Йън Ървайн
Тетрарх (52)

Двадесет и четири

— През цялото време сте знаели, че очите ми ще се възстановят — с укор каза Иризис. — Ето защо бяхте толкова груб.

— Не знаех, затова и не ти казах нищо. Действително се случва зрението да се възвърне след подобно изгаряне, но не по-малко са и случаите, в които ослепяването остава постоянно.

— Тогава защо бяхте толкова груб?

— Може би съм смятал, че този урок ще бъде полезен за теб.

— Не беше! — изфуча жената.

— Успя да превъзмогнеш този недъг — многозначително каза Флид. — Ако не беше ти, нямаше да узнаем нищо за възловите точки.

Известно време двамата мълчаха, облегнати на въжения парапет. Накрая скрутаторът добави.

— От друга страна, може би просто съм жлъчен старец.

— Може би наистина е така.

 

 

Флид се приближи до въздухоплава.

— Готово. Нека Джал-Ниш върви да гони скитовете си. Това ще ни даде още няколко дни. Къде е Юлия?

— На обичайното място — отвърна Иризис.

Дребната жена все още се беше свила в ъгъла на каютата, под една от платнените седалки.

— Излез, Юлия — каза жената.

Другата поклати глава.

— Какво има?

— Не ме бий — прошепна перцепторът.

— Защо да те бия?

Юлия нямаше намерение да отговаря на подобен въпрос.

— Скрутаторът ми е сърдит.

— Никога не съм го виждала по-весел. Ела.

Юлия неохотно изпълзя изпод седалката.

— Изглеждаш добре — каза Иризис. — По-пълна.

— Бях гладна.

В този момент Флид надникна през прага.

— Здравей, Юлия. На мен прости ли? — попита със смях.

— Не — отвърна тя.

 

 

Иризис спа през остатъка от нощта и по-голямата част от следващия ден. След събуждането си установи, че Оон-Ми и Зойл вече не са на борда. Тя съжали, че не бе могла да се сбогува с тях.

При всяко събуждане я очакваше еднаква гледка — високи върхове, обгърнати в лед и сняг. От фабриката въздухоплавът се бе отправил на северозапад и после на север, успоредно на Великите планини в протежение на сто левги. Това пътуване им отне два дни. Сетне те обърнаха курса си на запад, за да прекосят на мястото, където планинската верига от източното крайбрежие на Лауралин срещаше обширността на други склонове. Тук върховете надвишаваха максималната височина, достъпна за машината, което налагаше криволичещ маршрут успоредно с долините и по-ниските места. Продължителното пътуване се отрази неприятно на всички от екипажа.

— Къде отиваме? — запита тя Флид на сутринта на петия ден след напускането.

— Ще видиш, когато стигнем. Моли се Джал-Ниш да не е разполагал със скрити птици.

— Защо?

— Ако неговата версия пристигне първа, с нас е свършено.

Сега въздухоплавът летеше бавно, защото се намираха в границата на излъчване и полето бе слабо. И също така ниско — бяха излезли свирепи западни ветрове, които спираха напредъка. Над земята, макар и по-спокойно, също бе далеч от безветрие — тук вихрите бяха хаотични и понякога ги запращаха нагоре, за да ги изоставят със същата внезапност.

Рано на следващото утро въздухоплавът се обърна на юг и се приготви за приземяване. През нощта теренът се бе променил. Наоколо все още имаше планини, но под тях се разгръщаше падина с назъбени склонове и равно пустинно дъно, сред което блестяха езера. Онези в средната му част бяха изсъхнали, оставили сол. Множество реки се вливаха тук, но нито една не се оттичаше.

— Калитрас — каза Флид. — Съсухрената долина. Противно място.

Бяха се отправили към тъмна структура в южния край на долината: огромна скала, може би издигаща се високо над дъното. Но околните планини я караха да изглежда нищожна. Сред скалата Иризис различи очертанията на крепост.

