Йън Ървайн
Тетрарх (47)

Деветнадесет

Почти се бе смрачило. Лиринксите скоро щяха да нападнат. Войниците все още стреляха, но това не спираше враговете. Ноктите им стържеха върху скалата съвсем близо.

Оон-Ми хвърляше камъни надолу, мърморейки злостно. На върха нямаше достатъчно големи късове, но Иризис пак долови няколко болезнени възклицания.

— Не можете ли да направите нещо, Ксервиш? — попита тя. — Какво стана с прословутата ви скрутаторска магия?

— Изхабих я по-рано.

Самият той също звучеше изчерпан.

— И то напразно.

— Всичко си има цена. Освен това скрутаторската магия има болезнени последици, макар да не обичаме да говорим за това.

— Защо? За да поддържате мита за скрутаторската неуязвимост пред нас, простосмъртните?

— Ти го каза. Какво е това?

Иризис също го чуваше — жуженето на ротор. Появата на въздухоплава породи повей.

— По-живо — кресна Флид. — Лиринксите се хвърлят напред.

Той и спътниците му бързо се заизкачваха по въжената стълба. Иризис бе привързана с въже. Въздухоплавът се отдалечи с по-голяма бързина от пристигането си — това бе показателно за укрепването на полето.

— Ето че научихме нещо — рече скрутаторът, докато помагаше на Иризис да седне в края на каютата.

— Че не е трябвало да се раждаме!

Думите й звучаха горчиво, но не съдържаха такова чувство. Напротив, отдавна не се бе чувствала толкова добре, макар да не можеше да си изясни причината.

— Какво смятате за видяното от Зойл? — продължи тя.

— Че лиринксите са открили начин да източват възловите точки.

— Как?

— Не зная. Известно ни е много малко за начина им на разсъждаване и методите им на работа. Сред тях има мистици, които са не по-малко могъщи от скрутаторите, макар да използват силата си по различен начин.

— Но пак използват полето?

— Да, ала не чрез кристали и контролери.

— Чувала съм за някакви шпиониращи гъбовидни устройства.

— През последните няколко години успяхме да пленим няколко, но не и да научим как функционират.

— Защо не?

— Те са отгледани — или плътоформирани — с определена цел, например наблюдение. Но щом ги пленим, те умират, ако изобщо са живи. Като цвете, откъснато от градината му.

— И смятате, че са успели да създадат устройство, което поглъща излъчването на възловите точки?

— Така изглежда. Възможно е кланкерите ни да са претоварили този възел и да са го пресушили, а после лиринксите да са сътворили устройство, което да прави същото. Няма значение. От значение е единствено фактът, че те притежават тази способност.

— Не може да е толкова лесно, иначе щяха да го правят навсякъде. Колко възлови точки угаснаха? Четири в рамките на година?

— Пет, ако броиш възловата точка край фабриката. Макар че нейното излъчване още не е изчезнало напълно.

— Има нещо, което не разбирам — каза Иризис. — Как така въздухоплавът успя да ни отнесе до възловата точка, след като тя бе на практика мъртва?

— Въздухоплавите са построени с максимално олекотена конструкция — роторът консумира изключително малко енергия, хиляди пъти по-малко от нужната на един кланкер. Освен това явно си забравила, че ние използвахме друго поле.

— Какво ще правим сега?

— Продължаваме надолу по крайбрежието, към следващия угаснал възел.

— Далече ли е?

— Ще пристигнем още преди зазоряване.

— Хубаво. — Тя се сви в седалката, но отново се размърда. — Скрутаторе?

— Казах ти, че не е нужно да ме наричаш така, когато сме сами.

— На мен ми харесва. Кара ме да се чувствам… — Иризис замълча многозначително. — Знаете.

— Не искам да зная, защото това не зависи от мен. Какво искаше да ме питаш?

— Как така разполагате с този въздухоплав, след като вече се намирате извън закона?

Той не отговори.

— Ксервиш?

— Все още имам приятели на ключови места. Те полагат усилия за мен.

— Кои са те?

— За теб би било нездравословно да узнаеш.

 

 

Иризис се събуди през нощта, установявайки, че въздухоплавът е застинал. Тя беше сама, макар двама да разговаряха тихо пред каютата.

Жената се зае да поправя строшения прибор. Скоро въздухоплавът отново се раздвижи. Приключила с работата си, Иризис заспа.

Събуди я нечие докосване, обявяващо, че са пристигнали. Това бе гласът на Оон-Ми.

— Къде сме?

— Не мисля, че мястото притежава название. Възловата точка се намира навътре в сушата от селище на име Фад — отвърна занаятчията и я преведе върху камениста земя. Валеше. Въздухоплавът се отдалечи, разпръсквайки капки с ротора си.

