Йън Ървайн
Тетрарх (30)

Две

Иризис понечи да поеме дъх и установи, че въздухът я задавя, внезапно оказал се гъст като кашата от заводската столова.

— Какво ще прави с нас? — промълви тя.

— Ще наблюдава, ще изчаква, ще дебне подходящ момент. Той обожава да разтегля тези неща, за да измъчва враговете си по-добре. Трябва да сляза да го посрещна. А ти най-добре се дръж настрана, нека не те вижда веднага.

Флид пое надолу по стълбите, приведен. Иризис изпита още по-голяма симпатия към него. Скрутаторът бе неумолим и закален човек, достоен и честен. Той бе сторил всичко по силите си, но то не се бе оказало достатъчно.

Тя понесе арбалета и болтовете си към задната част на фабриката. Повечето от работниците останаха на стената, за да посрещнат кланкерите. А Иризис излезе през задния вход и слезе в дефилето сред отпадъците. Това зловонно и отвратително място изглеждаше подходящо за настоящото й отчаяние.

Жената пое сред скалите. Не бе идвала тук след някогашния си неуспешен опит за самоубийство. Тогава я беше спасила единствено появата на Ниш, който за малко не бе намерил смъртта си, но за свой късмет бе паднал сред фермата за мъх на полуидиота Ейрин Мас.

Струваше й се, че това се е случило преди цяла вечност — тогавашната й личност й изглеждаше толкова непозната. А какво ли бе станало с Мас? Бе се оказало, че той не е никакъв полуидиот, а умел осведомител, работещ за скрутатора.

Ниш й липсваше. Възможно ли беше той да е още жив? Не изглеждаше вероятно, но пък дребничкият механик бе изобретателен. Ако някой можеше да оцелее, то това бе Ниш.

Иризис продължи да крачи по склона. Гладките скали бяха покрити с тъмнозелен пролетен мъх, подтикващ я да си свали ботушите и да тръгне боса. И защо не? Нека се наслаждава на дребните неща в живота, докато още го притежава.

Тук беше спокойно. От това място щетите върху фабриката почти не се виждаха. Определено приличаше на архитектурен кошмар, но не и на кърваво полесражение.

Иризис се настани край стръмнината и се загледа в лишеите. Цветовата им последователност на зелено, сиво, кафяво, жълто и (дори) червено й даде идея за брошка. Тя започна да обмисля изработката й в главата си, макар да знаеше, че никога няма да я направи.

По забавен начин се развиваше животът. Кой би могъл да си представи всичко това само преди няколко месеца? Иризис подметна камъче в дланта си и понечи да го хвърли отвъд ръба, но спря. Ниш бе сторил същото сред неприятни последици.

Мисълта за последиците я парализира за няколко секунди, сетне тя се усмихна, сви рамене и пусна камъчето си обратно на земята. Не можеше да живее по такъв начин. Изправи се, изтупа ръце и се отправи обратно.

Достигна чакълестата зона пред предната част на стената едновременно с първия кланкер. Машината спря със стържене. Стрелецът скочи долу и застана край задния люк, стиснал дръжката, без да го отваря. Останалите кланкери също се приближиха, с което почти изцяло запълниха пространството пред завода. От вътрешността им започнаха да изскачат въоръжени и закалени в битка бойци — по десет от машина — които се строяваха край механичните крака.

Ксервиш Флид изникна сам от разрушената порта. Изглеждаше дребен и съсухрен. Изгряващото слънце улови ъгловатостта на лицето му. Създаваше се впечатлението, че скрутаторът споделя разрушеността на фабриката.

Едва тогава стрелецът от първия кланкер отвори люка. Появилият се човек полагаше усилия да накара излизането си да изглежда лесно, но все пак неспособен да скрие болката си. Краката му се отпуснаха върху чакъла с изхрущяване. Той залитна, но се изправи.

Някога заоблен, понастоящем перквизиторът бе изграден единствено от мускули. Дясната му ръка бе отрязана при рамото, което му придаваше неравномерен вид. Иризис, извършила касапската операция, за да спаси живота му, щеше да помни писъците до края на живота си.

