Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Госпожица Марпъл (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Moving Finger, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
analda (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Агата Кристи

Заглавие: Анонимният подател

Преводач: Моника Христова

Година на превод: 1994

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: „Абагар Холдинг“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1994

Тип: роман (не е указано)

Националност: английска (не е указано)

Печатница: „Полипринт“ ЕАД — Враца

Редактор: Стоянка Сербезова

ISBN: 954-584-101-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13889

История

  1. — Добавяне

II

Същия следобед Наш и Паркинс отидоха в дома на Грифит със заповед за арест.

По покана на Наш ги придружих и аз.

— Докторът ви уважава. Той няма много приятели тук. Ако не е прекалено болезнено за вас, мистър Бъртън, би било добре да му помогнете да се съвземе от шока.

Отвърнах му, че ще отида. Перспективата не ми харесваше, но си помислих, че мога да бъда от полза.

Позвънихме, попитахме за мис Грифит, след което бяхме поканени в дневната. Елси Холанд, Меган и Симингтън бяха там на следобеден чай.

Наш се държа много внимателно. Той попита Еме Грифит дали може да разговаря насаме с нея.

Тя се изправи и се приближи към нас. Стори ми се, че в очите й видях израза на преследвано животно. Дори и да е било така, беше за кратко. Тя се държеше напълно естествено и сърдечно.

— Да говорите с мене ли? Надявам се, че този път не е във връзка с фаровете на колата ми.

Изведе ни от гостната и ни покани в малък кабинет.

Когато затварях вратата на дневната, забелязах, че главата на Симингтън подскочи рязко. Предположих, че кариерата му го беше сблъсквала с полицейски разследвания и вече се беше досетил за нещо от държанието на Наш. Той почти се изправи.

Това беше всичко, което видях, преди да затворя вратата и да последвам останалите.

Наш започна да обяснява тихо и спокойно. Предупреди я, че ще трябва да го придружи, защото има заповед за арестуването й, след което й прочете обвинителния акт…

Забравих какъв беше точният правен термин, но все още се говореше за писмата, а не за убийството.

Еме Грифит отметна глава и избухна в смях. После се развика:

— Каква нелепост! Като че ли бих могла да напиша такава мръсотия. Трябва да сте полудели. Никога не съм писала подобно нещо.

Наш извади писмото до Елси Холанд.

— Отричате ли, че сте написали това, мис Грифит?

Ако се поколеба, то беше само за секунда.

— Разбира се. Никога досега не съм го виждала.

Тогава Наш продължи тихо:

— Трябва да ви кажа, мис Грифит, че са ви видели да печатате писмото на пишещата машина в Женското дружество между единайсет и единайсет и половина по-миналата вечер. Вчера влязохте в пощата с купчина писма в ръка…

— Никога не съм изпращала подобно писмо.

— Не, вие не сте. Докато чакахте за марки, незабелязано го изпуснахте на пода, така че някой човек, който не подозира нищо, да го види и да го вдигне, а после да го пусне.

— Никога не съм…

Вратата се отвори и при нас влезе Симингтън, който остро заяви:

— Какво става? Еме, ако има някакъв проблем, ти трябва да бъдеш защитена от адвокат. Ако искаш, аз…

Тогава тя не издържа. Закри лицето си с ръце и се строполи върху един стол.

— Махни се, Дик, махни се. Не ти! Точно ти — не!

— Но ти се нуждаеш от адвокат, мила моя.

— Не ти. Не мога да го понеса. Не искам да знаеш за всичко това.

Тогава той може би разбра какво става и тихо добави:

— Ще се свържа с Майлдмей от Ексхамптън. Така добре ли е?

Тя кимна. Вече плачеше.

Симингтън излезе от стаята. На вратата се сблъска с Оуен Грифит.

— Какво става? — ядосано попита Оуен. — Сестра ми…

— Съжалявам, доктор Грифит. Много съжалявам. Но нямаме избор.

— Мислите, че тя е отговорна за онези писма?

— Страхувам се, че няма никакво съмнение, сър — отговори Наш и се обърна към Еме. — Сега трябва да дойдете с нас, мис Грифит. Разбира се, ще ви се осигури възможност да се срещнете с адвоката си.

— Еме? — извика Оуен.

Без да го погледне, тя мина бързо покрай него.

— Не казвай нищо. Не казвай нищо. И за Бога, не ме гледай!

После те излязоха. Оуен приличаше на човек, изпаднал в транс. Изчаках малко и се приближих към него.

— Ако мога да направя нещо, Грифит, кажете ми.

Той прошепна като в сън:

— Еме? Не мога да повярвам.

— Възможно е да е станала грешка — доста несигурно подхвърлих аз.

— Не би го приела по този начин, ако е грешка — бавно каза той. — И все пак аз никога няма да повярвам. Не мога да повярвам.

После се отпусна на стола. Налях му някакво силно питие и му го дадох. Той го изпи наведнъж и, изглежда, му подейства добре.

— Първоначално не можах да го възприема. Сега вече съм добре. Благодаря ви, Бъртън, но нищо не можете да направите. Никой нищо не може да направи.

Вратата се отвори и Джоана влезе. Беше съвсем пребледняла.

Приближи се до Оуен и ме погледна.

— Изчезвай, Джери. Това е моя работа.

Когато излизах, я видях да коленичи до стола му.