Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кладенецът на ехото (2)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Tetrarch, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
filthy (2017 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2017 г.)

Издание:

Автор: Йън Ървайн

Заглавие: Тетрарх

Преводач: Радин Григоров

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: MBG Books; Ем Би Джи Тойс ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: австралийска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Елиза Чернева

ISBN: 978-954-2989-42-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3628

 

 

Издание:

Автор: Йън Ървайн

Заглавие: Тетрарх

Преводач: Радин Григоров

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: MBG Books; Ем Би Джи Тойс ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: австралийска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Елиза Чернева

ISBN: 978-954-2989-43-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3787

История

  1. — Добавяне

Осемнадесет

Скрутаторът бе разположил лагера в пещера под стръмния двоен връх. Иризис и екипът й не бяха спирали да работят от дни — картографираха излъчванията на полето и се опитваха да разберат какво му се беше случило. И освен това изготвяха приспособление, което да разчете аурата на възловата точка и — надяваха се — да им предостави достъп до историята й. То бе изработено от златни и сребърни листове, платинени проводници и разнообразни кристали. В изящната си деликатност напомняше бижу, а на външен вид смътно наподобяваше водно конче. Разбира се, тази форма не бе задължителна — Иризис бе открила в тази работа единствено утешение и се бе постарала да изработи приспособление колкото се може по-красиво и екстравагантно. Работата беше изключително трудоемка, в още по-голяма степен заради слепотата, но младата жена бе непримирима.

Повече не видяха лиринкса. Иризис бе сигурна, че посещението му е свързано с възстановяването на полето, което ставаше все по-силно всеки ден.

— Вече е почти достатъчно силно, за да захрани кланкер — обърна се тя към Флид на четвъртото утро.

Скрутаторът се надигна от спалния си чувал и почеса безвласата си гръд.

— Първите добри новини. Как върви изработването на прибора?

— Почти е готов. Едно нещо ме обърква, Ксервиш. Защо Съветът не е пристъпил отдавна към изработването на подобно приспособление?

— Късогледство — отвърна той. — Ние смятаме своята магия за самия връх на Тайното изкуство. И по отношение на могъщество несъмнено е така. Но нашият начин на употреба не е особено изтънчен. Освен това ние не притежаваме способността да виждаме полето. Черпим енергия интуитивно, почти сляпо. И когато нашето Изкуство не успя да разбере причината за рухването на възела, не се замислихме, че по-долните способности биха отбелязали успех.

— Все още не е сигурно, че нашите незначителни умения ще успеят.

— Скромността ти е похвална — каза Флид със зачатъците на кисела усмивка.

— Уча се от най-добрите.

Тя пристъпи към подготовката на пореден кристал. За тази работа не й се налагаше да вижда. По време на чиракуването си често бе изработвала бижута на тъмно в спалното помещение. Тази работа й доставяше най-голямо удоволствие, но заради войната не й оставаше време.

— Какво точно търсим? — попита тя. — Или това е друга от вашите скрутаторски тайни, които не бива да бъдат разкривани никому?

— Няколко неща. — Флид я докосна над лакътя с изкривения си пръст. — Първо, с моята груба мощ и твоето фино приспособление ще опитаме да извлечем аура от самата възлова точка. Това може да ни позволи да надникнем в неотдавнашната й история, макар че тези излъчвания са трудни за разчитане и още по-трудни за тълкуване. Тиан бе успяла да постигне това с повреден кристал. Но пък тя… — Скрутаторът въздъхна тежко.

На Иризис й бе писнало да слуша за Тиан.

— Не е ли опасно? — раздразнено попита тя.

— Много. Процесът ще изисква голямо количество енергия, а единственото място, от което мога да я изтегля, е самата възлова точка. На практика това означава да насоча собственото й излъчване към нея. Да не говорим, че опитът да се предизвика аура в нещо толкова мощно… Ще има трудности, които ще се наложи да преодолеем.

— И други излъчвания?

— Щях да стигна и до това. Полето, обграждащо възлова точка, се заражда от слабата сила, която Нунар е описала преди век. Но ние вярваме, а и самата тя е отбелязала в своето Гадателско изкуство, че съществуват и излъчвания с превъзхождаща мощност. Не знаем как да ги откриваме или да черпим енергия от тях, макар някои мистици да са успявали по случайност. Но никой от тях не е останал жив, за да опише откритието си.