Лиринксът, атакувал Джал-Ниш, бе разсякъл лицето му. Ноктите бяха лишили перквизитора и от око. Иризис още помнеше увисналата топка желе, надничаща от очната кухина. Бе й се налагало да се грижи за бащата на Ниш по време на цялото пътуване обратно към фабриката.

Сега увредените части от лицето му бяха скрити под полирана платинова маска, покрила липсващото око, противния червен кратер, заменил носа, и изкривената буза. Металът се извиваше под другото ухо, където тънка ивица от същия материал заобикаляше главата му. Подобна ивица обкръжаваше челото. В долната част на маската бе изрязан малък отвор за устата във формата на полумесец със закривени надолу рога. Той бе достатъчен за пиене през сламка, но не и за хранене. Сигурно перквизиторът си сваляше маската, когато ядеше.

Иризис продължи по павираната пътека, опасваща фабриката. Тя трябваше да види сблъсъка между двамата — това щеше да покаже съдбата й. Оставаха й още десетина крачки, когато перквизиторът рязко се обърна. Единственото око се втренчи в нея. Иризис застина. Изражението на лицето не се промени, но погледът съдържаше неустоима ненавист.

Няколко секунди той не помръдна, а после се обърна по начин, указващ незначителността й, и закрачи към скрутатора. Иризис затаи дъх.

— Перквизитор Хлар! — Ксервиш Флид протегна ръка. — Не мога да кажа, че някога сме виждали по-приятна гледка.

Джал-Ниш се поколеба за момент, сетне пое протегнатата му десница.

— Скрутаторе.

Някога гласът му бе звучал с топла плътност. Сега се отличаваше с пиянско завалване, породено от разрушената му уста. Перквизиторът се поклони, при което Иризис почти очакваше маската му да се изхлузи. Но нищо подобно не се случи.

— Изглежда пристигнахме точно навреме.

— Лиринксите бяха неумолими, Джал-Ниш. Те добре познават важността на това място и неговите работници.

— Нещата не се развиват добре след преместването ви тук — каза перквизиторът.

Тези му думи съдържаха заплаха и Иризис не бе единствената, която я забеляза.

— Наследих трудна ситуация.

— Това беше отдавна. След толкова време би трябвало да сте я стабилизирали.

Един перквизитор не би разговарял по подобен начин със скрутатор. Изглежда Джал-Ниш Хлар криеше нещо.

— Как се развива войната надолу по крайбрежието? — попита Флид.

Това беше удар по самодоволството на противника, само че неуспешен:

— Лошо. Макар че би могло да бъде и по-добре, ако разполагахме с кланкерите, които ръждясват тук без контролери.

— Не оглавявате ли вие проучването за гаснещите възлови точки? — поинтересува се скрутаторът. — Какъв напредък има там?

— Засега никакъв — неохотно призна Хлар. — Но възложих работата на нов екип. Много скоро очаквам резултати.

— Какъв екип?

— Предвождан от гадател Фламас.

Скрутаторът повдигна слятата си вежда.

— Дързък избор, перквизиторе. Не се съмнявам, че имате причини.

— Той няма да ме разочарова.

— Убеден съм. Но аз забравям, че сте пътували дълго и припряно. Трябва да сте не по-малко уморен от нас. Заповядайте вътре, закуската ни очаква.

— Предпочитам най-напред да огледам щетите, ако не възразявате, а после ще сляза в мината.

— Мината се намира във вражески ръце.

— Какво? — ревна Джал-Ниш. Войниците се извърнаха, вбили ботуши в чакъла. Перквизиторът снижи глас. — Това е много лошо, скрутаторе. Излишно е да ви напомням, че Съветът е изключително недоволен. Когато тези новини стигнат до членовете му… не зная как ще реагират, сър.

— Аз също съм недоволен, перквизиторе, но не мога да върша чудеса. Само армия би смогнала да защитава това място срещу сили като тези, които ни нападат, а членовете на Съвета до този момент не са сметнали за необходимо да ми предоставят командването на такава. Но имам план. Елате, ще ви разкажа подробности по пътя. — Той поведе перквизитора към портите.

