Агата Кристи
Анонимният подател (36)

II

Е, това беше всичко. Отдалечих се от къщата, чувствайки се доста замаян, но и раздразнен от натрапчивия, любопитен поглед на Роуз.

Преди обаче да избягам, Роуз имаше да ми каже доста неща.

Тя никога не се била чувствала така, преди да настъпи онзи ужасен ден! Никога не би останала, ако не били децата и съжалението й към бедния мистър Симингтън. Искала веднага да напусне, но те едва ли можели да намерят бързо друга прислужница, след като в къщата е станало убийство! Мис Холанд била казала, че междувременно тя ще помага в домакинството, което било чудесно. Била много мила и внимателна. О, да, но тя си представяла, че един прекрасен ден ще стане господарка на къщата! Бедният човечец, мистър Симингтън, никога не забелязвал нищо, но всеки знаел какво е да бъдеш вдовец, безпомощно същество, което може лесно да стане жертва на някоя хитра жена. И ако мис Холанд не заемела мястото на починалата господарка, нямало да бъде заради това, че не се е опитала!

Механично се съгласявах с всичко, като в същото време много ми се искаше да се махна оттам, а не можех да го направя, защото Роуз здраво стискаше шапката ми, докато се отдаваше на злобния си изблик.

Чудех се дали има нещо вярно в думите й. Дали Елси Холанд не си представяше, че някой ден може да стане втората мисис Симингтън? Или пък беше само скромно, добросърдечно момиче, което правеше всичко възможно, за да се грижи за домакинството на един вдовец?

И в двата случая резултатът щеше да бъде еднакъв.

И защо не? Малките деца на Симингтън имаха нужда от майка — Елси беше скромно момиче и освен това прекалено красива, нещо, което всеки мъж би оценил, дори и такъв студенокръвен човек като Симингтън.

Знаех, че размишлявам върху всички тези неща, за да прогоня мисълта за Меган.

Може би ще кажете, че съм бил абсолютно самонадеян, предлагайки на Меган да се омъжи за мене, и че съм си получил заслуженото, но, уверявам ви, не е така. Бях толкова уверен, толкова сигурен, защото чувствах, че Меган ми принадлежи — че аз трябва да се грижа за нея, да я направя щастлива и да я предпазвам от всички злини. Това беше единственият правилен начин на живот за мене. Според мене и двамата си принадлежахме един на друг и аз мислех, че тя го усеща.

Но аз нямаше да се предам. О, не! Меган беше жената, отредена за мене, и аз щях да я имам.

След като размислих малко, се отправих към кантората на Симингтън. Меган може и да не обръщаше внимание на критиките, отправени по повод на поведението й, но аз исках всичко да се изясни.

Казаха ми, че мистър Симингтън е свободен и ме въведоха при него. От стиснатите устни и резервираното му държание разбрах, че не съм най-желаната личност.

— Добро утро — започнах аз. — Не идвам по работа, а по личен въпрос. Ще говоря направо. Сигурно сте разбрали, че съм влюбен в Меган. Помолих я да се омъжи за мене, но тя ми отказа. Аз обаче не смятам отговора й за окончателен.

Видях как се променя изражението на Симингтън и с поразителна яснота прочетох мислите му. Меган беше излишен елемент в къщата му. Бях убеден, че е справедлив и мил човек и никога не би допуснал възможността да не осигури дом за дъщерята на починалата си съпруга. Но бракът й с мене щеше да е истинско облекчение за него. Леденото му изражение се разтопи и той се усмихна предпазливо.

— Честно да ви кажа, Бъртън, подобно нещо изобщо не ми беше идвало наум. Зная, че й обръщате доста внимание, но ние винаги сме гледали на нея като на дете.

— Тя не е дете — сухо отбелязах аз.

— Не е, поне що се отнася до възрастта.

— Тя може да изглежда на годините си, веднага щом й се даде възможност — леко ядосан отвърнах аз. — Зная, че все още не е навършила двайсет и една, но след месец-два и това ще стане. Ако желаете, ще ви дам пълна информация за себе си. Материално съм добре и съм водил съвсем благоприличен живот. Ще се грижа за нея и ще направя всичко, за да е щастлива.

— Убеден съм. И все пак решението трябва да вземе самата Меган.

— След време тя ще се съгласи. Помислих си обаче, че ще бъде добре, ако ви уведомя още сега.

Той каза, че оценява постъпката ми и ние се разделихме като приятели.