— Този възел е асоцииран със скалиста верига, простираща се от крайбрежието — обясни гласът на Флид. — Тук е доста високо, в ясните дни може да бъде видян океанът. Стига, разбира се, човек да може да вижда.

Иризис, отдавна привикнала към провокациите му, не реагира.

Възловата точка се оказа изцяло угаснала. Не се виждаше никакво поле. Не успяха и да породят аура, въпреки че вече познаваха процеса — не разполагаха с енергия, която да използват.

— Сигурно тукашният възлопресушител все още е активен — каза Флид.

— Ще го потърсим ли? — попита Оон-Ми.

— Би могъл да се намира навсякъде по протежението на тези възвишения, а те се простират на тридесет левги. Възможно е да търсим с години и пак да не го открием.

— Значи от това място няма да научим нищо ново? — рече Иризис.

— Уви, не.

— Какво правехте през нощта, Ксервиш? Когато въздухоплавът спря?

— Трябваше да изпратя скит до един от сътрудниците си, за да предам какво сме открили до този момент. Това е цената на поддръжката, която получаваме.

— Надявам се не сте казали къде сме и къде отиваме.

— Все някому трябва да се доверя.

— Тогава се надявам, че въпросният човек заслужава доверието ви.

Започнаха да претърсват близките околности, за да запълнят времето до здрачаване, когато щяха да сигнализират на въздухоплава. Иризис изчакваше, приседнала на една скала, прихлупила качулка ниско над очите си, за да скрие лице от ръмежа, когато я осени мисъл.

— Скрутаторе? — провикна се тя. — Някой знае ли къде е скрутаторът?

— Изчезна в гората — отвърна един от войниците. — Сигурно сере зад някое дърво.

— За твое сведение се опитвах да възстановя разположението на точните граници на полето — важно заяви Флид, приближил се в гръб. — Какво има, Иризис?

— Ако някъде тук е разположен възлопресушител, къде източва цялата тази енергия? И какво става, когато тя бъде изхвърлена? Такъв прилив трябва да има някакъв ефект.

За момент настъпи пълна тишина. Сетне Флид я сграбчи за ръката и я разтърси развълнувано.

— Брилянтно! — възкликна той. — Наистина трябва да отива някъде, не може да изчезва без следа. И не само следа — на мястото, където енергията бива изхвърлена, ще се случват странни неща. Няма да е трудно да открием такова място.

— Как ще го открием?

— Местните жители трябва да знаят. Първо бих разпитал тукашния следовател или перквизитор, тяхно задължение е да знаят за странни и необясними неща. Ако прелетим над стръмнината, също бихме могли да открием нещо, макар че времето е от значение. Веднага щом се смрачи, ще дам знак на въздухоплава. По време на обратния път ще имаме хубава възможност да огледаме, защото посоката съвпада.

Думите му я притесниха.

— Какъв обратен път? Къде отиваме сега?

— Връщаме се във фабриката, за да проверим тамошната възлова точка.

— Фабриката? Да не сте се побъркали?

— По-тихо! Останалите ще те чуят. Да, фабриката. Нямаме избор, Иризис. Само конкретно доказателство би могло да ме спаси. Трябва да видя гаснещ в момента възел, за да разбера какво става. Мъртвите точки с нищо не ни помагат.

— Когато Джал-Ниш ни залови, ние ще бъдем мъртвите.

 

 

Иризис добре знаеше, че веднъж наумил си нещо, скрутаторът не може да бъде разубеден, затова и не направи опит да го убеждава. Прекалено много се страхуваше. Изкуфял старец и сляпа жена — страхотен екип! Джал-Ниш сигурно трепереше от ужас.

По време на прелитането не забелязаха някакви необичайни прояви, макар че, както отбеляза скрутаторът, напълно възможно бе изтичащата енергия да е насочена под земята.

Той дойде при Иризис през нощта. От нервност тя не бе могла да заспи.

— По-добре да поговорим за предстоящата задача — каза Флид.

— Вие говорете! Аз нямам никакви идеи и съм прекалено уплашена да мисля за нещо различно от мъчителния начин, по който ми предстои да посрещна смъртта!

— Успехът е постижим.

— Радвам се. Постигнете го. Аз си отивам вкъщи.

Ксервиш Флид се изсмя.

— Говоря сериозно, скрутаторе. Всеки си има предел и аз достигнах своя. Не мога да го направя. Ако не ви е направило впечатление, сляпа съм.

— Трябва да го направим. Войната зависи от това.

— Искате ли да ви кажа нещо?

— Какво?

