Йън Ървайн
Тетрарх (35)

Седем

Крил-Ниш се закова на място и бавно се обърна. Трябваше да реагира на мига.

— Сержант Маунс, понижавам те заради проявено неуважение. Значката и жезъла, ако обичаш.

Маунс приличаше на човек, блъснал се в дърво. Грубата му кожа почервеня, за да стане морава. Устата му започна да потрепва като риба на сухо.

— Н-не… Не можете да направите това, сър — задавено рече той.

— В качеството си на маршал смятам, че мога. — Механикът протегна ръка. Нужни му бяха големи усилия, за да не допусне треперенето й: поемаше огромен риск. Ако войникът не се подчинеше, Ниш направо можеше да прекрати мисията още сега.

Крил-Ниш често се бе изправял в подобна битка на воли срещу баща си — за да се окаже неизменно губещ. Но пък изпитанията от последните месеци бяха заякчили душата му. Беше се изправял срещу противници, далеч по-заплашителни от този. Мъжът насреща му беше обикновен войник, свикнал да изпълнява нареждания, без значение колко глупави. Предимството беше на страната на Ниш.

Той направи крачка напред и впери поглед в очите на сержанта. Това бе научил от скрутатора — един от най-лесните начини за налагане на волята, стига тя да беше достатъчно силна. Ниш вложи цялата си решителност. Нищо няма да ме надвие. Нищо! Троист получи шанса си и се възползва от него, аз ще сторя същото. Достатъчно дълго чаках за това.

Тази огнена ярост механикът вложи в очите си. Войникът удържа на погледа му в продължение на минута, после сведе глава, признавайки превъзходството на Ниш. Жезълът и значката се озоваха в протегнатата ръка.

— Когато се върна, с мен ще бъде свършено, сър. Никой войник няма да ме уважава — унило каза Маунс.

Ниш се канеше да отбележи, че бившият сержант си е виновен сам, когато бе споходен от рядко и неочаквано съчувствие. Самият той неведнъж се бе намирал в същата позиция. Бе му провървяло благодарение на снизхождението на отговорник Ги-Хад и впоследствие скрутатор Флид. Само на тях дължеше факта, че в настоящия момент не се намира на фронта — или в стомаха на някой лиринкс.

— По време на тази мисия ще имаш възможност да си върнеш жезъла. От теб зависи.

Войникът не се впусна в угодничество, за която постъпка Ниш му беше благодарен, но все пак се поклони.

— Благодаря ви, маршал Крил… Благодаря ви, Ниш.

Механикът кимна, а Маунс се обърна. Всички възобновиха задълженията си.

 

 

След вечеря Ниш остана да разговаря с Раня, опитваща се да прикрие враждебността си. Тя му обясни същината, обичаите, протоколите и Историите на аахимите.

— Не бива да забравяте — заключи тя, — че всичко, което ви казах, се отнася до сантенарските аахими, живели тук в продължение на четири хиляди години. Един народ и прилежащата му култура са в състояние да се променят изключително в такъв период, дори и вид, самодостатъчен като техния. Неизбежно, живелите тук аахими ще притежават по-голямо сходство с нас. Трябва да бъдете внимателен, не се знае как може да бъде изтълкуван някой невинен според вас жест. И освен това трябва да бъдете настоятелен, защото аахимите не почитат скромността. Повече от всичко трябва да се стараете да избягвате да създавате впечатление на слабост.

— Което би било правилното впечатление.

— И да, и не. Във военно отношение сме по-слаби. Войната взема своето. Но до този момент сме оцелели, което ни е направило по-корави и по-издръжливи. Дори и ако сме слаби, пак можем да изглеждаме силни. Както постъпихте по-рано днес с Маунс. Силата съществува под многобройни прояви, маршал Хлар.

— Започвам да го осъзнавам.

— С аахимите е възможно да се блъфира. Историите показват това. Освен това самите те са в неизгодно положение. Конструктите им превъзхождат нашите бойни машини, само че отвсякъде ги заобикаля враждебна земя — без база, където да се установят и целят ранените си; без съюзници, които да ги снабдяват с провизии. Принудени са да носят всичко със себе си. И наброяват само сто и петдесет хиляди.

— Рулке им е отнел Аахан само с помощта на сто харони. Поне така твърдят Великите сказания.

