Джоджо Мойс
Един + един (28)

Двадесет и седма глава
Джес

Бяха безмълвна малка групичка в колата на път към къщи. Дори Норман вече не виеше, сякаш бе приел, че този автомобил сега е домът му. През цялото време, докато Джес се стараеше да се приспособи към странните, напрегнати дни от пътуването, изобщо не си беше представяла нещо повече от това да заведе Танзи на олимпиадата. Дъщеря й щеше да изкара изпита и всичко щеше да е наред. Въобще не беше очаквала, че цялото пътуване ще продължи три дни повече от планираното. Или че ще остане точно с 13,81 лири и банкова карта, която се боеше да пъхне в банкомата от страх да не остане в него.

Джес не спомена нищо за притесненията си на Ед, който се беше умълчал, вперил поглед в пътя…

Тя мислено повтаряше името му, докато то престана да има някакъв смисъл. Когато той й се усмихваше, тя не можеше да издържи и също му се усмихваше. А щом лицето му се натъжаваше, нещо в нея също помръкваше. Гледаше го как се държи с децата й, естествения начин, по който се възхищаваше на някоя снимка, направена от Ники с телефона му, сериозността, с която преценяваше коментарите на Танзи, които биха накарали Марти да я изгледа неразбиращо, и й се искаше да е бил в живота им отдавна. Когато бяха сами и той я прегръщаше, галейки бедрата й, а дъхът му пареше ухото й, тя наистина изпитваше увереност, че всичко ще е наред. Не че Ед щеше да поеме нещата в своите ръце — той си имаше собствени проблеми за разрешаване — ала когато бяха заедно, трудностите изглеждаха преодолими…

Защото тя копнееше за Ед Никълс. Копнееше да увие крака около тялото му в тъмното и да го усети в себе си, да се притисне плътно в него, докато я прегръща. Копнееше за страстта и твърдостта му, за устните му и очите му, вперени в нейните. Докато пътуваха, си припомняше пламенните, вълшебни две нощи, прекарани заедно: ръцете му, устата му, начина, по който задушаваше виковете й, когато проникваше в нея, за да не събудят децата… И едва се сдържаше да не се пресегне и да плъзне ръце по облечения му в тениска гръб, просто заради удоволствието от допира до него.

Твърде дълго бе мислила единствено за децата, за работа и сметки, и пари. Сега в главата й беше само той. Когато Ед се обърнеше към нея, тя се изчервяваше. Щом изричаше името й, тя го чуваше като шепот, произнесен в тъмното. А когато й подаваше кафето, от краткото докосване на пръстите му по тялото й преминаваше електричество. Харесваше й да усеща очите му върху себе си и се питаше какво ли си мисли в момента.

Джес нямаше представа как да сподели всичко това с него. Беше твърде млада, когато срещна Марти, а освен онази нощ в „Перата“, когато Лиъм Стъбс я беше галил през блузата, изобщо не бе започвала връзка с някой друг.

Джес Томас не беше ходила на истинска среща, откакто бе завършила училище. Това звучеше абсурдно, дори за самата нея. И сега трябваше да накара Ед да разбере, че е променил всичко.

— Ще пътуваме до Нотингам, ако се чувствате добре — каза той и се извърна да я погледне. Все още имаше лека синина отстрани на носа. — Ще пристигнем там късно. Така в четвъртък ще сме си у дома.

А после какво?, искаше й се да попита. Но вдигна крака на таблото и се усмихна:

— Това е чудесно…

 

 

Спряха да обядват край една бензиностанция. Децата се бяха отказали да питат дали може да ядат друго, освен сандвичи и сега гледаха заведенията за бързо хранене и скъпите ресторанти почти с безразличие. Слязоха от колата, за да се поразтъпчат.

— Какво ще кажете да похапнем хотдог? — попита Ед и посочи към един павилион. — Кафе и хотдог. Или пай с месо. Аз черпя. Хайде!

Джес го изгледа предупредително.

— Не се ли боиш след онзи дюнер?

Той заслони с длан очи от слънцето, за да я вижда по-добре.

