Хавиер Сиера
Синята дама (53)

Алкасар, Мадрид Септември 1630 г.

— Направихте силно впечатление на Негово величество, брат Алонсо.

— На това се надявах, отче.

— Кралят получава десетки мемориали по най-различни въпроси и по всяко време, но само вашият заслужи честта да бъде отпечатан в Кралската ни печатница.

Отец Алонсо де Бенавидес вървеше бавно, наслаждавайки се на картините на Тициан, Рубенс и Веласкес, които Филип IV бе наредил да окачат в Кулата на Франция. За разлика от строгите си предшественици, младият крал искаше да съживи мрачните коридори на Алкасар — кралския дворец на Хабсбургската династия, с великолепни творби на изкуството.

Отец Бенавидес бе придружаван от брат Бернардино де Сена, главен настоятел на Ордена на свети Франциск, дългогодишен приближен на монарха, към когото той не криеше симпатиите си.

Брат Бернардино беше мъж, обигран в дипломацията. Човек, на когото висшите представители на другите ордени завиждаха, защото не се радваха на подобно кралско благоразположение. А също така и единственият виновник за разпространилия се в кралския двор слух, че някакво чудо е дало тласък на покръстването, извършено от францисканците в Ню Мексико.

С една дума, той бе голям дворцов стратег.

— Аудиенцията с Негово величество ще се проведе по изключение в библиотеката — сподели брат Бернардино с отец Бенавидес, докато един иконом, облечен в черно, ги водеше.

— По изключение ли?

— Да. Обикновено това става в Кралския салон, но в някои случаи Негово величество обича да нарушава протокола.

— Това добър знак ли е?

— Отличен. Както ви казах, вашият ръкопис го впечатли и той иска да чуе от вас самия още подробности, свързани с експедицията ви. И най-вече всичко, което си спомняте по въпроса за Синята дама.

— Значи наистина е чел доклада ми…

— От първата до последната дума — усмихна се доволно настоятелят. — Затова, отче, ако успеем да го заинтригуваме, ще си осигурим контрола над бъдещата епархия в Санта Фе. Съдбата на ордена сега е във вашите ръце.

Икономът спря пред една обикновена дъбова врата. Обърна се кръгом към гостите и ги помоли да почакат. След туй надуто влезе в едно слабо осветено помещение и направи превзет поклон.

От прага се виждаше, че това е голяма зала, с балкони от ковано желязо в дъното. Част от пода бе покрита с червен килим, а в един от ъглите тъмнееше огромен меден глобус.

— Ваше Величество — каза високо икономът, — гостите ви са тук.

— Нека влязат.

Гласът прозвуча силно и строго. Брат Бернардино, свикнал с тези формалности, влезе пръв, водейки след себе си отец Бенавидес. Мисълта, че е в двореца, на няколко крачки от най-могъщия монарх на света, го накара леко да потръпне.

И наистина в дъното на този салон, пълен с книги и килими, беше кралят. Седнал в стол, тапициран с коприна и с въжени странични облегалки, той гледаше безмълвно влезлите. Зад него стоеше прав главният иконом. Щом ги видя, той съобщи високо имената на гостите:

— Ваше Величество, главният настоятел на Ордена на блажения отец свети Франциск, брат Бернардино де Сена, и последният отец пазител на владенията ви в Ню Мексико, брат Алонсо де Бенавидес, молят да ги приемете.

— Добре, добре.

Кралят го накара да млъкне с пренебрежителен жест.

Той изглеждаше добре: въпреки слабото си унило лице, наследено от дядо му — Филип II, бузите му бяха порозовели като на здрав човек. Носеха се слухове за крехкото му здраве. Сините му очи блестяха дори повече от светлите му коси, а тялото му изглеждаше доста силно. Нарушавайки протокола, младият монарх стана от трона си и като се отправи към брат Бернардино, целуна ръката му.

— Отче, отдавна исках да ви видя.

— Аз също, Ваше Величество.

— Животът в този двор е монотонен и само успехите във владенията ми отвъд океана ми помагат да се разсея от грижите.

Филип, мъж едва на двайсет и пет години, говореше вече като истински крал. Беше оставил зад гърба си едно юношество, изпълнено с крайности, и един живот, контролиран от първия министър — херцог Де Оливарес, и сега излъчваше спокойно величие.

— Водя ви отец Бенавидес, автора на документа, който така ви заинтригува — съобщи брат Бернардино. — Пристигнал е в Севиля на първи август.

Брат Алонсо засвидетелства уважението си към краля с лек поклон.

— Добре, добре, отче Бенавидес… Значи вие сте този, който твърди, че майка Мария Луиса се е явила в Ню Мексико и е покръстила в нашата вяра някои индиански племена.

— Всъщност, Ваше Величество, засега това е само хипотеза.

— И сигурно вече знаете, че сестра Луиса де ла Асенсион, по известна сред простолюдието като монахинята от Карион, е стара приятелка на тази кралска династия?

Отец Бенавидес отвори широко очи.

— Не, Ваше Величество. Съвсем не знаех.

— И все пак докладът ви ми се стори неясен по един въпрос Според това, което пишете, жената, явила се на индианците, е била млада и красива.

— Да, така е. И нас това ни озадачава, Ваше Величество.

— И как би могло да е така, след като майка Мария Луиса вече стара и болнава?

— Ваше Величество — прекъсна монарха брат Бернардино, щом видя, че пазителят на Ню Мексико се колебае, — въпреки че описанието, дадено на отец Бенавидес от индианците, не съответства, способността за билокация на майка Луиса е доказана. Затова не е странно, че…

— Вече знам това, отче.

Монархът впи поглед във францисканеца. Злорада искра проблесна в очите му, преди Филип IV да му зададе още въпрос!

