Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кладенецът на ехото (2)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Tetrarch, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
filthy (2017 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2017 г.)

Издание:

Автор: Йън Ървайн

Заглавие: Тетрарх

Преводач: Радин Григоров

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: MBG Books; Ем Би Джи Тойс ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: австралийска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Елиза Чернева

ISBN: 978-954-2989-42-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3628

 

 

Издание:

Автор: Йън Ървайн

Заглавие: Тетрарх

Преводач: Радин Григоров

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: MBG Books; Ем Би Джи Тойс ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: австралийска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Елиза Чернева

ISBN: 978-954-2989-43-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3787

История

  1. — Добавяне

Единадесет

Хищникът бе голям колкото едро куче, но се държеше по-ниско до земята. Освен това целият бе покрит с назъбени люспи. Главата му беше масивна, увенчана с дълги шипове, които не отстъпваха по острота на многобройните зъби в зиналата зев. Опашката му приключваше със заострено удебеление. Но не тези характеристики вцепениха Ниш. Нито отвратителната му воня.

Най-страшно бе излъчването на необичайното създание — притаено коварство, съчетано с лудост в очите му. То приличаше на звяр, превърнал мъчението в единствена цел на съществуването си: да разкъсва и унищожава. Това трябва да беше нилатлът, за когото Тиан бе споменала. Очевидно създанието вървеше подире й и сега възнамеряваше да закуси пътьом.

Един поглед към ноктите му бе достатъчен на Ниш да разбере, че това създание може да се стрелне нагоре по ствола по-бързо, отколкото самият той би притичал по абсолютно равна земя. Ако скочеше долу, щеше да има по-голям шанс да използва меча си, но това щеше да остави Юлия беззащитна — и тогава чудовищното създание щеше да последва беззащитната й миризма и да я разкъса за предястие. Механикът си представи ужаса й и реши да остане на дървото.

Ниските клони бяха неудобна за защита позиция. Стволът беше прекалено голям и чудовището лесно можеше да заобиколи, за да го нападне в гръб, или дори направо да го прескочи.

Ниш сграбчи тежка зелена шишарка и я откъсна от клона. Прибра меча в колана, премести импровизирания снаряд в десницата си и го хвърли с все сила към немигащите очи. Мятането му се оказа успешно, уцелило нилатла точно върху лявото око. Съществото изквича и се стрелна в храстите.

Нараняването бе дребно (ако изобщо такова имаше) и нилатлът съвсем скоро щеше да се появи обратно. Крил-Ниш припряно се заизкачва обратно. През досегашния си живот никога не се бе катерил толкова бързо. Няколко клона по-нагоре кракът му се подхлъзна и механикът за малко не се озова в изходната си позиция. Хлар продължи по-внимателно, ала скоро след това усети, че създанието се е завърнало.

Той си избра място, където стволът бе не по-широк от кръста му, така че съществото трудно щеше да заобиколи. Тук клоните изникваха под прав ъгъл — най-добрата опора, която дървото можеше да предложи. Мечът му не беше особено дълъг, но пак щеше да бъде достатъчен, за да отрази нападението на засилващото се изпод него създание. Както несъмнено щеше да атакува то.

Нилатлът не оправда очакванията му. Ниш напразно претърсваше с поглед долните клони, проклинайки се умствено, че не бе прекарал повече време в тренировки, когато бе имал тази възможност. Усилията му да успокои бесните удари на сърцето си се увенчаха с частичен и краткотраен успех: частичен, защото бяха прекъснати, а краткотраен, защото за завършването им така и не остана време — той усети погледа на създанието върху тила си. Чудовището се взираше в него изсред клоните на съседното дърво. Безшумно като сянка, то се бе прехвърлило на другия ствол.

Нилатлът се намираше на малко повече от три дължини. Видимо беше тежък звяр, щеше ли да успее да прескочи разстоянието? Определено изглеждаше способен да го стори. Мускулите на задните му крака се напрегнаха. Ниш прилепи гръб към ствола, сграбчи меча и изкрещя пронизително.

В отговор нилатлът се изправи на задни крака. Крил-Ниш остана с впечатлението, че звукът го е наранил, затова повтори крясъка. Пастта на създанието рязко се разтвори, за да изплюе дълъг синкав език. Но тези действия на съществото не бяха породени от тревога — Ниш узна това късно, едва когато изхрачената отрова заля лицето му.

Макар и изненадан, механикът инстинктивно понечи да се дръпне, но не беше достатъчно бърз: ядовитата лига се разля по устата и брадичката му. Силната и противна миризма породи неволно гадене. Стомашните сокове бликнаха през ноздрите.