— Най-дръзкото завоевание на всички времена! Но Сантенар не е Аахан, а ние не сме аахими. Ние сме по-слаби, а в същото време и по-силни, защото никога не бихме отстъпили света си тъй лесно. Освен това тези аахими не познават Сантенар — това е най-големият им недостатък.

— Който лесно може да бъде отстранен чрез съдействието на техни разузнавачи и съветници от Щасор.

— Щасор е далече и е достъпен единствено пеш. Ще изминат месеци, преди да предостави помощ. Трябва да се възползваме от това положение и да накараме нашествениците да преговарят сега.

— Каква е целта ни?

— Да ги привлечем на своя страна срещу лиринксите, разбира се. Нима не осъзнавахте това? — Погледът й недвусмислено показваше, че го смята за идиот.

Ниш се изчерви.

— Попитах Троист, но той не ми каза.

— Толкова е очевидно. Удивена съм от питането ви.

— Е, не знаех.

— Каквото и да правим, не бива да ги наскърбяваме. А от нещата, които съм чувала да се говорят за Витис, това ще бъде трудна задача.

 

 

Ниш обмисляше предстоящите подробности от появата си, докато подскачаше на черно-синьото седло. Предстоеше му най-голямото изпитание в досегашния му живот. Новоназначеният маршал не бе сигурен, че ще успее да се справи.

С приближаването към аахимския лагер насреща им се понесоха три конструкта. Крил-Ниш се изравни с Маунс и му подаде жезъла и значката.

— Трябва да имам сержант, докато сме тук. Най-коравият и несмутим в целия Изток. Готов ли си да се престориш?

— Сър! — Маунс отсечено отдаде чест, препусна напред и повдигна знамето, което носеше. Синият флаг на примирие се разгърна под породения от галопа вихър. Той достигна машините, описа кръг около тях, без да обръща внимание на насочените към него оръжия, спря и забоде дръжката на знамето в земята. Там накара коня си да се изправи на задни крака, за да обиколи флага, после в тръс се отправи назад към останалите трима от делегацията.

Раня се усмихваше.

— Смятам, че това представлява подходяща прелюдия към разговора. Аахимите харесват арогантността, тя е една от ключовите им черти.

— Какво ще правим сега? — прошепна Ниш. — Да им представя ли документите си?

— На група войници? Разбира се, че не!

— Но предполагам, че поне трябва да заявим причината за идването си?

— Нека видим какво ще направят. Тъй като до този момент не са излезли от машините, възможно е да са изпратени, за да ни ескортират. Ще продължим напред на коне и ще видим как ще реагират.

Ниш даде знак на Маунс, който се изравни с Члър. Двамата войници поеха напред в съвършен синхрон, а Хлар и Раня ги следваха. Когато конят на сержанта се озова на една своя дължина от първия конструкт, люкът на машината се разтвори.

Висока тъмнокоса жена се провикна:

— Кои сте вие и защо нахлувате в лагера на аахимите? Представете се!

Ниш понечи да отговори, но Раня просъска:

— Оставете на сержанта, маршал Хлар. Не се нагърбвайте със задълженията на лакей, за да не бъдете сметнат за такъв.

Маунс съобщи имената и възложението им.

— Очакват ви, маршал Крил-Ниш Хлар — каза аахимата. — Продължете. И дръжте ръцете си далеч от оръжията.

Отвъд ги очакваха редици приземени конструкти. В Тиртракс Ниш бе видял иноземните машини, но твърде бегло и за кратко. Сега можеше да се убеди, че превъзходството им над тромавите кланкери е неизмеримо — както би превъзхождала яхтата на престолонаследник, сравнена с корито.

Но той положи усилия за безстрастност. Постиженията на аахимите не бяха тайна за никого — те бяха най-блестящите инженери от Трите свята.

След редиците машини се откриваше седмоъгълно празно пространство, в което бе разположена командната палатка. Маунс и Члър се разделиха, за да пропуснат Ниш.

— Приближете се на десет конски дължини до палатката и слезте — тихо го посъветва Раня. — И този път се постарайте да не падате. Поклонете се и се представете. Аз ще ви последвам с документите.

Крил-Ниш поведе коня си напред. Чувстваше се изключително неловко. Обграждаше го стена от аахими. Той прекоси нужното разстояние, спря и скочи на земята. При досега с твърдта едното му коляно леко се подви. За един кошмарен миг маршалът си помисли, че ще се стовари по лице. Но успя да се овладее и зачака.

