Йън Ървайн
Тетрарх (11)

Десет

— Не! — изплашено възкликна Тиан. — Не можеш да направиш това.

— Нима мислиш, че искам? Никой по-добре от мен не осъзнава ценността му. Зная и какво би ти причинило разрушаването му. Но ако Кладенецът се разтопи и разтроши ограниченията, които го задържат тук, последиците ще бъдат катастрофални.

— Колко катастрофални?

— Тиртракс ще престане да съществува — може би градът, а може би и самата планина.

— Колко време ми остава?

Малиен се поколеба.

— Изпратих скит до Щасор, но никой няма да може да се появи по-рано от два месеца. С конструкта не би било по-бързо, теренът е прекалено неравен. Но по въздух бих могла да стигна за седмица. Усещам, че сме близо до разкриването на тайната му. Ела горе. Трябва да помисля.

Двете жени се отправиха към балкона. Малиен прекрачи прага и застана загледана в ледника. Тиан остана отвъд стъклото, надявайки се, че възрастната жена ще измисли нещо. Унищожаването на амплимета несъмнено щеше да разруши разсъдъка й. Почти толкова лошо щеше да бъде да пропусне възможността да полети.

Малиен се обърна рязко и пое назад, развяла наметало. Занаятчията затаи дъх.

— Имаш време до утре. Вярвам, че ще мога да удържа Кладенеца толкова дълго. Ако дотогава не си открила отговора, ще трябва да решим: да отдалечим амплимета или да го унищожим. Във всеки случай е немислимо да остава тук, дори и ако не съществуваше рискът с Кладенеца.

— Аз ще го взема — каза Тиан. — Унищожаването му би унищожило и мен. Ще го отнеса, макар да нямам представа къде ще ида.

— В такъв случай може да дойда с теб. Да се захващаме за работа. Утре сутринта ще реша.

 

 

Тиан изучаваше превъзхождащите излъчвания през очилата си. Трябваше да ги опознае съвършено, преди да настрои контролера към тях. Дори и тогава смъртоносният риск пак се запазваше.

Часовете летяха. Струваше й се, че не отбелязва никакъв напредък. На няколко пъти Малиен идваше да я навести, всеки път по-изтерзана от предишния. Времето изтичаше.

— Още ли няма напредък? — попита матахът при поредното си посещение вечерта.

— Няма. — Това бе и причината самата Тиан също да се чувства изцедена. — А при теб как върви?

— За момента Кладенецът е стабилен. Позволи ми да надникна. — Малиен се качи в конструкта и изчезна в долното ниво. След известно време се появи отново, понесла тъмната кутия в ръце. — Това трябва да е ключът.

— Но тя не е свързана с нищо.

— Оригиналната трябва да е била.

— Тогава защо аахимите не са я възстановили с металомантията си?

— Възможно е частите да не са били там. — Погледът на Малиен изглеждаше насочен право през Тиан и отвъд стената. Тя често изглеждаше затънала в отдавнашен свят или друго време. Или може би удържаше Кладенеца отдалеч.

— Нямам представа за какво говориш.

— И аз самата отчасти нямам. Разсъждавам на глас. Оригиналният конструкт бе разрушен от огнения удар на Игур…

— Изцяло?

— В конструкта няма много елементи, които да изгорят, но е възможно някои от тях да са се слели. Кристалите, обичайно използвани в Изкуството, не биха се стопили, но може да са се пръснали на парчета. Ала пак биха останали следи, достатъчни за металомантите да възстановят механизма. И все пак…

Тиан я погледна в очакване.

— Не зная — объркано продължи старицата. — Конструктът на Рулке летеше. Тези машини са най-точните копия, които металомантията може да съгради въз основа на разрушен оригинал, но не могат да летят. Какво е пропуснал Витис? Какво пропускам аз?

Тиан отдели горната част на тъмната кутия. Тя съдържаше метални намотки и парчета магнетизирано желязо, както и керамични плоскости, върху които на равни разстояния бяха поставени редици метални гнезда.

— В задната част има множество дребни дупчици — заяви младата жена, повдигайки кутията на нивото на очите си.

Малиен също погледна.

— Петдесет и четири. Чудя се за какво ли са?

— Може би вътрешността на кутията се нагорещява и те служат за охлаждане.

— Прекалено са малки. — Малиен преброи металните гнезда. — Те също са петдесет и четири. Не може да е просто съвпадение.

— В такъв случай трябва да придържат нещо.

— Неща с еднаква форма и големина.

— Дребни кристали? — предположи със съмнение Тиан.

— Как е възможно дребни късчета да черпят подобна сила, че дъното на конструкта да се зачерви? И защо нищо не е останало от тях?

— Съществуват кристали, които се изпаряват при нагряване, макар че те не се използват в гадаенето.

— Това е! Кои са тези кристали, Тиан?

— Лед, сяра, йод… Има и други, но никой от тях не е подходящ за хедрон…

— Някои мистици използват сяра.

