Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кладенецът на ехото (2)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Tetrarch, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
filthy (2017 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2017 г.)

Издание:

Автор: Йън Ървайн

Заглавие: Тетрарх

Преводач: Радин Григоров

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: MBG Books; Ем Би Джи Тойс ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: австралийска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Елиза Чернева

ISBN: 978-954-2989-42-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3628

 

 

Издание:

Автор: Йън Ървайн

Заглавие: Тетрарх

Преводач: Радин Григоров

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: MBG Books; Ем Би Джи Тойс ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: австралийска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Елиза Чернева

ISBN: 978-954-2989-43-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3787

История

  1. — Добавяне

Част втора
Скрутатор

Дванадесет

Оръжието на първия конструкт, напомнящо копиемет, се насочи към тях.

— Вдигнете ръце — каза Ниш. — И не мърдайте. Маунс?

— Застинал съм, сър — каза сержантът.

Яра насочи коня си по-близо до Мериуен и Лилиуен.

— Не бягайте — просъска механикът. — Няма как да се отскубнете.

— Ще правя това, което смятам, че е най-добре за децата ми — ядливо отвърна тя, като че вината беше негова.

В известен смисъл Ниш действително смяташе, че е така. Трябваше да проявява повече предпазливост, да язди на по-голямо разстояние от останалите. Така щеше да им предостави по-голям шанс за бягство.

Конструктът продължи напред. Машината зад тях остана на място. Нейното оръжие също бе готово за стрелба.

Горната част на първия конструкт се разтвори. Последва някакъв спор, чиито думи останаха неразбрани от Ниш и спътниците му. Сетне от люка изникна млад мъж, меко скочи на земята и направи няколко крачки напред. Беше протегнал ръце, за да покаже, че не е въоръжен.

— Не му се доверявайте, сър — каза Маунс. — Аахимите са коварни.

— Не виждам да имаме друг избор.

Ниш накара коня си да пристъпи напред и на свой ред разпери ръце. Какво ли искаха аахимите? Едва отблизо разпозна младежа — той бе присъствал на дипломатическата среща и бе изглеждал притеснен.

Механикът протегна ръка.

— Крил-Ниш Хлар.

— Познавам ви. Поднасям поздрави, маршал Хлар! Аз съм Минис Уна Интис. Приятелите ме наричат Минис.

— След последната ни среща бях понижен и вече не съм маршал. Моите приятели ме наричат Ниш. В някои райони това прозвище не е особено похвално, но съм свикнал с него.

Двамата се здрависаха. Дългите пръсти на аахима се обвиха около ръката на Ниш.

— Бих желал да разговарям с вас, ако разрешите?

— При други обстоятелства с радост бих се отзовал — предпазливо отвърна механикът. И наистина, по всяко друго време би се вкопчил във възможността да научи повече за нашествениците. Беше му интересно да научи повече и за самия Минис, тъй като въпросният играеше значителна роля като мотивация за постъпката на Тиан — нещо толкова дребно с огромни последици. Но безопасността на Яра и децата стоеше над всичко останало. — За съжаление пътуването ни не търпи отлагане и не…

— Само няколко минути — каза Минис. — Моля ви.

Моля ви? Минис бе коренно различен от грубия си приемен баща. Ниш погледна към Яра, застанала пред децата си. Тя кимна съвсем леко.

— Тук е горещо, а двама от спътниците ми са деца. Какво ще кажете да се оттеглим на по чаша чай в сянката?

— С удоволствие. Мога да ви предложа разхладително, ако предпочитате.

— Нека се консултирам със спътниците си. — Хлар се върна при Яра. — Минис е приемен син и наследник на аахимския предводител Витис. Освен това е мъжът, когото Тиан… знаете историята. Не мисля, че ни мисли злото. Той е много любезен и има желание да разговаря с мен. Струва ми се, че ще имаме полза от тази среща.

Яра не изпускаше аахима от очи.

— Или това може да е капан, целящ да ни хване неподготвени — просъска тя в отговор. — Опитат ли се да сторят нещо подобно, той умира!

От погледа й го побиха тръпки.

