Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Госпожица Марпъл (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Moving Finger, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
analda (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Агата Кристи

Заглавие: Анонимният подател

Преводач: Моника Христова

Година на превод: 1994

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: „Абагар Холдинг“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1994

Тип: роман (не е указано)

Националност: английска (не е указано)

Печатница: „Полипринт“ ЕАД — Враца

Редактор: Стоянка Сербезова

ISBN: 954-584-101-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13889

История

  1. — Добавяне

VII

Звънът на гонга извести, че обядът е сервиран, и аз отидох в трапезарията. По-късно, когато влязохме в дневната, показах находката си на Джоана.

Обсъдихме всички възможности, а после я занесох в полицията.

Те се въодушевиха от откритието, а аз бях потупан по гърба за нещо, което всъщност се дължеше на чиста случайност.

Грейвс не беше там, но Наш му позвъни и го осведоми. Щяха да изследват книгата за отпечатъци, макар и Наш да не вярваше, че ще открият нещо важно. И наистина нямаше нищо. Върху нея бяха единствено моите отпечатъци и отпечатъците от пръстите на Партридж, което само показваше, че Партридж съвестно бърше праха.

Наш тръгна с мене нагоре по хълма. Попитах го дали напредват.

— Стеснява се кръгът на заподозрените, мистър Бъртън. Вече елиминирахме хората, които не е възможно да са замесени.

— О! И кой остава?

— Мис Гинч. Имала е уговорена среща с клиент вчера в една къща близо до пътя за Кумейкър, който минава и покрай дома на семейство Симингтън. И на отиване, и на връщане е минала покрай къщата… а предишната седмица, денят, в който е оставено анонимното писмо и когато мисис Симингтън се самоуби, е бил последният й ден в кантората на Симингтън. Първоначално мистър Симингтън смяташе, че не е напускала работното си място през целия следобед. При него е бил сър Хенри Лушингтън и той няколко пъти е звънял на мис Гинч. Аз обаче открих, че е била извън кантората между три и четири. Излязла е да купи някакви марки с голяма стойност, от които нямали в момента. Куриерът също е можел да свърши тази работа, но тя изявила желание да отиде, заявявайки, че има главоболие и иска да излезе на чист въздух. Не е отсъствала дълго време.

— Но достатъчно дълго, така ли?

— Да, достатъчно дълго, за да отиде бързо до другия край на града, да пусне писмото в кутията и да се върне. Не успяхме обаче да открием никой, който да я е видял в близост до къщата на Симингтън.

— А биха ли обърнали внимание?

— Може би да, може би не.

— Кой друг е в списъка ви?

Наш погледна право пред себе си.

— Разбирате, че никого не можем да изключим, абсолютно никого.

— Да, разбирам.

Той мрачно продължи:

— Мис Грифит е ходила до Брентън, където вчера е имало среща на момичетата от „Гърл Гайдс“. Пристигнала е с доста голямо закъснение.

— Не мислите, че…

— Не, не мисля. Обаче нищо не зная. Мис Грифит изглежда абсолютно нормална, здравомислеща жена, но отново повтарям — не зная.

— А какво ще кажете за миналата седмица? Имала ли е възможност да пусне писмото?

— Възможно е. Онзи следобед тя е била на пазар в града — той помълча малко. — Същото се отнася и за мис Емили Бартън, която вчера следобед е пазарувала, а предишната седмица се е разходила до свои приятели и е минала по пътя край къщата на Симингтън.

Поклатих невярващо глава. Знаех, че откриването на книгата с откъснатите страници в Литъл Фърз директно насочваше вниманието към собственика на дома, но когато си спомних как мис Емили дойде вчера толкова лъчезарна, щастлива и възбудена…

По дяволите! Възбудена… Да, възбудена, със зачервени бузи и блеснали очи — нали не защото… не защото…

С прегракнал глас казах:

— Тая история се отразява зле на всички! Човек започва да си представя разни неща, да си въобразява…

— Да, не е никак приятно да виждаш във всеки човек, когото срещаш, вероятния престъпник и лунатик. — Замълча за момент, а после продължи: — Освен това да не забравяме и мистър Пай.

Рязко го прекъснах:

— Значи не изключвате и него?

Наш се усмихна.

— О, не, разбира се. Много странна личност, бих казал, не особено приятна личност. Няма алиби. Твърди, че и в двата случая е бил сам в градината си.

— Значи подозирате не само жени?

