Агата Кристи
Анонимният подател (37)

III

Навън се натъкнах на мис Емили Бартън. В ръката си държеше пазарска кошница.

— Добро утро, мистър Бъртън. Чух, че сте ходили вчера до Лондон.

Да, вече всичко беше научила. Помислих си, че погледът й е мил, но и пълен с любопитство.

— Ходих да се видя с лекаря си.

Мис Емили се усмихна. Усмивката й показваше, че Маркъс Кент изобщо не я интересува. Тя промърмори:

— Чух, че Меган едва не е изпуснала влака. Скочила е в него, когато вече тръгвал.

— Аз й помогнах. Изтеглих я вътре.

— Имала е късмет, че сте били там. Иначе е можело да стане нещастие.

Невероятно е как такава мила, любопитна стара мома може да накара един мъж да се чувства пълен глупак!

По-нататъшното страдание ми беше спестено от стремителната атака на мисис Дейн Калтроп. С нея беше кротката възрастна дама, но тя ме засипа с порой от думи.

— Добро утро. Чух, че сте накарали Метан да си купи прилични дрехи? Много умно от ваша страна. Само един мъж е способен да измисли нещо толкова практично. Отдавна се притеснявам за нея. Умните момичета понякога са склонни да не обръщат внимание на външния си вид, не мислите ли?

След забележителното си изказване тя се шмугна в магазина за риба.

Мис Марпъл, която все още стоеше до мене, ми намигна и каза:

— Мисис Дейн Калтроп е изключителна жена. Тя почти никога не греши.

— Това я прави доста опасна.

— Искреността обикновено има подобен ефект — заяви мис Марпъл.

Мисис Дейн Калтроп изхвърча от магазина за риба и отново се присъедини към нас. В ръцете си държеше голям червен омар.

— Виждали ли сте някога нещо, което толкова да се различава от мистър Пай? — попита тя. — Така мъжествено и красиво?