Йън Ървайн
Тетрарх (54)

Двадесет и шест

Ниш и Минис прекараха почти седмица в преглеждане на шпионските доклади и изучаване на карти от маршрута, по който Тиан се бе отправила след нападението си над аахимския лагер. Впоследствие се отправиха на търсене с конструкта на Минис, придружаван от още три машини. В продължение на друга седмица следваха западния ръб на огромния Червеен лес, за да проучват твърденията на очевидци. Повечето от тези твърдения се оказаха лъжливи или погрешни. Не откриха нищо, но за Ниш имаше известна полза: благодарение на повреди и затруднения, той можа да научи малко повече за механизма на конструктите. Лъчението, на което разчитаха, тук бе по-слабо от ааханското, и това създаваше множество проблеми.

Върнаха се в главния лагер, понастоящем разположен в северната част на Алмадин, за да признаят провала си. Вече два пъти изправял се на доклад пред побеснелия Витис, Крил-Ниш никак не бе нетърпелив за предстоящата среща. Когато вестоносец го призова да се яви в командната палатка, механикът бе убеден, че го очакват страдания, но аахимският предводител като никога се оказа в добро настроение.

— Гилаелит, търгуващият мистик, който живее на върха на Бореа Нгурле, е бил отвлечен от лиринкси — каза Витис, без да уточнява източника на информацията си. — Имаш ли представа защо?

— Никога не съм чувал за него — отвърна Хлар.

— Отвличането може да не е свързано с летящия конструкт — внимателно продължи предводителят. — Възможно е лиринксите да възнамеряват да го използват в подкрепа на проучванията си.

— Плътоформиране — потръпна Ниш. От самата мисъл го побиваха тръпки.

— Искам отново да посетите Бореа Нгурле. Дръжте ме в течение. И не се приближавайте до Нириандиол.

Вулканичният връх не можеше да бъде достигнат директно от запад, защото гората бе прекалено гъста и неравна за конструктите. Затова последваха криволичещ път успоредно на Уорд Ялок, сред стръмнини и пропукани долини. Значителна част от тукашната територия бе достъпна единствено за придвижващи се пеш. Десетки хиляди войници биха били необходими за пълното й претърсване. След като отминаха източния край на езерото, те се отправиха по Големия северен път и продължиха по него на юг, докато не достигнаха отклонението към Пламтящата планина.

Ниш и Минис оставиха конструкта в подножието на планината и продължиха пеш, поверявайки машината на придружаващия ги аахим. Някъде следобед Минис спря край превит встрани храст, видимо премазан от нещо тежко. По-нагоре по склона друг храст бе смачкан изцяло.

— Интересно — каза младият аахим. — Но може да ги е смачкал кон или някакво диво животно.

— Животното просто би заобиколило. Виж, там има счупен клон. — Ниш посочи още по-нагоре по склона.

Дирята ги отведе до входа на пещера, някога прорязана от напора на лава. Върху една стърчаща скала механикът откри ясни следи от остъргване.

— Това също би могло да е дело на животно — каза Минис.

— Трябва да е имало изключително твърда кожа. Не, нещо е било пренесено по този маршрут преди седмици. Да видим откъде е дошло.

Поеха обратно сред гората и след часове търсене откриха дълбоки врязвания в чифт рухнали дървета.

— Има само един начин, по който нещо би могло да се озове тук — каза Ниш. — Нещо голямо и тежко е паднало от небето и е имало формата на конструкт. Гилаелит ви е излъгал. Той го е пренесъл горе. Само че като пленник на лиринксите машината няма да му е от полза.

— Надявам се Тиан да е добре. — Очите на Минис пламтяха.

Ниш се измъчваше от колебание. Той вече не искаше Витис да получи летящия конструкт, но тъй като вече бе прекалено късно да направи нещо, поне можеше да си припише известна заслуга.

— Да отидем и да проверим.

