Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Dama Azul, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2008)

Издание:

Издателска къща „Хермес“ — Пловдив, 2007 г.

Екатерина Христева Делева, преводач, 2007 г.

Георги Атанасов Станков, художествено оформление на корицата, 2007 г.

 

с/о Antonia Kerrigan Literary Agency — Barcelona

История

  1. — Добавяне

ГЛАВА 44

Мадрид

— Предупреди ли отец Техада за посещението ни?

Хосе Луис Мартин шофираше, вперил поглед в автострадата. Беше точно осем часът сутринта и по това време трафикът на излизане от Мадрид бе слаб. Задръстването е винаги в противоположната посока, на влизане в столицата. Все още сънен, Карлос се наслаждаваше на пролетния пейзаж, разкриващ се пред тях. В прохода Сомосиера бе паднал вече последният сняг за годината.

— Отец Техада ли? — измърмори той. Журналистът имаше нужда от едно хубаво кафе. — Не. Не можах да говоря с него, но му оставих съобщение, че следобед ще бъдем в Билбао.

— Каза ли му, че това е полицейско интервю?

— За бога, не! Ти си полицаят.

— И по-добре, Карлитос. Много по-добре.

Карлос протегна крака под таблото на Рено-19 на Хосе Луис и се настани по-удобно.

— Хосе Луис… — рече той, малко сънен. — Мислих много за това обаждане от Националната библиотека.

— Да, и аз.

— Значи имаш същите съмнения.

— Като например…

— Ами едно не разбирам: ако онези, които са позвънили, са професионалисти, а както изглежда, в това няма съмнение, защо са се обадили от бронираната камера на библиотеката? За да се издадат ли?

Мартин поглади скоростния лост на колата.

— Не знам — отвърна той. — Възможно е някой компютър да е сбъркал.

— Да. Но защо номерът е точно на човек, свързан със случая Агреда?

— Случайност.

— Но ти не вярваш в тях! — възрази Карлос.

— Така е.

Несговорчивият полицай сложи цигара в устата си и щракна с електронната запалка.

— А знаеш ли колко е продължил разговорът?

— Няма и четирийсет секунди.

— Не е много, наистина.

— Достатъчно, за да се съобщи за успешно завършилата операция.

— Да, така си помислих и аз — съгласи се Карлос.

— Всъщност, като говорим с отец Техада, предпочитам да не му казваме, че разследваме кражба.

Карлос го погледна с изненада, но не отговори.

— Ще действаме, сякаш не знаем нищо. Разчитам, че ако е замесен, сам ще се издаде.

— В това пътуване съм ти гост. Ти командваш. Полицаят се усмихна и отново впери поглед в автострадата.