Чакането беше продължително. Конят му избра точно този момент, за да се облекчи шумно. Изпражненията оплискаха левия му ботуш. Ниш напразно се опита да се избърше с другия си крак.

Трима излязоха от огромната шатра. Начело крачеше много висок и изпит мъж, облечен в черно-синя роба. Лицето му бе покрито с бръчки, а ъгълчетата на устата му бяха извити надолу в горчивина. От едната му страна вървеше смуглокожа жена, чиято красота бе по-скоро мъжествена, а другият му спътник се отличаваше със стоманеносива коса, подстригана късо.

Ниш се поклони.

— Аз съм маршал Крил-Ниш Хлар, син на скрутатор Джал-Ниш Хлар от провинция Ейнунар, пратеник на генерал Троист.

— Не си първият, маршал Хлар — каза мършавият. — Но определено си най-ниският. Какво искаш?

Ниш бе смаян от директната обида. От нещата, които му бе казала Раня, бе останал с впечатлението, че аахимите изключително държат на протокола. Бе очаквал ритуалите да се проточат с часове. Допълнително го сковаваше мисълта, че всеки миг ще допусне някаква ужасяваща грешка. Не можеше да се сети за подходящите думи, та какво оставаше за начина, по който да ги предаде.

Той отвори уста и отново прилепи устни, но преди да е успял да се направи на глупак, жената с тъмната къдрава коса пристъпи напред. Аахимата носеше алена блуза, черни панталони и високи черни ботуши.

— Приветствам ви, маршал Хлар — каза тя. — Аз съм Триор от клан Натаз. Край мен стои Луксор от клан Измак. И двамата сме част от Единадесетте клана. Наш предводител, за момента, е Витис от клан Интис. Всички ние ви приветстваме.

— Клан Интис, Първи клан! — не пропусна да изтъкне Витис.

Иззад него се разнесе недоволно мърморене. Останалите аахимски първенци също представиха себе си и принадлежащите си кланове. Накрая двойка червенокоси аахими пристъпиха напред. Те бяха по-ниски, с по-бледа кожа.

— Аз съм Зиа — представи се жената, — а това е партньорът ми Ираел. Ние представляваме клан Елинор и търсим вести от нашите аахимски събратя в Сантенар.

— Клан Елинор! — изсумтя Витис. — Най-малкият клан. Последният клан. Който никога няма да бъде от Единадесетте. — Той пренебрежително пристъпи пред тях.

Зиа не се остави да бъде заслонена.

— Ние сме част от аахимите — меко каза тя. — Всички аахими, не само онези от Единадесетте клана, чиято вражда винаги ни е ограничавала.

В жестовете на аахимските предводители Ниш можа да разчете съперничество. Предимство или недостатък представляваше това?

— Благодаря ви, Триор от клан Натаз — намери гласа си той и се поклони. Бе започнал да се поти в униформата си. — Отправям приветствия към вас, Витис от клан Интис и Луксор от клан Измак. — Нов поклон. — Благодаря…

— Не се престаравайте — промърмори Раня, без да помръдва устни.

— Заповядайте на сянка — покани го Луксор. — Ще желаете ли да споделите чаша вино с нас?

Ниш бе подготвен за това. Аахимското вино бе пословично силно, а той не беше пил от месеци. Можеше да поиска вода, като се оправдае с религиозна забрана, която те щяха да разберат, само че това щеше да представлява нестабилно начало.

— За мен ще бъде удоволствие — прие маршалът.

Витис сгърчи лице, но отстъпи, за да могат Ниш и Раня да последват Луксор и Триор в шатрата. Тя бе огромна, с пет върха, поддържани от гравирани колове и изопнати жици.

Триор показа мястото на Ниш. Останалите се настаниха срещу него. Механикът се постара да скрие оцапания си ботуш, само че миризмата на конска тор оставаше осезаема. Бяха поднесени напитки. Крил-Ниш повдигна своята чаша към светлината, какъвто знаеше, че е обичаят, сетне похвали цвета на виното, сравнявайки зеленината му с морска вода. Витис се озъби презрително. Изглежда сравнението бе неуместно. Аахимите изчакаха маршала да отпие първи.