— Първо трябва да кажем на приемния ми баща.

— Заради това забавяне ще я изгубиш — каза механикът.

Аахимът потръпна, но само за момент.

— Татко изрично ми забрани да отивам в Нириандиол. Не мога да му се опълча.

— Докато се върнем, конструктът ще е изчезнал. Тиан също.

 

 

Отне им ден да открият Витис, защото той бе отвел контингент аахими до югоизточния край на езерото Уорд Ялок. Предводителят ги наруга, задето не са тръгнали след Тиан веднага.

— Но ти ми забрани… — поде Минис.

— Минал си покрай две хиляди конструкта, за да ме намериш. Трябвало е да проявиш малко повече инициативност!

Витис отдели шестдесет машини, които веднага поеха обратно към Бореа Нгурле. Макар че пътуваха непрекъснато, пак им отне ден, за да стигнат.

Ниш предварително знаеше, че са закъснели. Разлагащите се тела на верандата и залостената врата само потвърдиха предчувствията му.

— Строшете вратата! — мрачно нареди Витис.

Халцедоновата порта се оказа неочаквано упорита. Десетина удара бяха необходими, за да я разтрошат.

— Претърсете всяка стая, килер и подземие — нареди предводителят. — Онзи ухилен маймун не спираше да ни се подмазва, а през цялото време е криел конструкта! Ще го унищожа!

Горните нива се оказаха празни, но по време на дългото претърсване аахим дотича откъм мазето.

— В едно от подземията има залостена врата, Витис.

Лицето на предводителя просия.

— Разбийте я!

Всички се хвърлиха надолу. Ниш изостана. Когато достигна вратата, един аахим бе започнал да я сече с брадва. Между ударите механикът долови познато жужене.

— Все още е вътре — ревна Витис. — Бързо!

Той измъкна виолетов жезъл и го насочи към вратата, която се пръсна на късове.

В далечния край на подземната зала се намираше конструктът. Част от металните пластини бяха прикрепени към задната част, а към едната му страна бе прикрепено странно четирикрако приспособление. В кабината на конструкта се виждаше дребна, тъмнокоса жена, която рязко се обърна при нахлуването им.

— Тиан! — изкрещя Минис.

 

 

Тиан бе пролазила до тетрапода, бе извадила хедрона и в момента се отправяше обратно. Катеренето бе изтощително, макар че вече го бе повтаряла многократно. Безполезните й крака не спираха да се поклащат. Тя се плъзна вътре, вложи кристала и го застопори.

Настаняваше се на креслото, когато първият удар се стовари върху вратата на мазето. Острието на брадвата се вряза сред дъските, преди да бъде изтеглено. За момент нечие око надникна през дупката, сетне ударите заехтяха отново. Вратата нямаше да издържи дълго.

Рухването й дойде дори по-рано от очакваното — сломи я енергийна експлозия. Дузина аахими нахлуха вътре, предвождани от Витис. Нямаше време за довършване на тестовете. Нямаше и време да си слага коланите. Тиан сграбчи насочващия лост, включи се в полето и механизмът оживя. Таптерът се издигна на нормална надземна височина, поклащайки се във въздуха. Но щеше ли да може да лети? Занаятчията си сложи специалните очила и откри превъзхождащите излъчвания. Тук те бяха особено силни.

— Спри! — кресна Витис и повдигна някакъв жезъл.

Тиан сграбчи оръжието на Гилаелит, насочи го към нахлулите и го задейства. Лъчът прокара диря на разруха в стената, преди да пръсне прага. Аахимите отскочиха назад.

Тя завъртя таптера — прекалено рязко, защото в инерцията си машината се обърна с муцуна към вратата. Аахимите отново настъпваха. Жената стреля отново, само че този път лъчът се разпадна почти веднага сред рояк от искри — съхранената в кристала енергия бе изчерпана.

Тиан тласна лоста напред, вложи енергия и зави към прозореца, обърнат към кратера и езерото. Ускорението я притисна назад.

