Агата Кристи
Анонимният подател (19)

IV

Същия следобед бяхме канени на чай у мис Емили Бартън. До там отидохме пеша, защото вече се чувствах достатъчно укрепнал, за да изкачвам хълма на връщане.

Сигурно бяхме тръгнали прекалено рано, тъй като високата, кокалеста, строга на вид жена, която отвори вратата, ни каза, че мис Бартън все още не се е върнала.

— Тя ме предупреди, че ще дойдете. Влезте, моля, и я почакайте.

Очевидно това беше Вярната Флорънс.

Последвахме я по стълбите, тя отвори една врата и ни въведе в малко претрупана, но изключително уютна дневна. Подозирах, че някои от нещата в нея са донесени от Литъл Фърз.

Жената очевидно се гордееше със стаята.

— Хубава е, нали? — попита тя.

— Много е приятна — топло отвърна Джоана.

— Постарала съм се да я настаня възможно най-удобно. Естествено не мога да й осигуря условията, които бих искала, а тя заслужава да има удобства. Би трябвало да живее в собствената си къща, както си му е редът, а не да бъде натикана в една-две стаи.

Флорънс, която приличаше на дракон, поглеждаше укорително ту единия, ту другия. Чувствах, че това не беше най-щастливият ни ден. Еме Грифит и Партридж бяха разкритикували Джоана, а сега драконът Флорънс се караше и на двама ни.

— Бях прислужница при нея в продължение на петнайсет години — добави тя.

Джоана, тласкана от чувството си за справедливост, отвърна:

— Е, мис Бартън искаше да даде къщата под наем. Беше я обявила в агенцията за недвижими имоти.

— Беше принудена — отсече Флорънс. — А живееше толкова скромно и икономично. Но дори и тогава правителството не я остави на спокойствие. Трябваше да вземе „своя къс месо“^[1] независимо от всичко.

Тъжно поклатих глава.

— Когато старата господарка беше жива, имаше достатъчно пари — продължи Флорънс. — А после всички починаха една след друга. Мис Емили се грижеше за тях. Измъчи се, макар че никога не се оплакваше и беше много търпелива. Но се изтощи, а сега е притеснена и за пари! Тя казва, че акциите вече не носят достатъчно дивиденти, както преди, и защо, питам аз? Би трябвало да се засрамят. Да измамят така една дама, която изобщо няма понятие от цифри и не е наясно с номерата им.

— Всъщност всички пострадаха еднакво — намесих се аз, но Флорънс остана непоклатима.

— Едва ли има някакво значение за онези, които могат да се грижат за себе си, но това не се отнася за нея. Тя се нуждае от грижи и докато е при мене, ще се постарая никой да не я мами или разстройва. Готова съм на всичко за мис Емили.

И впи поглед в нас, за да е сигурна, че ни го е втълпила достатъчно ясно. После непоколебимата Флорънс напусна стаята, като внимателно затвори вратата след себе си.

— Чувстваш ли се като пиявица, Джери? — попита Джоана. — Защото при мене е точно така. Какво става с нас?

— Май не ни харесват особено. Меган се отегчи от нас, Партридж не те одобрява, вярната Флорънс е против двама ни.

— Чудя се защо Меган си тръгна? — промърмори Джоана.

— Отегчила се е.

— Изобщо не съм на това мнение. Дали тръгването й няма нещо общо с Еме Грифит? Ти как мислиш, Джери?

— Имаш предвид тази сутрин, когато разговаряха на стълбите ли?

— Да. Разбира се, нямаше много време, но…

Довърших изречението й.

— Тази жена изобщо не си играе! Може да е…

Вратата се отвори и в стаята влезе мис Емили, зачервена, останала без дъх и доста възбудена. Сините й очи блестяха.

Започна да чурулика доста объркано.

— О, мили мои, съжалявам за закъснението си. Просто пазарувах в града, сладкишите в „Блу Роуз“ не ми се видяха особено пресни, ето защо отидох при мисис Лигън. Обичам да купувам сладкишите най-накрая — така вземам от последната фурна, а не от предишния ден. Толкова съм разстроена, че ви накарах да ме чакате, наистина е непростимо…

Джоана я прекъсна.

— Вината е наша, мис Бартън. Ние подранихме. Дойдохме пеша и тъй като Джери вече върви много бързо, навсякъде пристигаме прекалено рано.

— Прекалено рано ли, мила? Не говорете така. Не искам да чувам подобни приказки.

И старата дама потупа нежно Джоана по рамото.

Джоана се пооживи. Най-сетне като че ли имаше успех. Емили Бартън се усмихна и на мене, но по-плахо, както някой би постъпил с тигър човекоядец, който за момента е напълно безопасен.

— Много мило, че дойдохте на едно женско събиране като следобедния чай, мистър Бъртън.

Според мене Емили Бартън си представяше, че мъжете непрекъснато пият уиски със сода и пушат пури, а в паузите съблазняват някоя от селските девойки или имат любовна връзка с омъжена жена.

Когато по-късно изказах впечатлението си пред Джоана, тя отвърна, че Емили Бартън вероятно винаги е мечтала да срещне подобен мъж, но, уви, никога не е имала този шанс.

Междувременно мис Емили се суетеше из стаята, сложи пред Джоана и пред мене малки масички, като не забрави да даде пепелници. Минута по-късно вратата се отвори и Флорънс внесе подноса с чая в изящни порцеланови чаши, които, предполагам, мис Емили беше донесла. Китайският чай беше превъзходен, имаше чинии със сандвичи, тънки филии хляб с масло и дребни сладки.

