Йън Ървайн
Тетрарх (38)

Десет

Споменаването на Джал-Ниш тласна Иризис напред. Ужасното лице, което за момент бе зърнала под маската, още стоеше застинало в съзнанието й — кошмар на отказващо да зараства месо, обгърнато със слузеста гной. Но тя не изпитваше съжаление към него. Бащата на Ниш бе жесток и неприятен човек, някога съумявал да компенсира същината си с настойчив характер и външен вид. Сега чудовищната му външност съответстваше на сърцевината му.

— Какво става? — високо попита тя.

— Не ми крещи в ухото! До теб съм. Войниците се приближават, но бавно. Нащрек са заради мен.

— А кланкерите?

— Стопяват разстоянието. Отвъд хребета започва малка скалиста долчинка, по чието дъно се спуска поток. Той е плитък и няма да ги затрудни. Склонът от другата страна е стръмен, но не толкова, че да затрудни опитен оператор. Отвъд него започва равнина, която е идеална стрелкова позиция.

— Колко далече е мястото, от което въздухоплавът трябва да ни вземе?

— Около хиляда крачки.

— Дайте му знак да се приближи.

— Тук е прекалено ветровито. Трудно ще бъде да ни изтегли от акведукта.

— Ще си струва, ако това лиши кланкерите от време.

— Права си. Ще дам сигнал.

Иризис усети, че той започва да маха с другата си ръка. В следващия миг скрутаторът я пусна.

— Какво правите? — проплака тя, споходена от ужас. Нищо не им пречеше да избягат и да я изоставят беззащитна.

— Може да се наложи отново да използвам магията си. Войниците напредват.

— Способен сте да я използвате повторно толкова скоро?

— Вероятно не, макар че те няма как да знаят това. Поне се надявам, че не знаят. — Ксервиш Флид не звучеше особено убеден.

— Къде са кланкерите сега?

Паниката продължаваше да я дави. Тази задушаваща безпомощност не беше чувство, към което Иризис бе привикнала.

Флид не отговори. След известно мълчание Джим каза:

— Почти са достигнали потока, госпожице. Той преминава точно под нас, но те са по-нагоре по течението.

— Наричай ме Иризис. Въздухоплавът излетя ли?

— Не… Иризис. Екипажът все още развързва въжетата.

— Бавят се — промърмори тя.

Никой не отговори. Секундите се влачеха с непосилна бавност.

Тогава Флид нададе вик на болка.

— Какво има? — попита Иризис.

— Джал-Ниш води гадателка със себе си.

— С кланкерите?

— Не. В акведукта. Силна е. Не съм сигурен, че ще успея да я надвия в това си състояние.

— Какво прави тя?

Зъбите на скрутатора започнаха да тракат. Отговорът му представляваше неразбираеми срички.

— Добре ли сте, скрутаторе? — Не й се струваше уместно да използва малкото му име пред останалите.

— Не мисля, че той може да отговори, Иризис — каза гласът на Джим. — Лакът по лакът той бива изтласкван назад.

— Може би трябва да опитаме да го задържим — предложи Йорми.

— Не! — остро се възпротиви Иризис. — Не го докосвайте. Това само ще влоши нещата.

В съзнанието си тя започна да вижда образи на полето. Някой черпеше енергия от него. Не беше Флид. Не бяха и кланкерите. Изглежда непознатата мистичка бе изключително силна, за да срази скрутатор толкова бързо. Джал-Ниш определено бе дошъл подготвен.

Иризис обгърна с пръсти индикатора си. Полето изникна ясно пред нея, извиващо се като ротор сред захаросана яхния.

— Войниците идват — промърмори Джим.

Никога досега не бе съзирала полето толкова ясно. Дали това се дължеше на загубата на зрение, или по някакъв начин бе свързано с магията на скрутатора? Иризис се съсредоточи. Макар и неспособна да извлича енергия от полето, тя бе способна да я изменя недоловимо, скулптирайки теченията й в различна форма. Сега ослепената жена стори същото, насочена върху затворена извивка, която започна да наслоява многократно, докато не получи резултат от множество нива материал — или по-скоро нематериал.

Флид бе престанал да хъхри, свел звуците си до затихващо дишане през зъби. Иризис се чувстваше като пленена мишка, която ясно осъзнава приближаването на котка. Щом скрутаторът беше извън строя, единствено тя можеше да ги спаси. Войниците бяха безсилни срещу магия.

— Какво правят кланкерите сега? — тихо попита тя.

