Агата Кристи
Анонимният подател (47)

Петнадесета глава

Една сутрин на главната улица.

Мис Емили Бартън излиза от бакалията с пазарска чанта. Бузите й са се зачервили и очите й блестят.

— О, мистър Бъртън, много съм развълнувана. Представяте ли си, наистина отивам на пътешествие по море!

— Надявам се да ви хареса.

— О, сигурна съм. Сама никога не бих посмяла да го направя. Развитието на нещата изглежда като разпоредено от Бога. Отдавна чувствах, че трябва да се разделя с Литъл Фърз и че средствата ми са ограничени. Но не можех да понеса мисълта, че там ще се настанят непознати хора. След като обаче вие я купихте и ще живеете там с Меган, вече е съвсем друго нещо. А и след ужасното изпитание милата Еме не знае какво да прави със себе си, при това брат й се жени (хубаво е, че и двамата се установихте да живеете при нас!), и тя се съгласи да дойде с мене. Смятаме да отсъстваме дълго време. Дори може — тук мис Емили сниши гласа си — да обиколим света. Еме е наистина чудесна и е толкова практична. Всяко зло за добро, не мислите ли?

За момент си помислих за мисис Симингтън и Агнес Уодел в гробовете им в двора на църквата и се почудих дали биха се съгласили с мнението й, а после се сетих, че приятелят на Агнес не е държал особено много на нея, а мисис Симингтън не се е отнасяла както трябва с Меган. А и нали всички ще умрем някой ден, по дяволите! Съгласих се с щастливата мис Емили, че всичко се нарежда добре в този прекрасен свят.

Продължих по главната улица и когато стигнах до портата на семейство Симингтън, Меган излезе да ме посрещне.

Срещата не беше никак романтична, защото заедно с Меган се втурна и едно огромно овчарско куче, което едва не ме събори с ненавременния си изблик на чувства.

— Не е ли очарователно? — попита Меган.

— Дори прекалено. Наше ли е?

— Да, сватбен подарък от Джоана. Получихме прекрасни сватбени подаръци, нали? Онова пухкаво, вълнено нещо от мис Марпъл, което не можем да разберем за какво е, прекрасния порцеланов сервиз за чай от мистър Пай, а Елси ми изпрати табличка за препечен хляб…

— Съвсем типично за нея — вметнах аз.

— Тя си е намерила работа при един зъболекар и е много щастлива. И… Какво исках да ти кажа?

— Изброяваше сватбените подаръци. Не забравяй, че ако се откажеш, ще трябва да ги върнем.

— Няма да се откажа. Какво още получихме? О, да, мисис Дейн Калтроп ни изпрати египетски скарабей.

— Оригинална жена.

— О! Не знаеш най-важното. Партридж също ми е изпратила подарък. Най-отвратителната покривка за чай, която някога съм виждала. Явно обаче ме харесва, защото каза, че я е избродирала собственоръчно.

— Предполагам, че десенът е от ягорида и магарешки бодил.

— Не, двойни възли.^[1]

— Боже! Боже! Партридж наистина напредва.

Меган ме повлече към къщата и междувременно заяви:

— Има нещо, което не разбирам. Освен нашийника и каишката на кучето, Джоана е изпратила още един комплект. Какво мислиш по въпроса?

— Това е малката шега на Джоана — отвърнах аз.