— Реших, че ми харесва да живея опасно.

Прекарал бе нощта при нея, след като Ники, който пишеше нещо в лаптопа му в ъгъла на стаята, най-после отиде да си легне. Тя се чувстваше като тийнейджърка, седнала на дивана срещу Ед, докато чакаше и се преструваше, че гледа телевизия. Но когато Ники излезе, Ед отвори лаптопа, вместо да дойде право при нея.

— Какво е написал? — попита тя, докато Ед разглеждаше екрана.

— Това е творчество — обясни той.

— Не е игра? И няма оръжия? Нито експлозии?

— Нищо такова.

— Той спи — прошепна тя. — Заспиваше всяка вечер, откакто тръгнахме. Без марихуана.

— Браво на него. А аз се чувствам така, сякаш не съм спал от години.

Натрупаната умора сякаш беше изписана на лицето му. Той бавно я притегли към себе си.

— Е, Джесика… — произнесе нежно — ще ме оставиш ли да се наспя тази вечер?

Тя се взря в устните му, наслаждавайки се на силната му прегръдка. Изведнъж се почувства палава. И отговори:

— Не…

 

 

Сега смениха посоката и се отдалечиха от минимаркета, проправиха си път между групички от мърморещи хора, които търсеха банкомати или се редяха пред тоалетните.

Джес се опитваше да не показва колко е доволна, че няма да прави сандвичи. До ноздрите й достигаше сочният аромат на топъл пай с месо.

Ники и Танзи, стиснали шепа банкноти и следвайки инструкциите на Ед, изчезнаха в дългата опашка в заведението. Той се върна при нея, така че сега бяха скрити от децата зад тълпите хора.

— Какво правиш?

— Просто гледам. — Всеки път, щом застанеше до нея, на Джес й се струваше, че кожата му е по-топла, отколкото би трябвало да бъде.

— Гледаш ли? На мен ми е невъзможно, когато си наблизо. — Устните му почти докосваха ухото й, дъхът му галеше кожата й.

Джес усети как настръхва.

— Вместо това си представям как върша неприлични неща с теб. Почти през цялото време. Много неприлични!

Той я хвана за колана на джинсите и я придърпа към себе си. Джес отстъпи малко и погледна назад, за да е сигурна, че децата не ги виждат.

— За това ли си мислиш, докато шофираш мълчаливо?

— За това… — Той погледна зад нея към заведението. — Е, и за храна.

— И на мен тези две неща ми са любими.

Пръстите му погалиха голата кожа под блузата й. Мускулите й се напрегнаха, усети как краката й странно омекнаха. Никога не бе желала Марти така, както желаеше Ед.

— Освен сандвичите…

— Хайде да не говорим никога повече за сандвичи.

Двамата бяха толкова близо, колкото бе възможно, без да е неприлично.

— Знам, че звучи неуместно — прошепна той — но тази сутрин се събудих щастлив. — Очите му обгърнаха лицето й. — Истински щастлив. Наясно съм, че оплесках живота си и все пак се чувствам добре. Поглеждам те и това ми е достатъчно.

Тя усети, че очите й се навлажняват.

— И аз — прошепна.

Ед присви очи срещу слънцето, опитвайки се да прецени изражението й. После наведе глава и бързо я целуна. Когато Джес се откъсна от него, беше само защото не искаше децата да я видят как губи почва под краката си.

— Ти си беля. — Той отново я погледна, докато децата приближаваха, вдигнали високо книжните торби. — Така каза баща ми.

— Сякаш не знаеше.

Тя се отдръпна, наблюдавайки как Ед бъбри с Ники, последвалото отваряне на книжните кесии, докато Ники показваше какво са избрали, и чакаше цветът от страните й да избледнее. Усети слънцето върху кожата си, чу птича песен през говора на хората и бръмченето на колите, лъхна я мирис на бензинови пари и ухание на печени сладкиши, и думите се появиха сами: Ето, това е щастие!