— Нека видим какво има да каже — бързо каза Ниш. — Не правете нищо, което ще влоши нещата.

— Не смей да ми казваш какво да правя! Ти ни доведе в този капан!

— Тогава ми позволете да ви изведа от него. — Той обърна коня си и отново се приближи до Минис.

— Момичета! — рязко каза Яра. — Няма да се отделяте от мен, докато непознатите са тук.

— Не е нужно да ни казваш това, майко — каза Лилиуен, стараеща се да изглежда колкото се може по-зряла.

Минис се бе оттеглил сред дърветата, придружаван от друг мъж, по-млад и по-нисък от него, и жена, която изглеждаше на възрастта на Ниш — доколкото можеше да се определи. Тя беше стройна, с бледа кожа и права черна коса.

— Това са приятелите ми Вунио и Тиара — каза Минис, представил последователно мъжа и жената. Приятелите му изглеждаха неспокойни, като деца, измъкнали се без разрешение.

Ниш се ръкува и с тях. Той също беше притеснен. Ако нещата се объркаха, Яра щеше да убие и него. Въобще не се съмняваше в това.

— А вашите приятели? — попита Минис. — Или те са вашето семейство?

— Нито едно от двете. — Погрешните предположения на аахима успяха да развеселят Крил-Ниш. — Просто ги придружавам до дома им. Настоящите времена са неспокойни. Пътищата вече не притежават някогашната си безопасност.

— Неспокойни, наистина. А нашата поява още повече влоши нещата.

— Войната е променила света ни завинаги. Вече ни е трудно да си го представим без нея.

Вунио отвори кошницата, която бе оставил до себе си. Тя съдържаше деликатеси, а също и кутия, оказала се пълна с лед. В нея бяха оставени бутилки. Ниш се поуспокои. В крайна сметка той не знаеше достатъчно за аахимите, за да приеме, че всички те приличат на Витис.

— В конструктите става изключително задушно — обясни Минис, — затова поехме към върховете, за да натрошим лед. Сантенар е по-горещ свят от Аахан. Но прохладата в планините ни хареса.

— А пролетта дори още не е отминала — отвърна Ниш. — Чувал съм, че тези земи са изключително жежки през лятото.

— В такъв случай не сте тукашен?

— Домът ми се намира почти в западния край на света. Там също е хладно.

Тиара извади запушалката от една от бутилките, при което погледът й срещна този на Ниш. Очите й бяха големи, овални и с цвета на шоколад. Красиви очи.

— Ще желаете ли да пиете с нас? — предложи тя. — Това вино не е силно, но освежава.

Крил-Ниш побърза да откъсне поглед, за да не бъде сметнат за груб.

— Благодаря ви.

Тя му наля чаша. Течността имаше великолепен златист оттенък. И по прекрасен начин пречупваше здрачаващата се светлина. Ниш оцени аромата на виното, но изчака и останалите чаши да бъдат напълнени.

— Бих ли могъл да предложа тост? — попита той.

Тост? — объркано повтори Минис.

Ниш обясни значението на думата и аахимите се усмихнаха.

— За нас ще бъде удоволствие — каза Тиара, сияеща.

— За добрата храна, прекрасното вино и приятелството между всички човешки видове — повдигна чашата си механикът, внимателно наблюдавайки останалите.

— За приятелството между световете — каза Минис. Аахимите повториха тоста му.

Изглеждаха искрени. Ниш изпразни чашата си. Тиара, встъпила в ролята на виночерпец, отново наля.

— Случващото се с Аахан е трагедия — каза Ниш. — Смъртта на един свят.

Минис се намръщи.

— Надяваме се… че няма да се стигне до това. Ние вече си мечтаем да се завърнем у дома, макар това да не е нещо, което предвиждам.

След известни незначителни приказки Минис остави чашата си.

— Ще желаете ли да се разходим в гората, приятелю?

Дали това не беше начин да го отдели от Яра? Каквото и да беше намерението им, Ниш не можеше да стори нищо. С ускорен пулс механикът се съгласи:

— С радост. Но после ще трябва да ви оставя, защото наистина бързаме.