— Спряха в средата на долината. Най-близките опитват да насочат копиеметите си към въздухоплава. — Говорещият беше Джим.

— А той излетя ли най-сетне?

— Да. Идва към нас.

— Смяташ ли, че ще успеят да го прострелят?

— Възможно е, макар разстоянието да е голямо.

— А войниците в акведукта? — продължи с въпросите Иризис.

— Все още се промъкват напред.

— Предполагам скоро ще влязат в обсег.

— След няколко минути. В най-добрия случай.

— Изстреляйте няколко болта към тях, макар да се съмнявам, че това ще ги спре.

Тя чу излайването на арбалетите, последвано от презареждане.

— А скрутаторът?

Този път й отговори Йорми:

— Все още се държи на крака, но изглежда получава някакъв пристъп. Очите му се изцъклят.

Слънчевата светлина върху лицето на Иризис изчезна.

— Това въздухоплавът ли е?

— Да, високо над нас.

— А кланкерите стрелят ли?

Ако торбата с газ бъдеше улучена сега, експлозията щеше да се стовари право върху главите им.

— Не.

— Защо?

Джим се засмя.

— Защото копиеметите не са предназначени да стрелят под такъв ъгъл.

Облекчение блъсна коленете й.

— И не могат да направят нищо?

След известна пауза войникът отвърна:

— Стрелците ги демонтират. Изглежда ще ги насочват ръчно.

— Надали изстрелите ще бъдат особено точни — каза Иризис.

— Целта е голяма.

— Опитай се да ги простреляш.

Отново арбалетен изстрел.

— Никакъв шанс. Разстоянието е прекалено голямо.

— Което означава, че и те не могат да прострелят торбата на въздухоплава с арбалетите си?

— Не и от сегашната си позиция.

— Войниците почти навлязоха в обсег — предупреди Йорми.

— Стреляйте отново.

След отскочилата тетива Иризис различи писък.

— Съмнявам се, че това е била гадателката.

— Не, тя стои назад.

— Трябва да помогна на скрутатора — каза тя.

— Какво ще правиш? — попита Джим.

— Нямам представа.

Иризис отново потърси полето и различи две смущения сред него. Едното, по-близкото, трябваше да е Флид.

Тя блъсна нагънатото по-рано поле към него, но по всичко личеше, че скрутаторът не е в състояние да го използва. А може би не беше забелязал.

— Ксервиш?

— Не мисля, че той може да те чуе, Иризис.

Вражеската гадателка използваше друга част от полето. Иризис трескаво затърси начин да я нападне, само че трябваше да бъде индиректен: не би могла да удържи мистична атака. Може би да внесе изменения, които да лишат противничката от енергия? Непознатата черпеше чудовищни количества, за да поддържа атаката си срещу скрутатор Флид.

В ума си Иризис пресъздаде схема на местните излъчвания, оцветена в оттенъците на дъгата. Виолетовото и индиговото съответстваха на енергийните концентрации. Следващата стъпка бе да определи източника, от който гадателката консумираше енергия. Ето го: първоначално незабележимо оттичане, чийто виолетов цвят клонеше към непрогледност.

Всеки майстор — или дори занаятчия — би се включил към този източник, за да лиши гадателката от сила. Иризис не притежаваше тази способност, но бе развила умението да оформя полето, за да улеснява употребата му от страна на останалите.

Тя недоловимо изтъни полето около енергийния отвор, но противничката й компенсира веднага, променяйки начина на извличане, и продължи с реализацията на първоначалния си замисъл. Сега мистичката извличаше още по-голямо количество енергия с намерението да обездвижи скрутатора. За Иризис беше безнадеждно да се надява, че тя, обикновена работничка на контролери, би могла да надхитри гадателка, посветила живота си на усвояването на Тайното изкуство.

Какво щеше да стане, ако тласнеше енергийния пакет към мястото на оттичаща се енергия? Гледан отвън, той приличаше на тъмна буца. Ала концентрацията на приютената вътре енергия бе такава, че обикновен разсъдък не би могъл да я овладее. От друга страна, обикновеният разсъдък бе последното нещо, което можеше да бъде казано за един мистик. Освен това не се знаеше как тази постъпка ще се отрази на скрутатора, той беше прекалено слаб.

— Какво става сега? — провикна се тя.

— Войниците спряха — обяви Джим. — Въздухоплавът се опитва да заеме позиция, но ветровете непрекъснато го изтласкват обратно към долината. Два кланкера се приготвят да стрелят. Йорми, виждам перквизитора. Застанал е върху бойната платформа на една от машините.