Поеха бавно към колата, с лица, заровени в книжните кесии. Танзи вървеше няколко крачки пред тях, слабичките й крака подритваха апатично земята и точно тогава Джес забеляза, че нещо липсва.

— Танзи? Къде са ти учебниците по математика?

Тя не се обърна.

— Оставих ги при татко.

— О, веднага трябва да му се обадя… — Джес зарови в чантата за мобилния си телефон. — Ще му кажа да ги изпрати по пощата. Сигурно ще пристигнат, преди да се приберем.

— Не — тихо отговори дъщеря й. Наведе леко глава към нея, но избягваше погледа й. — Благодаря.

Очите на Ники се плъзнаха към нея и обратно към сестра му.

И лицето на Джес помръкна.

 

 

Когато стигнаха до хотела, вече бе почти девет часът и всички дремеха. Децата, които бяха похапвали бисквити и десертчета през по-голямата част от пътуването, бяха уморени и раздразнителни и веднага се качиха горе да видят къде ще спят. Норман ги последва, а после и Ед с багажа.

Хотелът бе просторен и бял, с луксозен вид, от местата, които госпожа Ритър бе показвала на снимки, а после Джес и Натали въздишаха при спомена за тях. Ед бе направил резервацията по телефона и когато Джес понечи да протестира за цената, в гласа му се появи леко раздразнение.

— Всички сме уморени, а следващото ми легло може да е зад решетките. Искам тази вечер да спим на хубаво място.

Три отделни стаи бяха свързани с коридор.

— Моя собствена стая. — Ники въздъхна облекчено, когато отключи номер двайсет и три. И снижи глас: — Много обичам сестра си, но нямаш представа колко хърка.

— На Норман страшно ще му хареса — зарадва се Танзи, когато Джес отвори вратата към стая номер двайсет и четири. Сякаш за да потвърди думите й, кучето веднага се отпусна в единия край на леглото. — Нямам нищо против да съм в една стая с Ники, мамо, но той наистина хърка ужасно.

Никой от тях не я попита къде ще спи. Джес не можеше да разбере дали знаеха и нямаха нищо против, или просто приемаха, че някой от двамата все още остава в колата.

Ники взе назаем лаптопа на Ед. Танзи разучи как действа дистанционното на телевизора й и обеща, че ще гледа едно шоу, а после ще си легне. Не спомена за липсващите учебници по математика. Просто каза:

— Не ми се говори за това.

А Джес си помисли, че досега не бе чувала подобни думи от нея.

— Само защото нещо не се е получило веднъж, миличка, не означава, че не бива да опиташ отново — отбеляза, докато вадеше пижамата на Танзи и я оставяше на леглото.

В изражението на дъщеря й имаше нещо, което преди липсваше. А следващите й думи натъжиха Джес:

— По-добре нещата да си останат както преди, мамо.

— Какво да правя?

— Нищо. Тя просто е разстроена. Нормално е. — Ед остави чантите в ъгъла на стаята. Джес седна отстрани на огромното легло, като се опитваше да не обръща внимание на пулсирането в крака си.

— Но тя страшно обича математиката! Винаги я е обичала. А сега се държи така, сякаш не иска да има нищо общо с нея.

— Минали са само два дни, Джес. Просто я остави на мира… Тя ще се оправи.

— Толкова си сигурен.

— Те са умни деца. — Ед отиде до ключа за осветлението и намали силата на лампите, докато станаха достатъчно тъмни. — Също като майка им. Само че не могат винаги да се изправят на секундата, когато паднат, както правиш ти.

Тя го изгледа.

— Не казвам нищо лошо. Просто мисля, че ако й дадеш малко време да се отпусне, всичко ще е наред. Тя си е същата Танзи и няма да се промени.

Той свали тениската си през главата с ловко движение и я метна върху един стол. Мислите й веднага се объркаха. Джес не можеше да гледа голите му гърди, без да иска да ги докосне.

— Кой те е създал толкова умен? — попита.

— Не знам. Взел съм го отнякъде. — Той пристъпи към нея, коленичи и свали джапанките й, като внимаваше повече с тази на бинтования й крак. — Как е, боли ли?