Минис хвана Ниш под ръка и го поведе сред дърветата. Хлар не смяташе, че подобно поведение е уместно между мъже, но трябваше да се примири — разни светове, разни обичаи.

— Срещата ни не беше случайна — каза аахимът.

— Не съм си и помислял — сковано отвърна Ниш.

— Веднага щом разузнавачите ни докладваха, че сте напуснали лагера, реших да ви потърся.

— Разузнавачите ви трябва да имат отличен взор. Ние не сме видели и следа от тях.

— Наистина е така. Предполагам ви е известна и причината да ви потърся.

— Предпочитам да не предполагам. И да не гадая — отговори механикът.

— Тиан Лиз-Мар — каза Минис, въздъхвайки. — Отнесох се към нея чудовищно и никога няма да си го простя.

Ниш не отговори. След кратко мълчание събеседникът му продължи:

— Какво ще кажете да седнем край това дърво? — Ставаше дума за гигантски столетник с гладка бяла кора. Двамата се настаниха в подножието му, облегнати на ствола. — Видели сте я в Тиртракс, ако не греша?

— Да — каза Ниш. — Дълго я търсих.

— Значи я познавате?

— Разбира се. — Хлар бе изненадан, че аахимът не знае това. Но пък и защо би трябвало да го знае? — Три години бяхме колеги в една и съща фабрика.

— Вие сте щастливец — оживено възкликна Минис, взе ръцете на Ниш и ги стисна. — Тя е най-красивата жена на света.

Най-сетне механикът разбра. Минис не представляваше никаква опасност — той беше или голям глупец, или прекалено млад и наивен. И очевидно влюбен.

— Да, тя има определен чар.

— Приятели ли бяхте? — Аахимът продължаваше да стиска ръцете му.

— Не. Имаше време, когато изпитвах известна слабост към нея. Но това е минало. Двамата с нея сме прекалено различни, Минис.

— Разкажете ми повече за нея. Разкажете ми всичко. Трябва да зная.

Ниш му предаде всичко от самото начало, макар и в сбита форма и с известни премълчавания. За щастие Минис обръщаше внимание единствено на нещата, отнасящи се до красотата и гениалността на неговата любима, та напълно подмина ролята на Ниш.

— Бих дал всичко, за да я видя отново — каза аахимът, когато разказът приключи.

— Тя се чувства онеправдана — прямо заяви Ниш. — Чувства, че вие сте я предали, че е била използвана по студен и пресметлив начин.

— Тя наистина бе предадена, за което съм виновен аз. Никога няма да си простя, че не се опълчих на приемния си баща. Но ние току-що бяхме изгубили света си, а също и всички аахими, които не бяха успели да достигнат портала. Можете ли да си представите това, Ниш? Представете си тежестта на знанието, че дори и ако самият вие успеете да избягате, девет десети от човечеството ще останат обречени…

Минис замълча.

Не мога, помисли си механикът, и това трябва да ми е за урок, че не бива да съдя останалите. Но пък в тази ситуация не можеше да се въздържи от преценка. И да не си помисли, че самият той не би бил толкова слаб. Поне не в подобно отношение (защото въпреки недостатъците си Ниш поне бе способен на откровение пред себе си).

— В рамките на един миг приемният ми баща изгуби целия си клан. Всички представители на Интис — мъже, жени и деца — отнесени от страховита гибел. Дори за мен това беше изключително тежко преживяване. Мога само да си представя как се е почувствал той, отдал целия си живот на нашия клан! Как можех да се обърна против него в такъв момент? Аз, който съм негов наследник. Върху когото току-що бе преминала удесеторена отговорност? Не можех да го направя. Но въпреки това с нещастната Тиан бе постъпено несправедливо, и то сред нейна собствена трагедия.

— Разбираемо е — каза Ниш, макар мнението му за Минис да се беше развалило.

— Трябваше да открия начин. — Аахимът го прегърна през рамо. Може би в някакво странно развитие, познанството на Ниш с Тиан го правеше приятел на Минис. — Не спирам да мисля за нея. Животът ми е нищо без нея. Какво ще правя, Ниш?

