свали очилата и опитвайки се да прикрие изненадата си, започна да ги чисти с малка кърпичка. Нима някой в Съединените щати бе разработил система за предизвикване на особени състояния на съзнанието, използвайки музикални честоти? „Светецът“ искаше да разбере всички подробности.

— Каква е тази система, Ваше Преосвещенство? — попита той най-сетне.

— Виж, когато ни пратиха този нов колега, ние проучихме целия материал, който той донесе със себе си, и извадихме копия. В работните му дневници се споменаваха постиженията на някой си Робърт Монро — американски предприемач, занимаващ се с радиопредаватели, създал метод за обучение на всеки, който желае, да „лети“ извън тялото си.

— Метод… сериозно ли? Никога не съм чувал за него.

— Както изглежда, след Втората световна война този човек е преживял няколко случая на напускане на тялото си и вместо да ги приеме като някакъв абсурд, както толкова хора преди него, решил да разнищи „физиката“ на явлението. В тези тетрадки се обяснява как Монро открива, че „пътуванията“ му са пряко свързани с някои дължини на вълната, на които работи човешкият мозък. Така става ясно, че подобни вълни могат да се предизвикат изкуствено чрез хипноза или — още по-добре, като на слуха се подадат някои „синтетични“ звуци.

— Това не е нещо ново за нас… — рече Балди.

— Да, на теория. След туй разбрахме, че този човек бил така сигурен в хипотезата си, че през седемдесетте години създава институт във Вирджиния, за да предизвиква „астрални пътувания“ по желание. И развива революционна технология на звука, която нарича Хеми-Синк… Имал голям успех!

— Хеми-Синк?

— Да, това е англосаксонското съкращение на „синхронизация на полукълбата“. Както изглежда, методът му се състои в това да уравновесява честотата, на която функционират двете полукълба на човешкия мозък, и да увеличава или намалява вибрациите до получаването на съзвучие, като довежда човека до границите на възможността му за възприятие чрез слушане на определени тонове.

— Има логика, Ваше Преосвещенство. Знаем, че звукът, ритъмът и вибрацията стигат директно до мозъка.

— Както установихме, Монро създава нещо като акустични таблици, показващи докъде може да се стигне с честотите.

— Таблици ли? Какви таблици?

Монсеньор Шидив порови из бележките си. За секунди намери записките, които търсеше.

— Ето — рече той. — Монро открива, че ако на един пациент се подава със слушалка звук с вибрация 100 херца (или цикъла в секунда) в едното ухо и друг звук със 125 херца в другото, звукът, който мозъкът „възприема“, е равен на разликата от двата. Тоест мозъкът „чува“ един „несъществуващ“ звук от 25 херца. Не е ли изумително?

— Продължете, моля.

— В крайна сметка този призрачен звук завладява двете полукълба и неутрализира звуковете, идващи отвън. Монро го нарича „бинаурален“ и твърди, че това е единствената честота, способна да предизвиква успешно особени състояния на съзнанието. В крайна сметка това е вибрация, създадена от мозъка, като онази, която помага за „напускане“ на тялото…

— И с какво тези открития променят нашия проект?

— Представи си! Започнахме да тренираме някои по-чувствителни хора да виждат неща отвъд времето и пространството и обмисляме сериозно възможността да ги проектираме извън техните тела, за да съберем тази информация, оттам където е. Да я съберем в точния смисъл на думата — усмихна се той.

— Почти като тази Синя дама, нали?

— Точно така! Това смятали да направят отец Корсо и помощникът му. И мисля, че затуй са се заинтересували толкова от този случай. Може би са подозирали, че като проучат задълбочено досието на дамата, ще открият нови ключове към изпращането на човека в миналото. И то не само духом. Но и телом.

— И точно тогава „свети Матей“ умира.

— Отец Корсо, да.

Монсеньор сведе поглед, развълнуван.

— Той беше… — продължи — …добър наш приятел. Устните му потрепериха, сякаш всеки момент щеше да заридае. Но се сдържа.

— Добре, Ваше Преосвещенство. Знам, че напоследък направих някои грешки, но може би сега ще имам възможността да ги поправя. Ако смятате, че е уместно — добави Балди, — бих могъл да се заема с лабораторните опити на „първия евангелист“ и да се опитам да разбера дали помощникът му знае повече от това, което казва…

Шидив се прокашля, пресипнал; мъчеше се да прочисти гърлото си и тонът на гласа му да не е твърде развълнуван.

— Точно това исках да ти предложа. Ще поемеш проучванията на „свети Матей“, оттам докъдето е стигнал. Така ще продължиш да работиш в екипа — поне докато Инквизицията не реши да се намеси отново. А с това ще се заема аз.

— Всъщност, ако се включа отново в екипа, какво ще стане с аудиенцията ми утре?

— Не се притеснявай. Ще я отменя. Ако си държиш устата затворена, няма да има нужда да се явяваш. Светият отец ще разбере.

— Благодаря, Ваше Преосвещенство. Ще направя това, което зависи от мен.

— Бъди внимателен, Джузепе — предупреди го Шидив вече на вратата на кабинета. — Все още не знаем дали отец Корсо се е самоубил, или са го убили. Разбираш ли ме?

— Напълно. Откъде смятате, че трябва да започна да търся?

— Иди утре в студиата, които „свети Матей“ имаше в Радио Ватикана. През последната година той работеше там. Всъщност… — Шидив погледна бенедиктинеца с любопитство …имаш ли къде да спиш в Рим?

Балди поклати отрицателно глава.

— Близо до Колизеума се намира пансионът за пилигрими на сестрите от Ордена на Непорочното зачатие. На Виа Биксио. Питай за сестра Микаела, тя ще те подслони за няколко дена. И рано сутринта, много рано, иди в Радио Ватикана. Там ще питаш за помощника на отец Корсо.

— Как се казва? — Балди зададе този последен въпрос, благодарен наистина за помощта на стария си приятел.

— Доктор Алберто — отвърна Шидив. — Макар че всъщност името му е Албърт Феръл. Специален агент Албърт Феръл.