Йън Ървайн
Тетрарх (48)

Двадесет

Искаше й се да умре. И още по-добре, помисли си Иризис, защото точно това ми предстои.

Флид се засмя сухо.

— Временен скрутатор Хлар. Радвам се да ви видя отново. Изглеждате добре.

— Никога не съм се чувствал по-добре. Защо се върна?

— За да се убедя в причината за отслабването на възловите точки.

Единственото око на Джал-Ниш се присви.

— И каква е тя?

Не му казвай, молеше се Иризис. Това е единственият ти коз.

— Лиринксите източват полето от тях.

Смехът на Хлар я накара да настръхне.

— Вярвам, че вече отхвърлихме тази възможност, Ксервиш. Вече е прекалено късно. Сега ти не си скрутатор, не си дори и гражданин. Ти си нищо! Никой не се интересува от думите ти. Как ти се струва това? Оскърбително? Ти си невидим, Ксервиш.

— Предвид нещата, които скрутаторите ми причиниха като млад, нямам никакво желание да остарявам сред тях.

— Виж ти. Не бях останал с подобно впечатление.

— Не е трудно да бъдете заблуден, Джал-Ниш. Несъмнено сте брилянтен, но виждате само нещата, които се намират право пред вас.

Хлар се прозина.

— Все същите псевдоостроумни и беззъби подмятания. В един момент става отегчително, Ксервиш.

Последва дълго мълчание, по време на което Иризис бе сигурна, че чува някакво цъкане. Дали не идваше от кристала? Тя се опита да узнае повече, но индикаторът не й показа нищо.

— Но на теб, Иризис, съм готов да предоставя втори шанс. Едва при последното ти бягство осъзнах същинската ти талантливост. Нужни са ни хора като теб.

За какво говореше той? Сигурно за начина, по който бе използвала полето срещу онази гадателка.

— Приеми, Иризис — с привиден шепот заяви Флид. — Това е единственият ти шанс.

— Зная що за човек си, Джал-Ниш — каза тя. — Мислиш ли, че бих се оставила в ръцете ти?

— Но ти вече се намираш в тях. Не съм дошъл сам. Как смяташ, че ви открих толкова бързо?

— Не се съмнявам, че предстои да обясните — подметна Ксервиш Флид. — Вие никога не пропускате да демонстрирате замислите си.

— Нещо, което ти никога не правиш! — изръмжа Хлар. — Нямаш избор, Иризис. Така или иначе ще дойдеш с мен. Но за теб ще е по-леко, ако се съгласиш доброволно.

— Няма да си правя труда — отвърна Иризис колкото се може по-небрежно, следваща примера на Флид. — Все пак благодаря.

Джал-Ниш сигурно бе очаквал подобен отговор. Той щракна с пръсти. Разнесоха се стъпки.

— Шестима войници, въоръжени с арбалети — прошепна Флид в ухото й. — И Юлия е зад тях.

Разбира се. Юлия можеше да открива хора, притежаващи талант за Изкуството. Достатъчно бе Джал-Ниш да й нареди да следи за тях. Защо Флид не беше осъзнал това? Защо тя самата не се бе досетила?

— Това е грешка — каза Флид. В гласа му се долавяше отчаяние, което Иризис никога не бе чувала преди. Надяваше се то да е преструвка. Не й се вярваше той да е слязъл тук без план за бягство. Дано да беше така, защото на нея не й хрумваше нищо.

— Трябва да призная, че съм изненадан — рече Джал-Ниш. — Великият скрутатор си позволил да попадне в ситуация, от която няма измъкване. Това не е типично за теб, Ксервиш.

— Само приятелите ми ме наричат Ксервиш — отвърна Флид, отново овладял гласа си.

— А аз никога не съм бил част от тях, нали, Флид? Още от момента, в който станах перквизитор, ти правеше всичко по силите си, за да ми попречиш.

— Това е част от изпитанието. Всички онези, които се стремят към скрутаторския пост, трябва да го преминат. Благосклонността на Съвета не може да бъде купена. Знаех, че ще се издигнете до настоящото си ниво на некадърност и без моята подкрепа.

Джал-Ниш не показа да се е раздразнил.