— Не зная. — Механикът се размърда неспокойно. — Това е област, в която нямам голям опит.

— Имате ли представа къде би могла да е отишла с летящия конструкт?

Може би цялата тази среща бе проведена с мисълта за този въпрос? Дали бащата не бе изпратил Минис, за да се сдобие с информацията, която по-рано не бе могъл да получи? Младият аахим изглеждаше искрен, но това не изключваше възможността да бъде жертва на неосъзната манипулация, точно както бе използвана Тиан. За щастие Ниш можеше да отговори искрено.

— Нямам представа. След Тиртракс не съм я виждал, а това беше преди месеци.

Той разказа накратко случилото се след напускането на пещерата. В края на историята Минис въздъхна:

— Какъв живот сте водили, Крил-Ниш!

— Разказан звучи много по-примамливо — отвърна механикът. — Десетина пъти бях близко до смъртта. И хилядократно бях спохождан от отчаяние.

— За мен не може да се каже, че съм живял. Приемният ми баща ме държи в пашкул. И преди беше зле, когато Първият клан бе могъщ. Сега всичките му надежди се опират на мен и той не ми позволява да правя нищо, защото се страхува, че ще пострадам. Когато открие, че ме няма, ще тръгне да ме търси начело на стотица конструкти. Задушавам се, Ниш! Единствените щастливи мигове в живота ми бяха часовете, през които разговарях с Тиан с помощта на кристала, ум в ум. Без нея съм изгубен.

Какво можеше да каже Ниш на този непознат мъж от друг свят? Недалеч можеше да види как Яра крачи нервно. Вероятно жената смяташе, че Крил-Ниш в момента сключва сделка с аахимите да ги предаде. Трябваше да се извини и да поеме обратно, но… Минис беше наследникът на Витис и би представлявал могъщ приятел.

— Какво ще правите сега?

— Каквото приемният ми баща нареди, разбира се.

— Задължително ли е да му се подчинявате? Не можете ли да построите свой собствен живот?

— Ще ми се да можех, но зная, че той е прав. Той винаги се оказва прав. Не мога да се изправя срещу него.

— Освен това е гневен и безмилостен.

— Винаги е бил такъв, още преди отварянето на портала. Не може да понесе мисълта, че сме били поробени от хароните толкова дълго.

— А, да — каза Ниш. — Стоте.

— И макар че са били само сто, ние нито веднъж не сме се опълчили срещу тях. Някои казват, че сме имали желание да се подчиним на по-силен вид. Смятам, че Витис би пренаписал Историите ни, за да отстрани този срам.

Минис вече не му се струваше такъв наивник, въпреки боязънта му от приемния баща.

— Нима подменените Истории няма да представляват по-голям срам?

Аз също мисля така, но приемният ми баща…

Ниш смени темата.

— Той възнамерява ли да започне война срещу нас? — Но веднага осъзна, че това питане не е твърде удачно. — Простете, Минис. Не трябваше да ви задавам подобен въпрос, но все пак вие сте ясновидец.

— Защо не? Вие искате най-доброто за вида си. Аз не съм от най-благонадеждните предсказатели, а близкото бъдеще е особено мъгливо. Но ще отговоря на въпроса ви — не като ясновидец, а като аахим и, надявам се, приятел.

— Витис вижда в свое лице най-страховития провал в целия си род. А говорим за потекло, простиращо се десет хиляди години назад в миналото. Той трябва да компенсира това — дори не можете да си представите какво отчаяние го тласка. Има само един начин, по който може да го стори. Да даде на аахимите нов дом, който да замени обичния Аахан.

— Нашият свят — каза Ниш. — Възнамерява да го завземе.

— Ако му се възпротивите. Макар да съм сигурен, че дълбоко в себе си той би предпочел да преговаря за част от Сантенар.

— Аз не видях подобна склонност. Само арогантност, подкрепена с ултиматум.

— Той… не е от най-разумните преговарящи, колкото и да ми е болно да го кажа. Болно ми е, защото той е цялото ми семейство.

— Мислите ли, че ще се съюзи с лиринксите?