— Иска да види как биваме пленени. Или убити. — Тя трябваше да действа веднага. Ако Флид умреше заради намесата й, това пак щеше да е лека смърт в сравнение с мъченията, които му бе подготвил Джал-Ниш Хлар.

Иризис откри нагънатата енергия, прикри я под формата на обикновено излъчване и я тласна към виолетовата вихрушка. Последната пулсираше в черно и бяло, защото гадателката черпеше все повече сила.

Иризис почти бе успяла, когато оттичането рязко увеличи яркостта си. Дали беше разкрита? Не, цветовата промяна продължи — черно, бяло, черно. Жената отправи един последен тласък. Компресията увисна над енергийния вихър и след миг потъна надолу. Иризис побърза да се изключи от полето. За всеки случай. И зачака, напрегната.

Нищо видимо не последва. Сетне скрутаторът започна да стене. Звукът премина в покъртителен и пронизващ вой, от който я побиха тръпки. Очевидно ходът й бе засегнал и Флид. Звученето му ставаше все по-пронизително, вбило се в тъпанчетата й. Нещо ужасно щеше да се случи. Тя напосоки посегна към него.

С последен писък скрутаторът подскочи и се стовари по гръб. Ботушите му стържеха по камъка. После настъпи тишина, накъсвана от вятъра и жуженето на въздухоплава.

— Какво стана? — провикна се Иризис. — Джим?

— Нещо избухна сред войниците. Всички те се затичаха в паника. Залива ги някаква червена пелена. О, това е…

Той повърна от отвращение.

— Ужасна смърт — простена скрутаторът. — Но по-добре тя, отколкото аз. — Флид взе ръката на Иризис. — Някой ден ще ти се отблагодаря подобаващо.

— По-добре да е някоя нощ — по навик отвърна тя. Нямаше представа какво е сторила.

— Въздухоплавът се спуска! — кресна Йорми. — Джим, хвани въжетата. Качвайте се по стълбата, сър, бързо.

— Първо ти, Иризис — каза скрутаторът. — За момента сме в безопасност. Тук във виадукта могат да виждат само върха на въздухоплава.

— Но когато излетим…

— Да, това е опасната част. Хайде.

Сляпото изкачване бе особено неприятно. Въжената стълба се поклащаше непрекъснато. Тежестта на Иризис отмести въжетата под кила на въздухоплава, създавайки впечатлението за изкачване край ъгъл. Тя нямаше представа колко е напреднала. Ами ако в момента висеше над дефилето? Потните й ръце започнаха да се изхлузват.

— По-живо! — кресна скрутаторът. — Не сме на забава.

Нечии силни ръце я хванаха под мишниците и я повдигнаха отвъд ръба на гондолата.

— Насам — рече дебел мъжки глас.

— Не виждам!

Някой я хвана за ръката и я поведе встрани, за да я настани върху платнена седалка. След миг друг приседна до нея.

— Всички са на борда — кресна дебелият глас. — Издигай.

— Не! — възрази скрутаторът. — Продължете напред по протежение на акведукта, после издигате рязко. Така ще имат по-малко време да се прицелят.

— Войниците са още живи — отбеляза непознатият мъж. — Почти са в обхват.

— Добре! Тръгвайте!

— Заеми позиция при баласта. Арбалетчиците да се подготвят. Пилот Хила, не им давай възможност за втори изстрел.

Въздухоплавът се стрелна.

— Освободи баласта.

Летящата машина отново се разтърси и се отправи нагоре. Скована от неочакван ужас, Иризис се вкопчи в ръката до нея, оказала се, че принадлежи на скрутатора. Флид я задържа, докато тя не се успокои. Арбалетите изсъскаха. Въртенето на ротора стана пронизително.

— Приближават се, за да стрелят сър. Обръщай!

Въздухоплавът навлезе в маневра, прекалено бавна за вкуса на Иризис.

— Внимавай! — ревна дебелият глас.

Разнесе се трясък, разпръснал дървени отломки. Няколко попаднаха в косата й.

— Какво става? — изпищя Иризис. — Ще се разбием ли?

— На косъм беше — спокойно отвърна скрутаторът. — За щастие уцелиха рамката на гондолата, а не балона. Снарядът не уцели никого. Няма ранени.

— Стрелят отново — обяви мъжът. — Прекалено ниско. Успяхме, сър. Вече сме извън обсег.

— Много добре — каза Флид. — Курс на север. И нека не е прекалено бързо. Не искам да пристигнем по светло.