Ярка виолетова светлина я окъпа, заляла стъклото на навигационния ствол. Тиан изгуби полето, механизмът се задави, но вече бе прекалено късно да спира. Жената повдигна ръка пред лицето си, а таптерът се вряза в множеството цветни стъкла. Навсякъде се разхвърчаха дървени и стъклени отломки.

Тиан отдръпна лакът от лицето си. Конструктът падаше като камък. Но виолетовата светлина повече не я обгръщаше и занаятчията успя отново да се включи в полето. Тя отмести превключвателя за летателен режим, дръпна лоста към себе си, установи поток към превъзхождащите излъчвания. Сега й оставаше единствено да се моли.

Нищо не се случи. Може би амплиметът отново отказваше да й се подчинява, решил, че с Витис ще има по-голям шанс да постигне плановете си, каквито и да бяха те? Този път няма да бъде твоето, зарече се младата жена. Таптерът щеше да се разбие, бипирамидата щеше да потъне на дъното на езерото, а когато вулканът изригнеше, потъналият кристал щеше да бъде разкъсан на парчета. Тя запрати тази мисъл към амплимета, стараеща се поне да постигне изменение, ако не контрол.

Машината продължи да се носи към яркосиньото езеро. Стръмните скални стени на кратера прелитаха край нея. Виолетовото сияние отново я сграбчи. Полето премигна, но се върна веднага — Тиан бе излязла извън обхвата на смущаващото излъчване. Само че това не й помогна — бипирамидата не черпеше енергия от превъзхождащите излъчвания. Врязването във водната повърхност щеше да бъде забележително. Ъгълът не беше достатъчен, за да успее занаятчията да се откъсне от падането си и да се издигне.

Сблъсъкът с въздушна яма разтърси таптера и едва не я събори от стола. Жената се вкопчи в лоста, измествайки го встрани. Конструктът започна да се извърта във въздуха. Споходена от неочаквана идея, Тиан изчака таптерът да извърти нос към небето и дръпна лоста с все сила към себе си. За момент кръвта се оттече от главата й и жената припадна. Свести се притисната към седалката. Таптерът се издигаше право нагоре, като детска ракета.

Нириандиол отново се приближаваше към нея, разположен на базалтовия склон над езерото. Занаятчията промени курса си, за да избегне строшения прозорец и аахимите, които насочваха оръжията си. Минис сред тях ли беше? Виолетовата светлина блесна към нея за частица от секундата. Тиан се закани на Витис с юмрука си, промени курс и отлетя.

На юг се стелеше голяма облачна покривка. Младата жена побърза да се възползва от това прикритие, изкачи се над него и определи посоката си по слънцето. Тръпките й от напрежение се бяха предали на самия конструкт, плъзгащ се сред небето. Сега накъде? Най-големият град на Боргистри се намираше на около двадесет левги на юг, но там небето бе чисто и Витис скоро щеше да разбере накъде е поела. Щеше да я настигне в рамките на ден. Присъствието й там щеше да доведе до война.

А може би тя само си търсеше оправдания да не отиде? Тиан се страхуваше от скрутаторите — по подобие на всеки макар и полуразумен човек. Тя все още бе бегълка и на практика отговорна за аахимската инвазия. Неин дълг беше да предаде таптера на скрутатор Кларм, но…

Тиан отчаяно искаше да открие Гилаелит и да узнае за евентуалното си изцеление. Би дала всичко, за да постигне това. Но дори и да успееше да го намери, един лиринкски пленник не бе в състояние да стори много за нея.

Здраве или дълг? Себичност или себеотрицание? Снизорт или Боргистри? Таптерът щеше да допринесе за прекратяването на безкрайната война и цялото страдание, което въпросната рат бе породила. Здравето й не бе от значение. Време беше да изпълни дълга си.

