Хавиер Сиера
Синята дама (68)

ГЛАВА 68

Пет внушителни черни фиата с перденца на задните стъкла минаха с пълна скорост през портата на единствения отделен блок на Пиаца Сант’Уфицио номер 11, не много далече от площад „Свети Петър“. Не беше добър знак. Върховната власт бе свикала на това събрание префекта на Съвета по обществените въпроси на Църквата; кардинала, отговарящ за Светата конгрегация по делата на светците; главния директор на Института по външни работи (ЮЕ); личния секретар на папата и префекта на Светата конгрегация по Доктрината на вярата. Срещата щеше да се състои в тържествената зала на последната конгрегация. В Светата инквизиция. Точно в 22,30 часа.

Петимата мъже се качиха до третия етаж, придружени от своите секретари. Докато се настаняваха, три бенедиктинки сервираха чай и сладки в сребърен сервиз, украсен с релефните ключове на свети Петър, а няколко служители на Светата инквизиция им раздадоха дебели папки с документите, които щяха да се разискват.

Префектът на Светата инквизиция, доста навъсен човек, изчака гостите му да се настанят. След това с характерната за него тържественост обяви началото на съвета с бронзово звънче.

— Ваши Преосвещенства, Светата майка, Църквата, бе атакувана отвътре и Негово светейшество иска да се справим с този терористичен акт, преди да е станало твърде късно.

Кардиналите се спогледаха, някак изненадани. Никой не беше чувал от месеци и дума за саботажи, конспирации или заговори във Ватикана. Нещо повече, от атентата срещу папата, извършен от някакъв турски фанатик на площад „Свети Петър“, в Рим беше доста спокойно. Само монсеньор Рикардо Торес, шеф на Конгрегацията по делата на светците, се обади и поиска обяснение.

Префект Кормак, слаб мъж, спечелил си славата на суров човек, откакто през 1979 година папата му възложи да се справи с теологията на освобождението, изчака шепотът да стихне. Той гледаше кардиналите така, сякаш се готвеше да съобщи за някакво неизбежно бедствие.

— Все още не знаем нищо за отец Джузепе Балди, отвлечен тази седмица в Испания.

Той направи пауза. Прелатите отново започнаха да си шепнат.

— Изчезването му попречи не само на проекта за Хроновизията, но принуди тайните служби да разследват случая и да извадят наяве документи, с които, смятам, трябва да се запознаете незабавно.

Кормак хвърли поглед на залата и призова към тишина.

— В папките, които ви раздадохме — продължи той, — ще намерите документи, които ви моля да прегледате внимателно. Те са копирани за първи и единствен път заради този съвет. Били са пазени в бронираната камера на Тайния архив и се надявам да ги прегледате най-дискретно.

Папките — с пластмасови корици и със знамето на Ватиканската държава в жълто и бяло, за които говореше монсеньор Джоузеф Кормак — бяха отворени от всички с любопитство.

— Моля, погледнете първия документ — продължи домакинът.

— Ще видите една хронологическа таблица, в която са изброени някои от най-важните появления на Девата. Ако обърнете внимание, ще видите, че преди XI век е посочено едно-единствено посещение на Дева Мария — това при апостол Яков край река Ебро, в Испания, през четирийсета година.

— Ваше Преосвещенство…

Монсеньор Себастиано Балдучи, префект на Съвета по обществените въпроси на Църквата и най-възрастният кардинал сред събралите се, стана от мястото си и размаха заплашително тези копия.

— …Предполагам, че не сме повикани на такова важно събрание, за да обсъждаме стари факти за появления — каза той.

— Седнете, отец Балдучи! — кресна Кормак със зачервени очи.

— Знаете колко цени Негово светейшество култа към Божията майка и колко много е работил за укрепването му…

Всички мълчаха.

— И така, някой иска да извади на бял свят методите, които сме използвали, за да лансираме този култ, иска да засегне авторитета на нашата институция.

— Положението е тревожно, Ваши преподобия. — Станислав Шидив, секретар на папата и последният човек, видял Балди в Рим, взе думата, поглеждайки всеки от присъстващите с ледената гримаса на полски дървар. — По някакъв начин от Ватикана е изтекла информация за техниката, която използваме, за да предизвикваме появленията на нашата Дева.

— Методи? Техника? Може ли да знам за какво говорите?… упорстваше старият Балдучи, раздразнен.

— Монсеньор Балдучи, вие сте единственият в тази зала, който не е информиран по темата, която се обсъжда тази вечер — прекъсна го Кормак отново. — Но ще играете важна роля в опита ни да овладеем бурята, която се задава.

— Буря ли? Обяснете ми, моля.

— Ако погледнете отново документите, ще ви обясня нещо, което институцията ни държи в тайна от векове.

Джоузеф Кормак, който въпреки трийсетгодишния си стаж в Рим не бе успял да шлифова обноските си на свещеник от лошите квартали, изчака спокойно Балдучи да прегледа първия документ.