— Ненифър — мрачно обяви скрутаторът. — Нашата цел.

Два скита кръжаха високо над крепостта — един пристигащ и един отлитащ. Флид изтича при пилота и посочи към птиците. Въздухоплавът рязко се понесе към крепостта. Огромна ъгловата сграда, четири или пет етажа висока, навъсена под стръмните си покриви, която не признаваше естетика. Предният вход бе разположен точно в средата, заобиколен от скучни по форма прозорци. Всичко бе симетрично. Крепостта не изглеждаше на място, точно това бе целта. Скрутаторите не се вписваха, те контролираха.

Цялото пространство пред крепостта до ръба на скалата бе павирано.

— Приземи се там! — Флид посочи място близо до склона.

Въздухоплавът докосна земята. Скрутаторът скочи, без да откъсва очи от приближаващия се скит. Дотичаха дежурни, които сграбчиха въжетата на машината и ги привързаха към медни халки, вложени в земята.

— Ела, Иризис. — Скрутаторът крачеше напред-назад. Дългата му вежда потрепваше. — Ти също, Юлия. Да видим какво ще последва.

Скитът се спускаше към задната част на постройката. Юлия се суетеше, търсейки маската си по пода на кабината. Иризис се зае да й помага.

— Какво е това място? — запита тя.

— Ненифър е тайният бастион на Съвета. Не очаквам, че ще се зарадват на появата ми. Или на твоята. Какво се мотаете там?

— Юлия е изгубила маската си — отвърна Иризис и добави: — Никога не бях чувала за Ненифър.

— Беше най-потайното място на света — преди М’ланти да изобрети въздухоплава. Предполагам, че внезапната достъпност на Ненифър доста е шокирала останалите от Съвета.

— Тази изолация не ги ли е затруднявала? Да се намират на седмици път сред нищото…

— Разполагали са с достатъчно време, за да неутрализират тези недостатъци. Непрекъснато използват скитове, а също и… Както и да е. Перквизиторите и следователите вършат по-голямата част от работата. Освен това не всички скрутатори се намират в Ненифър. Само онези, които са част от Съвета.

Намерила маската, Иризис скочи навън и посегна да вземе раницата си.

— Няма да ти е нужна — отбеляза Флид. — Няма да оставаме. А ако останем, пак няма да ти е нужна.

Жената трепна.

— Звучи заплашително.

— Не го казах с цел да те тревожа. — Той я хвана под ръка. — Постарай се да не изглеждаш нервна. Това е признак на слабост, който тук е смъртоносен. Когато си пред Съвета, трябва да се смееш в лицето на смъртта.

— Така ли получихте белезите си?

Флид се подсмихна мрачно.

— Изсмях се в погрешния момент. Тихо. Идват.

Едър мъж крачеше към тях, разстлал из въздуха алена роба. Широкоплещест, красив, с благородна тъмнокоса грива и гъста брада, на външност той бе пълна противоположност на Флид.

— Това е Гор — каза Ксервиш. — Председател на Съвета. Не е от приятелите ми.

Гор изглеждаше страшно навъсен. Зад гърба му изникнаха още десет души, също облечени в подобни роби. Но иначе се различаваха по всевъзможни признаци — ръст, пол, раса… Сред тях имаше четири жени. Не се забелязваха млади лица, но и отсъстваха признаци на старост, макар да присъстваха такива, сред които самият Гор, които надхвърляха столетие. Обединяваше ги притежаваното от тях могъщество. И без помощта на индикатора си Иризис можеше да усети излъчваната от тях власт. Арогантността им показваше неподчинението като нещо немислимо — нещо, което веднага усили неприязънта й. Тази власт бе най-главното оръжие на Съвета и в Лауралин нямаше човек, който да не е изпитал последиците от нея.

— И имаш безочието да се явяваш тук. След всичко, което си сторил — каза Гор. — Охрана! — Той се обърна, за да даде знак.