— Очаквах повече от теб, Флид. Но пък не всички съумяват да продължат нагоре. Други политат обратно към дъното.

— Здравей, Юлия — каза Ксервиш Флид, обръщайки се към дребната жена.

Изглежда тя не бе осъзнала, че ги е предала, защото без никакво притеснение отвърна:

— Здравей, Ксервиш. Къде беше?

— На много места. Посетих няколко възлови точки, които бяха угаснали. Знаеш ли какво е възлова точка?

— Разбира се. Място в земята, от което идва енергия, като това тук. От него се разгръщат всякакви полета…

— Как така всякакви полета? — прекъсна я Джал-Ниш.

Юлия направи крачка назад. И сляпа, Иризис можеше да усети паниката й. Джал-Ниш бе ужасявал Юлия още преди деформацията си.

— Т-тази възлова точка има четири — каза тя. — Слабото, което вие наричате полето. То сега е мъртво — ноктестите са го източили. Но има още три, много по-могъщи. Те са като стени, преминаващи една през друга.

Джал-Ниш изрева от гняв.

— Превъзхождащите излъчвания! Търсим ги в продължение на сто години! Защо не си ми казала досега?

Флид се изкиска. Юлия мълчеше. Вече бе научила по трудния начин, че отговорът „Защото никой не ме е питал“ не се приема.

— Виждаш ли тези три полета и сега? — продължи Хлар.

— Да! Те са много ярки.

— Ами ти, Иризис? И какво е станало с очите ти?

— Глупавата крава се ослепи в акведукта — каза Флид.

Джал-Ниш се засмя презрително.

— Слепец води сляпа. Е, Иризис?

— Никога не съм виждала друго излъчване, освен полето.

Но тогава тя си припомни думите на Зойл Аарп за аурата на възела в Миниен.

— Флид?

— Изкушавам се да отвърна положително, за да ви подразня. И аз никога не съм ги виждал. Но щом Юлия казва…

— Зная, че на нея може да се разчита — прекъсна го Хлар.

— Юлия — каза Флид, — виждаш ли възлопресушител някъде наблизо?

Мълчание.

— Говори, перцепторе! — викна Джал-Ниш Хлар. — Има ли?

— Да — прошепна тя.

— Къде? — Хлар звучеше изненадан.

— Нагоре по тунела, отвъд срутването.

— Войници! — гръмко нареди бащата на Ниш. — Вържете ги.

Иризис очакваше Флид да атакува, но скрутаторът не направи нищо, така че тя протегна ръце. Грубо въже стегна китките й.

— Доведете ги!

Двамата бяха поведени по тунела. Рачешките стъпки на Флид трополяха до нея.

— Стигнахме срутването — каза скоро той.

Иризис приклекна на земята. Стори й се, че войниците отместват скалите в продължение на цяла вечност.

— Почти е готово — прошепна Флид в ухото й.

Част от скалния таван се срути с пукот, разклащайки земята под нозете им.

— Никое от парчетата не падна върху главата му — със съжаление съобщи Ксервиш.

Войниците отместиха и тези отломки. След ново безкрайно чакане Флид съобщи:

— Продължаваме.

— По-живо! — кресна Хлар.

— Таванът ми изглежда малко нестабилен — с насмешка отбеляза Ксервиш Флид. — На ваше място не бих бързал толкова.

— В такъв случай вие двамата ще преминете първи. Войници, бъдете нащрек. Наоколо може да има лиринкси.

Флид закрачи през разчистения проход, последван от войниците. Тъй като нищо не се случи, Хлар ги разбута и сам пое напред:

— Махни се от пътя ми, дъртако.

Вървяха още двадесет минути, поне доколкото Иризис можеше да прецени, когато се разнесе нечие възклицание.

— Какво е това? — промърмори Джал-Ниш. — Бан и Морд, вървете да проверите.

Ръката на Флид сграбчи Иризис болезнено силно.

— Какво има, Ксервиш?

— Да изчакаме Джал-Ниш да ни каже — тихо отвърна той.

Иризис изпитваше странно усещане, непознато до този момент: месните слоеве под кожата й бяха изпълнени с вибрация. Ако докоснеше ръката си, можеше да усети раздвижването под кожата. Червата й започнаха да къркорят.