— Не и за черпене на енергия. Това би ги пръснало.

— Да. Какво друго? — Малиен нетърпеливо се приведе напред. — Кой е най-могъщият кристал?

— Диамантът, разбира се, само че като цяло диамантите са прекалено малки, за да бъдат използвани в контролери. А големите са прекалено ценни.

— Не и ако те са единственото, което би могло да свърши работа — отвърна старицата. — А Рулке е разполагал с най-доброто от всичко.

— Но диамантът е изключително твърд. Как така аахимите не са могли да открият следи?

— Защото, за разлика от останалите кристали, диамантът изгаря. Това трябва да е отговорът: тези гнезда са приютявали малки хедрони от диамант.

— А как са били свързани с навигационния ствол?

— Може би през тези дребни дупчици в гърба, които забеляза? Погледни, зад гнездото на амплимета личат същите отвори.

— Щом са били свързани с кристала, защо металомантите не са открили жиците?

— Защото те не са били от метал и също са изчезнали безследно.

— Как е възможно това?

— Какви проводници биха изчезнали при нагряване, Тиан?

— Изработените от тъкан, паяжинена нишка, коса… Но доколкото ми е известно, никой от тези материали не се използва в Изкуството.

— На мен също… Изчакай тук.

Малиен отново изчезна по посока на складовете. Тъй като отсъствието й се проточи, Тиан се отпусна да полегне върху пода на конструкта. Оставаха само часове…

 

 

Старицата потропа по корпуса на машината, сепвайки Тиан.

— Намери ли нещо? — високо попита жената, докато се изкачваше към люка.

— Може би. — Малиен отвори малко ковчеже, съдържащо десетки розови диаманти с еднакъв вид и кълбо от тъмни сплетени нишки, увито в парче кожа, от което тя започна да изтегля влакно. — Тези кухи нишки произхождат от същия материал като диамантите. По-здрави са от стомана, но биха пламнали без следа. А кристалът се съчетава с тях, защото на елементално ниво са сходни. Съвършен геомантичен дизайн за овладяването на мощните полета. Свържи ги.

Тиан наниза петдесет и четири нишки през отворите в задната част на кутията и ги свърза с гнездото на амплимета. През това време Малиен зареждаше диамантите. Подредбата им образуваше триизмерна форма, очевидно благоприятстваща използването на превъзхождащите полета. Когато всичко бе готово, един поглед бе достатъчен на Тиан да разбере, че са отгатнали правилно.

Двете жени се спогледаха.

— Продължи — подкани я Малиен.

— Да си призная, страхувам се. Достатъчно опасно беше да се движа над земята. Няма да мога да го овладея с подобен мощен приток.

Старицата не я увещава, а я избута встрани.

— Тогава нека аз опитам.

Тиан изпитваше неловкост. Когато Малиен си сложи очилата и вложи амплимета, занаятчията тайно започна да се надява, че аахимата ще се провали. Ако старицата можеше да го управлява, какъв шанс оставаше за нея самата?

Възрастната жена натисна кристала надолу и го фиксира. Конструктът се разтърси с ръмжащ механизъм и плавно се издигна от пода. Придвижването на един превключвател породи изблик на горещина. Накрая Малиен дръпна командния лост и машината продължи да се издига. Тя я насочи към тавана, описа малък кръг и бавно започна да я спуска.

— Още от самото начало си знаела какво трябва да се направи — обвини я Тиан.

Върху челото на Малиен бяха изникнали множество капчици пот. Направляването се оказваше по-трудно, отколкото изглеждаше.

— Дори не подозирах, преди ти да откриеш онези отвори.

— Е, ти успя.

Откритието бе забележително, монументално. След този момент светът никога нямаше да бъде същият.

— Моят вид е дирил тази тайна в продължение на две столетия — тук и на Аахан.

— Но не сте съумели да я откриете. Задължително ли е да се използва амплимет? — попита Тиан.

— Според мен не. Достатъчно е хедронът да е силен и операторът да има опит.

— Рулке разполагал ли е с амплимет?

— Не зная. Твой ред е, Тиан.

— Ще ми позволиш да го използвам?

Не изглеждаше възможно.

— Защо не?

— Помислих си…

— Лостът продължава да работи на същия принцип, само че сега дърпаш към себе си, за да набереш височина, и буташ надолу, за да се спуснеш.

Тиан обгърна пръсти около ръчката. Сърцето й биеше оглушително.

— И помни, това не е кланкер.

Занаятчията преглътна и много бавно дръпна лоста към себе си, както бе направила Малиен. Конструктът се понесе във въздуха.

— Спусни го обратно, бързо!

— Какво има? — отчаяно възкликна Тиан. — Какво сгреших?

Старицата безмълвно посочи към цепнатината в скалната стена.

Лиринкс се приземяваше сред отломките. Последва го и втори, и трети, и още прекалено много, за да бъдат преброени.