— Това, което четете, отче, е историята на първото появление на Девата. Ще я обобщя накратко: смята се, че Мария, загрижена за бавното евангелизиране на стара Испания, отива лично при Яков Стари край река Ебро, в града на Цезар.

— Това е легендата, която става причина за построяването на базиликата „Нуестра Сеньора дел Пилар“ в Сарагоса — уточни монсинъор Торес, единственият испанец, присъстващ на събранието, и отявлен поклонник на тази Дева.

— Въпросът е там, Ваши Преосвещенства, че това „посещение“ е станало, докато Девата е била още жива, преди успението й. И от него в Сарагоса остава един спомен — каменната колона, която и до днес се почита.

Балдучи погледна Кормак накриво и измърмори нещо.

— Приказки! — възрази той. — Апостол Яков никога не е бил в Испания. Това е средновековен мит.

— Яков може и да не е бил, отче, но Девата е била. Така че през първите години от съществуването на нашата институция се е спорило много за това чудо и се стигнало до заключението, че е чудо на билокацията. По волята Божия Богородица се е раздвоила и се е явила на брега на Ебро, донасяйки един камък от Светите места, който и досега е там.

— И какво?

Кормак му повтори:

— Ако погледнете документите, следващите исторически появления са през XI век. След хиляда години!

Монсеньор Балдучи не разбираше. Той гледаше озадачено този списък с имена, дати и места. Все още не схващаше какво иска да каже префектът.

— От хилядната година нататък появленията на Девата се разпространяват като епидемия из цяла Европа. Никой не знаел какво точно става — а още по-малко Църквата, — докато папа Инокентий III не наредил да се направи сериозно проучване, с което се разкрило нещо невероятно. Нещо, което той решил да запази в тайна — предвид историческите последствия.

— Продължете, отец Кормак.

— Добре — пое си той дълбоко дъх. — Може би не помните този факт, но през 999 година Европа е била пред срив. Всички, дори папата, смятали, че светът ще свърши на 31 декември същата година, но нищо такова не се случва. Това обаче съвсем не обезсърчава вярващите, а предизвиква невиждан подем на вярата ни. Надеждите на енориашите за изкупление нарастват и монашеските ордени увеличават неимоверно числеността си. Много от тези нови духовници и монахини попадат изведнъж в един подреден свят, изпълнен с всякакви предизвикателства, и мистиците започват да се множат. Комисията на папа Инокентий констатирала пълно съвпадение между появленията на Девата и мистичните феномени, преживявани от някои монахини. Обикновено това били жени, които не само изпадали в дълбок транс, излъчвайки светлина, но се издигали над земята или потъвали в тежки епилептични припадъци.

— И защо това се е криело? — Присъстващите се усмихнаха на наивността на отец Балдучи.

— За бога, човече! Тази заблуда, че билокираните жени са Девата, не ни е вредяла. Нарасналата вяра в нашата Богородица през Средновековието довела до погребването на много култове, съществували преди християнството, и по-точно на езическите богини, и станала причина за построяването на катедрали и параклиси из цяла Европа. Там, където вярата била застрашена, се „измислял“ патронаж на Дева Мария. Но едва след известно време се постигнал контрол над раздвояването на някои монахини и се сложил ред във възникването на патронажи на Девата. Започнали сме да контролираме много строго тези мистички.

— Сложил се ред ли? — Балдучи не вярваше вече на ушите си. — Какво искате да кажете? Че Църквата сама е предизвиквала появленията на Девата ли?

— Да, Ваше преподобие. Било открито, че ако тези жени се подложат на определени музикални честоти, се стимулира транс, който довежда до билокирането им. Тази игра била опасна, защото монахините остарявали бързо, за няколко години психическото им състояние се влошавало и те не можели да бъдат използвани повече.

Монсеньор Балдучи погледна друг документ от досието, което им бяха раздали от канцеларията на Светата инквизиция. В него фигурираха имената на монахините, участвали в тази програма от XI до XIX век. Това беше скандално. Монахини като цистерцианката Алейди фон Шербек, която около 1250 година става известна с това, че килията й се изпълвала с ослепителна светлина, а в същото време тялото й се „появявало“ в Тулуза и в други райони на Югоизточна Франция; реформаторката от Ордена на света Клер — Колет дьо Корби, светица, която до смъртта си през 1447 година е била виждана край Лион, давайки повод за именуването на няколко църкви на Богородица на Светлината заради яркостта, с която се появявал образът й; сестра Каталина де Кристо — в Испания през 1590 година, сестра Магдалина дьо Сен Жозе — в Париж след един век, Мария Магдалина де Паци — през 1607 година в Италия… и така, повече от сто монахини.

— Но това означава организация, която да координира действията на много хора — обади се Балдучи, все по-удивен.

— Организацията е съществувала и това била малка група в Светата инквизиция — отвърна му любезно Джанкарло Орланди, главен директор на IOE, който до момента не се беше обаждал.

— И е действала безнаказано толкова векове, без да бъде разкрита?