Иризис се поотпусна. Сблъсъкът нямаше да бъде толкова яростен, колкото се бе опасявала. Ала положението пак беше лошо. Начинът, по който Хлар разговаряше със скрутатора, показваше, че перквизиторът разполага с подкрепата на Съвета. И показваше още, че точно обратното е в сила за скрутатор Флид.

Тя се върна в занаятчийския цех, където провери напредъка на хората си и огледа завършените контролери. Както очакваше, никъде не откри недостатъци в изработката. Занаятчиите й работеха добре. Все пак й се наложи да смъмри неколцина от чираците, започнали да се отнасят немарливо към уроците си.

Всъщност Иризис не ги винеше, самата тя трудно можеше да се съсредоточи. Перквизиторът бе изпитал антипатия към занаятчията още от първия момент, в който се бе сблъскал с нея, но по време на преследването на Тиан сред снежното плато това му чувство се бе превърнало в изгарящо презрение. Същото можеше да се каже и за нея. Тя дори си бе позволила да го зашлеви по лицето, строшавайки носа му, защото Джал-Ниш се беше държал грубо с придружавалата ги Юлия. В яростта си перквизиторът бе наредил смъртта й, само че сержантът бе отказал да изпълни заповедта. Още тогава бащата на Ниш я бе намразил силно.

Но същинската причина за ненавистта му се бе зародила впоследствие, когато, осакатен от лиринкска атака и молещ да бъде оставен да умре, Иризис вместо това се бе вслушала в настояването на Ниш и бе спасила живота на баща му. Опериран насред снежната пустош, сред виелици, Джал-Ниш Хлар действително бе оцелял — деформиран, еднорък, осъден на постоянна агония. Той бе решил да използва нежелания си живот, за да стовари същата агония върху Иризис. И разполагаше със силно оръжие, за да го стори: бе отгатнал тайната за занаятчийската й неспособност. А перквизиторът не обичаше внезапните и силни удари. В стила му беше да удължава болката до невъзможност.

Същата вечер Иризис си легна рано. В сънищата й отмъстителният Джал-Ниш я преследваше, за да свали маска и да излее върху ужасената жена жълтеникава гной от раните си…

Тя се сепна и с трескава неопитност запали фенера си. Стаята беше празна, разбира се. Вратата си оставаше залостена. Но дори и на светло Иризис не можа да заспи отново.

 

 

Юлия бе прекарала последните два дни под леглото си. Тя често спеше там, свита в най-тъмния ъгъл. В най-голяма степен я бе измъчвал шумът. Писъците, врязванията на снаряди, рухването на блокове, неспирните викове и оръжейни удари не можеха да бъдат отстранени дори с комбинация от запушалки и антифони. Имаше прекалено много шум. Цялата сграда се тресеше.

Най-лошото бе изгубването на кататоничното състояние, спасявало я толкова много пъти. В него тя не чувстваше нищо, дори боят не бе в състояние да я изтръгне от него. След бягството от мината не бе съумявала да го използва. Това я ужасяваше — както я ужасяваше и внезапната нестабилност на перцептивния й талант. Животът й се променяше, а тя не знаеше защо. Губеше контрола, над който бе работила толкова усилено.

Най-сетне звуците от битката спряха. Тя чу ликуване, последвано от стърженето и тежките стъпки на кланкери. Юлия отдавна бе усетила приближаването им. И щеше да е казала на скрутатора още преди часове, ако той се бе сетил да попита. Контролерите на машините бяха изникнали в ума й още предишния ден.

Бе усетила и друго — че Джал-Ниш е в една от машините. Притежаването на известна способност в Тайното изкуство бе изискване към всички, заемащи перквизиторски пост. Затова бащата на Ниш се появяваше в мисловния й модел. В онзи ужасен ден край замръзналата река той я беше ударил. Юлия никога нямаше да му прости това и винаги щеше да се страхува от него. В живота си бе научила, че силните измъчват слабите.

Само ако Ниш беше тук. Но Ниш се бе изгубил с балона, а тя не можеше да определи дали е жив, защото той не се появяваше в решетката й. Ниш, Ниш, Ниш. Тя не спираше да мисли за него. Онзи път в коша на балона тя за пръв път бе познала любовта. Кожа върху кожа. Плът в плът. Екстаз. Много пъти в ума си тя бе преповтаряла преживяното, понякога многократно.

