Джоджо Мойс
Един + един (25)

Двадесет и четвърта глава
Ники

И тъй, любимата фраза на Джес, освен „Всичко ще се оправи“ и „Ще измислим нещо“, и „О, божичко, Норман!“, е, че семействата са с различна форма. Казва го често, сякаш ако го повтаря достатъчно, ние просто трябва да го повярваме.

Е, ако нашето семейство беше със странна форма преди, сега направо е откачено.

Аз си нямам истинска майка, поне не както останалите, но изглежда, се сдобих и с още един вариант… Линзи. Линзи Фогарти. Не знам какво точно мисли тя за мен: виждам, че ме наблюдава с крайчеца на окото, опитва се да разбере дали няма да направя нещо зловещо в стил „Готи“^[1], или да изям някоя костенурка. Татко обясни, че тя е голяма клечка в местния градски съвет. Каза го така, сякаш много се гордее, все едно той е този, който се е издигнал. Не си спомням някога да е гледал Джес така, както гледаше нея…

През първия половин час, след като пристигнахме, се чувствах наистина неловко, сякаш съм се сдобил с още едно семейство, в което не се чувствам съвсем на мястото си. Къщата е страшно подредена, ала нямат никакви книги, за разлика от нашата, в която Джес ги е натрупала почти във всяка стая, освен в банята, но пък винаги има една в тоалетната. И не спирах да зяпам татко, защото не можех да повярвам, че е живял тук напълно спокойно, докато ни е лъгал през цялото време. Това ме накара да мразя не само него, но и нея.

После обаче Танзи каза нещо на вечеря и Линзи избухна в смях. Това си беше сърдечен, звънлив смях и с татко се спогледаха така, сякаш наистина, ама наистина не е могла да се сдържи. И нещо в начина, по който се смееха очите й, ме накара да си помисля, че може би е готина.

Искам да кажа, че нейното семейство също току-що бе придобило странна форма. Тя имаше две деца, Сузи и Джош. И татко. И изведнъж се появявам аз — Гота, както ме нарича баща ми, сякаш това е нещо смешно; и Танзи, която носи два чифта очила един върху друг, защото казва, че единият не й е достатъчен; и Джес, която откачи на алеята й и направо разби колата й; и господин Никълс, който определено харесва мама и спокойно се опитва да оправи нещата, сякаш е единственият разумен човек наоколо.

Освен това татко все някога трябва да каже на Линзи и за биологичната ми майка, която някой ден също може да се появи на алеята… И да се развика както на моята първа Коледа у Джес, когато хвърляше бутилки по прозорците ни и крещеше, докато остана без глас и съседите извикаха полиция. Тъй че, като се вземе предвид всичко, сигурно Линзи също чувства, че семейството й е придобило форма, която едва ли е очаквала.

Не знам защо ви казвам това. Просто е три и половина сутринта и всички останали в къщата спят, а аз съм в стаята на Джош с Танзи. Той има собствен компютър и двамата си имат компютри, при това „Макинтош“ — а не знам паролата, за да играя игри. Но си мисля какво каза господин Никълс за блоговете и как, ако си направиш един и пишеш в него, накрая твоите сродни души ще се появят.

Вие сигурно не сте моите сродни души. Вероятно сте хора, които са сбъркали мястото, докато са търсели евтини автомобилни гуми или порно, или нещо друго. Но аз все пак реших да напиша това. Просто в случай че може да сте нещо като мен.

Защото тези последни двайсет и четири часа ми отвориха очите. Може да не се вписвам в моето семейство, както вие във вашето, все едно сте болт, който пасва идеално на гайката. В нашето семейство всичките ни болтове и гайки първо са били използвани другаде и са малко очукани и протрити. Но ето какво. Не знам дали се дължи на това, че се отдалечих от всичко, или че последните дни бяха много напрегнати, но осъзнах нещо, когато татко седна и ми каза, че се радва да ме види, а очите му се навлажниха: моят татко може да е задник, но си е мой. И е единственият, който имам. А да чувстваш топлата ръка на Джес, докато лежиш в болничното легло, или да я слушаш как плаче по телефона при мисълта, че ме е оставила тук, и да се грижиш за сестричката си, която приема много храбро цялото това нещо с училището, макар да виждам, че страда ужасно — всичко това ме накара да проумея, че все пак имам семейство.

Семейство, от което съм част…