— Не би го сторил с желание, но пък Витис винаги е бил непредсказуем.

— Учудва ме, че все още не е нападнал Сантенар.

Минис понечи да каже нещо, но замълча.

— Какво има?

— Сам видяхте, че между клановете ни има неразбирателство. Всеки клан се старае да придобие предимство. Това усложнява постигането на общи цели, освен ако някой могъщ предводител не поеме контрол над всички.

— А Витис не е такъв предводител.

— Би могъл да стане, ако ситуацията ни се превърне в безнадеждна.

— Има ли нещо, което бихме могли да сторим, за да предотвратим съюзяването му с лиринксите?

— Не зная. Може би има…

— Какво? — нетърпеливо възкликна механикът.

— Той иска Тиан и летящия конструкт.

— Какъв е този летящ конструкт, за който непрекъснато чувам?

Минис му разказа как Тиан изникнала от нищото, пилотираща машина, която не само не докосвала земята, а летяла.

— Трябва да го е изработила с части от трите повредени конструкта, които изоставихме в Тиртракс. За няколко седмици е успяла да разреши загадката, убягвала на най-добрите ни умове в течение на двеста години — тайната на полета. Тя прелетя право през нас, Ниш, насред шест хиляди конструкта, насред лагера на сто хиляди въоръжени аахими. Видях втренчения й поглед. Тиан пламтеше за мъст. Друга жена като нея няма в нито един от Трите свята.

Наистина няма, осъзна Крил-Ниш. Тиан бе уникална, гениална.

— Това не ми звучи като онази Тиан, която познавах. Тя никога не постъпваше глупаво.

Минис изглеждаше покрусен.

— Тя бе нападната първа, без предупреждение или провокация.

— Нима аахимите са толкова уплашени, че сто хиляди се страхуват от един човек?

— Може би е така. Бихме могли да изгубим всичко.

Скрутаторите биха намерили тези новини за много интересни. Само да имаше начин да се свърже с тях…

— Витис Тиан ли иска, или само летящата машина?

— Конструктът е толкова важен за него, че заради търсенето му той изостави всички останали наши планове. Полетът би ни предоставил света. Да можех да му го поднеса…

— А какво ще му поискате в замяна?

— Уважение. Той настоява да му се покорявам за всичко, а когато го сторя, ме ругае, че съм бил безгръбначно създание, лишено от смелостта да тръгне по свой път. Каквото и да направя, никога не е достатъчно. Това ме убива.

— Моят баща е същият. Войната вкоравява хората.

— Но вие сте толкова силен.

— Защото съм свободен от влиянието му.

— Как се освободихте, Ниш? — развълнувано попита аахимът. — Какво трябва да направя?

Точно в това се състои проблемът ти, помисли си механикът.

— Сам трябва да откриете отговора, Минис. Никой не може да ви напъти.

— Витис е убеден, че конструктът на Тиан е пострадал при атаката — замислено каза аахимът — и не би могъл да е далеч. Би дал всичко, за да го получи.

Всичко? В буквален смисъл?

Ниш се приведе напред.

— Какво би станало, ако аз откриех конструкта? И поисках помощта на аахимите срещу лиринксите?

— Той би се съгласил — без колебание отвърна Минис.

— Това би ни донесло победата — бавно каза механикът. — Аз самият бих дал всичко за това.

— Тогава открийте конструкта!

— И Тиан, за вас — додаде Хлар.

— Да. В този случай приемният ми баща не би се възпротивил.

Ниш не каза нищо, макар да изпитваше жал за събеседника си. Как бе възможно Минис да се заблуждава по такъв начин? От собственото си впечатление и нещата, които бе чул, Крил-Ниш бе уверен, че Витис никога не би позволил на сина си да вземе проточовек за свой интимен партньор.

— Макар да не се заблуждавам, че моите проблеми могат да бъдат разрешени така лесно — продължи Минис. — Предателството ми беше прекалено голямо, за да очаквам прошката й. — Тъмните му очи срещнаха погледа на Ниш. — Но все още се надявам да я получа.