— Въобще не ме е грижа за войната. Аз бях дотук. Ако това означава, че всички ние ще бъдем изядени от лиринкси, така да бъде. Не виждам с какво те са по-лоши от вас, скрутаторите, и света, който сте създали — екзаминации, размножителни палати и правила как да си почешеш носа. Това не е живот, а мъчение. И аз не мога да го търпя повече. Вече ми е все едно, скрутаторе!

Той се отдалечи, за да се появи обратно след около час:

— Не отиваме във фабриката. Поне не веднага.

— Значи все пак сте се вразумили.

— Не, ти ми показа, че вече не мога да разчитам на теб и че ще трябва да открия друг начин.

Флид отново я остави. Иризис не каза нищо. Думите му я бяха жегнали дълбоко през пристъпа на самосъжаление. Тя го бе провалила. Никой досега не й бе казвал нещо толкова лошо.

Пипнешком Иризис напусна кабината и продължи, вкопчена за въжените перила. Роторът се въртеше тихо. Когато достигна кърмата, ръката на скрутатора — разпозна я по допира — я улови.

— Ако продължиш, ще се озовеш във въздуха — грубо рече той. — И тогава няма да имам никаква полза от теб.

— Съжалявам. — Иризис се притисна до гърдите му. Флид я обгърна с ръце. — Просто не разполагам с вашата сила, Ксервиш.

— Не съм толкова силен, колкото си мислиш.

— Как възнамерявате да разчетем възловата точка на фабриката?

— Във всеки случай не възнамерявах да приземим въздухоплава пред портала на завода и да помоля Джал-Ниш за помощ. Ти какво предлагаш?

Жената помълча за момент.

— Какво ще кажете за стария вход, през другата мина?

— Мисля, че отдавна е блокиран.

Тя обърна лице по посока на въздушната струя на ротора. Златиста коса се разля зад нея.

— Има и други входове, по-високо, но несъмнено ще са охранявани. Освен това асансьорите са единственият начин да се спуснем.

— Тамошните пазачи надали ще са бдителни като колегите си от главната шахта.

— А и под земята ще ни е по-лесно да използваме някаква измама — додаде Иризис.

— Ще се разпоредя. — Флид я остави и пое към пилота.

Иризис продължаваше да се измъчва от безпокойство. Може би скрутаторът не се нуждаеше от по-обстойно планиране, но самата тя обичаше да организира всичко до най-малката подробност, а също и да изготвя резервни варианти — в случай че нещо се обърка. Без това си изчерпателно усърдие надали в момента щеше да се намира сред живите.

Точно преди зазоряване въздухоплавът спусна нея и скрутатора отвъд върха край фабриката. Двамата бяха решили да тръгнат сами, защото не се осмеляваха да вземат други придружители в подземията.

Цял ден се криха в един изоставен тунел, а по здрачаване се отправиха към един от входовете, затулен с решетка. Миналата есен кланкерите бяха използвали този път, за да пресекат планината.

С помощта на някаква магия от страна на Флид, която той не обясни, двамата без проблем избегнаха самотния пазач и се озоваха вътре. Тези тунели бяха станали безполезни още преди век, само че все още стояха незапълнени. Иризис и скрутаторът успешно достигнаха първо ниво. Тук започваха същинските им проблеми: единственият източник до долните нива бе въженият асансьор, а той щеше да бъде по-сериозно охраняван.

— Човек би си помислил, че ще вземат да разчистят — отбеляза Флид, след като Иризис се спъна последователно в окъсано въже и счупена ръчна количка, пълна с окъсани работни престилки.

— Миньорите не са големи привърженици на чистотата.

— Спри! — рязко просъска скрутаторът. — Асансьорът е точно зад ъгъла.

Той безшумно се промъкна напред и се върна до нея.

— Пазачите стоят нащрек.

— Нали сте мистик?

— Не мога да ги зашеметя, иначе Джал-Ниш скоро ще узнае, че сме тук. А работата ни ще отнеме часове.

— Използвайте някаква илюзия.

— Никога не съм бил особено добър в този раздел от Изкуството.

— Прекрасно! — промърмори тя. — Тогава какво ще кажете за диверсия?

— Предлагаш ли нещо конкретно?

— Един пожар би изплашил войниците.

— Мен също.

— Малък пожар. С много дим.

— Миньорите ще дотичат. Няма да успеем да се спуснем.

— Не мисля, че в момента мината работи — рече Иризис. — Не чувам нищо.

— Добре. Зная точно от какво се нуждаем. Ела.

С фенера си Флид подпали мазните миньорски престилки, сетне сложи част от въжето вътре и изчака да се убеди, че нишките му ще се запалят.