— Е, не много.

Той посегна към блузата й. Ципът заяде в края и тя нежно постави длани върху ръцете му, докато разделяше двете части, така че той да може да изхлузи дрехата от раменете й. За миг Ед остана неподвижен, очите му се втренчиха в голата й кожа. Изглеждаше малко отнесен, сякаш мислите му бяха насочени към нея, но и някъде другаде. Разкопча колана й, после свали ципа на джинсите й, пръстите му бяха ловки и уверени. Тя ги гледаше и усети как сърцето й заби учестено.

— Джес, време е някой да се погрижи за теб.

 

 

Ед изми косата й, краката му бяха увити около кръста й, докато тя лежеше облегната на него в огромната вана. Приглади я нежно и избърса очите на Джес с кърпа за лице, за да не влезе в тях шампоан. Тя понечи да го направи сама, но той я спря. Досега никой не беше мил косата й, като се изключи фризьорката. Това я накара да се почувства уязвима и странно разчувствана…

Останаха да лежат в ароматната, вдигаща пара вода с преплетени ръце. Джес усети как той се възбужда под нея, тялото й леко се превъртя във ваната и тя легна отгоре му. И извика приглушено, когато водата се разплиска, а тя не можеше да каже кое е по-силно — болката от крака й или нуждата й да го усеща в себе си.

Малко по-късно, докато лежаха отпуснати във водата, изведнъж започнаха да се смеят. Защото беше доста абсурдно да го правиш във вана, когато си в такава беда. Но бяха щастливи. Джес се изви така, че да легне върху тялото му, уви ръце около врата му и притисна мокрите си гърди към неговите. Взе лицето му между пръстите си и целуна брадичката и насиненото му слепоочие, и устните му, и си каза, че каквото и да се случи, винаги ще помни този миг…

Той прекара ръка по лицето си и изведнъж стана сериозен.

— Мислиш ли, че в момента живеем като в сапунен мехур?

— В какъв смисъл?

— Изолирани сме от света… Сега сме на това странно пътуване, в което не важат никакви нормални правила. Реалността не важи. Всичко е като нещо извън истинския живот…

Върху пода на банята се бе образувала локва вода.

Джес я загледа и допря замислено устни до неговите.

— За по-малко от седмица — зашепна тя — преживяхме твоето натравяне, грижехме се за разстроените деца, претърпяхме неочаквано произшествие, наранихме се, да не споменавам за полицията и скапания ролс-ройс… От това по-реално, здраве му кажи.

— Наистина си права. Харесва ми как разсъждаваш!

— А аз харесвам всичко в теб!

Водата бе започнала да изстива. Тя се измъкна от прегръдките му, изправи се и посегна към закачалката с хавлиените кърпи. Подаде една на Ед и уви друга около себе си, наслаждавайки се на допира на пухкавата материя.

Ед затърка енергично косата си. За миг тя се почуди дали е свикнал дотолкова с пухкавите хотелски кърпи, че дори не ги забелязва. Изведнъж се почувства уморена до смърт.

Изми си зъбите, изключи осветлението в банята, а когато се върна, той вече беше в огромното хотелско легло. Повдигна й завивката, за да легне до него. Угаси нощната лампа и тя се отпусна в тъмното, усещайки влажната му кожа, чудейки се какво ли ще е, ако това се случва всяка нощ.

— Не знам каква ще ми е съдбата от тук нататък, Джес — каза той в мрака, сякаш бе чул мислите й. Гласът му звучеше предупредително.

— Нещата ще се наредят…

— Възможно е… Но каквото и да стане, вероятно ще изгубя всичко.

— Е, и какво от това? Аз цял живот живея така.

— И може да лежа в затвора.

— Глупости…

— Възможно е, Джес. — Гласът му стана приглушен.

И тогава тя отговори, преди да е осъзнала какво казва:

— Ще те чакам. Ако ме искаш.