Отровата веднага започна да разяжда и прогаря кожата на Ниш, който изрева, този път от болка, и трескаво се обърса с ръкав, по който останаха парченца кожа. Усещаше как кървящите му устни започват да се подуват.

А агонията бе невероятна, съответстваща на чувство, породено от насилствено разпукване. Но той успя да се овладее и отново се втренчи в противника си. Нилатлът бе приклекнал, напрягащ и отпускащ мускулите на задните си лапи, може би за да изненада Ниш със скока си.

Механикът не го изчака и атакува пръв, размахал острие.

Създанието се дръпна назад. Само по себе си движението бе незначително, ала изпълни Ниш с надежда. Нилатлът не беше сигурен колко опасен противник има насреща си. Скочеше ли веднъж, нямаше да е в състояние да избегне острието на меча.

Съществото започна да се изкачва, хвърляйки погледи през рамо.

Ниш прибра меча си и също пое нагоре. Не можеше да позволи на нилатла да придобие височинно преимущество.

Няколко пъти чудовището преустановяваше движението си и приклякваше, загледано с коварни очи. Тогава Ниш размахваше оръжие, крещеше, дюдюкаше, правеше всичко по силите си да изглежда заплашителен — и нилатлът продължаваше. По този начин механикът достигна дъното на коша, където осъзна уязвимостта си. За да продължи, трябваше да се придвижи по клона в посока на съществото, после да се изкатери по въжената стълба, обърнат с гръб.

Нилатлът се покачи още един клон и спря, вторачен. Ниш се молеше чудовището да си остане там. Ако скочеше в кошницата, щеше на спокойствие да погълне Юлия и да го нападне, когато той се опиташе да се изкатери.

Крил-Ниш потупа по дъното на коша с меча си.

— Юлия — просъска той.

Тя не отговори. Механикът се надяваше, че си е сложила антифоните, защото ако бе изпаднала в едно от онези състояния на паника, нищо нямаше да може да я изтръгне от него.

— Юлия!

Пак никакъв отговор. Нилатлът впи нокти в кората и откъсна парчета. Задните му лапи се напрегнаха.

— Юлия! — пронизително изпищя механикът. Не се преструваше. — Помогни ми. То се кани да ме изяде.

Чудовището отново изви гръб. Кутията на девойката проскърца. Ниш можеше да чуе и как зъбите й тракат. Клетата Юлия.

— Ниш? — прошепна тя. — Къде си?

— Под коша.

— Много се страхувам, Ниш.

— Аз също се страхувам.

Трябваше да има някакъв начин, по който да я подтикне към действие. Заплахата, която нилатлът представляваше и за нея, нямаше да е от полза, защото обичайната й реакция в такива моменти се заключаваше в укриване. И тогава се досети.

— Погледни отвъд ръба, Юлия. — Не последва отговор. — То ме нарани, Юлия, и сега се кани да ме изяде.

Главата й изникна. Дребната жена видя окървавените, гротескно подути устни, и високо зарида:

— Ниш! Бедният Ниш!

— Юлия, виждаш ли меча на С’лоунд?

С’лоунд бе войник, който ги бе придружавал в началото на пътуването.

— Да — прошепна тя. — Под раницата му е.

— Вземи го и го протегни пред себе си.

Чу се металното простъргване на меч, изваден от ножницата.

— Добре. Сега не изпускай чудовището от очи, докато се изкатервам. Ще можеш ли?

— Страх ме е, Ниш.

— То ще ме изяде, Юлия.

Механикът пристъпи напред по клона към въжената стълба. Нилатлът приготви език. Ниш кресна и се хвърли напред, размахал меча си. Създанието се отдръпна, но малко, а в очите му изникна блясък. И то не блясък на страх. Бе разбрало с какъв противник си има работа.

Тъй като не се осмеляваше да прибере меча си, Ниш улови стълбата с една ръка и опита да се изтегли. Подхлъзна се, но успя да се закачи с лакът. Сега беше обърнат с гръб към нилатла и можеше да усети погледа му. Толкова се страхуваше, че почти можеше да надзърне в съзнанието на наблюдаващото го същество, да усети блаженството от предстоящата атака.

С усилие Ниш се издигна към следващия напречник. От мишниците му се стичаше пот. Още едно стъпало. Само още три. Две.

— Не! — писна Юлия. — Ниш! Ниш!

Нилатлът скочи. Механикът зърна атаката с периферното си зрение и опита да се извърне. Потните му пръсти се изхлузиха от напречника на стълбата. Инстинктивно Крил-Ниш посегна с другата си ръка, която пусна меча, за да подири опора. Не успя да задържи оръжието с крака.