— Първо ме изслушай, Гор! — отвърна Флид със забележителна арогантност. — Това, което имам да кажа, може да ни донесе победата.

— Отдавна вече не обръщаме внимание на подобни твърдения — отвърна Гор. — Прекалено често лъжците и измамниците си служат с тях.

— По-рано не си ги чувал от мен.

— В момента трудно можеш да се похвалиш с правдоподобност, Флид.

— Ако ми е останала по-малко правдоподобност от онзи шарлатанин Джал-Ниш…

— Бих те посъветвал да се въздържаш от подобни изказвания.

— Ще слушаш или не? — озъби се Ксервиш. — Ако не, махай се от пътя ми и не ми губи повече времето.

Иризис затаи дъх. Наглостта на Флид бе удивителна. Дано той знаеше какво прави.

— Никъде няма да ходиш, Флид. — Гор го сграбчи за ръката.

— Аз искам да го изслушам — каза дребна и смугла жена, чието име беше Хали.

— Аз също — включи се друга жена, тантуреста, прехвърляща средната възраст. Прическата й не прикриваше факта, че е започнала да оплешивява. — Не можем да си позволим да захвърляме възможности, без значение с колко — тя оглеждаше Флид с поглед, заделен за разучаването на набучен червей — лоша слава е носителят.

— Благодаря ти, Т’Лисп. — Флид се поклони към нея, подчертано раболепно.

— Не си прави труда! — изсумтя въпросната. — Първа ще подкрепя да ти смъкнат кожата, ако историята ти се окаже глупост.

— Много добре — заключи Гор. — Ще ти позволя да се обърнеш към Съвета, макар да не виждам полза. Кои са тези?

— Това е майстор Иризис Стирм, за която би трябвало да знаеш.

— Жената, която убила гадателка, макар самата тя да не е? С теб ще говоря по-късно, майсторе. А другата?

— Перцепторът Юлия.

— Въпреки това няма да присъстват, Флид. Никой външен няма право да присъства на събранията на Съвета.

— Тогава по-добре събранието да се проведе на стълбите. Иризис и Юлия са важна част от историята. Точно сега не можем да губим време в излишни формалности. Намираме се в ключова фаза от войната, която ще реши всичко.

 

 

Срещата действително се проведе на стълбите. Неудоволствието по лицата на скрутаторите бе очевидно. Изключение правеше мургавата дребна Хали, която, макар и да не изглеждаше точно щастлива от появата на Ксервиш Флид, не споделяше и враждебността на останалите си колеги.

— Открихме защо възловите точки угасват — поде направо Флид.

Скрутаторите тихо размениха няколко думи.

— Съветът слуша — каза накрая Гор, — но няма да бъде убеден лесно.

— Изследвахме три възлови точки — продължи Флид. — Първата, в Миниен, възстановяваше полето си.

— Какво? — възкликна Хали. — Това са отлични новини.

— Ако е истина — рече Гор. — Какво друго имаш да кажеш за Миниен, Флид?

— Видяхме лиринкс там. Той махна предмет, поставен там преди време. Изглежда те са построили — или отгледали — някаква разновидност на възлопресушител.

— Както подозирах — каза Хали. — Покажи ни устройството, Флид.

За момент скрутаторът трепна.

— Не е у мен.

Насочените върху него погледи вече не съзираха набучен червей, а приковано насекомо, изучавано от група ентомолози със студени очи.

— И защо? — осведоми се Гор с леден глас.

— Лиринксът го отнесе.

— И ти му позволи?

— Едва впоследствие осъзнах съществуването на възлопресушителя — когато излъчването се породи отново.

— Грешка, струвала скъпо. Ако беше донесъл подобен прибор, може би щяхме да погледнем по-сериозно на думите ти. Тъй като не си в състояние да представиш доказателства за съществуването му, не ми остава друго, освен да приема, че ти лъжеш, за да укрепиш разклатената си позиция. До този момент никой не е намирал възлопресушител.

Флид се овладя, макар и не без затруднения.

