Агата Кристи
Анонимният подател (21)

I

През нощта спах лошо. Мисля, че още тогава отделните части на загадката се мяркаха в съзнанието ми. Ако се бях замислил върху тях, вероятно щях веднага да разреша случая. Иначе защо се получаваше така, че тези фрагменти постоянно ме преследваха?

Колко знае човек? Много повече, отколкото си дава сметка! Но не можем да достигнем до това подсъзнателно знание. То е там, но ние не сме в състояние да го докоснем.

Неспокойно се мятах в леглото, а от ребуса се появяваха само неясни фрагменти и ме тормозеха. Имаше някакъв принцип на подреждане и аз би следвало да го разбера. Би трябвало да узная кой пише тези проклети писма. Някъде имаше следа и аз бях длъжен да я открия…

Докато заспивах, в съзнанието ми продължаваха да изплуват разни думи и фрази.

„Няма дим без огън“. Няма огън без дим. Дим… дим? Димна завеса… Не, това беше военен термин. Война. Парче хартия… Само парче хартия. Белгия — Германия…

Заспах. Сънувах, че извеждам на разходка с нашийник и каишка мисис Дейн Калтроп, която се беше превърнала в хрътка.