Джоджо Мойс
Един + един (4)

Трета глава
Ед

Диана Луис. Може би не най-красивото, но определено най-привлекателното момиче според точковата система в студентското градче на Ед и Ронан. Не че тя би обърнала внимание на някого от двамата…

Цели три години в университета Диана почти не забелязваше Ед, с изключение на онзи единствен път: валеше, а тя чакаше на спирката и го помоли да я закара до университета в неговото мини. През цялото време, докато седеше на предната седалка до него, той така си бе глътнал езика, че не обели и дума. Само отрони едно глухо „за мен беше удоволствие“, когато й отвори вратата, за да слезе. В това изречение прозвуча цяла палитра от чувства. Диана се бе навела напред, за да се освободи от празния пакет от чипс, залепил се за подметката на ботуша й, и го бе пуснала изискано върху постелката, преди да затвори вратата.

При Ронан нещата стояха още по-зле. Любовта му го бе превърнала в пълен идиот. Посвещаваше й стихове, изпращаше й анонимни цветя на Свети Валентин, усмихваше й се на опашката в стола и се опитваше да не изглежда съкрушен, когато тя изобщо не го забелязваше. Но след като завършиха, създадоха компанията и смениха обекта на мислите си от жени на софтуер. Оттогава Диана постепенно се разми в колежански спомен. „О, Диана Луис“, възкликваха със замечтан поглед и сякаш я виждаха да се носи над главите на останалите посетители в кръчмата.

Но не щеш ли, преди три месеца, около половин година след като Лара си беше тръгнала, завличайки апартамента в Рим, половината му акции и остатъка от апетита му към жените, Диана Луис се свърза с него във Фейсбук. Оказа се, че от няколко години живеела в Ню Йорк, но сега се връщала и искала да се види с някои от старите си приятели от университета. Дали той си спомня Рийна? Ами Сам? Има ли изобщо възможност да пийнат заедно?

След това Ед се срамуваше, че не бе споделил с Ронан. Каза си, че той е зает с ъпгрейда на новия софтуерен продукт. На Ронан му бяха нужни години да изтръгне Диана от сърцето си. А и тъкмо беше започнал да ухажва едно момиче, което раздаваше супа на бедните. Истината обаче беше, че Ед не се бе срещал с жена от цяла вечност, а и донякъде искаше Диана Луис да види какъв е сега, след като компанията бе продадена преди година.

Защото се оказа, че с парите можеш да си купиш хора, които да се грижат за дрехите ти, за кожата ти, за косата ти, за тялото ти. И Ед Никълс вече не приличаше на смотания зубрач с минито. Външно не му личеше колко е заможен, ала вече на трийсет и три, той знаеше, че богатството му се носи около него като ненатрапчив аромат.

Срещнаха се в един бар в Сохо. Тя се извини: Рийна им вързала тенекия в последния момент. Имала бебе. Диана шеговито повдигна вежди, когато му го каза. Сам също не се появи, както осъзна той много след това. Тя не беше попитала за Ронан.

Ед не можеше да откъсне очи от нея. Диана изобщо не се бе променила, дори изглеждаше още по-добре. Имаше тъмна коса, която се полюшваше върху раменете като реклама за шампоан. Беше по-приятна от студентските години, по-непринудена. Може би дори и най-ухажваните момичета малко се приземяват, щом излязат от университета. Смееше се на всичките му вицове. Ед усещаше изненадата й, че той не е човекът, когото си спомня. И това го изпълваше със самочувствие…

Разделиха се след няколко часа. Той всъщност не бе очаквал повече да се чуят, но тя му се обади два дни по-късно. Този път отидоха в един клуб и Ед танцува с нея, а когато тя вдигна ръце над главата си, той си я представи под него в леглото и му беше трудно да пропъди това видение. Тъкмо приключих една връзка, призна му Диана след третото или четвъртото питие. Раздялата била ужасна и в момента не знаела дали иска да има сериозен приятел. Той демонстрира нужното съчувствие. Разказа й за Лара, бившата си жена. Описа й как му бе заявила, че нейната работа винаги ще е първата й любов и че трябва да го напусне, за да остане нормална.

— Малко е мелодраматично — отбеляза Диана.

— Тя е италианка. И актриса. Всичко в нея е мелодраматично.

— Било е — поправи го тя.