Занаятчията обърна конструкта на юг към Лайбинг, столицата на Боргистри. Или по-точно се опита, защото контролният механизъм не й позволи. Очевидно беше, че амплиметът няма намерение да попада в ръцете на скрутаторите. Не за пръв път я отделяше от тях.

Тиан можеше да се приземи, както вече бе постъпила веднъж, да отстрани амплимета и да поеме към Лайбинг ниско над земята. Това бе най-разумната и отговорна постъпка. Тя се поколеба, но само за миг. Капризният амплимет й бе предоставил достатъчно оправдание. Надеждата надделя над отчаянието и младата жена полетя към Снизорт. Чувстваше се гузна, но пък ако съществуваше шанс да излекува гърба си… какво толкова лошо имаше в това да се възползва от него?

 

 

На фона на отдалечаващия се конструкт Витис се отдръпна от прозореца — толкова побеснял, че не бе в състояние да се държи на крака. Минис бе пребледнял и трепереше. А на Ниш му идваше да ликува.

— Вижте накъде ще отлети — писна аахимският предводител. — Проследете я! Предложете огромни възнаграждения за ценна информация и жестоки наказания за лъжлива. Открийте хората, слугували тук. Оцелелите не може да са стигнали далеч. Запишете всички информатори. Хан, докарай флотилията ми тук. Свържи се и с останалите части. Ще тръгнем след нея с всички конструкти, с които разполагаме.

Първенецът на клан Интис скоро откри слугите на Гилаелит, избягали в пещерни укрития, и ги подложи на мъчения. От тях не научи нищо, защото те не знаеха плановете на Тиан. Никс, единственият който би могъл да има известна представа, не можеше да бъде открит.

Трябваше да изминат две седмици, преди да открият първите следи, тъй като Тиан бе влетяла в гъста облачна покривка, позволила й да скрие посоката си на бягство. Сега разбраха, че е поела на югозапад. Аахимските конструкти се спуснаха успоредно на Големия северен път, пораждайки значителна паника сред жителите на Боргистри. Нямаше друг път — малко друмища прорязваха Червейния лес, а те не бяха подходящи за конструкти.

Конвоят непрекъснато нарастваше, защото отделилите се отряди се вливаха обратно. Отвъд Нишин и Лакътин флотилията се разпръсна в обхват от сто левги. Някои от конструктите продължиха на запад към Талтид и отвъд, други завиха на юг към Нихилнор и Ооло, трети свърнаха към Салудит и Лунния друм, за да покрият Боргския лес. Дори Мъгливите блата не бяха пропуснати. Машините непрекъснато обменяха информация помежду си — денем с помощта на знаменца, нощем чрез светлинна сигнализация. Витис бе твърдо решен да открие Тиан, без значение в каква посока е избягала, дори и отвъд Туркадско море.

В края на третата седмица получиха информация, че Тиан е била видяна близо до Госпет, град в югоизточната част на Талтид, недалеч от Гнулпския лес. Главните сили се отправиха натам, само че близо до Госпет дирята изчезваше. Витис лично разпита информаторите, но не научи нищо.

— Възможно е лиринксите да са я пленили — каза той.

— Бихме могли да изпратим посланици до Снизорт — предложи Триор. — Да предложим награда за нея и допълнителна за таптера.

— Каква награда? — обади се Ниш и моментално съжали.

Витис го изгледа студено.

— Ти какво правиш тук? Изчезвай!

Докато механикът се отправяше към изхода, Витис поднови разговора си:

— Има само една награда, която би представлявала интерес за тях.

Крил-Ниш изстина.

— Не! — възкликна той. — Умолявам ви…

С огромните си крачки аахимският предводител се озова до вратата и го изхвърли отвъд прага.

— Ако лиринксите действително разполагат с летящия ми конструкт, предложете им съюз срещу проточовеците! — каза той. — И заключете Крил-Ниш Хлар. От този момент той е представител на вражи вид.