— Защото са търсили на грешното място. Не е задължително да бъде разположен близо до възловата точка.

— В такъв случай би могъл да бъде навсякъде. И откриването му би било невъзможно.

— Но ние намерихме един.

Оживление последва тези му думи.

— Той лъже — каза Гор.

— Къде се намира въпросното устройство, Ксервиш? — попита Хали.

— И до това ще стигна. Позволете ми да ви разкажа всичко.

Флид накара Иризис да предаде случилото се в Миниен. Една част от разказа й особено привлече вниманието на скрутаторите, включително и на самия Гор.

— Излъчвания, пресичащи се като две равнини под прав ъгъл — рече председателят, поглеждайки към останалите членове на Съвета.

— Възможно ли е…

— Всичко с времето си, моля — рече Флид.

— Значи единственото доказателство от възлопресушителя са били няколко сухи къса — каза Хали. — Това не е достатъчно, Флид. Имахте ли по-голям късмет при втория възел?

— Възловата точка край Фад се оказа напълно угаснала. Няма никакво поле.

— Това не са новини за нас — каза нисък мъж със заострена брадичка и кръстовидно петно плешивина върху овалната си глава. Очите му приличаха досущ на змийски. — Не ни казваш нищо, което не знаем, бивш скрутатор Флид.

— Дори и с членството си в Съвета ти си нищо пред мен, Фушт! — изстреля Флид с неочаквана злост. Дребният неволно се отдръпна. — Именно при Фад майстор Иризис направи откритието.

Флид й направи знак да продължи.

— Просто си помислих, че ако изчезването на полето действително се дължи на възлопресушител, нещо трябва да се случва с извличаната енергия. Пренасочването й би оставило доказателства.

Хали въздъхна:

— Значи все пак съм била права. Лиринксите действително разполагат с устройства, които да унищожават полето. — Тя погледна останалите с горчилка. — Ако Съветът се бе вслушал в думите ми, щяхме да сме разрешили този проблем отдавна.

— Всяка седмица получаваме по дузина шантави идеи — каза Гор. — Докато не бъдат подкрепени с доказателства, те не заслужават сериозно обмисляне. Продължи, майстор Иризис.

Жената приключи историята си, след което скрутаторите започнаха да й задават въпроси. Процесът бе спокоен и отмерен, но тя знаеше, че я преценяват единадесет от най-добрите умове на Сантенар. И не само думите й бяха преценявани. Всяко трепване на миглите й и всяка капчица пот върху челото й биваха отчитани.

Освен това те бяха мистици. Всички я изпитваха със странната разновидност на Изкуството, представляваща скрутаторска магия. Кръстът й бе подгизнал от пот по времето, когато Гор даде знак, че са приключили. За нейно облекчение той изглеждаше доволен от истинността на казаното.

Флид поднови разказа си.

— Накрая се върнахме във фабриката на Иризис, за да изследваме възловата точка, разположена дълбоко в хедроновата мина.

— Глупава постъпка — каза Хали.

— Но изключително важна. Тамошното поле се намираше в процес на отслабване, което ни позволяваше да…

— Намирало се е в процес на отслабване, защото не си смогнал да го защитиш от врага — прекъсна го Гор.

— Вярвам, че това вече бе изяснено в депешите.

— Не и по удовлетворителен за мен начин.

— Веднага щом започнахме да проучваме полето, то изчезна. Сякаш някой бе наблюдавал, за да го изключи при нужда.

— И това е всичко? — викна Фушт.

— Там също не открихме възлопресушителя — каза Флид. — Тогава Джал-Ниш…

— Джал-Ниш е бил там? — намеси се някой.

— Той… ни прекъсна. Джал-Ниш зададе на перцептора интересен въпрос. Попита я дали вижда излъчването. Кажи на Съвета какво му отговори ти, Юлия.

От самото начало дребната жена бе стояла свита и мълчалива. Сега тя се изправи, погледна ужасено скрутаторите и тихо каза:

— Виждам всякакви полета.

