Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Госпожица Марпъл (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Moving Finger, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
analda (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Агата Кристи

Заглавие: Анонимният подател

Преводач: Моника Христова

Година на превод: 1994

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: „Абагар Холдинг“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1994

Тип: роман (не е указано)

Националност: английска (не е указано)

Печатница: „Полипринт“ ЕАД — Враца

Редактор: Стоянка Сербезова

ISBN: 954-584-101-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13889

История

  1. — Добавяне

Тринадесета глава

I

Нещата никога не стават така, както очаква човек.

Бях зает с личните си тревоги и с проблемите на Джоана и доста се изненадах, когато на следващата сутрин ми се обади Наш и заяви: „Заловихме я, мистър Бъртън!“

Бях толкова слисан, че едва не изпуснах слушалката.

— Искате да кажете…

Той ме прекъсна.

— Възможно ли е някой да ви слуша?

— Не, не мисля… е, всъщност…

Стори ми се, че вратата към кухнята леко се открехна.

— Може би ще искате да дойдете до управлението?

— Да, идвам веднага.

Озовах се в полицейското управление невероятно бързо. В една от вътрешните стаи бяха Наш и сержант Паркинс. Наш беше усмихнат до ушите.

— Беше дълго преследване, но най-сетне свърши — каза той.

После хвърли на масата едно писмо. Този път цялото беше напечатано на пишеща машина. Беше доста безобидно.

„Няма никакъв смисъл да си мечтаете, че можете да заемете мястото на мъртвата. Целият град ви се смее. Изчезвайте веднага. Скоро ще бъде твърде късно. Това е предупреждение. Спомнете си какво се случи на другото момиче. Махнете се оттук завинаги.“

Писмото завършваше с някакви неприлични изрази, които бяха доста по-меки.

— Мис Холанд го е получила тази сутрин — съобщи ми Наш.

— Въпреки че е странно как досега не беше получила нито едно — отбеляза сержант Паркинс.

— Кой го е написал?

Част от възбудата изчезна от лицето на Наш. Изведнъж то стана уморено и загрижено. После той мрачно заяви:

— Съжалявам, защото един свестен човек ще бъде силно наранен, но така стоят нещата. Но може би той вече има някакви подозрения.

— Кой го е написал? — отново попитах аз.

— Мис Еме Грифит.