 

 

Ед прие три обаждания в последната част от пътуването им към дома, със слушалка в ухото. Неговият адвокат — мъж с толкова шлифован глас, че би трябвало да обявява появата на кралското семейство на прием — му съобщи, че се налага да бъде в полицейския участък следващия четвъртък. Не, нищо не се беше променило. Ед го увери, че разбира какво се случва и че е разговарял със семейството си. Начинът, по който го каза, я накара да потръпне. След това не можа да се сдържи, улови ръката му и я стисна.

Сестра му позвъни да каже, че баща му е изкарал по-добра нощ. Имаха дълъг разговор за някакви застрахователни облигации, за които баща му бил загрижен, за някакви ключове, които липсвали, и какво е хапнала Джема за обед. Тя му каза да поздрави Джес, а Джес извика „здравей“ в отговор и се почувства малко засрамена, но и доволна.

Следобед той получи обаждане от мъж на име Луис. Двамата обсъждаха цени и проценти, и състоянието на пазара на недвижими имущества. На Джес й отне известно време, докато осъзнае, че той говори за Бийчфронт.

— Време е да продавам — каза Ед, когато затвори телефона. — Както ти отбеляза, поне имам какво.

— Колко ще ти струва всичко около съдебния процес?

— О, нямам представа. Но като чета между редовете, май отговорът е почти всичко.

Тя се зачуди дали не е по-разстроен, отколкото показва.

Ед опита да се обади и на още един човек, но се включи гласовата поща.

„Тук е Ронан. Оставете съобщение.“

Той затвори, без да каже дума.

С всяка изминала миля реалният живот се приближаваше неумолимо към тях като дебнещ прилив, студен, неудържим…

 

 

Най-сетне пристигнаха. Беше малко след четири. Ръмеше дъжд, от влагата пътят блестеше, дърветата покрай улиците на „Дейнхол“ се извисяваха пред тях с обещание за пролет. Появи се и къщата им, някак по-малка и невзрачна, отколкото я помнеше Джес. Странното беше, че тя се почувства така, сякаш нямаше нищо общо с нея…

Ед спря отпред и Джес надзърна през прозореца към олющената боя на горните прозорци. Марти така и не ги боядиса, защото заяви, че работата трябвало да се свърши както трябва, първо да се изжули с шкурка и да се свали старата боя, и да се уплътнят пролуките, но вечно бе твърде зает или уморен да се заеме с това. За миг тя почувства как я залива вълна от отчаяние при мисълта за всички проблеми, които само чакаха завръщането им. И новите, които тя създаде през дните на пътуването. А после погледна към Ед, който помагаше на Танзи с чантата й и се засмя на шегата на Ники, след като се наведе да го чуе по-добре. И паниката й отмина.

Преди да влязат в града, Ед бе спрял пред магазин „Направи си сам“ и се появи с голям кашон материали, които стовари отзад в колата до техния багаж. Джес предположи, че той вероятно искаше да постегне къщата си, преди да я продаде. Беше й трудно да си представи какво още може да се направи по луксозната къща, за да изглежда по-добре.

Ед остави последните чанти пред входната врата и застана до нея с кашона с материали. Децата веднага бяха изчезнали из стаите си като участници в някакво състезание. Джес се почувства смутена от препълнената с вещи малка къща, олющените тапети, редиците от книги с опърпана мека подвързия.

— Утре се връщам при нашите.

Тя усети как кожата й леко настръхна само при мисълта, че той ще си отиде.

— Добре. Това е хубаво.

— Само за няколко дни. Докато приключа с разпита в полицията. Но първо ще монтирам тези неща.

Тя погледна към кашона.

— Охранителна камера и лампа с фотоклетка. Няма да отнеме повече от два часа.

— Купил си ги за нас, така ли?

— Пребили са Ники, а и Танзи явно не се чувства в безопасност. Това ще ви даде сигурност. Поне докато ме няма…

Тя се загледа в кашона и заговори притеснено:

— Нямаше… Нямаше нужда да правиш това… Аз също мога да я монтирам, бива ме в тия неща.