Задържа очите си върху неговите, когато го каза. Гледаше го в устата, докато й говореше, което го караше да изтръпва по странен начин. Разказа й за компанията: първите опитни версии, които бяха създали с Ронан в неговата спалня, софтуерните грешки, срещите с медийния магнат, който ги бе отвел с частния си самолет в Тексас, а след като не приеха офертата му да ги купи, ги беше наругал.

Разказа й за деня, когато станаха известни. Тогава той седеше на ръба на ваната и гледаше в телефона си как цената на акциите се покачва все повече и повече. И се разтрепери, след като осъзна колко много ще се промени целият му живот.

— Толкова ли си богат?

— Достатъчно. — Ед си даде сметка, че това прозвуча доста самодоволно. — Е, разбира се, бях по-добре, преди да се разведа… Имам достатъчно. Знаеш ли, всъщност парите не ме интересуват. — Той сви рамене. — Просто си обичам работата. Обичам компанията. Харесва ми да ми хрумват идеи и да ги превръщам в неща, които улесняват живота на хората.

— Но защо я продадохте?

— Много се разрасна, а ни казаха, че ако го направим, Костюмарите ще поемат изцяло финансовата част. Никога не съм се интересувал от този вид дейност. Просто имам голям дял в компанията. — Той се взря в нея. — Косата ти е много хубава. — Нямаше представа защо изобщо го каза.

Тя го целуна в таксито.

Диана Луис обърна бавно лицето му към своето с красивата си ръка с перфектен маникюр и го целуна. Макар че откакто учиха в университета, бяха минали повече от дванайсет години, през които Ед Никълс за кратко бе женен за Лара — модел, актриса и каквото още бе там — едно гласче в главата му не спираше да повтаря: Диана Луис ме целува. И не само го целуваше: повдигнала бе полата си и плъзна дълъг, изваян крак върху скута му, явно нехаеща, че таксиджията ще ги види. Притисна се към него и ръцете й го загалиха през ризата, докато той стана неспособен да говори или мисли. А когато стигнаха до неговия апартамент, думите му прозвучаха заваляно и глупаво и той не само не изчака за рестото, ами дори не провери колко пари има в пачката, която подаде на шофьора…

Сексът беше страхотен! О, божичко, наистина си го биваше! Тя беше като порнозвезда, за бога! С Лара през последните месеци от брака им сексът изглеждаше като услуга от нейна страна — зависеше от някакъв набор от правила, които разбираше само тя: страстта й се определяше от това дали той й е обърнал достатъчно внимание, колко време е прекарал с нея, извел ли я е на вечеря и доколко е проумял, че е наранил чувствата й…

Когато Диана Луис го виждаше гол, очите й сякаш пламваха отвътре, подпалени от някакъв вид глад. О, божичко! Диана Луис!

Тя дойде отново в петък вечерта. Облякла бе от онези секси гащички, с панделки отстрани, които щом развържеш, се надипляха леко като водна повърхност, докато се плъзгаха по бедрата й. След това Диана сви цигара марихуана и той си дръпна от нея, макар обикновено да не пушеше. Усети как главата му се замая приятно, зарови пръсти в копринената й коса и за пръв път, откакто Лара го бе напуснала, си помисли, че животът всъщност е много хубав…

А после Диана заяви:

— Казах за нас на родителите си.

В първия миг той не можа да осъзнае какво му говори.

— Родителите ти?

— Не възразяваш, нали? Просто ми е толкова хубаво… Чувствам се така, сякаш… Сякаш отново съм пълноценен човек.

Ед се улови как гледа в една точка в тавана. Всичко е наред, увери се той. Много хора споделят с родителите си. Дори след двуседмично познанство.

— Бях толкова потисната. А сега се чувствам… — Тя го гледаше със сияещ поглед. — Щастлива съм… Пияна от щастие. Щом се събудя, веднага започвам да мисля за теб. И знам, че всичко ще е наред.

Ед усети странна сухота в устата си. Съмняваше се, че е от марихуаната.

— Потисната ли? — промърмори.

— Сега съм добре. Мама и татко бяха страхотни. След последната криза ме заведоха на лекар и той ми предписа нужните лекарства. Е, от тях ти падат задръжките, но никой не се е оплакал! Ха-ха-ха!

Той й подаде цигарата с марихуана.

— Просто вземам нещата много навътре. Психиатърът ми каза, че съм изключително чувствителна. На някои хора не им дреме. Явно аз не съм от тях. Понякога, когато чета за умряло животно или дете, убито в друга държава, плача буквално по цял ден. И в университета бях такава. Не помниш ли?