— Полета? — трепна Гор. — Обясни, перцепторе.

— Възелът имаше четири излъчвания — каза тя, имитирайки гласа му. Не бе правила това от цяла вечност. — Едно, което хората наричат полето, бе мъртво. Ноктестите го бяха източили.

— Така тя нарича лиринксите — услужливо обясни Флид.

— Не се отнасяй с нас като с идиоти! — каза Гор. — Продължи, перцепторе.

— Имаше още три излъчвания, като стени, всечени една в друга. Те бяха много ярки.

— Превъзхождащите излъчвания — промълви председателят. — Най-сетне! Виждала ли си подобни полета и преди, Юлия?

— Да.

— Къде?

— Не мога да си спомня.

Юлия изглеждаше много измъчена и Иризис знаеше защо. Никой не се бе досетил да я попита. Но тя се страхуваше да отговори по такъв начин.

Иризис я хвана за ръката.

— Юлия — меко каза тя, — това, което знаеш за тези полета, може да се окаже от изключително голямо значение. Моля те, помисли си къде си ги виждала преди.

— Видях ги на онова студено място, където ти помогнах. Където имаше лош възел.

— Леденото плато? Когато се опитвахме да спасим Тиан от лиринксите?

— Да — прошепна Юлия, поглеждайки нервно към скрутаторите.

— И там ли имаше четири полета?

— Така мисля. Лошият възел бе двоен. Не можех да го видя ясно. — Гласът й бе почти недоловим.

— Ако това наистина са превъзхождащите излъчвания, защо не ги вижда непрекъснато? — каза Фушт.

— Може би слабото поле ги прикрива — рече Флид. — Това би обяснило защо тя и занаятчия Зойл Аарп са ги виждали едва след източването на възловата точка.

— Възможно е — каза Гор със съмнение. — Трябва да проучим въпроса допълнително.

Той подробно разпита Юлия, но не научи нищо повече. Тя просто виждаше, не разбираше.

— Тогава попитах Юлия дали вижда какво източва полето — продължи Флид. — Тя ни каза, че възлопресушителят не е далече: отвъд срутване, несъмнено причинено от лиринксите. И наистина го открихме. По-скоро открихме къде е, защото беше невъзможно да се приближим. Мястото бе изключително необичайно, материята бе изгубила плътността си. Джал-Ниш пропадна през пода, защото скалата не можеше да го удържа.

— Забележително — рече Гор. — Същинско чудо, стига да се окаже истина. Какво стана с Джал-Ниш Хлар?

— Оцеля — със съжаление каза Ксервиш Флид. — Не съм сигурен за хората му. Не беше особено щастлив, когато го оставихме. — Той погледна към вратата. — Предполагам, че това е неговият доклад.

Вестоносец тъкмо напускаше преддверието, понесъл запечатано послание към председателя. Гор разкъса плика и набързо прегледа съобщението, преди да го предаде на останалите от Съвета.

— Последната част от историята ти бива потвърдена — рече председателят, — макар че Джал-Ниш приписва заслугата на себе си и обвинява теб. Остави ни за момент, Флид.

Флид, Иризис и Юлия се отдалечиха до ръба на скалата, но скоро бяха повикани обратно.

— Приемаме историята ти — каза Гор — и ти благодарим за донесените вести. — Не изглеждаше особено доволен, докато изричаше тези думи. — Съветът гласува и реши да бъдеш възстановен на скрутаторската си позиция. Но не и на предишното си място в Съвета, разбира се.

Флид благодари и поотделно се поклони на всеки от скрутаторите.

— Ами Джал-Ниш? Той запазва ли своята позиция?

— Временният скрутатор се представя задоволително. Няма основания за понижаването му.

Ксервиш не реагира, макар че това не бяха добри новини за него. Докато Джал-Ниш разполагаше с власт, щеше да я използва срещу противниците си.