— И ако по случайност попаднете на тези сили…

— Краят на екзистенцията ми ще бъде далеч по-зрелищен от кончината на онази клета гадателка в акведукта. Ти също ще ме последваш, ако се намираш наблизо — додаде с кикот Флид.

— Не се надявайте — тросна се Иризис. — Откакто ме ослепихте, нямам никакво намерение да се доближавам до вас.

— Предупредих те, но ти не можеше да не си завреш носа.

— Опитвах се да ти помогна!

— Което говори още по-лошо за теб! — весело каза скрутаторът.

— Вървете си. Повече не искам да ви виждам.

Осъзнала иронията на думите си в настоящия контекст, Иризис се засмя. Трябваше да избухне или в смях, или в сълзи. Ксервиш Флид се присъедини към веселието й.

И последният кристал беше готов. Иризис го инсталира и провери устройството с пръстите си. Завършено, то притежаваше изострена прилика с водно конче, макар и само с един чифт криле.

— Харесва ми да гледам как работиш. Ръцете ти са толкова красиви. А опитната увереност, с която се движат, обогатява красотата им.

Иризис издигна пръсти пред невиждащите си очи.

— Харесва ви онова, което правих с тях снощи, и искате да си заслужите още.

— Признавам. След онези мъчения преди тридесет години бях престанал да се надявам, че някога отново ще изпитам това удоволствие.

Думите му я изненадаха.

— Тридесет години? Дори и човек като вас би трябвало да е обграждан със значително женско внимание. Все пак вие сте скрутатор, а много жени намират властта за… привлекателна.

— И ти си една от тях.

— Така изглежда.

— Преди теб ми липсваше храбростта да се разголя.

— Наистина ли? Дори един скрутатор трябва да признава слабостите си.

— Бивш скрутатор. Освен това ти рискуваш живота си с близостта си до мен.

— Смятам, че в настоящия момент наградата за главата ми е почти колкото вашата.

— Не е, но те очаква мъчителна смърт, когато те заловят.

Когато?

Побиха я тръпки. По-рано никога не го бе чувала да говори по такъв начин.

— Скрутаторите не биха си позволили унижение. Те ще ни заловят и изправят на съд, дори и ако им се наложи да ни преследват цял живот. Никога няма да се предадат.

— В такъв случай ние не можем да направим нищо — каза тя, стараейки се да звучи небрежно. — Нека продължим със своята си работа. Приборът е готов.

— Ще повикам останалите.

След като скрутаторът се отдалечи, Иризис започна да диша дълбоко, за да се успокои и подготви съзнанието си за предстоящата процедура. Това, което скоро щеше да опита, щеше да бъде по-трудно от всичко, което бе правила досега. Грешките бяха недопустими, животът на Флид зависеше от това. Тя се бе вкопчила в надеждата, че по някакъв начин скрутаторът ще успее да ги спаси, въпреки нещата, които й бе казал току-що. Но ако той умреше, с тях щеше да е свършено.

Хрущене по склона оповести приближаването на групата. Флид раздаваше нареждания.

— Зойл, застани там. Оон-Ми, премести се. Ти, Иризис, остани където си и се постарай да се настаниш удобно. Процедурата може да се проточи.

Заеха местата си.

— Започваме ли? — попита скрутаторът. Макар че официално той вече не заемаше тази длъжност, Иризис не можеше да мисли за него по друг начин.

— Готова съм. — Сляпата протегна прибора напред.

— Аз ще го взема.

Флид го издърпа от ръцете й.

— Какво правите? — Тя напразно опипа въздуха около себе си.

— Знаеш какво правя. И защо. — Ксервиш се отправи навътре в пещерата. — И твоят ред ще дойде.

— Какво трябва да правя?

— Просто дръж нещата под око. За всеки случай.

Той подхвърли водното конче във въздуха. То се завъртя, а когато се отпусна, Зойл се провикна:

— Очите сияят!

— Успокой се, момче — изръмжа Флид. — Не се намираш в цирка. Открий полето, Иризис.

Тя хвана индикатора си с две ръце и извика образа. За тази цел не й беше нужно зрение.

— Виждам го.

— Кажи ми как изглежда?

— Отделните ивици се движат по-бързо и са повече. Сега оформят почти пълна осмица, като две долепени корони.

— По-добре, но все още далеч от пълно възстановяване. Задръж образа. Оон-Ми?

