Агата Кристи
Анонимният подател (3)

I

Няма да твърдя, че пристигането на анонимното писмо не ме разстрои. Напротив. В същото време обаче бързо забравих за него, защото тогава не го възприех сериозно. Мислех си, че подобни случки вероятно са доста често явление в забутаните села. Сигурно зад това стоеше някоя истеричка, която обичаше да драматизира нещата. Във всеки случай, ако всички писма бяха детински и глупави като нашето, те едва ли биха могли да причинят голяма вреда.

Следващият инцидент, ако мога да го нарека така, се случи след около седмица. Присвивайки устни, Партридж ме осведоми, че Беатрис, приходящата прислужница, няма да дойде.

— Доколкото разбирам, сър, момичето е разстроено — каза Партридж.

Не бях сигурен за какво точно намекваше Партридж, но предположих (погрешно), че момичето има някакви проблеми със стомаха и Партридж беше прекалено деликатна, за да го каже направо. Отвърнах, че съжалявам за нея и се надявам скоро да се оправи.

— Момичето е напълно здраво, сър — обясни Партридж. — Наранени са чувствата й.

— О! — възкликнах аз колебливо.

— Благодарение на едно писмо, което е получила, пълно, както разбрах, с разни намеци — продължи Партридж.

Строгият поглед на Партридж и фактът, че тя очевидно наблегна върху думата, ми подсказаха, че тези намеци са свързани с мене. Обръщах толкова малко внимание на Беатрис, че ако я срещнех на улицата, сигурно нямаше да я позная, ето защо съвсем естествено бях доста ядосан. Един инвалид, подпиращ се на патерици, едва ли е най-подходящ за ролята на прелъстител на селски девойки. Възкликнах раздразнено:

— Каква глупост!

— Точно това казах на майката на момичето, сър — отвърна Партридж. — „В тази къща никога не е имало задявки и никога няма да има, докато аз съм в нея. Що се отнася до Беатрис, днешните момичета са различни и аз не мога да бъда сигурна, дали не се оставя да я задирят на други места“ — обясних й аз. Истината, сър, е, че приятелят на Беатрис, който работи в гаража, също е получил едно от онези отвратителни писма и се държи доста неразумно.

— Никога досега не съм чувал нещо по-абсурдно — заявих ядосано.

— Според мене, сър, добре стана, че се отървахме от момичето — продължи Партридж. — Тя не би се разстроила така, ако наистина нямаше нещо, което не би желала да се разчуе. Няма дим без огън, така смятам аз.

Все още не бях наясно колко много щеше да ми омръзне точно тази фраза.