— Само се притеснявам, че това ще изглежда подозрително — каза тя.

— Мазната тъкан може да пламне сама.

Двамата се приближиха до асансьора от друга посока и зачакаха. Скоро по тунела се разнесе дим. Първият пазач усети миризмата и с крясъци, оповестяващи пожар, се затича към изхода. Още двама го последваха.

— Май няма други — каза Флид след малко.

— Струва ми се прекалено лесно.

— Може би наистина е. Да не губим време.

Скрутаторът ги спусна до девето ниво. Струваше им се, че манивелата скърца оглушително.

— Знаете ли пътя до кристалното находище?

— Разчитах ти да ми кажеш — каза Флид. — Никога не съм бил там.

— Забравяте, че ме ослепихте.

— Останала си без зрение, а не без мозък. Просто ми кажи последователността на завоите.

Това се оказа по-трудно от очакваното. Иризис не бе свикнала да обръща подобно внимание на пътя си, а когато се опита да си го представи, само се обърка още повече. Наложи се скрутаторът да я успокоява, за да може тя да уталожи паниката си и да продължи. Така изгубиха ценни минути.

Подземието не й харесваше. Слепотата сред тунелите съумяваше да бъде по-потискаща и от предишното й лутане сред мрака. Но накрая попаднаха на ямата, през която миньорите се бяха спуснали до масивния кристал. Помпите работеха тромаво, захранвани от отслабващото поле.

Скрутаторът подсвирна.

— На това му казвам аз гледка!

— Престанете! — раздразнено каза Иризис. — Такова удоволствие ли ви доставя слепотата ми?

— Кристалът е огромен — съвършена призма от кристал, висока колкото теб.

— Което не означава, че от него има полза — изсумтя жената. — Повечето кристали са безполезни.

— Не и този. Дори и аз мога да усетя. Да се захващаме за работа. Открий полето, бързо.

С помощта на индикатора си Иризис го видя веднага.

— Слабо е.

Излъчването потрепваше и бе трудно за наблюдаване. Сдобиването с ясен образ се оказа неочаквано трудно.

Усилията й се примесиха с необяснимото чувство, съответстващо на нечие наблюдаване от разстояние. Но кой би могъл да я гледа през тонове скала? Тя отпусна глава върху камъка, стараейки се да се съсредоточи по-силно.

— Какво беше това? — прошепна Иризис и рязко се обърна.

— Кое?

— Стори ми се, че чух нещо.

— Аз не чух нищо.

Тя се отдели от скалата и направи няколко крачки. Оказа се, че направилото й впечатление не бе звук, а неговото отсъствие.

— Помпите спряха.

— От дъното се издига вода — каза Флид. — Провери полето.

Иризис опита.

— Няма поле, Ксервиш.

— Ако този кристал действително е възловата точка, толкова близо до него трябва да има някакво излъчване.

— Няма.

— Само преди минута имаше.

— Е, сега е изчез… — Помпите забучаха отново. — Не разбирам. Как е възможно преди малко да има лъчение, а в следващия момент да изчезне? Освен това… изпитах странно усещане. Сякаш бях наблюдавана от много далеч.

— Може би лиринксите наблюдават. Възможно е да са те усетили и да са усилили влиянието на възлопресушителя.

— Няма ли начин да го открием?

— Ще са го скрили на някое място, което да не буди подозрение. Не е нужно да е разположен близо до възела, макар че близостта помага.

Помпите отново спряха. От дъното на ямата се разнесе свистене — струйки вода си проправяха път през металния ръкав. Звукът стана пронизителен, насетне примесен с остро дрънчене.

— Какво става? — прошепна тя.

— Болтовете изскачат — каза Флид. — Металните укрепления на ръкава се разпадат.

Възловата точка бе напълно угаснала — не можаха да извлекат никаква енергия, за да предизвикат отделянето на аура.

— Сега какво? — попита Иризис.

— Не можем да направим нищо, докато няма поле. Ще трябва да изчакаме. Ако излъчването се появи отново, макар и за минута, ще опитаме пак. Междувременно нека обиколим. Възможно е да открием нещо.

Двамата поеха по тунела. Иризис се опитваше да визуализира евентуално изтичане, а скрутаторът впрягаше уменията си на мистик. Натъкнаха се на срутване, сложило преждевременен край на диренето им.

— Толкова усилия за нищо — рече Иризис, докато вървяха обратно.

— О, не бих казал — заяви Джал-Ниш, изникнал иззад скална колона. Светлината на фенер обливаше маската му. Дупката, която скрутаторът бе прострелял в лицето му, все още стоеше. — Прояви ли човек търпение, усилията му неизменно биват възнаградени.