— Готова и нетърпелива, сър — отвърна занаятчията. Иризис почти можа да види усмивката й.

Гласът на Флид бе придобил пълна сериозност.

— Ще контролираш притока на енергия много внимателно. Ако се включи обратно във възела и образува затворен кръг, много бързо ще излезе от контрол, а аз ще съм безсилен да го спра. Поддържай слаб прилив. Усетиш ли рязко изменение, прекъсни веднага.

— Разбрано, сър.

— Аарп, на теб се пада най-трудната част. Надявам се, че ще се справиш.

Момчето се изду от гордост.

— Няма да ви разочаровам, скрутаторе.

— Постарай се да е така, иначе лично ще те предам за закуска на онзи лиринкс.

Флид отново се раздвижи. Докато минаваше край Иризис, скрутаторът доближи устни до ухото й:

— Наглеждай момчето.

— Бих, ако не бяхте унищожили очите ми.

— Знаеш какво имам предвид — изръмжа той.

— Все още не сте ми казали какво да правя, сър — изписка Зойл Аарп. Макар и едър на вид, той все още говореше с юношески неукрепнал глас.

— Не съм ли? С този прибор ще насоча енергия обратно във възловата точка. Надявам се, че това ще породи слаба аура. Ти трябва да се съсредоточиш върху тази аура — тя е ключът към разрешаването на проблема с гаснещите възли. Започни!

Иризис чу слабото дрънчене на сребърно и златно фолио. Полето стана по-ярко — не бе увеличило силата си, тя просто го виждаше по-ясно.

— Започни да подаваш енергия, Оон-Ми.

Съвсем елементарно умение, ключово за един занаятчия, а непостижимо за Иризис. В мига преди излъчването да потече, тя завиждаше на Оон-Ми, може би дори я мразеше.

— Не виждам нищо — обади се Зойл. — Сигурен ли сте…

— Млъкни, хлапако! — прекъсна го скрутаторът. — Още не сме започнали. Ще ти кажа…

Зойл изхлипа. Иризис тактично прочисти гърло, с което накара Флид да замълчи. Младежът бе особено чувствителен и определено не бе свикнал с грубия изказ на скрутатора.

— Увеличи съвсем малко, Оон-Ми.

Процесът се проточи. Ксервиш Флид продължаваше да изисква по-силно излъчване, което да подхранва странната му магия, а Зойл Аарп не спираше да се вглежда и да обявява, че аура не се забелязва.

— Няма да издържа още дълго — оплака се Оон-Ми след половин час. Гласът й бе напрегнат и глух. — Става все по-трудно да удържам прилива.

— Ще трябва — каза Флид. — Още не сме открили нищо.

— Може би няма нищо за откриване — промърмори Иризис. — А може би ще е необходима повече енергия, отколкото тази точка е в състояние да предостави. Какво ще стане тогава?

— Не ми казвай как да си върша работата! Не съм идиот!

Оон-Ми предостави по-силно излъчване.

— Виждате ли нещо? — промълви тя.

— Не. Зойл?

— Нищо, сър.

— Не мога да увеличавам повече — каза Оон-Ми. — С цялото ми уважение, сър, намирам се на предела на силите си.

— Надмини го! — кресна скрутаторът. — Не забравяй, че всички ни грози смъртна присъда.

Зойл изхъхри уплашено.

— Какво искате да кажете? — възкликна Оон-Ми.

— Джал-Ниш ни търси — бързо се намеси Иризис. — Ако успеем да изпълним задачата си, той няма да може да ни докосне и с пръст. Но ако се провалим, всички ни чака съдбата на скрутатор Флид. — Тя отпусна ръка върху рамото на момчето.

— Нека се погрижим да не се проваляме! — заяви Ксервиш Флид. — Мога ли да разчитам на теб, Зойл?

Макар и с потрепващ глас, юношата отговори:

— Да, сър.

— Ще опиташ ли още веднъж, Оон-Ми? — продължи с въпросите си скрутаторът. — Трябва да изтъкна, че аз съм този, който поема най-голям риск.

— Ще опитам, сър — тихо отвърна запитаната.

Това не се хареса на Иризис. Оон-Ми беше най-доверената й занаятчия, защото тя познаваше способностите си и никога не ги надхвърляше.

— Не спирай да ми подаваш енергия, докато не ти кажа.