— Не.

Тя постави длан върху пениса му. Ед усети как по тялото му плъзва възбуда.

Диана го погледна. Косата й скриваше половината лице и тя я издуха.

— Ужасно е да изгубиш работата и дома си. Нямаш представа какво е да си разорен. — Тя се взря в него, сякаш преценяваше доколко да му се довери. — Напълно разорен.

— Какво… Какво искаш да кажеш?

— Ами дължа на бившия си една камара пари… Ала му казах, че не мога да му платя. Точно сега кредитът ми е изчерпан. И въпреки това не спира да ми звъни и да ми опява. Много е стресиращо. Не разбира колко ме стресира.

— За каква сума говориш?

Тя му каза. А когато челюстта му увисна, продължи:

— И не ми предлагай пари назаем. Не бих взела от гаджето си. Но е същински кошмар.

Ед се опита да не мисли за думата „гадже“, която тя нехайно изстреля.

Погледна я загрижено и забеляза, че долната й устна трепери. Преглътна.

— Ей… Добре ли си?

Усмивката й беше прекалено бърза, прекалено широка.

— Добре съм! Благодарение на теб сега се чувствам чудесно. — Диана прекара пръст по гърдите му. — Както и да е. Райско е да ходиш на страхотни вечери, без да се чудиш как можеш да си го позволиш. — Тя лекичко го целуна по устните.

Тази нощ Диана заспа, преметнала ръка през гърдите му. Ед лежеше напълно буден и му се искаше да се обади на Ронан…

 

 

Тя дойде и следващия петък, и по-следващия. Не схващаше намеците му, че има да върши разни неща през уикенда. Баща й беше дал пари за ресторант. „Толкова се радва, че отново ме вижда щастлива.“

Ед я предупреди, че е настинал, когато дойде забързана от станцията на метрото. Предупреди я да не го целува.

— Не ми пука. Което е твое, е и мое — отвърна тя и не се откъсна от устните му цели двайсет секунди.

Отидоха да хапнат в местната пицария. Ед бе започнал да изпитва смътна паника при вида й. Диана постоянно сменяше настроенията си. Видът на червен автобус я правеше щастлива, от гледката на увехнало растение във витрината на кафене й се доплакваше. Прекаляваше във всичко. Понякога говореше толкова много, че забравяше да се храни със затворена уста. В апартамента му пишкаше, без да затваря вратата на тоалетната. Шуртеше така, сякаш се облекчава кобила.

Той не беше готов за това. Щеше му се да се усамоти в апартамента си. Искаше тишината, обичайния ред в ежедневието си. Не можеше да повярва, че някога е бил самотен.

През онази нощ й каза, че не иска да правят секс.

— Много съм уморен.

— Сигурна съм, че ще те разсъня… — Тя пъхна глава под юргана. Последва лека борба, която при други обстоятелства би била забавна: устата й се опитваше да поеме члена му, а той отчаяно я теглеше за мишниците.

— Наистина, Диана. Не… Не сега.

— Тогава ще се гушкаме. Вече знам, че не ме обичаш само заради чукането! — Тя обви ръката му около тялото си и изскимтя леко от удоволствие като малко животно.

Ед Никълс остана да лежи с широко отворени очи в тъмното. Пое си дълбоко дъх.

— Виж какво, Диана… — поде колебливо той. — Следващия уикенд заминавам в командировка.

— На някое хубаво място ли? — Тя прекара замислено пръст по бедрото му.

— Ами… Женева.

— О, страхотно! Какво ще кажеш да се пъхна в куфара ти? Може да те чакам в хотелската стая. Да погаля изтерзаната ти глава… — Тя се пресегна и докосна с пръст челото му. Той едва се сдържа да не трепне.

— Би било хубаво. Само че отивам по работа.

— Ти си голям късметлия! Толкова обичам да пътувам! Ако не бях разорена, още сега да съм се метнала на някой самолет.

— Гледай ти…

— Това ми е най-любимото занимание. Обичам да съм волен дух, да скитам където ми видят очите. — Тя се пресегна, извади цигара от пакета на нощното шкафче и я запали.

Ед продължаваше да лежи и да мисли.

— Имаш ли някакви акции?

Диана се отмести от него и се отпусна върху възглавницата си.

— Не ми предлагай да играя на борсата, Ед. Нямам достатъчно, за да си позволя да загубя.