— Самата скала се движи — удивено каза Джал-Ниш. — Сякаш тече, разтяга се и кипи много бавно. Никога досега не бях чувал за подобно нещо.

— Съветът също — вметна Флид. — Скрутаторите ще искат да знаят какво го причинява. Жалко, че ви липсва смелостта да се сдобиете с това знание.

— Ще видим! — изсумтя Хлар.

— Какво правите? — прошепна Иризис.

— Опитвам се да спася старите си кости. И твоята кожа — отвърна й Флид.

— Притежавате изключително красноречие.

— Вие елате с мен — обърна се Джал-Ниш Хлар към четирима от войниците. — А вие двамата не изпускайте затворниците от очи, особено ходещия труп. Ако се опита да шавне, тропнете го по главата.

— Джал-Ниш и войниците се отдалечават — каза Флид.

— Виждате ли възлопресушителя?

— Не.

Вибрирането под кожата й изчезна, а после се появи отново, в друга посока. Усещането бе неприятно с необичайността си. Пред очите й блеснаха искри. Около синусите се разтече сърбеж. Вътрешностите й отново се разместиха с къркорене. По хранопровода й плъзна стомашен сок. Вероятно това бяха ефекти от нереалността на възлопресушителя, оказващ и върху нея влияние като върху скалата.

— Какво ще се случи сега, Ксервиш? — Гласът й звучеше накъсано.

— Нямам представа — отвърна скрутаторът, макар Иризис да бе сигурна, че това е лъжа. — Джал-Ниш се отдалечи на около тридесет крачки. Там е мъгливо, но мъглата прилича на гранит. Почти не мога да го различа.

— Виждам възлопресушителя! — долетя викът на Хлар. Накъсано ехо се нахвърли върху думите му.

— Как изглежда? — провикна се Ксервиш Флид.

Подобно на развълнувано дете, Джал-Ниш трябваше да сподели откритието си с някого, пък дори и враг.

— Прилича на… на сияеща гъба с дупка в горната част. През нея прелитат течения, в които проблясват искри. Като искрите на огън.

— На ваше място не бих се приближавал прекалено — предупреди Флид.

— Не се съмнявам! — презрително отвърна Хлар. — Войници…

Той млъкна.

— Какво стана? — попита Иризис.

— Не зная.

Отново се разнесе викът на скрутатор Хлар:

— Удивително!

— Какво виждате? — провикна се Флид.

— Това…

За втори път Джал-Ниш не се доизказа. Но този път паузата бе заменена с виковете му за помощ.

— А сега какво стана? — поинтересува се жената.

— Джал-Ниш пропадна през пода. Или в пода.

— В скалата?

— Ти се чудеше къде възлопресушителят насочва извлечената енергия. Сега вече знаем. Създава се изменение в закономерностите на самия свят.

Други гласове се присъединиха към призива за помощ на Хлар.

— Вървете да им помогнете — обърна се Флид към двамата войници.

Разнесе се писък, секнал по средата.

— По-живо! — тросна се скрутаторът.

Войниците се затичаха.

— Да вървим — каза Флид. — Води, Юлия.

Тримата се впуснаха в обратна посока. Теглената Иризис непрекъснато залиташе и се препъваше. Пътят бе дълъг. Докато стигнат разчистеното срутване, сляпата жена бе цялата в синини.

— Почакайте — задъхано рече тя. Сърцето й биеше лудо. — Трябва да спра за миг.

— Чуваш ли това? — Въпросният звук бе далечен рев. — Той ни следва. Върви!

Продължиха. Коленете на Иризис се подгъваха като желирани, но поне чудатото треперене бе спряло.

— Още колко остава до асансьора? — попита тя.

— Прекалено много.

— Дали ни настигат, как мислите?

— Не мога да преценя — изсумтя скрутаторът. — Просто върви!

И Иризис продължи да тича сред празнота. При един завой си удари коляното в скала и проплака от болка.

— Какво има?

— Нищо, само счупена капачка! — процеди през зъби тя.

— Изкачвал съм планини и в по-лошо състояние. Стегни се.

— Противен човек. Когато излезем, ще ви хвърля най-големия пердах, който някога сте яли.

— Пердах? — Флид се усмихна. — Звучи обещаващо.