— Не смятам, че писмата са писани от мъж, всъщност сигурен съм, както и Грейвс, че авторът им е жена. Но винаги ми се е струвало, че мистър Пай има някаква ненормална женска жилка в характера си. За вчера следобед обаче сме проверили всички. Това е убийство. При вас всичко е наред — ухили се той, — а също и при сестра ви. Мистър Симингтън не е напускал кантората си, откакто е пристигнал там, а доктор Грифит е бил на посещения в другата част на града и болните потвърдиха визитите му. — Спря, усмихна се и продължи: — Така че сме проверили всички.

— Значи кръгът се стеснява до тези четиримата — мис Гинч, мистър Пай, мис Грифит и мис Бартън? — бавно попитах аз.

— О, не, не, има още няколко, освен съпругата на викария.

— Смятате, че и тя може да е?

— Подозираме всеки, но мисис Дейн Калтроп е доста отявлено луда, ако разбирате какво имам предвид. Все пак би могла да го направи. Вчера следобед е ходила в гората да наблюдава птичките, а те не могат да й осигурят алиби.

Когато Оуен Грифит влезе в полицейския участък, той се обърна рязко.

— Здравейте, Наш. Разбрах, че сте ме търсили сутринта. Нещо важно ли е?

— Ако ви е удобно, мистър Грифит, следствието за смъртта ще бъде в петък.

— Добре. Тази вечер Морзби и аз ще направим аутопсията.

— Има още нещо, доктор Грифит. Мисис Симингтън е пиела някакви капсули, прахове или нещо подобно, предписани от вас…

Той млъкна и Оуен Грифит попита неразбиращо:

— Да, и?

— Ако се прекали с тези капсули, ще бъде ли фатално?

— Не, разбира се. Освен ако болният не вземе наведнъж около двайсет и пет! — сухо отговори Грифит.

— Мис Холанд ми каза, че веднъж сте я предупредили да не превишава дозата.

— Да, наистина. Мисис Симингтън беше от тези жени, които имат навика да прекаляват с всичко, защото смятат, че ако вземат два пъти повече от лекарството, ефектът ще бъде двойно по-голям, а не е хубаво да се стига до крайности с фенацетина или аспирина, тъй като е вредно за сърцето. Но така или иначе, няма никакво съмнение за средството, причинило смъртта. Било е цианид.

— О, известно ми е, но вие не ме разбрахте. Помислих си, че когато човек се самоубива, би предпочел да вземе голяма доза приспивателно, вместо да се налее с цианид.

— О, да. От друга страна, цианидът е по-драматичен и много по-сигурен. При барбитуратите например жертвата може да бъде спасена, ако бъде открита малко след отравянето.

— Разбирам. Благодаря ви, доктор Грифит.

Грифит си тръгна, аз също се сбогувах с Наш и бавно се изкачих по хълма към къщи. Джоана явно беше излязла, защото от нея нямаше никаква следа, а на бележника до телефона беше надраскана загадъчна бележка, вероятно предназначена за Партридж или за мене.

„Ако доктор Грифит се обади, не мога да отида във вторник, а в сряда или четвъртък.“

Повдигнах учудено вежди, после влязох в дневната. Седнах на най-удобното кресло (нито едно от тях не беше особено удобно, всички имаха прави облегалки и бяха останали от старата мисис Бартън), опънах краката си и отново започнах да премислям цялата история.

С внезапно раздразнение си спомних, че пристигането на Оуен беше прекъснало разговора ми с инспектора, точно когато той спомена, че има още двама заподозрени. Чудех се кои могат да бъдат.

Едната вероятно беше Партридж. Все пак срязаната книга беше открита в тази къща. Беше напълно възможно нищо неподозиращата Агнес да е била ударена от настойничката си. Не, Партридж не можеше да бъде изключена.

Но коя беше другата?

Навярно някоя, която аз не познавах? Мисис Клийт? Жената, в която се съмняваха местните хора?