Тези думи на скрутатора я притесниха още повече. В такива обстоятелства можеше да се случи всичко.

Силата се стрелна в увеличен поток.

— Виждаш ли нещо, Аарп? — попита през зъби скрутаторът.

— Не… Засякох съвсем слаба аура, но тя изчезна почти веднага.

— Продължавай, Оон-Ми.

Занаятчията не каза нищо, ала Иризис усещаше как напрежението изкривява полето. Усещането не й се нравеше.

— Увеличи. Увеличи, мътните да те вземат!

Излъчването се увеличи отново. Вече в него ясно се усещаше треперене. По челото на Иризис изникнаха капки пот.

— Достатъчно, сър — просъска тя.

— Не спирайте!

Лошото предчувствие още по-силно захапа Иризис. Треперенето се превърна в разтърсваща вибрация, която би могла да разкъса кланкер.

— Главата ми! Спрете! Спрете! — простена Зойл.

Иризис отново го докосна.

— Всичко е наред, Зойл. Скрутаторът няма да допусне да ни се случи нещо.

Неочаквано вибрацията придоби увеличение в гигантски пропорции. Оон-Ми опита да спре излъчването, ала то бе затворило веригата, излизайки извън контрол. Тя изхриптя. Зойл Аарп рухна на земята, сгърчен. Иризис можеше да усети яркостта на излъчването върху кожата си.

Скрутаторът се намираше от лявата й страна — тя можеше да види изкривяването в полето. Дъхът му излизаше с накъсано съскане. Иризис долови миризмата на опърлена коса.

— Флид?

Той не отговори. Не можеше. Енергията се обвиваше около него подобно на змия. И в него. Ако Иризис не направеше нещо, всички те щяха да умрат.

Размахът на ръцете й уцели нажежения прибор и го изтръгна от скрутатора. Захвърленото приспособление се удари в стената на пещерата със звън. Деликатните метални нишки се разкъсаха. Кристалите се разпиляха по пода.

Притокът секна моментално, сиянието изчезна. Останаха да се чуват единствено сподавените стенания на Зойл.

— Оон-Ми? — провикна се Иризис.

— Добре съм — отвърна занаятчията между изхрачванията си.

— Скрутаторе?

Първите звуци, отронили се от устата му, бяха неразбираеми.

— Ще оживея — промърмори сетне Флид.

— Зойл? Зойл!

Иризис пролази до младежа. Той лежеше на една страна, свит.

— Изглежда е получил пристъп — каза Оон-Ми.

— Точно от каквото имахме нужда. — Скрутаторът отново бе възвърнал обичайната си хапливост.

— Вие го предизвикахте — остро каза Иризис.

— Провалим ли се, умираме — рязко заяви Ксервиш Флид. — Успеем ли, може и да оцелеем. Това е най-ясният начин, по който мога да ти го кажа. Устройва ли те?

— Но вие му наредихте да рискува живота си. Сторихте същото и с Оон-Ми.

— Е, и? Момчета на неговата възраст всеки ден рискуват живота си в армията.

— Но Зойл не е в армията.

— Само защото разполага с умение, което ни е нужно. Ако се провалим, на всички ще се наложи да се сражават, за да оцелеят, включително на хора като теб и Оон-Ми. И като мен!

— Идва на себе си — каза Оон-Ми.

— Крайно време беше! Изправи се, момче, и ни кажи какво си видял.

— Аура, сър — дрезгаво рече занаятчията. — Не се задържа дълго, но образът беше ясен.

— И какво представляваше той?

— Полето. И нещо друго. Две плоскости лежаха в центъра, пресичащи се под прав ъгъл.

— Плоскости?

— Да. По повърхността им се разливаха вълни.

Скрутаторът слушаше изключително напрегнато.

— А сърцевината на аурата?

— Беше странна, сър. За миг видях сянката на лиринкс, обградена от светлина. Зад нея полето изчезваше в някаква дупка. Изтичаше като изтеглено от водовъртеж.

— Полето? — възкликна скрутаторът.

— Виждам движение — провикна се един от останалите на пост войници.

— По-точно? — Флид се обърна по посока на звука.

— Лиринкс. Не, не е сам. Трима са. Отправили са се право насам.

Скрутаторът изруга.

— Напълно очаквано, като се вземе предвид енергията, която използвахме току-що. Колко остава до здрач?