След известно време той каза:

— Асансьорът не е далече.

— Къде е Юлия?

— Пред нас. Не се притеснявай за нея. Тя знае как да се грижи за себе си.

— Но знае ли как да се грижи за нас?

— Какво искаш да кажеш?

Преодоляваха последния ъгъл. Флид започна да се смее.

— Какво е толкова смешно?

— Стигнахме асансьорната шахта. Не мърдай. Смешното е, че асансьорът не е тук. Юлия се е качила без нас.

— Повикайте я обратно.

— Юлия? — ревна скрутаторът. — Спусни асансьора веднага!

Мълчание, накъсвано от тичащи крака.

— Юлия?

Тя отново не отговори, но въжето започна да се движи надолу. Иризис чуваше как то разсича водата, почти достигаща входа на нивото им.

— По-бързо!

Юлия изскимтя. Стъпките звучаха все по-близо. Ослепялата жена можа да различи хрипливия дъх на Джал-Ниш. Проклятие. Значи все пак бе успял да се измъкне.

— Кошът е тук — рече Флид, освободил ръцете си. Той помогна на Иризис да се прекачи през ръба, сряза вървите й и постави ръцете й върху манивелата. — Щом ти кажа, започваш да навиваш с все сила.

— Спрете! — задъхано кресна Хлар. — Спрете или ще стреляме!

Кошницата се залюля под скока на Флид.

— Върти! Само двама са, Джал-Ниш и един от войниците.

Иризис напрегна сили и кошът полетя нагоре.

— Застреляй ги! — ревна Джал-Ниш. — Застре… Къде е арбалетът ти, войнико?

— Пропадна, сър, докато ви изтегляхме. Простете, сър…

— Безполезен глупак! — изпищя Хлар. — Те се измъкват!

Ксервиш Флид се пръскаше от смях.

— Сбогом, Джал-Ниш. Не забравяйте да споменете за това в следващия си доклад до Съвета. Аз със сигурност няма да пропусна.

 

 

Вече наближаваха най-горното ниво. Флид се провикна към войниците:

— Джал-Ниш е в беда. Слезте да му помогнете.

Пазачите започнаха да шепнат оживено помежду си. Ксервиш Флид не се ли намираше вече извън закона?

— По-бързо! — кресна скрутаторът, докато помагаше на Иризис да излезе от коша. Свикнали да се подчиняват безпрекословно, войниците изпълниха нареждането.

Когато се спуснаха долу, Флид преряза асансьорното въже.

— Добра работа свършихме — заяви той и със самодоволно подсвиркване пое нагоре по тунела.

Без проблеми напуснаха мината през същия път, по който бяха влезли. Вън скрутаторът даде сигнал и въздухоплавът се спусна да ги вземе.

— Какво правим сега? — попита Иризис, настаняваща се върху платнената седалка. Юлия вече бе заела мястото си, свита в ъгъла.

— Ще пуснем на свобода всички Джал-Нишови скитове, за да си осигурим няколко дни, ще оставим Оон-Ми и Зойл в някоя безопасна фабрика, а после ще отидем на една среща — рече Флид. — Не зная какво ще открием там. Как са очите ти?

— Как мислите, че са? — остро отвърна тя.

— В последно време проверявала ли си състоянието им?

— Не. Защо да го правя?

Ксервиш Флид свали превръзката и подплънките. Те бяха залепнали и Иризис изохка.

— Виждаш ли нещо?

— Не мога да си отворя очите.

Клепачите бяха притиснати един към друг, залепнали от някакъв жълтеникав секрет. Скрутаторът нареди да му донесат купа с вода и ги проми.

— Опитай сега.

Иризис разтърка очи, отвори ги и се взря в посоката, в която смяташе, че се намира Флид.

— Все още не виждам нищо.

— Няма как да бъде иначе. Взираше се в тъмнината. — Той я обърна.

Жената се втренчи в него, а очите й започнаха да се насълзяват. Бавни струйки се стекоха по бузите й.

— Не е възможно да съм чак толкова грозен — сопнато отбеляза Ксервиш Флид.

— Виждам! — възкликна тя. — Виждам!

При което го прегърна и продължи да ридае от облекчение.