Виното наистина се оказа превъзходно. Ниш не скри похвалите си, а Витис се усмихна тънко.

Триор се засмя:

— От моето собствено лозе. Според мнозина източник на най-доброто вино в Аахан.

— Някога може и да е било така — натърти Витис, — макар клан Интис да би оспорил това. Но в момента лозята на клан Измак лежат затрупани под пепелища и никога вече няма да дадат плод.

— Уви, това е истина. Ние, малцината избегнали тази участ, дойдохме на Сантенар, за да донесем нов живот — каза Триор. — Със себе си нося семена и клонки от най-добрите лози, за да ги засадя със собствените си ръце.

— Къде възнамерявате да сторите това? — попита Ниш.

— Където бъдем приети — каза Луксор. — С този въпрос ли е свързано посещението ви, маршал Хлар?

— Да. Или поне с установяването на диалог. Моите началници ще се погрижат за определянето на последните детайли.

— Пф! — изпръхтя Витис. — Този дребосък не е дори куче пазач, а обикновено пале, дошло да опикае ботушите на Първия клан, както собственият му кон се изсра върху неговите.

— Притежавам всички правомощия да преговарям с вас. — Ниш даде знак на Раня да предаде свитъка. — Това са документите ми.

Витис хвърли бегъл поглед, сетне захвърли хартията на пода.

— И най-калпавият фалшификатор би се справил по-добре.

Ниш посегна да вдигне документа, но Раня поклати глава. Какво трябваше да прави сега? Да се престори, че е било случайно?

— Документите ми — каза той, поглеждайки извинително към Триор. — Бихте ли…

Аахимата ги повдигна и ги подаде на Раня, леко свеждайки глава. Витис му обърна гръб, което Ниш разпозна като още по-голяма обида. Все по-трудно му ставаше да се овладява, но трябваше да го стори. Съмняваше се, че дори Витис би го нападнал под син флаг. Може би това беше своеобразен тест. Сигурно аахимският предводител го подлагаше на изпитание.

— Позволете ми да бъда честен с вас — каза Крил-Ниш, поглеждайки към тримата първенци.

— Което значи, че досега не си бил? — попита Витис.

Механикът си пое дълбок дъх. Този аахим бе невъзможен.

— Нека опиша ситуацията прямо. Воювали сме с лиринксите в продължение на седем поколения. Те ни нараниха зле. Изгубихме Мелдорин, а също и някои градове по източното крайбрежие, носещи стратегическо значение.

Трябваше да внимава с представата за слабост.

— Но същата тази война ни е направила по-силни. В никакъв случай няма да се предадем. В последно време разработките ни напредват с обнадеждаващ успех: нови оръжия, които ще ни донесат победата.

— Не съм видял нищо подобно — отбеляза Витис, но поне се обърна с лице към него.

— С течение на времето ще ги видите.

— Точно с време не разполагате.

— Разполагаме с достатъчно. Но дори и при това положение бихме се радвали да приемем помощта ви. С аахимска подкрепа войната ще е свършила до една година, след което…

— Искате много, а не предлагате нищо.

— Вие нахлухте в света ни, сър! — остро каза Ниш. Осъзнал, че подобно избухване не е твърде дипломатично, той продължи със слова на смекчаване. — Вие искате нещо изключително скъпо — част от света ни. Ние сме готови да ви изслушаме. Можете да бъдете сигурни, че ще бъдем щедри, след като…

— Доколкото зная, неподправената щедрост не поставя условия.

— Ние сме достойни хора, сър — високо каза маршалът. Осъзнаваше, че губи словесната битка, но не откриваше начин, по който да укрепи позициите си. — Дошъл съм в израз на добра воля.

— Което само потвърждава, че си пале — изръмжа аахимският предводител. — След пристигането ни започнах да се запознавам с Историите ви. Сред Трите свята не е съществувал по-коварен, лъжлив и недостоен вид от проточовеците.

— Сър — отвърна Хлар, впрегнал цялата си воля да удържа нарастващия си гняв, — умолявам ви да изслушате предложението, с което съм дошъл.

— Чета те като книга, малки маршале. Вие сте слаби. Губите войната. Даже бих казал, че вече сте я изгубили. За Първия клан няма да има никаква полза от съюза с вас, защото не сте способни да изпълните обещанията си. Бихте казали всичко, за да се сдобиете с помощта, от която така отчаяно се нуждаете. И ако спечелим войната за вас, вие ще ни предадете. Човечеството не познава благодарността, само измяната.