Флорънс цялата сияеше и гледаше мис Емили с някаква майчинска радост, като че ли беше любимото й дете, което беше поканило куклите си на следобеден чай.

Домакинята ни толкова настойчиво ни подканяше, че Джоана и аз изядохме много повече, отколкото ни се искаше. Дребната дама очевидно се забавляваше и аз осъзнах, че за нея двамата със сестра ми бяхме едно голямо приключение, защото идвахме от мистериозния Лондон и неговия изтънчен свят.

Естествено скоро разговорът ни се прехвърли на местни теми. Мис Бартън говореше много топло за доктор Грифит, за неговата доброта и за големите му способности на лекар. Мистър Симингтън пък бил много умен адвокат и помогнал на мис Бартън да си върне някакви пари от данък общ доход, за които тя дори и не предполагала. Бил толкова мил към децата си, изцяло бил отдаден на тях и на съпругата си — тук тя изведнъж спря.

— Горката мисис Симингтън, толкова е тъжно тези малки деца да останат без майка. Тя никога не е била силна жена, а напоследък не беше добре и със здравето. Вероятно е получила силна нервна криза. Четох за нещо подобно в един вестник. Хората наистина не знаят какво вършат при такива обстоятелства. Тя също сигурно не е осъзнавала какво прави, иначе би помислила за мистър Симингтън и децата.

— Анонимното писмо сигурно много я е разстроило — отбеляза Джоана.

Мис Бартън се изчерви. С леко укорителен глас тя заяви:

— Не е особено приятна тема за разговор, нали мила? Зная, че съществуват такива, ъъъ, писма, но нека да не говорим за тях. Отвратителни са. Мисля, че е по-добре да не им обръщаме внимание.

Е, ако мис Бартън можеше да ги игнорира, за някои хора не беше толкова лесно. Но аз послушно смених темата. Започнахме да обсъждаме Еме Грифит.

— Чудесна, изключителна жена! — възкликна Емили Бартън. — Енергията и организационният й талант са наистина изумителни. А е и много добра с момичетата. Освен това е толкова практична и съвременна във всяко едно отношение. Всъщност тя управлява това място. И е напълно отдадена на брат си. Приятно е да се види подобна привързаност между брат и сестра.

— Той не я ли намира за прекалено властна? — попита Джоана.

Емили Бартън я погледна изненадана.

— Заради него тя пожертва толкова много — обясни тя с укор.

Забелязах опасни искрици в очите на Джоана и побързах да прехвърля разговора върху мистър Пай. Емили Бартън беше колеблива в преценките си за него. Всичко, което каза и дори повтори несигурно, беше, че той е много мил, наистина много мил. Освен това бил заможен и изключително щедър. Понякога имал странни посетители, но, разбира се, той доста е пътувал.

Всички се съгласихме, че пътуването разширява кръгозора на човека, но понякога води до необичайни запознанства.

— Много пъти ми се е искало да направя пътешествие по море — тъжно заяви Емили Бартън. — Когато чета обяви във вестниците, те ми звучат толкова примамливо.

— А защо не отидете? — попита Джоана.

Превръщането на мечтата в реалност обезпокои мис Емили.

— О, не, не, подобно нещо е абсолютно невъзможно.

— Защо не? Пътешествията не са чак толкова скъпи.

— О, не става дума само за разноските. Не ми се тръгва сама. Би било странно една жена да пътува сама, не мислите ли?

— Не — отвърна Джоана.

Мис Емили я погледна колебливо.

— Освен това не зная как ще се справя с багажа си, със слизането на непознати пристанища и с парите във всяка чужда страна.

Пред уплашения взор на дребната дама се изправяха безброй клопки и Джоана побърза да я успокои, като й зададе въпрос за наближаващото градинско увеселение и благотворителната разпродажба на ръкоделия, което естествено насочи разговора към мисис Дейн Калтроп.

Дицето на мис Бартън леко се сгърчи.

— Знаете ли, тя наистина е много странна жена. Имам предвид нещата, които понякога говори.

Попитах какво по-точно има предвид.

— О, не зная. Казва толкова неочаквани неща. А и начинът, по който те гледа, като че ли не си застанал пред нея, а някой друг човек. Доста лошо се изразявам, но ми е много трудно да предам онова, което мисля. И освен това тя не иска да се намесва в каквото и да било. Има толкова случаи, при които съпругата на викария може да даде съвет или да смъмри някого. Да му се скара и да го накара да промени начина си на поведение. Хората биха я послушали, сигурна съм, защото всички изпитват страхопочитание към нея. Тя обаче държи да стои настрана, а и има странния навик да съчувства на най-недостойните личности.

— Интересно — отбелязах аз, срещайки погледа на Джоана.

— Все пак тя е много възпитана. Моминското й име е Фароуей и е от добро семейство от Белпат, макар че тези стари фамилии понякога са доста странни. Но е абсолютно предана на съпруга си, мъж с изключителен интелект, който, страхувам се, се погубва в това провинциално обкръжение. Приятен човек и напълно искрен, обаче винаги съм намирала за малко объркващ навика му да казва цитати на латински.

— Правилно! — горещо я подкрепих аз.

— Джери е получил образованието си в скъпо частно училище и изобщо не разбира латински, когато го слуша — обясни Джоана.

Тази забележка накара мис Бартън да се прехвърли на нова тема.

— Учителката ни тук е много неприятна млада жена. Страхувам се, че е комунистка — тя сниши глас при думата „комунистка“.

По-късно, когато се прибирахме вкъщи, Джоана ми каза:

— Много е симпатична.