Джоджо Мойс
Един + един (32)

Тридесет и първа глава
Танзи

Мама насила я замъкна вкъщи. Танзи не искаше да го остави. Не искаше той да умре сам на асфалта, а непознати хора да го зяпат любопитно и да говорят шепнешком, но мама не искаше да чуе. Найджъл от съседната къща дотича и каза, че той ще се заеме с кучето, а в следващия миг мама я прегърна здраво и заговори в ухото й, докато тя риташе и пищеше.

— Миличка, всичко е наред, хайде да влезем вътре, не гледай…

Но когато мама затвори входната врата, допря глава до нейната и я притисна към себе си, от очите й бликнаха сълзи. Танзи чу Ники да ридае зад тях в коридора със странни, задавени хълцания, сякаш не знаеше как се прави.

Накрая мама все пак я излъга — защото нищо нямаше да се оправи, никога нямаше да се оправи, защото това бе краят на всичко.