Но яркостта на преживяването бе започнала да чезне — като съобщение, повтаряно прекалено често. Споменът вече не я разчувстваше със същата сила, не беше достоен заместител на преживяването. Тя искаше да го изпита отново, само че Ниш го нямаше. И той, като Мюли, я беше изоставил. Нейният близнак бе единственият друг човек, към когото бе изпитвала привързаност. Изглежда обичта водеше единствено до изоставяне. Копнежът й бе изместен от отчаяние.

Носът й долови слаба миризма на разложение.

— Излез, перцепторе! Нужна си в мината.

Това бе омразният глас на перквизитора. Юлия не се осмеляваше да се възпротиви. Възелът му в решетъчния й модел изглеждаше променен: много по-голяма, подута плетеница. Дори това представляваше достатъчно предупреждение.

— Веднага, перцепторе.

Юлия изпълзя изпод кревата. Перквизиторът беше застанал на прага. Зад него се виждаха скрутаторът и дузина войници. Сега зловонието се усещаше по-силно. То идваше иззад маската. Жената се изправи и, неспособна да се сдържи заради миризмата, повърна на пода.

Малка капчица стомашен сок попадна върху излъскания ботуш на перквизитора. Той потръпна, а Юлия потрепера, решила, че той ще я удари отново. Джал-Ниш дръпна одеялото, обърса обувка и го захвърли.

— Почистете я и я доведете! — студено каза той.

Почти час по-късно те се бяха събрали пред входа на мината, край която стояха четири кланкера и четиридесет войника с тежко снаряжение. Предвождаше ги капитанът на перквизитора, напълно плешив мъж, лишен дори и от вежди, но за сметка на това с подрязана гъста черна брада. Липсваха му четири предни зъба. Дребното му тяло бе изключително мускулесто.

Решетката беше повдигната и входът изглеждаше празен.

— Колко лиринкси усещаш в тунела, перцепторе? — изхриптя Джал-Ниш. Светлината на фенера блестеше по металната буза.

Маската я ужасяваше — с това, което криеше, и с това, което позволяваше. Възползващ се от прикритието й, перквизиторът можеше да си позволи всичко.

— Двама — отвърна тя, прободена от лошо предчувствие. — И още един близо до асансьора.

Капитанът видимо се отпусна.

— Знаеш задълженията си, капитане — каза Джал-Ниш Хлар.

В отговор на сигнала войниците поеха напред по двойки. Пристъпваха бавно — отчасти от предпазливост, отчасти заради изключително тежките арбалети. Четирите кланкера също се разделиха на две групи, за да заемат позиция около входа. Оръжията им бяха насочени към зеещия проход.

Войниците влязоха. Бойците от втората двойка държаха фенери, прикрепени към върлини. Вървящите най-отпред приготвиха оръжията си.

— Ела, перцепторе. — Джал-Ниш посегна да я хване за ръката.

Юлия потръпна, но му позволи. Добре познаваше наказанието за неподчинение.

— Ето един! — ревна войник с фенер. Първите бойци стреляха.

Лиринксът изпищя. Звукът на болка се заби упорито в главата на Юлия. Стрелялите ратници отстъпиха назад, за да презаредят чудатите си арбалети, а други двама заеха местата им.

— До асансьора е чисто — извика някой.

Приближиха се до простреляния враг. Лиринксът беше мъртъв, гръдният му кош представляваше отвратителна гледка. Юлия надушваше кръвта му. Искаше й се да избяга, но перквизиторът нямаше да й позволи.

— Това оръжие беше моя идея — небрежно й обясни Джал-Ниш. Тя се опита да се отдалечи, но бе задържана с лекота. — Измислих го след случилото се при ледените куполи. Помниш ли, Юлия?

Тя не искаше да помни, но помнеше. И то с отвратителни подробности.