— И ще се катериш по стълба с контузен крак ли? — Той се намръщи. — Знаеш ли, Джес, време е да позволиш на някой да ти помага.

— Добре, а аз какво ще правя тогава?

— Ще седиш и няма да правиш нищо. Ще вдигнеш нависоко болния си крак. Като свърша, ще отидем в града с Ники и ще купим абсолютно нездравословна храна за вкъщи, защото може да ми е последната. После ще седнем тук и ще похапнем, а след това двамата ще се излежаваме и ще се изумяваме от надутите си кореми…

— О, господи, обичам, когато говориш неприлични неща.

И така, тя седна, без да прави нищо. Върху собствения си диван. Танзи дойде и поседя до нея известно време, а Ед се изкачи по една стълба отвън и размаха към нея бормашината през прозореца, преструвайки се, че ще падне, докато тя наистина се обезпокои.

— За осем дни посетих две различни болници — извика към него през прозореца, с укор в гласа. — Не искам да станат три. — А после, защото не можеше просто да седи и да бездейства, събра нещата за пране и ги пусна в пералнята, но след това отново седна и остави всичко да се свършва само, защото трябваше да признае, че кракът й я боли много по-малко, когато си почива.

— Добре ли е така? — попита Ед.

Тя излезе навън с куцукане. Той седеше на градинската алея и се взираше в къщата.

— Реших, че ако я поставя тук, ще улавя не само кой приближава градината, но и всеки, който се мотае наблизо. С изпъкнала леща е.

Джес се опита да изглежда впечатлена. Чудеше се дали, след като децата си легнат, ще успее да го убеди да остане с нея.

— Често се оказва, че подобни камери вършат по-добра работа от куче пазач.

Наистина ли щеше да е толкова зле? Той можеше да се измъкне незабелязано, преди да се събудят. Но пък кого ли заблуждаваха? Ники и Танзи сигурно вече се бяха досетили, че между тях има нещо.

— Трябва само да пробия една дупка тук и да прекарам кабелите през стената — обясни той.

Джес забеляза, че имаше доволния вид, който мъжете придобиват, когато измайсторят нещо със собствените си ръце. Потупа се по джоба, за да провери дали има достатъчно болтове, и я погледна изучаващо.

— Ти изобщо чу ли какво ти казах?

Тя му се усмихна виновно.

— О, ти си непоправима — въздъхна безпомощно Ед.

Огледа се, за да види дали някой не ги наблюдава, после нежно уви ръка около раменете й, придърпа я към себе си и я целуна. По лицето му бе набола гъста брада.

— А сега ме остави да си довърша работата. И намери онова меню за готова храна.

Джес закуцука усмихната към кухнята и се зае да рови в чекмеджетата. Не можеше да си спомни кога за последен път бе поръчвала храна за вкъщи. Сигурна бе, че менютата са доста стари. Ед отиде горе да свърже кабелите. Извика предупредително, че трябва да премести някои мебели, за да стигне до перваза.

— Няма проблем — провикна се тя.

Чу звука от местенето на тежки предмети по пода над главата си, докато той се опитваше да намери съединителната кутия. И отново изпита странно чувство при мисълта, че не го прави тя.

После легна по гръб на дивана и започна да преглежда няколкото стари менюта, които бе открила в чекмеджето с кухненските кърпи, като отделяше страниците, опръскани със сос или пожълтели от времето. Почти беше сигурна, че китайският ресторант вече не съществува. Пицарията беше със съмнителна репутация. Менюто на индийския ресторант изглеждаше нормално, но тя не можеше да забрави онзи къдрав косъм в кърито на Натали. Все пак се зае да избира. Толкова се бе отнесла, че не чу стъпките на Ед, когато той слезе бавно по стълбите.

— Джес?

— Мисля, че това ще свърши работа. — Тя вдигна менюто. — Вкусно пиле по…

И тогава видя изражението му. И онова, което държеше невярващо в ръката си.

— Джес? — повтори той, а гласът му звучеше така, сякаш принадлежеше на някой друг. — Какво прави моят служебен пропуск в твоето чекмедже с чорапите?