— Както е угодно на Съвета.

— Не съм свършил. В западните територии войната се развива зле. Лиринксите концентрират силите си отвъд Туркадско море, за да нанесат съкрушителен удар — от който няма да съумеем да се възстановим. Имаме две възможности: да изоставим всичко на запад от Червейния лес или да атакуваме веднага.

— Не можем да изоставим Алмадин, Ренкид и Талтид — каза Флид. — Само коренното население там възлиза на повече от милион, а като добавим и бегълците от Мелдорин… И това не е всичко.

— Защо?

— Дори и да се оттеглим до Червейния лес, няма да сме в състояние да го задържим. Нихилнор ще падне, Ооло също. В рамките на месеци целите югозападни земи ще са изгубени. Когато това се случи, мощта на Боргистри ще остане безполезна. И скоро останалата част от Лауралин ще последва западните територии.

— Така е — каза Гор. — Трябва да реагираме много скоро. Но и тогава ни грози смазващ разгром, освен ако не убедим аахимите да ни помогнат.

— В такъв случай това трябва да е главната ни цел — рече Ксервиш Флид.

— Тя е точно това — отговори председателят. — Но Витис от клана Интис е изключително упорит.

— Къде е той сега?

— Силите му са разпръснати из Алмадин, Нихилнор и Боргистри. Излишно е да споменавам какво притеснение сред местните жители поражда това присъствие. За момента плановете му за завладяване, ако действително планира това, са замразени. Сред аахимските кланове има неразбирателства, от които ние се надяваме да извлечем полза.

— Каква е причината за тези неразбирателства? — попита Флид.

— Отдавнашно съперничене между клановете, както и несъгласие относно последващите действия.

— По-точно?

— Някои кланове искат да се съюзят с нас срещу лиринксите, а други възнамеряват да се възползват от затрудненото ни положение, за да заграбят най-добрите ни земи. Намират се и аахими, които защитават позицията, че в техен интерес е да подкрепят лиринксите.

— Коя от тази гледни точки натежава?

— Не мога да кажа. Трудно е да се сдобием с информация. Но Витис, предводител на тази нестабилна коалиция, е ключът. За момента той има други цели, което е причината за спряната инвазия. Изпратил е цялата си сила след занаятчия Тиан и летящия конструкт.

— Летящият конструкт… — каза Хали. — С дузина такива машини бихме спечелили войната.

— Несъмнено Витис е на същото мнение.

— В такъв случай нека се надяваме, че няма да го намери — рече Флид. — Ако нападнем лиринксите, кое място ще се разгърне в бойно поле?

— Място на име Снизорт, в Талтид — каза Гор.

— Познато ми е — кимна Ксервиш.

— Това е най-силната вражеска база от тази страна на морето. Там те провеждат най-разнообразни… експерименти. Освен това местността притежава и някакво мистично значение за тях, макар още да не сме открили какво. Ако успеем да завземем Снизорт, ще им нанесем жесток удар. Вече подготвяме план, който да постигне точно това.

— Какъв е той?

Гор издърпа Флид далече от Иризис.

— Лиринксите са прокопали обширна система от тунели, обхождаща смолните ями на Снизорт. Мястото е обградено със стена и е силно охранявано, но заради същината си притежава уязвимост…

— Към огън — довърши Ксервиш Флид. — Възнамерявате да подпалите асфалта и да прогоните лиринксите от укрепленията им.

— Именно. — Гор бе раздразнен от прекъсването. — Но няма да бъде лесно, дори и с голяма армия. Ще е нужно да се приближим достатъчно, за да изстрелваме запалителни снаряди с катапултите си, а за това ще са нужни всички шестдесет хиляди войници, които можем да съберем в западните земи, и всички седем хиляди кланкера, които ги поддържат. И дори това може да не се окаже достатъчно. Лиринксите осъзнават уязвимостта на Снизорт, а продължават да се укрепяват там. Нелогично е.