Затворих очи и започнах да прехвърлям в ума си четиримата заподозрени — хора, които едва ли бяха способни да извършат подобно престъпление. Кротката, крехка, дребна Емили Бартън? Кои факти бяха против нея? Тежък живот? Изтормозена и потискана от ранно детство? Трябвало е да прави прекалено много жертви? Странният й ужас при обсъждането на всичко, което „не е съвсем прилично“? Дали това не показваше, че точно тези теми занимаваха съзнанието й? Дали не прекалявах с фройдистките си разсъждения? Спомних си как веднъж един лекар ми разказваше за бълнуването на кротките госпожици, излизащи от упойка, което било истинско откровение. „Никога не бихте предположили, че знаят подобни думи!“

Еме Грифит? Със сигурност тя не беше ограничавана или „потискана“. Жизнерадостна мъжкарана, пожънала доста успехи. Деен, пълноценен живот. И все пак мисис Дейн Калтроп я беше охарактеризирала като „Бедната жена!“

И освен това имаше още нещо, нещо, което ми се въртеше в главата… А! Сетих се. Оуен Грифит ми беше споменал: „Когато работех на север, имаше подобен взрив от анонимни писма“.

Дали Еме Грифит не е била отговорна и тогава? Наистина странно съвпадение. Две атаки, проявяващи се по един и същи начин.

Спри за минутка, авторката е била открита. Поне Грифит каза така. Някаква ученичка. Изведнъж ми стана студено, сигурно духаше от прозореца. Обърнах се неудобно в креслото. Защо внезапно се почувствах толкова особено и се разстроих?

Продължавай да мислиш… Еме Грифит? Сигурно тогава е била виновна Еме Грифит, а не онова момиче? Еме е дошла тук и отново е започнала да прави номерата си. Ето защо Оуен Грифит изглеждаше толкова нещастен, като че ли измъчван от кошмари. Подозираше нещо. Да, подозираше…

Мистър Пай? Не беше особено приятен човек. Можех да си го представя как планира цялата история… как се смее…

Онова телефонно съобщение на бележника в хола… защо продължавах да мисля за него? Грифит и Джоана — той си падаше по нея… Не, не за това ме тревожеше съобщението. Имаше нещо друго…

Бях замаян, сякаш се унасях в сън. Непрекъснато си повтарях като идиот: „Няма дим без огън. Няма дим без огън… Така е… всичко е свързано…“

И после изведнъж се намерих на улицата. Разхождахме се с Меган и срещнахме Елси Холанд. Беше облечена като булка и хората шепнеха:

„Най-накрая ще се омъжи за доктор Грифит. Разбира се, били са сгодени тайно от няколко години…“

Озовахме се в църквата, където Дейн Калтроп четеше проповедта на латински.

И по средата й мисис Дейн Калтроп скочи и започна да вика силно:

„Това трябва да се спре, казвам ви. Трябва да се спре!“

За момент не знаех дали съм буден или сънувам. После съзнанието ми се проясни и аз разбрах, че се намирам в дневната на Литъл Фърз, а мисис Дейн Калтроп току-що беше влязла през френския прозорец, беше застанала пред мене и повтаряше нервно и яростно:

— Това трябва да се спре, така да знаете.

Скочих и отвърнах:

— Извинете ме. Страхувам се, че бях заспал. Какво казахте?

Мисис Дейн Калтроп яростно удари с юмрук по дланта си.

— Трябва да се прекрати. Тези писма! Убийство! Не бива да допуснем да бъдат убити и други бедни, невинни деца като Агнес Уодел!

— Напълно сте права. Но как предлагате да уредим въпроса?

Мисис Дейн Калтроп отвърна:

— Нещо трябва да бъде направено!

Усмихнах се, може би доста надменно.

— И какво предлагате да направим?

— Да се изясни всичко! Смятах, че това място не е злокобно. Сгрешила съм. Злокобно е.

Бях ядосан и заявих не особено учтиво:

— Да, мила госпожо, но какво ще направите!

— Ще сложа точка на тази история, разбира се — отвърна мисис Дейн Калтроп.

— Полицията прави всичко, което й е по силите.

— След като вчера Агнес беше убита, явно не правят всичко, което им е по силите.

— Значи знаете повече от тях?

— Ни най-малко. Не зная нищо. Затова ще повикам експерт.

Поклатих глава.

— Не можете да го направите. От Скотланд Ярд ще изпратят човек, само ако областният началник на полицията поиска помощ. Всъщност те вече изпратиха Грейвс.

— Нямах предвид такъв експерт. Не някой, който знае всичко за анонимните писма или убийствата. Имах предвид някой, който познава хората. Не разбирате ли? Трябва ни някой, който знае много за злото.

Беше странна позиция. Донякъде обаче беше и доста обнадеждаваща.

Преди да мога да кажа нещо повече, мисис Дейн Калтроп кимна с глава и бързо и уверено заяви:

— Ще се погрижа за това веднага.

И отново излезе през френския прозорец.