— Не съвсем безнаказано, отче — отговори му Кормак някак тъжно. — Точно това е причината за свикването на събранието. Всъщност на друго място в документите ще намерите данни за единственото сериозно нарушение, допуснато в този проект през осемвековното му съществуване. Станало е през 1631 година, след като Светата инквизиция осъществява успешно една програма за „покръстване от разстояние“, като изпраща една испанска монахиня в Ню Мексико.

— Синята дама ли?

— Нима знаете за това? — Отговорът на Балдучи изненада събралите се.

— Че кой не знае? Дори плъховете в Рим знаят, че през последните месеци от разни библиотеки и държавни архиви изчезват исторически документи, свързани с този случай.

— Това имах предвид, отче.

Отец Кормак кимна, давайки думата на монсиньор Торес да обясни.

— Проблемът с изчезналите документи — започна Торес — е загадка. Били са откраднати от Националната библиотека в Мадрид и дори от Тайния архив на Ватикана. Крадците са подбрали само онези текстове, от които става ясно, че такава програма за предизвикването на „появления“ на Дева Мария съществува, и са се опитали те да станат достояние на общественото мнение.

— Значи крадците знаят всичко… — промълви секретарят Шидив.

— Там е проблемът. Няма съмнение, че някоя могъща организация се е внедрила сред нас и търси начин да ни провали. Това е пета колона, която се опитва да унищожи едно многовековно дело.

— Отче! Нали не обвинявате никого от тази маса? — Думите на Джанкарло Орланди стреснаха целия „консилиум“.

— Не се вълнувайте толкова. Врагът, за когото говоря, действа зад гърба на Църквата. До този момент е успял да се добере до един документ, за който всички смятахме, че е под контрол, почти забравен и в който са обяснени техниките за предизвикване на фалшиви появления на Девата и други чудеса — като чуването на Божия глас, чрез използването на акустични вибрации.

— Господи! Нима това е възможно?

Балдучи погледна ужасено отец Кормак и видя как той кима:

— Възможно е.

— И какво ще стане, ако лъжата се разкрие?

— Ще бъде нанесен страшен удар на престижа ни. Представете си, ще станем известни като създатели на появления чрез „специални ефекти“. Вярващите ще се почувстват излъгани и ще се отдръпнат от опеката на Светата майка — Църквата…

— Вече знам защо сте ме повикали — промълви Балдучи. — Искате в качеството ми на префект на Съвета по обществените въпроси на Църквата да убедя християните в истинността на тези появления, нали?

— Не съвсем. Стореното не може да се поправи и враждебната сила, която се е добрала до документите, вече е взела мерки за разпространяването на ужасната тайна.

— Тогава?

— Вашата мисия ще бъде да смекчите тази информация пред света, за да не подейства тя така шокиращо, когато враговете ни я разпространят. Имаме сериозни опасения, че нещата са вече извън контрол.

— И как да го направя?

— Точно това трябва да решим. Но аз имам няколко идеи. Да се възложи на някого например да напише роман, да заснеме телевизионен сериал, да пусне филм… и тям подобни! Използвайте рекламата. Нали знаете, че когато истините се скрият зад фикцията, накрая някак губят силата си.

Монсеньор Шидив стана тържествено от стола си.

— Имам предложение. Преди да изчезне, Балди бе говорил с един журналист, на когото споменал някои подробности за Хроновизията, които той по-късно публикува в Испания.

— Спомняме си — прекъсна го Кормак.

— А защо не поканите този журналист да напише романа, за който говорите? В крайна сметка той вече знае някои подробности, с които да скалъпи историята. Може да сложи някакво заглавие като Синята дама…

Префектът на Светата инквизиция се усмихна широко.

— Това е добра отправна точка. Вие мислите като ангелите — заяви той.

Шидив се усмихна вътрешно. И наистина, за пръв път в историята един ангел имаше толкова високо положение във Ватикана и можеше да налага мнението си. Но нито Кормак, нито другите от съвета знаеха това. Помисли си за горчивината и объркването, които отец Балди, отвлечен в Сеговия, сигурно изпитваше в този час. Съжаляваше, че го беше излъгал и принудил да тръгне по следите на документи, с които отдавна разполагаше. Но не можеше да допусне други хора от Църквата да се възползват от знанията му. Имаше намерение да го освободи още тази вечер, да го изпрати обратно в килията му във Венеция и щом сега вече Балди знаеше всички подробности за поколението на ангелите, да му предложи да се присъедини към тяхната кауза и да предостави техническите си знания в служба на истината.

А що се отнася до Карлос Алберт, беше му забавно да мисли колко много синхронности го чакаха занапред. Беше сигурен, че журналистът, който бе привлякъл вниманието на неговия Орден на Светия образ, като задаваше неудобни въпроси за Хроновизията, щеше да си възвърне вярата. Поне в ангелите. Същото щеше да стане и с Дженифър Нарейди. Но най-много се радваше на това, че от този ден никой нямаше да използва братята му, за да заблуждава себеподобните си.

— Като ангелите ли казахте? — прошепна той шеговито на Кормак. — Да. Бунтовници.