— А аз се надявам да откриете щастието си. — Крил-Ниш се изправи, неспокойно поглеждайки към лагера. — Ще тръгваме ли? Спътниците ми сигурно се чудят какво е станало с мен.

Това беше нова възможност със същински потенциал да се превърне в шанса на живота му, защото Троист не бе го натоварил с други задачи. Можеше ли Ниш да успее там, където аахимите се бяха провалили? Можеше ли да намери Тиан и конструкта? И ако успееше, дали трябваше да предаде машината на Витис в замяна на съюз? Може би щеше да е по-добре да я предостави на скрутаторите?

В последния вариант рискът беше, че човечеството можеше да се окаже неспособно да възпроизведе копия, докато за аахимите това надали щеше да представлява проблем. Освен това в подобен случай нашествениците от Аахан можеха да поемат на война, за да получат конструкта, а точно това не биваше да бъде допускано.

Но ако предадеше машината на Витис и аахимите прибавеха летеж към и без това превъзхождащите си конструкти, щяха да се превърнат в непобедими. Когато лиринксите бъдеха сразени, нищо нямаше да му попречи да се обърне срещу човечеството и да заграби Сантенар.

Ниш се затрудняваше да реши. Погрешното решение щеше да докара разгром, а самият механик щеше да изгуби главата си. Може би щеше да е най-добре, ако този конструкт изобщо не бе изниквал.

Потънал в трескави размисли, Хлар беше престанал да слуша събеседника си. Минис го хвана за ръката.

— Простете? — каза механикът.

— Вие сторихте толкова много, Ниш. Ако някой може да намери Тиан, това сте вие. Ще се заемете ли?

— Достатъчно бедствия преживях в последно време. Освен това — механикът се засмя — ми се струва, че мнението ви за мен е прекалено високо. Възможно е да съм внесъл известно преувеличение в думите си.

Минис сви рамене.

— Нашите съгледвачи не си губят времето. Зная повече за вас, отколкото си представяте. Освен това споделям таланта на баща си — на покойния си баща. Той отлично умееше да преценява характера. Вярвам във вас.

Оказаното доверие личеше в погледа му. Това беше нещо ново за Ниш. Минис му харесваше. Аахимът бе чудат и малко наивен, но у него нямаше притворство.

— Ще опитам — каза механикът, — когато отведа Яра и близначките. Този дълг…

— Познавам дълга. Не е нужно да обяснявате. — Минис протегна ръка и Ниш я пое. Странно бе ръкостискането сред дълги пръсти, но то затвърди вече създалото се у механика впечатление.

— Как да ви намеря впоследствие?

— Аз ще ви намеря, приятелю.

Яра стоеше нащрек недалеч от Тиара и Вунио. Застанала решително изправена, съпругата на Троист нито за миг не отдалечаваше ръка от оръжието в колана си. Минис се ръкува с нея, а също и с близначките, у които непознатото усещане породи кискане.

— Аз също трябва да вървя — каза Минис. — И моите задължения не търпят дълго отлагане.

Той и останалите аахими се поклониха и се оттеглиха в конструкта си, отдалечил се с тих вой. Втората машина, през цялото това време останала сред дърветата, ги последва на известно разстояние.

— И каква беше в крайна сметка причината за тази среща? — остро попита Яра. — Защо се измъкна с него, за да не чувам какво си говорите?

— Не съм се измъкнал. Той ме помоли да разговаряме насаме.

— Защо? — осведоми се тя с властен глас. — Какво толкова тайно е имал да ти каже?

— Клетникът е влюбен в Тиан. — Ниш я погледна в очите. — Надяваше се, че аз бих могъл да му кажа къде се крие тя в момента.

— Е, можа ли? — продължаваше разпитът.

— Не я познавам толкова добре. Тя ме ненавижда.

— И защо? — остро каза Яра.

— Някога постъпих зле с нея. Тогава бях незрял и себичен. Но това беше отдавна, вече не съм такъв.

— Наистина? Изглежда тогавашната ти незрялост трябва да е била неописуема.

— Съжалявам, че не намирате службата ми за задоволителна. Правя всичко по силите си.

— Не се съмнявам. Само че в чия угода е насочено старанието ти?