— Враговете ни са прекалено бързи, ловки и силни. Трудни са за убиване, а същевременно едничък лиринкс може да унищожи половин отряд войници. Не спирах да се питам: как бихме могли да изравним съотношението на силите? Това оръжие е отговорът — арбалет, който изстрелва не един, а шест болта. Средният попада в прицела, останалите се разгръщат около него. Шансът да убиеш врага се увеличава шесторно. Ако стреляш отблизо, и шестте болта попадат в целта. Край на тревогите с ранени лиринкси. Умно, нали?

В гърлото на Юлия се зараждаше писък. Тя ненавиждаше насилието.

— На теб говоря, перцепторе. Отговори ми или…

— Да — прошепна тя. — Много умно.

— Накарах механиците си да изработят прототип и той проработи толкова добре, че моментално бяха изработени още петстотин бройки. Оръжие като това може да промени хода на войната, перцепторе.

— Да — недоловимо каза Юлия.

 

 

В проходите откриха и убиха още двама лиринкси. Новите арбалети бяха неизменно смъртоносни в тази обстановка, защото създанията можеха да бягат само напред или назад, а и в двата случая бяха уязвими. Променящата цвета си кожа също не им помагаше, защото Юлия винаги знаеше къде са. Още преди края на деня войниците бяха обезопасили мината до седмо ниво. Пред входа на всяко от нивата поставиха по двама постови, а половин дузина бойци останаха да бдят при тунела, по който съществата бяха навлезли в мината. Претърсването продължи и през нощта, а на зазоряване перквизиторът се върна във фабриката. Там той застана на Флидовия праг и със самодоволство заяви, че лиринкският тунел бил затрупан, че осем от създанията били убити и че мината била безопасна за експлоатация.

— Това, което вие не сте съумели да постигнете за целия си престой тук, аз изпълних в рамките на един ден — продължи Джал-Ниш Хлар иззад сияйната си платинена маска. След формално кимване към седналия на бюрото си скрутатор, той додаде: — Скоро ще изпращам ежедневния си доклад до Съвета. Ако имате нещо да докладвате…

Флид не отговори.

— Също така ще упомена и некомпетентността на тукашния майстор.

— За какво говорите? — остро каза скрутаторът. — Нейните контролери са най-добрите, излизали от тази фабрика.

— Незнанието ви е поредната черна точка. Иризис принуждава занаятчиите си да изпълняват работата, която самата тя не е в състояние да извършва. Тя е лъжкиня и измамница, която не би трябвало да бъде дори занаятчия, да не говорим за майстор.

— Глупости — изтътна Ксервиш Флид.

— Къде са контролерите й? За цял месец не сме видели нито един.

— Те са готови. Единствено са им нужни подходящи хедрони.

— Кажете ми — рече Джал-Ниш, — кой отговаря за несекващата наличност на подходящ кристал?

Капанът бе щракнал. Флид не си направи труда да отговори.

— Майстор Иризис се е провалила и трябва да си плати. — Перквизиторът понечи да се отдалечи, но спря и се обърна. — Вече не е нужно да се криеш — каза Хлар и си отиде.

Вратата на шкафа се отвори и Иризис излезе. Изглеждаше ужасена.

— Можех да го надуша, Ксервиш. Вътре миризмата беше още по-ужасна, защото въздухът се застояваше. Кръв и мъртва плът.

— И чесън с карамфил — каза скрутаторът. — Пристрастен е към нига. Това е нещо, което не знаех.

— Трябва да сме му дали цяла кофа, след като лиринксът го осакати. Толкова беше яростен, че се налагаше да го държим упоен през целия обратен път.

— А сега продължава да взема нига заради болката.

— Освен че притъпява усещанията за студ и болка, какви са останалите ефекти?

— Отстранява и умората. Той не е спал от дни. Някога проучих подробно нигата, за да преценя дали си струва.

— И струваше ли си?

— Да, ако бъде употребявана внимателно. Някои мистици я използват, за да търсят прояснение. Само че пристрастените изгубват връзка с реалността. Освен това наркотикът подчертава несъвършенствата им. В случая на Джал-Ниш това означава, че той ще става все по-параноичен, по-гневен и по-нестабилен.

— Нещо, което трябва да очакваме с нетърпение — промърмори тя.