Рязкото движение на механика тласна стълбата встрани и чудовищното създание с удар се озова върху страната на коша. Гърбът му беше точно над Ниш и ако последният не беше изгубил оръжието си, щеше да разполага с великолепна възможност за удар. В сегашното положение му оставаше една-единствена отчаяна маневра, тъй като не можеше нито да продължи, нито да се върне обратно. Ниш сграбчи една от задните лапи над шиповете и силно дръпна, за да отскубне съществото от гондолата.

Напразно. Невъзможно беше мощните нокти да бъдат откъснати от коша. Нилатлът замахна назад и единствено неудобната позиция, в която съществото се намираше за подобен удар, спаси Ниш, иначе ударът би откъснал ръката му под лакътя. Сега ноктите прекараха дълбока бразда по китката. Крил-Ниш не можа да сдържи вика си.

— Ниш! — изхленчи Юлия. — Добре ли си?

— Не — простена механикът и отново сграбчи лапата. Шип прободе дланта му, ала той не се осмели да пусне — тогава нилатлът просто щеше да се обърне, да скочи и да сключи челюсти около лицето му. Бе изпаднал в безизходно положение.

Случилото се сетне го накара да потръпне. Малката Юлия изникна върху ръба на коша, балансираща като въжеиграч с босите си нозе. Стиснала дългия меч с две ръце, тя погледна надолу, видя окървавения Ниш и изкрещя от ярост.

Нилатлът скочи към нея, но хватката на Крил-Ниш му попречи, а момичето реагира светкавично. Мечът заблестя. Първият замах разсече плътта под ноздрата, вторият удар едва не разряза окото му. Създанието рязко се дръпна назад, удряйки главата на механика. Един от шиповете се заби в скалпа на Ниш, прогаряйки отрова. Решавайки, че чудовището пада върху него, механикът изпищя.

Ужасената Юлия започна да вие и да размахва острието с цялата си сила. Профучалият режещ ръб откъсна три ноктести пръста и потъна в стената на кошницата. От ранения крайник бликна кръв, заляла лицето на Хлар.

Поредният удар на девойката бе насочен към окото на нилатла, само че той нямаше намерение да остава, за да бъде насичан. Един скок го отхвърли към долните клони, където съществото се закрепи с известна трудност заради ранената лапа, преди да се стрелне надолу по ствола.

Ниш го изгуби от поглед. Той остана да виси замаян върху стълбата, опръскан с кръвта на нилатла, докато Юлия не го хвана за ръцете и не го изтегли в коша.

Тя не каза нищо, докато не го почисти от кръвта и не откри, че не е ранен сериозно. Едва тогава Юлия се притисна към него и заплака. Рида дълго, а сълзите й очистиха лицето на Ниш.

— Толкова се страхувах — изхлипа тя и доближи меката си уста до долната му устна, подута като наденица.

Ниш я целуна.

— Ти си най-храбрата жена на света, Юлия — каза той. И наистина го мислеше.

Дървото потрепна от повей на вятъра, а механикът понечи да се надигне. Спътницата му отпусна длан върху гърдите му.

— Аз ще го усетя, Ниш — прошепна тя. — Ако се върне, ще го усетя.

Дребната жена навлажни кърпа и започна да го почиства с нежна загриженост, каквато би проявила към собствено дете. След това двамата останаха да лежат на пода, прегърнати, докато механикът не осъзна, че дрехите му вонят на нилатлова кръв. Той свали ризата си, захвърли я и посегна към раницата си, за да извади чиста.

— Моите дрехи също вонят — каза Юлия, загледана в гърдите му.

Ниш посегна към нейната раница, но след миг осъзна значението на думите й. Юлия повдигна ръце, за да му помогне да свали окървавената й дреха, последвана от панталоните (върху които нямаше и едно петънце) и бельото от паяжинена коприна, покриващо цялото й тяло. Допирът на нежните й форми се оказа толкова сладостен, колкото си бе представял.

 

 

Събуди ги студеният вятър, раздвижил се сред върховете на дърветата. Двамата се облякоха, все още удивени от станалото. На моменти Юлия го поглеждаше изпод безцветните си мигли, усмихваше се и свеждаше поглед. Очите й сълзяха, но тя не си сложи маската, което бе странно.

Борещ се с къс корава безвкусна питка, опечена в жарта преди цяла вечност, Ниш си припомни странния въздухоплав, който бе зърнал. Механикът се покачи на ръба на кошницата и се загледа в небето, но не видя нищо. За всеки случай се покачи и до мангала, за да погледне на изток. Склоновете на планината отразяваха сиянието на слънцето. Но от апарата нямаше и следа.

Той се прозина, протегна се и се обърна в противоположна посока, към равнините на Мириладел, обсипани с неизброими езера, започващи да се топят. При това обръщане долови движението с крайчеца на окото си. Въздухоплавът се носеше право към тях и намеренията му не изглеждаха миролюбиви.