— Освен ако мястото е толкова важно за тях, че да оправдава рисковете. В такъв случай те ще разполагат с тайни отбранителни съоръжения.

— Предполагам въздухоплавите не са подходящи за атака?

— Те не могат да носят достатъчно товар. Освен това са прекалено крехки.

— Както си и мислех. — Гор понечи да се обърне, но се поколеба.

— Искаш ли нещо от мен?

Председателят се бе загледал в блоковата настилка.

— Пристигаш в интересен момент. Особено с тези новини, които донесе… Имаме проблем. Свързан точно с главния недостатък на плана ни.

Флид го изчакваше да продължи.

— Полето край Снизорт отслабва — каза Гор.

— Тамошното излъчване е едно от най-силните. Не би трябвало да отслабва.

— Освен ако лиринксите не източват повече, отколкото възловата точка е в състояние да възстанови. Ако действително е така, какво правят там? Надали е нещо за наше добро.

— А може да са инсталирали възлопресушител — рече Флид.

— Защо им е да пресушават собствения си възел?

— За да използват енергията през него. Възможно е да плътоформират армия.

— С предполагане няма да спечелим войната. Подготвяме тази операция от месеци. Това щеше да бъде най-мащабното сражение от началото на конфликта. Но без стабилно поле, което да захранва кланкерите ни, не се осмеляваме да настъпим.

— Значи искате да отида там? — попита Ксервиш. Не изглеждаше изненадан.

— Веднага щом подновиш запасите от газ на въздухоплава си. Най-напред поеми към Госпет. Имаме хора там, Хали ще ти предостави подробности. Открий на какво се дължи отслабването на полето. Но главната ти задача, по-важна от всичко останало, ще бъде да се свържеш с Витис и да привлечеш аахимите на наша страна.

Флид кимна.

— На всяка цена?

Гор дълго се съветва с колегите си, преди отново да се обърне към изпития скрутатор:

— Да, на всяка цена, ако се стигне до това. Използвай своята преценка. Но не отстъпвай…

— Няма да отстъпя нищо повече от необходимото за сключването на споразумение. Това ли е всичко?

— Още нещо. Ако лиринксите действително използват възлопресушител край Снизорт… Открий го и го унищожи.

Пет думи, тъй прости за изричане, а равнозначни на смъртна присъда. Никой човек не можеше да проникне в подобно място — Гор знаеше това не по-зле от самия Флид. По този начин председателят си отмъщаваше, и то по съвършен начин. Разрушаването на възлопресушителя бе ключово за спечелването на войната и освен това бе възложено в директна заповед. Ксервиш не можеше да откаже.

Флид се вгледа в очите на събеседника си. Председателят се надяваше да получи отказ, за да се сдобие с повод за отстраняването на неудобния скрутатор. И в двата случая смърт. Но Флид нямаше да му достави това удоволствие.

— Дори и да унищожа евентуалния възлопресушител, те просто ще го заменят.

— Ако тези устройства бяха толкова лесни за изработка, досега лиринксите щяха да са се заели с всички възлови точки на планетата. Тъй като до момента са нападнали само пет-шест, трябва да приемем, че това са всички възлопресушители, с които разполагат.

— Подобни заключения без достатъчно основание са изключително опасни — каза Флид.

— Получи заповедите си. Унищожи го!

— Това може да се окаже… трудно.

— Убеден съм, че ще е така. Но дългът често се оказва труден. Ако се колебаеш и не ти достига смелост…

Флид погледна към Иризис. Тя не можа да разчете нищо в очите му.

— Ще се заема, сър.

Гор се усмихна за пръв път от появата си. Силните и здрави зъби му придаваха вид на хиена.

— Отлично. Ще се нахраним вътре, ще ти предоставим по-подробна информация и ще те изпратим. А вие двете с Юлия, Иризис, ще останете. — Усмивката му се разшири. — Има много неща, на които бихте могли да ни научите.

Юлия изпищя уплашено и се притисна към Иризис.