Агата Кристи
Анонимният подател (11)

I

Разследването се проведе три дни по-късно. Всичко беше направено възможно най-дискретно, но все пак привлече вниманието на околните, и както Джоана отбеляза, стана повод за клюки.

Смъртта на мисис Симингтън беше настъпила между три и четири часа следобед. Тя била сама вкъщи. Симингтън бил в кантората си, прислужниците имали свободен ден, Елси Холанд и децата били на разходка, а Меган — навън с колелото.

Писмото трябва да е пристигнало със следобедната поща. Мисис Симингтън сигурно го е извадила от кутията, прочела го е и после, твърде разстроена, е отишла до бараката, където държали цианида, с който тровели осите, преди да развалят гнездата им, разтворила го е във вода и го е изпила, след като е надраскала последните си думи „Не мога да продължавам…“

Оуен Грифит даде показания и защити тезата, която беше развил пред нас — че мисис Симингтън е била много нервна и слаба. Следователят беше приветлив и дискретен човек. Остро осъди хората, които пишат такива жалки неща като анонимните писма. Заяви, че авторът на злобните и лъжливи писма, който и да е той, е морално отговорен за убийството. Надявал се полицията скоро да открие виновника и да заведе дело срещу него или нея. Подобно подло и злобно деяние заслужавало да бъде най-строго наказано от закона. Насочвани от него, съдебните заседатели произнесоха присъдата, която се очакваше — самоубийство в състояние на временна невменяемост.

Следователят направи всичко, което беше по силите му, също и Оуен Грифит, но по-късно, когато бях заклещен сред тълпата от неспокойни жени, чух същия омразен, съскащ шепот, който ми беше вече толкова познат: „Няма дим без огън, смятам аз!“ „Сигурно наистина е имало нещо, иначе не би го направила…“

За момент почувствах омраза към малкия Лимсток и клюкарките му.