— Почти час — отвърна войникът.

— В такъв случай не можем да сигнализираме на въздухоплава. Мястото подходящо ли е за отбрана?

— Не и срещу трима лиринкси, освен ако не сте в състояние да използвате силата си отново.

— В момента не съм в състояние да прогоня и пеперуда — отвърна Флид. — Ще се отправим към върха. Те ще трябва да напреднат към нас отдолу.

— Освен ако някой от тях не умее да лети — вметна Иризис.

— Това е най-доброто, което можем да направим.

Отправиха се към върха. Оон-Ми водеше Иризис за ръка.

— Постъпи храбро — обърна се последната към занаятчията си.

— Вече ми се струваше, че мозъкът ще изтече през ушите ми.

— Но ти запази самообладание. И издържа.

— Ако не беше намесата ти…

— Нека не говорим за това. Какво правят лиринксите?

Оон-Ми спря, за да се обърне.

— Напредват към пещерата ни.

— Убеден ли сте, че изследването ни ги е привлякло насам, скрураторе? — попита Иризис.

Гласът му дойде иззад нея:

— Да.

— Но как?

— Те бяха открили начин да намират кланкерите ни по аурата, зараждаща се от контролера. Тиан откри брилянтен начин да заглуши това излъчване.

— Отново проклетата Тиан — промърмори Иризис.

— Но въпросът ти ме учудва, Иризис — ледено продължи скрутаторът. — Та нали след кристалната й треска ти се опита да си припишеш откритието.

Тя почувства червенина да плъзва по страните й. Какво я бе прихванало тогава, за да постъпи така?

— Смятам, че някъде тук са оставили наблюдателно устройство, което да засече евентуална наша поява — заключи Флид.

Изкачването беше трудно. Слънцето залезе преди да са достигнали върха. За последния отрязък от ронливия път Иризис бе издърпана с въже. Влажен вятър вееше в тила й.

— Не се движи — каза й Флид. — Този връх не е по-широк от разстлан чаршаф. Направиш ли три крачки в която и да е посока, политаш. Зойл, какво си мислиш, че правиш? Остави камъка.

Изтрополяване.

— Проклет глупак! Не върху крака ми!

— Опитвах се да помогна, сър.

— Остави това на онези, които знаят как.

Иризис можеше да усети пропастта. Зъбите й започнаха да тракат.

Един от войниците запали сигнален фенер. Обърнат към долината, скрутаторът го повдигна високо. Той изпрати поредица проблясвания, за момент го затвори отново, сетне повтори последователността. Иризис можа да я разбере по потракването на капака.

— Няма отговор — каза той след дълго чакане. — Къде са лиринксите?

— Продължават да ни следват — каза Оон-Ми. — Почти са на разстояние един арбалетен изстрел.

— Пригответе оръжия.

Изстъргаха мечове. Някой започна да зарежда арбалет. Иризис се чувстваше безполезна — особено когато враговете се намираха достатъчно близо, та потракването на ноктите им да бъде чуто. Само да можеше да вижда… От тази позиция щеше да им даде да се разберат.

Арбалет стреля.

— Пропуснах! — изруга войникът.

— Колко близо искаш да дойдат? — презрително каза скрутаторът. — От упор да им простреляш носа?

— Светлината подвежда, сър.

— Тогава изчакай да видиш ноздрите им и тогава стреляй.

— Не искам никога да виждам лиринкски ноздри — каза Иризис. — Сред тях има ли летци, Ксервиш?

— Изглежда не, но когато се стъмни напълно, ще могат да се изкачат спокойно, без да ги забележим. И тогава, приятели, идва време за вечеря.

Никой не се присъедини към горчивия му смях.

— Внимавайте! — извика Оон-Ми. — Хвърлят скални късове!

Нечии ръце повалиха Иризис на земята. Разнесе се звучен удар, последван от вик на болка. Някой полетя надолу. Сблъсъците на тялото с острия склон долитаха дълго.

— Кой…? — уплашено рече тя.

— Ярл — отвърна Флид. — Беше добър човек. Не поглеждай натам, Зойл.

Последва звук от трошене на кости и шумно хранене. Големи късове месо биваха поглъщани лакомо.

— Клетият — каза Оон-Ми.

— Поне бе умрял преди това — мрачно отвърна скрутаторът. — Не се надигайте. Те ще опитат отново.