Думите излязоха от устата му, преди да се усети какво казва:

— Няма да загубиш.

— И защо си толкова сигурен?

— Пускаме на пазара нов продукт. След няколко седмици. Ново поколение компютърни игри.

— Нов продукт ли?

— Не мога да ти кажа повече. Работим върху него от известно време. Очакваме акциите ни да скочат много. Костюмарите в компанията вече точат зъби.

Тя мълчеше до него.

— Знам, че не сме разговаряли много за работата ми, но от това ще направим сериозни пари.

Диана не изглеждаше убедена.

— Караш ме да заложа последните си мижави лири за нещо, на което не знам дори името?

— Няма нужда да го знаеш. Просто купи малко акции на компанията ни. — Той се повдигна на лакът. — Виж, събери няколко хиляди и ти гарантирам, че до две седмици ще имаш достатъчно да платиш на бившия си приятел. А след това ще си свободна! И ще можеш да правиш каквото поискаш! Да обиколиш света!

Последва продължително мълчание.

— Така ли правиш пари, Ед Никълс? Вкарваш жени в леглото си, а после ги караш да купуват акции от компанията ти?

— Не, аз просто…

Диана се извърна към него и той видя, че се шегува. Погали го по лицето.

— Много си мил с мен. Предложението си го бива. Но точно сега нямам толкова.

Думите отново се изплъзнаха от устата му, преди да осъзнае какво казва:

— Аз ще ти дам назаем. Като спечелиш, ще ми ги върнеш. Ако не спечелиш, значи съм ти дал скапан съвет и ще си понеса последствията.

Тя започна да се смее и спря чак когато разбра, че той не се шегува.

— Ще го направиш за мен, така ли?

Ед сви рамене.

— Няма да обеднея, ако ти дам пет хиляди. И ще си струват всяко пени, само да успея да те разкарам!

Очите й се разшириха.

— Майчице! Това е най-милото, което някой е правил за мен!

— Е, едва ли…

Преди Диана да си тръгне на сутринта, той й написа чек. Тя се опитваше да прибере косата си с шнола и гримасничеше пред огледалото му в коридора. Ухаеше леко на ябълки.

— Остави празно място за името — подвикна тя, когато видя какво прави. — Ще накарам брат ми да го свърши. Той е спец в тия неща. Би ли повторил какво трябва да купя?

— Сериозно ли говориш?

— Ти ме убеди. Не мога да мисля трезво, когато съм с теб. — Тя плъзна ръка в боксерките му. — Ще ти платя при първа възможност. Обещавам.

— Няма проблем. Само гледай да не се изпуснеш пред някого.

Думите му отекнаха с фалшива бодрост между стените на апартамента, заглушавайки предупредителния глас в главата му…

 

 

След това Ед отговори почти на всичките й имейли. Казваше й, че е хубаво да срещнеш човек, който разбира какво е да си се разделил с някого току-що и че е важно известно време да останеш сам. Нейните имейли бяха кратки, уклончиви. Странно, но не споменаваше нищо за появата на новия софтуерен продукт на пазара или че акциите бяха скочили до небето. Сигурно бе спечелила повече от 100 000 лири. А може би бе изгубила чека? Или обикаляше с раница на гърба из Гваделупа? Всеки път, когато си спомняше какво й е казал, изтръпваше… Затова гледаше да не мисли за нея.

Смени номера на мобилния си телефон, убеждавайки сам себе си, че по случайност не й е споменал за това. Постепенно спря да получава имейли. Минаха два месеца. Той и Ронан продължаваха да се жалват от Костюмарите. Ед слушаше как приятелят му претегля плюсовете и минусите на момичето, което раздаваше супа на бедните, и си мислеше, че е научил ценен урок. Или се е спасил от куршум. Не можеше да каже точно кое от двете.

После, две седмици след пускането на софтуера на пазара, Ед изведнъж проумя, че има далеч по-лоши проблеми от този да те преследва някоя лепкава приятелка. Докато се изтягаше в стаята на програмистите, подхвърляше лениво топка от пореста гума към тавана и слушаше как Ронан обяснява кой е най-добрият начин да избегнеш грешка в счетоводния софтуер, вътре влезе Сидни, финансовият директор…

 

 

Ед въздъхна, свали крака от леглото, седна на него и вдигна звънящия телефон.

— Ед? — Обаждаше се сестра му.

— Какво?

Настъпи кратко мълчание.