— Нима не помните, брат Бернардино, че баща ми водеше години кореспонденция с монахинята от Карион и че моята кралица още го прави? Самият вие я разпитвахте за раздвояванията й преди няколко години. И точно вие заявихте, че тази монахиня е успяла да се пренесе като по чудо в Рим и дори да счупи чаша с отровно вино, предназначено за папа Григорий XV, преди той да я изпие…

— Requiescat in pace^[1]… — промълви отецът.

— Уверихте се също така, че майка Луиса беше по Божията милост край смъртното ложе на баща ми и го изпроводи до мига на възкачването му на небето.

— Да, Ваше Величество. Съжалявам, че паметта ми е слаба. Но все пак помня как майка Мария Луиса ми каза за един ангел, който я пренесъл от манастира й до кралския двор, и как точно тя убедила Негово величество Филип III да издъхне, облечен във францискански дрехи.

— Това е минало. — Кралят не обичаше да говори за баща си, затова отправи отново поглед към Бенавидес. — И все пак във вашия доклад описанието е различно от днешния вид на майка Мария Луиса…

— Всъщност правим проучване и в друга посока.

— В друга посока ли? Какво искате да кажете?

— Смятаме… — Гласът му затрепери. — …че може да става въпрос за билокацията на друга монахиня.

— Как така?

Филип сбра ръце до брадичката си и погледна втренчено отеца.

— Ваше Величество… — Бенавидес си пое дълбоко дъх. — Когато брат Бернардино проучваше чудесата на сестра Луиса де ла Асенсион, той посети манастира в Сория, където разпита друга млада монахиня, изпадаща в странни състояния на транс и екстаз.

— Отец Бернардино! Никога не сте ми споменавали за това!

— Не, Ваше Величество — извини се настоятелят. — Не смятах, че това е важно, и оставих всичко в архива.

— Разкажете ми сега за тази монахиня — заповяда кралят.

Посърналото лице на главния настоятел придоби тържествен вид. И той започна да обяснява, описвайки малки кръгове с ръце пред трона на монарха.

— Малко след като разпитах сестра Луиса в манастира й в Карион де лос Кондес, получих писмо от брат Себастиан Марсиля, който сега е управител на манастирите на нашия орден в провинция Бургос.

— Знам кой е. Продължавайте.

— Тогава отец Марсиля беше изповедник в манастира „Консепсион“ в Агреда и забелязал, че една от монахините, сестра Мария де Хесус, страда от странни истерични пристъпи. В състояние на транс тя олеквала като перце и изразът на лицето й се променял, ставал блажен и честит.

— И защо са ви повикали при нея?

— Много просто, Ваше Величество. В ордена се знаеше, че се занимавам с доказването на истината за билокацията на майка Мария Луиса, и тъй като тази млада монахиня също бе преживяла състояния, при които сякаш е била на две места едновременно, отидох да я разпитам.

— Разбирам — сниши глас кралят. — Предполагам, че и тази монахиня е францисканка.

— Това е дар от Бога за нашия орден. Напомням ви, че точно свети Франциск, нашият блажен отец, пръв получи стигмите Христови и изпита силата на мистичните дарби.

— А не може ли да става въпрос за някакво друго явление?

Филип, свикнал с изопачаването на информацията в служба на едни или други интереси, искаше да покаже на гостите си, че вече не е предишният наивен младеж.

— Не ви разбирам, Ваше Величество.

— Добре, скъпи ми отче. Не ви ли е идвало наум, че жената, покръстила индианците, може да не е монахиня? Да е Богородица. Или пък дявол!

Двамата отци се прекръстиха.

— Но, Ваше Величество — възрази брат Алонсо, — един дявол никога няма да чете Евангелието на тези души, спечелени вече за ада.

— А Девата?

— По този въпрос дискутирахме много в Ню Мексико, но всъщност не разполагаме с факти, за да го потвърдим. Нямаме доказателства за нейното явяване — като чудодейната икона на Девата, която индианчето от Гуадалупе предава на епископ Сумарага в Мексико…

— О, прочутата Дева от Гуадалупе! — възкликна кралят. — Бих искал да видя някога тази икона.

— Много художници са я копирали вече, Ваше Величество. Това е млада красива жена с благ и смирен израз, наметната със синя пелерина на звезди, която я покрива от главата до петите.

— Пак Синя дама, не е ли така?

— Да — рече колебливо братът. — Но тя се е появила преди близо сто години. През 1531 година. И то в населено място като Мексико. Защо ще се появява в онзи пуст район на Рио Гранде?

— Добре, добре — съгласи се кралят. — Кажете, какви са следващите ви стъпки по въпроса, отци?

Брат Бернардино взе думата:

— Те са две, ако благоволите, Ваше Величество. Първо, да пратим още духовници в Ню Мексико за покръстването в християнската вяра на новите ви поданици. И второ, да изпратим отец Бенавидес в Агреда, за да се срещне със сестра Мария Хесус.

— Бих искал да ме осведомявате за постигнатото от вас.

— Съвсем подробно, Ваше Величество.

— Засега — обяви някак тържествено кралят — Мемориалът на отец Бенавидес ще бъде отпечатан в моята печатница другата седмица, нали така, Гутиерес?

Икономът се раздвижи за пръв път през цялата среща. Приближи се до едно абаносово бюро, сложено между рафтовете на библиотеката, и като потърси нещо в чекмеджетата му, направи рутинна справка в един свитък.

— Ще бъдат отпечатани четиристотин екземпляра, десет, от които ще се изпратят в Рим, под надзора на Негово светейшество Урбан VIII — уточни служителят със строг глас.

— Чудесно — усмихна се брат Бернардино. — Ваше величество е добър крал и християнин.

Филип се усмихна.