— Клан Натаз е на друго мнение — заяви Триор и се приведе напред.

Витис грубо я задържа за ръката.

— Клан Натаз не е начело. Тази чест се пада на Първия клан.

— Силно се съмнявам, че лиринксите… — заговори Ниш. Той кипеше от гняв. Страшно му се искаше да стовари юмрука си върху арогантното лице на Витис, макар че това щеше да е последният удар в живота му.

— Лиринксите са скотове, но познават честта. Те не отправят лъжливи обещания, докато се усмихват, за разлика от мазното и бъзливо човечество. Върви си, малки маршале. Не разполагаш с нищо, което да ни предложиш. Да те няма!

Овладей се. Не се поддавай на провокациите му. Ала неочаквано и за самия него, яростта му избухна.

— Както сам изтъквате, аз съм млад. И също така неопитен. Но ако исках да се науча на измяна — отвърна Ниш с тих, но яростно подчертан глас, — никъде другаде не бих могъл да получа по-висококачествен урок!

Зад него Раня рязко си пое дъх. Кариерата му на дипломат беше свършена, но в сладката и славна ярост на мига това нямаше значение.

Витис сви юмрук и го размаха.

— Как смееш да идваш в лагера ми и да ме обиждаш в лицето? Ще…

Ниш също се изправи и се приближи до него.

— Казвам единствено истината и ти го знаеш много добре, благородни ми Витис от Първия клан. Доказателството за вашата измяна лежи навсякъде около теб. — Ниш посочи към редиците конструкти. — Вие сте излъгали Тиан. Използвали сте невинността й и наивната й обич.

Красив млад аахим рязко пристъпи напред и спря.

— Трябва да сте сглобявали конструкти поне двадесет години, преди да се свържете с нея — продължаваше Крил-Ниш. — Как смееш да обявяваш човечеството за коварно, след като твоята собствена душа е по-черна и от машините ти? Ти си гнусен лъжец.

Лицето на Витис бе придобило цвета на пиявични вътрешности. Младежът застана на пътя му, стискащ юмруци в някаква вътрешна борба.

— Приемни татко…

Витис го блъсна встрани.

— Не, Минис, хиляди пъти не! — Той сграбчи Ниш за дрехата и го повдигна във въздуха.

— Какво знаеш за Тиан и летящия конструкт?

Краката на механика увиснаха във въздуха. Поне успя да устои на изкушението да изрита предводителя.

— Нападението над пратеник, дошъл под син флаг, е акт на агресия, сър — каза Раня.

Витис захвърли Ниш на земята.

— Говори, червей!

— Срещнала е матаха в Тиртракс — каза маршалът. — Не зная нищо за летящ конструкт.

— Откъде знаеш, че се е срещнала с матаха?

— Бях там, когато порталът се отвори. Видях конструктите ви да напускат планината. Последвах Тиан и я залових, но тогава Малиен се намеси. Това е всичко, което зная.

— Това е всичко, което някога ще знаеш — поправи Витис и измъкна кинжал с черно острие.

Триор скочи напред и сграбчи китката му. Луксор също се озона до предводителя.

— Вадиш оръжие под син флаг! — презрително процеди Ниш. — Още веднъж показваш истинското си лице, Витис от клан Интис.

Аахимът отърси останалите двама и с гневно движение прибра острието.

— Никога няма да се съюзим с вас, малки маршале. Войната скоро ще свърши. Вие ще я изгубите.

Ниш се отправи към изхода, но на прага не можа да се стърпи.

— Поне ще можем да казваме, че сме се борили до самия край. А това е нещо, с което аахимите не могат да се похвалят. Изгубили сте света си срещу стотица харони.

— Изчезвай! — изрева Витис. — Изчезвай веднага, иначе и синият ти флаг няма да те спаси.

Крил-Ниш поемаше въздух за поредна обида, само че Раня му попречи, болезнено сграбчила яката му.

— Нямам намерение да се лишавам от живота си, за да трупате актив във вербални дуели — просъска тя. — Отидете до коня си, възседнете го и препуснете обратно. И ако кажете още една дума, ще ви наръгам през врата.