Агата Кристи
Анонимният подател (9)

I

Сега виждам, че съм пропуснал нещо в разказа си. Досега съм споменавал съвсем бегло или пък изобщо не съм говорил за мисис Дейн Калтроп или всъщност за преподобния Кейлъб Дейн Калтроп.

Викарият и съпругата му бяха забележителни личности. Дейн Калтроп беше може би най-откъснатият от всекидневието човек, който някога съм срещал. Животът му се свеждаше до книгите и кабинета му, както и до доброто познаване на ранната история на Църквата. За разлика от него мисис Дейн Калтроп беше човек на място. Може би съзнателно съм избягвал да я споменавам, защото още от началото бях малко изплашен от нея. Беше жена с характер и знаеше всичко за всеки. Изобщо не беше типична съпруга на викарий, но сега, когато написах това, се замислям какво изобщо зная за съпругите на свещениците.

Единствената, за която се сещам, е тихо, безлично същество, отдадено изцяло на едрия си, силен съпруг, който има магнетични способности на проповедник. Тя е толкова далече от светските разговори, че човек се чуди как да общува с нея.

От друга страна, бях повлиян от представата за съпругите на свещениците, изградена от книгите — карикатури на жени, които непрекъснато си пъхат носа навсякъде и говорят с изтъркани фрази. Вероятно подобни жени не съществуват.

Мисис Дейн Калтроп не си завираше носа никъде и въпреки това притежаваше странната способност да знае всичко. Скоро открих, че повечето жители на селото малко се страхуваха от нея. Тя не даваше съвети и никога не се бъркаше в чуждите работи, и все пак за хората с неспокойна съвест тя въплъщаваше самия Христос.

Не бях срещал жена по-безразлична към атмосферните условия. В горещи дни понякога се разхождаше, облечена с вълнен костюм, а в дъжд или дори в лапавица съм я виждал да препуска разсеяно по улиците на селото с памучна рокля на макове. Имаше продълговато и изпито, благородно лице, леко наподобяващо хрътка, и беше безкрайно откровена.

На следващия ден, след като Меган беше обядвала у нас, тя ме спря на главната улица. Както обикновено бях изненадан, защото мисис Дейн Калтроп по-скоро тичаше, отколкото вървеше, а очите й винаги бяха устремени в далечния хоризонт и човек смяташе, че истинската й цел е на разстояние около два километра и половина.

— О, мистър Бъртън!

Тя изрече тези думи триумфално, като човек, който е разрешил особено трудна загадка.

Признах си, че наистина съм мистър Бъртън и мисис Дейн Калтроп отклони погледа си от хоризонта и се опита да съсредоточи вниманието си върху мене.

— Ох, за какво исках да ви видя?

Не можех да й помогна в това отношение. Стоеше намръщена и дълбоко озадачена.

— Във връзка с нещо наистина отвратително — заяви тя.

— Съжалявам — отвърнах изненадано аз.

— А! — възкликна мисис Дейн Калтроп. — Мразя пристрастието си към буквата „А“. Точно така. Анонимните писма! Каква е тази история с анонимните писма, която докарахте тук?

— Не съм я докарал аз. Тя си беше тук.

— Никой не беше получавал такива писма, преди вие да пристигнете — обвинително каза мисис Дейн Калтроп.

— Напротив, мисис Дейн Калтроп. Неприятностите вече бяха започнали.

— О, Боже мой. Положението изобщо не ми се нрави.

Погледът й отново беше станал разсеян и зареян в далечината. Тя продължи:

— Не мога да се отърся от чувството, че всичко това не е на добро. Ние не сме такива хора. Разбира се, и тук има завист и злонамереност, както и всякакви дребни недоброжелателни действия, но не мисля, че някой е способен на подобна постъпка. Не, наистина не мога да повярвам. А съм и разстроена, защото аз трябва да зная.

Очите й се откъснаха от хоризонта и се срещнаха с моите. Те бяха разтревожени и изпълнени с искрено, детско учудване.

— А как ще разберете?

— Обикновено научавам. Винаги съм го смятала за свое задължение. Кейлъб проповядва добра, разумна вяра и дава причастия, което е работата на свещеника. Но ако на него му е разрешено да се ожени, смятам, че съпругата му трябва да знае какво мислят и чувстват хората, дори и да не успее да промени нищо. А аз нямам ни най-малка представа кой може… — Тя внезапно спря и разсеяно добави: — Все пак тези писма са много глупави.

— Вие самата, ъъъ, получавали ли сте подобни писма?

Зададох въпроса доста неуверено, но мисис Дейн Калтроп отговори съвсем естествено, само очите й леко се разшириха.

— О, да, две, не — три. Забравих какво точно пишеше в тях. Нещо много глупаво за Кейлъб и учителката. Доста абсурдно, защото Кейлъб няма никаква склонност към прелюбодеяния и никога не е имал. Това е голям късмет, особено за свещеник.

— Наистина е така — отбелязах аз.

— Кейлъб би могъл да стане светец, ако не беше такъв интелектуалец.

Не бях съвсем подготвен да отговоря на направената преценка. Всъщност мисис Дейн Калтроп продължи да говори, като се прехвърли от съпруга си на анонимните писма по доста странен начин.

— Има толкова неща, които могат да бъдат споменати в тези писма, но не са. Ето кое ми е много странно.

— Не мисля, че са пропуснати поради сдържаност — горчиво отвърнах аз.

— Но много факти, изглежда, не са известни на автора. Не се споменава нито едно от верните неща.

— Какво имате предвид?

Красивите й, отнесени очи отново срещнаха моите.

— Разбира се, тук има доста изневери, както и други грехове. Всякакви срамни тайни. Защо човекът не използва тях? — Тя спря, а после рязко попита: — Какво пишеше във вашето писмо?

— Твърдеше се, че сестра ми всъщност не ми е сестра.

— А така ли е?

Мисис Дейн Калтроп зададе въпроса съвсем спокойно и приятелски.

— Разбира се, че Джоана ми е сестра.

Мисис Дейн Калтроп кимна.

— Това показва какво имам предвид. Смея да твърдя, че има и други неща…

Ясните й, изпълнени с безразличие очи ме погледнаха замислено и аз изведнъж разбрах защо Лимсток се страхуваше от мисис Дейн Калтроп.

В живота на всеки човек има тайни, които той не би искал да станат известни. Усетих, че мисис Дейн Калтроп ги знаеше.

За първи път в живота си се зарадвах, когато чух енергичния глас на Еме Грифит:

— Здравей, Мод. Добре, че те видях. Искам да ти предложа да сменим датата на благотворителната разпродажба на ръкоделия. Добро утро, мистър Бъртън. — После продължи: — Трябва да се отбия при бакалина и да му оставя поръчката си, а после ще дойда в Дружеството, ако това те устройва.

— О, да, би било чудесно.

Еме Грифит влезе в универсалния магазин.

— Бедната жена — каза мисис Дейн Калтроп.

Бях много озадачен. Нима имаше причини да съжалява Еме? Но тя продължи:

— Знаете ли, мистър Бъртън, страхувам се, че…

— За случая с тези писма ли?

— Да, виждате ли, те означават, те сигурно означават… — тя млъкна замислено и веждите й се сключиха. После продължи бавно, като че ли решаваше някаква задача: — Сляпа омраза… Да, сляпа омраза. Но дори и един слепец може съвсем случайно да улучи сърцето… И тогава какво ще стане, мистър Бъртън?

Щяхме да разберем отговора на този въпрос, преди да е дошъл краят на деня.