Агата Кристи
Анонимният подател (18)

III

Признавам, че бях ядосан от неочаквания начин, по който Меган ни напусна. Може би изведнъж се беше отегчила от нас. Все пак животът ни не беше много забавен за едно младо момиче. У тях бяха поне децата и Елси Холанд.

Чух Джоана да се връща и бързо се преместих, за да не й давам повод отново да отправя грубите си забележки за слънчевия часовник.

Точно преди обяд у нас се отби Оуен Грифит, а градинарят вече беше приготвил необходимите зеленчуци.

Докато старият Адаме ги подреждаше в колата, поканих Грифит да изпием по едно питие. Той не искаше да остане за обяд.

При завръщането ми с шерито открих Джоана, която вече се беше заела със задачата си. Този път обаче нямаше никакви признаци на враждебност. Беше се свила в ъгъла на дивана, нежно мъркаше и задаваше въпроси на Оуен относно работата му, дали му харесва да бъде терапевт и дали не би искал нещо да специализира. Според нея професията на лекаря била едно от най-прекрасните неща на света.

Каквото и да приказват за Джоана, тя е чудесна, просто е родена за слушателка. След като беше изтърпяла толкова много неосъществени гении, които я убеждаваха, че изобщо не са разбрани, за нея сега беше изключително лесно да изслуша и Оуен Грифит. Бяхме стигнали до третата чаша шери, а Грифит й разказваше за някаква озадачаваща реакция или увреждане, използвайки такива научни термини, че освен медик, никой друг не би схванал и една дума. А Джоана гледаше с разбиране и сякаш беше дълбоко заинтересувана.

За миг изпитах угризения. Джоана постъпваше наистина много лошо. Грифит беше прекалено свестен човек, за да се държи така безотговорно с него. Наистина жената е въплъщение на Нечестивия.

Погледнах отстрани Грифит, острата му волева брадичка и строго очертаните му устни и си помислих, че Джоана няма да може да си позволи да проявява капризите си пред него, и никой мъж не трябва да се оставя да изглежда глупак в очите на една жена. Ако все пак го направи, това вече си е негов проблем.

— Моля ви, променете решението си и останете да обядвате с нас, доктор Грифит — каза Джоана.

Грифит се изчерви леко и отвърна, че би останал, но сестра му го чакала…

— Ще й се обадим и ще й обясним — бързо заяви Джоана и веднага стана да й позвъни.

Изглежда Грифит се чувстваше малко неловко. Помислих си дали не е леко уплашен от сестра ми.

Джоана се върна усмихната и обяви, че всичко е уредено. Оуен Грифит остана за обяд и като че ли доста му хареса. Разговаряхме за книги, пиеси и за международната политика, за музика, изобразителното изкуство и модерната архитектура. Изобщо не споменахме Лимсток, нито анонимните писма или самоубийството на мисис Симингтън.

Успешно избягвахме тези теми и според мене Оуен Грифит беше много доволен от това. Тъжното му мургаво лице се беше оживило и той изрази някои доста интересни идеи. Когато си тръгна, казах на Джоана:

— Този човек е твърде добър и не заслужава да му излизаш с обичайните си номера.

— Ти смяташ така! Вие мъжете винаги държите един на друг!

— Защо реши да се сприятеляваш с него, след като виждаш, че той те отбягва, Джоана? Наранена суета?

— Може би — отвърна сестра ми.