— Така ли се говори по телефона? Кога най-после ще пораснеш и ще започнеш да се държиш като зрял човек?

— Здравей, Джема. — Ед въздъхна отново.

— Още преди седмица обеща да позвъниш. Уплаших се да не си се пребил в банята…

Той се озърна из спалнята. Погледна към сакото от костюма, преметнато върху облегалката на стола. Към часовника, който показваше седем и четвърт. Потърка врата си.

— Съжалявам. Бях зает.

— Обадих се и в компанията ти. Казаха ми, че си вкъщи. Да не си болен?

— Не. Не съм… Просто работя върху нещо…

— Това означава ли, че ще намериш време да дойдеш да видиш татко?

Той притвори очи.

— Точно сега съм зает.

Мълчанието й беше многозначително. Ед си представи как стиска гневно челюсти от другата страна на линията.

— Той пита за теб. Постоянно пита за теб.

— Ще дойда, Джем… Просто аз… Трябва да свърша нещо тук.

— Всички сме заети. Поне му се обади, щом толкова не можеш да се качиш в някоя от твоите осемнайсет луксозни коли и да дойдеш. Обади му се. Сега е в болницата. Ще те свържат с него, ако позвъниш там.

— Две коли, не осемнайсет. Добре, ще го направя.

Очакваше сестра му да затвори телефона, ала тя не го направи. Чу лека въздишка.

— Много се уморих, Ед. Шефовете ми не изгарят от желание да ми дадат отпуск. Всеки уикенд трябва да ходя там. Мама едва се държи. Наистина имам нужда от малко помощ.

Той изпита лека вина. Сестра му не беше от хората, които обичат да се оплакват.

— Обещах ти, че ще се постарая да дойда.

— И миналата седмица каза същото. За четири часа си тук.

— Не съм в Лондон.

— А къде си?

Ед погледна през прозореца към потъмняващото небе.

— На южното крайбрежие.

— На почивка ли?

— Не е почивка. Сложно е.

— Едва ли е толкова сложно. Ти нямаш ангажименти към никого.

— Да. Благодаря ти, че ми го напомни.

— О, я стига. Компанията е твоя, нали? Ти си този, който създава правилата. Просто си дай две седмици отпуск.

Той замълча на телефона.

— Държиш се странно.

Ед си пое дълбоко дъх, преди да отговори.

— Ще измисля нещо. Обещавам.

— И звънни на мама.

— Ще го направя.

За миг Ед остана взрян в телефона, после позвъни в кантората на адвоката си. Веднага се включи телефонният секретар.

Служителите от следствието бяха претършували до едно чекмеджетата в апартамента му. Не изхвърлиха всичко на пода, както правят по филмите, но ги преровиха старателно. Нахлузили ръкавици, провериха между сгънатите тениски, прегледаха всички папки. Взеха и двата му лаптопа, флашките и двата му мобилни телефона. Трябваше да подпише документ за всичко, сякаш правеха това за негово добро.

— Махни се от града — посъветва го адвокатът му. — Иди някъде в провинцията и се опитай да не мислиш за нищо. Ще ти се обадя, ако ми потрябваш.

Разбира се, претърсили бяха и това място. Тук имаше толкова малко вещи, че проверката им бе отнела само един час.

Ед огледа спалнята на вилата, красивия белгийски ленен юрган, застлан тази сутрин от чистачките, чекмеджетата, заредени с джинси, панталони, чорапи и тениски за спешни случаи.

Сидни също го беше посъветвал да отиде някъде. „Ако това се разчуе, цената на акциите ни може да падне рязко.“

Ронан не му беше проговорил от деня, в който полицията дойде в офиса.

Той се вторачи в телефона. Освен Джема нямаше друг, с когото би могъл да говори, без да трябва да обяснява какво се е случило. Всички, които познаваше, се занимаваха със софтуер. А и не беше сигурен, като се изключи Ронан, колко от тях можеха да се нарекат приятели.

Загледа се в стената. Помисли си за това, че през последната седмица бе пътувал четири пъти до Лондон и обратно само защото, лишен от своята работа, не знаеше какво да прави със себе си. Спомни си за предната вечер, когато беше толкова бесен на Диана Луис, на Сидни, на гадостите, случващи се в живота му, че бе разбил в стената пълна бутилка бяло вино. Боеше се, че това може да се повтори, ако отново остане сам.

Така не биваше да продължава. Ед навлече якето си, взе връзка ключове от скрина до задната врата и се упъти към колата.